Йоханес Брамс е един от най-оригиналните продължители на Бетховеновите традиции в германската музика през втората половина на XIX в.
Йоханес Брамс е композитор, пианист-виртуоз и забележителен диригент. Неговото творчество е крайно мелодично, дълбоко по съдържание и съвършено по майсторство. Много от образите в неговата музика са проникнати от мъжествена сила и епическа мощ и разкриват високо хуманистични идеали.
Брамс се прекланя пред достиженията на Бах, Хендел, Моцарт, Бетховен, Шуберт, Шуман. Неговото изкуство, създавано в духа на класическите реалистични традиции, се обогатява с достиженията на немския романтизъм.
Вещ познавач на народната музика, композиторът насища музикалните си творби с интонациите на народни песни и танци – германски, австрийски, унгарски, славянски.
Йоханес Брамс създава музика от всички жанрове
с изключение на операта – симфонична и камерно-инструментална, произведения за орган, клавирна, вокално-симфонична, вокални ансамбли и хорове, над 200 песни -и романси за соло и пиано, прочутите унгарски танци и много други.
Макар че не е привърженик на програмния романтизъм, той високо цени „Майсторите певци“ и „Валкюри“ на Вагнер, възхищава се и от оперите на Верди, от музиката на Григ и на Йохан Щраус, от „Кармен“ на Бизе. Широки са неговите културни и музикални интереси.
Йоханес Брамс произлиза от народа, неговите прародители са занаятчии.
Баща му, Йохан Якоб Брамс, е музикант, който владее цигулка, флейта, валдхорна и контрабас, свири в разни ресторанти, а към края на живота си – в оркестъра на градския театър и филхармоничнияг оркестър на-Хамбург. Майка му, Йохана-Хенрика-Кристиана Нисен, седемнадесет години по-възрастна от баща му, е с много благороден, честен и открит характер. Тя има голямо влечение към литературата и знае наизуст повечето от съчиненията на Шилер; притежава изключителна памет, която Йоханес наследява от нея заедно с чертите на характера й и жаждата за знания.
Йоханес Брамс е роден на 7 май 1833 г. в Хамбург.
Детството и младостта му преминават в остра материална нужда: „Малко хора са живели така зле като мене“ – казва той по-късно.
Първите уроци по музика петгодишният Йоханес получава от баща си, който го занимава по пиано в една съседна къща. Баща му е изненадан от абсолютно верния слух на сина си – без да гледа клавиатурата на пианото, малкият повтаря без грешка всички чути тонове. На осемгодишна възраст взема уроци по пиано при частен клавирен педагог. Напредва извънредно бързо и скоро учителят му заявява, че няма на какво повече да го учи. Десетгодишният Брамс дава успешен публичен концерт, в програмата на който са застъпени клавирен квинтет от Бетховен и етюд от Херц.
По препоръка на учителя си по пиано Брамс започва уроци по пиано и теория на музиката при прочутия музикален педагог Едуард Марксен. Той го запознава основно с произведенията на Бах, Бетховен и Вебер, вдъхва му завинаги любов към класическата музика, разкрива му правилата на композицията, и поощрява непреодолимото му влечение към композиране. Прозрял големия талант на ученика си, Марксен му предрича бляскаво бъдеще и го сочи даже за заместник на току-що починалия Менделсон. В знак на признателност и благодарност Брамс му посвещава едно от най-значителните си произведения – Втория концерт за пиано и оркестър, оп. 83.
Младият Брамс чете с увлечение произведенията
на Лесинг, Хофман, Тик, Новалис, Айхендорф, Бернарден де Сен Пиер, особено се интересува от Софокъл, Цицерон, Данте. Запознава се много добре и с историята на музиката, разучава задълбочено произведенията на Матезон, Хендел, Бах, Менделсон и други композитори.
Едновременно със своето самообразование и музикална подготовка още от 10 годишна възраст Брамс е принуден заедно с баща си да свири по цели нощи в кръчми и ресторанти, а между другото преподава и уроци по музика. Първите му композиторски опити датират именно от този период. По-късно той споделя с приятелите си: „През тази епоха аз композирах в най-голяма тайна, и то в най-ранните часове на деня. Денем аранжирах маршове за фанфари, а нощем свирех по кабаретата. Не преставах да композирам и най-добрите идеи ми идваха, когато се връщах сутрин от работа.“
Трудните жизнени условия каляват у младежа твърд и волеви характер. Той никога не забравя лишенията и страданията, преживени на младини – затова с присъщото си благородство помага например на младия Антоний Дворжак.
През юношеските си години Брамс написва над 150 фантазии
върху популярни тогава валсове и песни, издадени под псевдонима Г. В. Маркс. В Хамбург става много известен и като пианист-виртуоз, особено с блестящото изпълнение на една голяма фуга от Бах, на соната „Валдщайн”от Бетховен и на изгубеното по-късно негово произведение „Фантазия за пиано – върху един известен валс”. Там Брамс слуша концерти на световно известни изпълнители, между които и на Иозеф Йоахим – млад германски цигулар, с когото по-късно стават завинаги приятели.
През революцията от 1848-1849 г. Хамбург е център на унгарската политическа емиграция. Тогава Брамс чува от унгарски музиканти-емигранти прекрасните унгарски народни мелодии, под чието влияние създава „Унгарски танци”. Той се запознава и с Едуард Ремини – млад, много способен цигулар, унгарски политически емигрант, който свири с рядко майсторство пред възхитения Брамс най-трудни унгарски народни песни и танци.
През 1853 г. Ремини и Брамс предприемат бляскаво концертно турне из Германия.
Брамс акомпанира наизуст и най-сложните унгарски ритми. Въобще той акомпанира, свири и дирижира до края на живота си наизуст благодарение на феноменалната си памет. През това турне вече се изявява окончателно като виртуоз-пианист. Техниката и находчивостта му са пословични: на един от концертите се налага да свири Соната в до минор от Бетховен на пиано, което е по-ниско с половин тон; Брамс с лекота изсвирва сонатата в до-диез минор.
По време на същото турне Брамс се запознава с Лист и Шуман. По препоръка на Йоахим Брамс посещава Лист във Ваймар, когато той е на върха на славата си. Великият пианист и композитор е начело на „новонемската” /Ваймарската/ школа, в която влиза и Вагнер. Лист приема много любезно Брамс, интересува се от творческия опит на младия композитор и сам изсвирва пред своите ученици и почитатели Скерцо, оп. 4 и част от Соната за пиано в до-мажор. Той оценява големия талант на Брамс и се опитва да го привлече в своя кръг, но Брамс, за да запази своята идейна независимост, не приема предложението. До края на живота си двамата поддържат добри, но официални отношения.
От това продължително турне Брамс отнася много впечатления и завързва нови запознанства. Същевременно създава много произведения, между които циклите с песни оп. 3, 6, 7 и Соната за пиано, оп. 1 в до-мажор, посветена на Йозеф Йоахим.
През есента на 1853 г. Брамс пристига в Дюселдорф и посещава семейството на Шуман.
Пред тях изсвирва част от Соната в до-мажор и други свои композиции. Клара Шуман, извънредно културна и проницателна музикантка, вижда в Брамс творец от голям мащаб, а Роберт Шуман го оценява още по-определено: открива в него гениалния музикант и бъдещ новатор, препоръчва го на лайпцигските музикални издатели и му помага във всяко отношение. На него Шуман посвещава последната си статия в „Ново списание за музика”, озаглавена „Нови пътища”, в която искрено приветства младия талант, и го оценява като завършен майстор, който „съвършено изразява духа на времето”. „Той се появи – младо създание, до чиято люлка са стояли на стража грации и герои. Нарича се Йоханес Брамс”, пише Шуман (М. Друскин, Йоханес Брамс, М., Изд. Музика, 1970, стр. 13).
Огромният авторитет на Шуман и доброто име на списанието правят името на Брамс известно в музикалните и културните кръгове в Германия и в цяла Европа.
Брамс действително оправдава оценката и предсказанието на Шуман и никога не забравя изключително благородния жест на Шуман. Когато Шуман заболява от нервно разстройство, той пръв отива при своя покровител. Остава да живее известно време в къщата му, ползва изключително богатата му библиотека, пише музика, грижи се за семейството му, а понякога придружава Клара Шуман в нейните концертни турнета.
Брамс полага всички усилия с помощта на най-видните тогава психиатри да спаси Шуман, но напразно. На 29.07.1856 г. Шуман умира. Под тези потресаващи впечатления две години по-късно Брамс композира Първи концерт за пиано и оркестър в ре-минор, оп. 15, в който обобщава дотогавашните си достижения.
Към края на 1853 г. Брамс пристига в музикалната столица на Германия – Лайпциг,
където е прочутият музикален институт „Гевандхауз“, издигнат от Менделсон на най-висока степен. С препоръчителни писма Брамс се свързва с Шумановия ученик Саар, който го представя на цигуларя виртуоз Давид, на диригента на „Гевандхауз“ Юлиус Риц, на известния пианист Мошелес и други. По това време Берлиоз дирижира свои произведения в „Гевандхауз“. Брамс се запознава на един прием и с него. Берлиоз е силно развълнуван от изкуството на двайсетгодишния младеж и двамата участвуват в импровизирана програма.
Берлиоз пише на Йоахим: „Той /Брамс/ ми направи силно впечатление със своята Първа соната. Аз Ви благодаря,че ме запознахте с този млад и скромен смелчага, който се наема да твори нова музика. Той ще страда много.” (М. Друскин, Йоханес Брамс, М., Изд. Музика, 1970, стр. 13).
Брамс се запознава и с големия пианист и диригент Ханс фон Бюлов, по-късно един от най-убедените защитници на Брамсовата музика.
Лятото на 1856 г.. композиторът прекарва със сестра си и цялото семейство на Клара Шуман в Швейцария.
Три месеца работи като придворен композитор и диригент в княжество Детмолд. След това се занизват дълги концертни турнета. В Гьотинген се увлича по Агата фон Зайболд, дъщеря на виден университетски професор: Това първо негово сърдечно увлечение трае дори след като те се разделят – на нея посвещава няколко великолепни песни.
Брамс не се задомява до края на живота си. Две жени играят решаваща роля в живота на композитора: майка му, която обича безгранично, и Клара Шуман. Приятелството му с Клара Шуман трае през целия му живот. Тя за него е близък другар, а той за нея и за децата й – верен покровител и защитник от житейските несгоди.
През 1860 г. Брамс основава в Хамбург прекрасен дамски хор,
чието изпълнителско изкуство издига на високо художествено равнище. За хора композира няколко произведения, между които „Аве Мария“, „Погребална песен“, „Пет поеми“ и други.
Този период е най-плодовитият в живота на Брамс. Композира множество произведения от всички жанрове, между които и „Вариации и фуга върху тема от Хендел“ – едно от най-високите постижения на клавирната, литература през XIX в.
Още в самото начало на творческия си път, едва двайсетгодишен, Брамс
се сблъсква с художествените идеи на две групи немски музиканти — „Лайпцигска“ /почитатели на Менделсон/ и „новонемска“ /Ваймарска/ школа. Привържениците на Менделсон се отнасят с голямо недоверие към младия Брамс, както и към всеки нов път в музикалното изкуство. Идейно-естетическите различия между „ваймарци“ /Лист и Вагнер и техните привърженици/, от една страна, и Брамс и неговите почитатели, от друга, са дълбоки и остри. Тези различия се превръщат в ожесточени и шумни спорове и неусетно заангажират целия тогавашен музикален свят. Войнстващият Вагнер, който не може да търпи други композитори освен себе си и Лист, със своите привърженици се намесва в спора по-късно, но много ожесточено. Те нападат остро, унищожително Брамс и неговия творчески стил. Привържениците на Брамс го отбраняват и също преминават в атака. Самият Брамс, макар и значително по-млад, благороден, надраскал себе си и своите непримирими, яростни противници, уважава голямото им изкуство, стои настрана от спора и твори своята музика.
Няколко пъти Брамс кандидатства безуспешно за директор на филхармонията в Хамбург.
В същото време Виена му предлага поста директор на певческата академия и той заема длъжността през 1863 г. Така в музикална Виена, града на Хайдн, Моцарт, Бетховен и Шуберт, се преселва за цял живот очарователният блед младеж с дълга руса коса, който е „много сериозен, за да бъде хубав“… Той постепенно се преобразява в солиден мъж с внушителен вид, среден на ръст, с голяма брада, затворен и мълчалив, но дълбоко човечен и общителен, когото виенчани по-късно наричат „господин д-р Брамс“ и „майстора“. Като директор на певческата академия постига големи успехи, но след една година се отказва от длъжността, която му заангажира много време и му пречи в творческата дейност. По това време той непрекъснато пътува и композира.
През 1866 г. майка му внезапно умира.
Брамс изживява трагично скъпата загуба и в нейна памет завършва едно от най-грандиозните си произведения „Немски реквием“, над който е работил единайсет години. На премиерата във Виена реквиемът е освиркан, но година по-късно под диригентството на автора е изпълнен в катедралата на Бремен с небивал успех.
Вдъхновен от любовта си към Юлия Шуман, дъщеря на Клара Шуман, Брамс написва великолепната Рапсодия за алт, хор и оркестър, оп. 53.
През 1872 г. композиторът е назначен за директор на Обществото на приятелите на музиката и три години дирижира хора и оркестъра на този важен музикален институт.
До 1876 г. – четиридесет и три годишната си възраст – Брамс не пише симфонии.
През 1876 г. завършва Първа симфония в до-минор „Патетична“. С нея публиката е покорена безусловно. След това завършва и Втора симфония в ре-мажор „Пасторална“. Двете произведения му спечелват един голям приятел – Ханс фон Бюлов, който става най-ревностен пропагандатор на музиката му; на Бюлов принадлежи мисълта за „трите Б“ в немската музика – Бах, Бетховен, Брамс.
Симфониите донасят на Брамс още по-голяма слава. Издателствата издават многократно неговите творби. Сега той има вече възможност да помага всестранно на бедстващите млади и неизвестни музиканти. Григ става един от най-близките му приятели.
През 1881 г. Брамс композира концерт за цигулка и оркестър,
посветен на приятеля му Йоахим, две увертюри — „Академична” и „Трагична“,’Втория концерт за пиано и оркестър в си-бемол мажор и други произведения. Концертът за пиано е извънредно трудна за изпълнение творба. Нея Брамс посвещава на стария си учител Едуард Марксен. През 1883 г. завършва Третата симфония във фа-мажор „Героична“, чиято премиера отново преминава при триумфален успех. Приятелите на Брамс и музикалната общественост са изненадани от внезапната поява на Четвърта симфония в ми минор „Епична” – той никога не споделя творческите си планове със своите приятели.
Името на композитора става известно в целия свят, включително и в Америка. Университетите в Бреслау и Кембридж го избират за почетен доктор, а Академията на науките в Берлин и Парижката академия на изкуствата – за почетен член.
Летата от 1886 до 1888 г. Брамс прекарва в Швейцария.
През този период се среща и сприятелява с Чайковски. През 1896 г. в курортното градче Ишл Брамс заболява внезапно от жълтеница. Скоро лекарите установяват рак в черния дроб. За последен път той присъства на концерта на Виенската филхармония на 7.03.1897 г„ където публиката му устройва възторжени овации след изпълнението на Четвърта симфония. Последните срещи на Брамс са с Йохан Щраус и Едвард Григ. На 3.04.1897 г. той умира. Скръбната вест се разнася из цяла Европа, десетки хиляди виенчани погребват Брамс до Бетховен и Шуберт.
Наследството на Брамс обхваща 122 издадени опуса и редица други произведения,
които не са номерирани. Творческият му гений се разкрива най-пълно в симфоничната музика и особено в четирите симфонии. В тях са концентрирани характерните черти на неговия стил и на художествения му мироглед, отразени са духовните стремежи на времето, вълненията и мечтите на хората за нравствено съвършенство. Неговият симфонизъм рязко се възвишава над нивото на симфонизма в немската и австрийската музика, създадена през втората половина на XIX в.
Симфониите на Брамс еднакво се противопоставят и на гледището на „вагнерианците” /които смятат за изчерпани възможностите на чисто инструменталната симфония/, и на епигоните на Менделсон, чиято музика остава отдалечена от идеите и образите на съвременния живот. Те са едно от най-самобитните и значителни явления в музиката на XIX в. В тях емоционалното богатство се съчетава с дълбоко драматично съдържание, с „желязната логика на музикалното развитие, основана на използване класическите структурни закономерности” /М. Друскин/.
Симфонизмът на Брамс продължава драматичната традиция на Бетховен,
но е ориентиран преди всичко към отразяване жизнените проблеми на съвременната личност. Макар и композиторът да е чужд на програмността в оня смисъл, в който тя се проявява у Берлиоз, Лист или Вагнер, неговите симфонии са в същност „инструментални драми, чиито части са обединени от определена поетична идея”. Музикалната мисъл в тях се развива изключително динамично, образите се изграждат в цялата им противоречивост и богатство на детайлите. Със специфично своеобразие на съдържанието се отличава и всяка от неговите симфонии.
Мнозина определят Четвъртата симфония като една от най-значителните в световната симфонична литература. Особено потресаващо впечатление прави четвъртата част. В нея авторът изразява тревогата си за човешката съдба, протестира против насилието и неправдата, зове за по-добро бъдеще, за щастието на всички хора. Тази хуманистична черта сближава Брамс с общочовешките идеи на Бетховен.
Концертите за инструмент и оркестър притежават всички качества на Брамсовия симфонизъм.
Те са дълбоки по замисъл и стоят съвсем далеч от виртуозно-демонстративното третиране на соловата партия. С особена лирическа красота, драматургическо съвършенство и господство на симфоничния принцип при общото изграждане се отличава Вторият концерт за пиано и оркестър в си-бемол мажор, а богатството на образите, интонационната яркост и убедителната стойност на цигулковия концерт го поставят на челно място сред творбите от този жанр.
Важен дял в камерната музика на Брамс са клавирните му произведения,
в които се отразяват сериозността и задълбочеността на неговия пианистично-изпълнителски стил. Той обогатява пианистичната фактура със средства, способни да пресъздадат драматизма на съдържанието, огромния кръг на чувствата, искрената поетичност, романтичния темперамент. Широко популярни са неговите „Унгарски танц”, влезли в музикалния бит и като преработки за оркестър и за други инструменти.
Брамс създава над 380 вокални произведения,
около 200 от които са песни за глас и пиано, около 100 – обработки на народни песни, 20 дуета, 60 вокални квартета, хорове и вокално-инструментални произведения. Във вокалното творчество той е последовател на Шуберт и Шуман и абсолютно достоен техен приемник по отношение на прелестната изразителност и националния дух на своите вокални мелодии.
С огромна любов и истинска нежност Брамс се отнася към събраните от него народни песни. Той търси в музикалнофолклорния материал преди всичко музикално-поетичната изразителност. На тази изразителност, е подчинен и особено грижливо и деликатно съчиненият клавирен съпровод.
Неговите романси и песни са дълбоко съдържателни,
с ярки мелодични ядра, с широк емоционален диапазон. Сред тях има и печални размишления, и светли, свежи и радостни настроения, в които често са вплетени народни жанрово-танцувални елементи. Сред вокалните творби на композитора се откроява „Немски реквием” /1868/ – наситен със сърдечна топлота, искрена лирика и епична мощ съчинение.
Някои от песните на Брамс са извънредно популярни и днес: „Приспивна песен”, „Сафическа ода”, „В улицата”, „Песен на дъжда”, „На славея”, „Моята любов е зелена”.
Брамс е велик художник-реалист, вярно отразил в музиката си духа на своето време,
той създава самобитен творчески стил, съчетал гениално традициите на класицизма с художествените достижения на романтизма. Творбите му отразяват безкрайно разнообразен свят: нежна лирика, фантастика, героика, драматизъм… В творчеството му има мъжественост и непоколебима енергия, емоционална сдържаност и принципиалност, развитие на образите – и естетическа чистота, класически ясна логика на формата и забележителна пластичност на мелодията,… Музиката му е пропита от интонации на немски, австрийски, унгарски и славянски народни песни и танци.
Демократичното и проблемно изкуство на Брамс отразява мирогледа на художник – борец за новото в живота и изкуството, патриот и хуманист с чист и светъл естетически идеал.
СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА БРАМС
Симфонии
№1, оп. 68 „Патетична“ /1876/; №2, оп. 73 „Пасторална“ /1877/; №3, оп. 90 „Героическа“ /1883/; №4, оп. 98 „Трагическа“ /1885/.
Увертюри
Академична тържествена увертюра, оп. 80 /1880/; Трагична увертюпа оп 81 /1881/. ’ ‘
Концерти
За пиано и оркестър №1, оп. 15 /1859/; За пиано и оркестър №2, оп. 83 /1881/; За цигулка и оркестър, оп. 78 /1878/; За цигулка, виолончело и оркестър /1887/.
Други симфонични творби
Първа серенада за оркестър, оп. 11 /1858/; Втора серенада за оркестър, оп. 16 /1860/; Вариации на тема Хайдн, оп. 56 /1873/, Унгарски танци, 21 пиеси /1880/.
Инструментални ансамбли
Клавирни триа, оп. 8 /1854/, оп. 87 /1882/, оп. 101 /1886/; Трио за пиано, цигулка и валдхорна, оп. 40 /1856/; Трио за пиано, кларинет и виолончело, оп. 114 /1891/; три клавирни квартета – оп. 25 /1861/, оп. 26 /1861/, оп. 60 /1874/; струнни квартети, оп. 51 /1873/, оп. 51 /1873, оп. 67 /1875/.
Квинтети
Клавирен квинтет, оп. 34 /1864/; Първи квинтет за две цигулки, две виоли и виолончело, оп. 88 /1882/; Втори квинтет за две цигулки, две виоли и виолончело, зп. 11 /1890/; Квинтет за кларинет, две цигулки, виола и виолончело, оп. 115 ‘1891/.
Секстети
Първи секстет за две цигулки, две виоли и две виолончели, оп. 18 /1860/; Втори секстет за две цигулки, две виоли и две виолончели, оп. 36 /1865/.
Сонати
За цигулка, оп. 78 /1879/, оп. 100 /1886/, оп. 108 /1889/; за виолончело, оп. 38 1865/, оп. 99 /1886/; две сонати за кларинет, оп. 120 /1894/.
Произвеоения за орган
Фуга /1857/; Хорална прелюдия и фуга /1857/; 11 хорални прелюдии /1896/.
Произведения за пиано на 4 ръце
Вариации на тема от Шуман, оп. 23 /1866/; Соната за две пиана, оп. 34 /1864/; валсове /16 пиеси/ /1865/; унгарски танци /21 пиеси/ в четири тетрадки /1869-1880/; Вариации на тема от Хайдн за две пиана, оп. 56-6, едновременно обработени и за оркестър /1873/.
Произведения за соло пиано
Скерцо, оп. 4 /1851/; Соната, оп. 1 /1853/, Соната, оп. 2 /1853/; Вариации на тема от Шуман, оп. 9 /1854/; балади /4 пиеси/, оп. 10 /1856/; Вариации върху 320 собствена тема, оп. 21, № 1 /1860/; Вариации върху унгарска тема, оп. 21, № 2 /1862/; Вариации и фуга върху тема от Хендел, оп. 24 /1862/; Вариации върху тема от Паганини, етюди за пиано, оп. 35 /две тетрадки по 14 етюда вейка /1862, 1863/; фантазии, интермеци, 51 упражнения, каденци към концерти и др.
Вокално-симфонична музика
„Немски реквием“ за солисти, хор и оркестър, оп. 45 /1868/; „Риналдо“, по текст на Гьоте, кантата за тенор, мъжки хор и оркестър, оп. 50 /1868/; „Рапсодия, по текст на Гьоте за алт, мъжки хор и оркестър, оп. 53 /1869/; „Песен за съдбата“, по текст на Г. Хьолдерлин за хор и оркестър, оп. 54 /1871/; „Триумфална песен“, по текст на Апокалипсис за шестгласен хор и оркестър, оп. 55 /1871/; „Нения“, по текст на Щилер за хор и оркестър, оп. 82/1881/; „Песен на парките“, по текст на Гьоте за шестгласен хор и оркестър, оп. 89 /1882/.
Вокални ансамбли и хорове
20 дуета, 60 квартета, 5 мъжки хора, 28 женски хора, около 40 смесени хора; песни, романси и преработки на народни песни – около 300.
Симфония No. 4 от Johannes Brahms, диригент Klaus Mäkelä, изпълнява Oslo Philharmonic.
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976
