Асен Диамандиев и началото на висшето музикално образование в Пловдив

Асен Диамандиев

През 1974 г. студентски хор от Пловдив изпява „Лале ли си, зюмбюл ли си“ пред жури с Филип Кутев. Сред певците има възпитаници на музикалното училище в Котел, които вече могат да продължат с народно пеене и във висше училище. Пътят им до сцената започва десет години по-рано, когато Асен Диамандиев подема инициативата за откриване на пловдивски филиал на Консерваторията.

Даниел Баренбойм и оркестърът, който стигна до Рамала

Даниел Баренбойм

За концерта в Рамала през 2005 г. музикантите на Даниел Баренбойм получават дипломатически паспорти от Испания. Шест години по-рано Баренбойм и Едуард Саид ги събират на лятна работилница във Ваймар. Историята между тези две събития минава през репетиционната зала и стига до една програма, в която четири духови инструмента си поделят мелодията на Моцарт, а целият оркестър трябва да влезе заедно в Петата на Бетовен.

Леони Ризанек: дебютът в Метрополитън вместо Мария Калас

Леони Ризанек – австрийска оперна певица

На 5 февруари 1959 г. Леони Ризанек дебютира в Метрополитън като Лейди Макбет вместо първоначално ангажираната Мария Калас. От залата се чува възглас за отсъстващата звезда. Години по-късно директорът Рудолф Бинг разказва, че сам е организирал провокацията, за да спечели публиката за новата певица. Какво се случва отвъд скандала? Съвременните рецензии и радиозаписът от същия сезон позволяват да се проследят изпълнението на Ризанек, трудностите на ролята и началото на дългата ѝ връзка с театъра.

Ернест Ансерме – от премиерите на Стравински до стереозаписите

Ернест Ансерме

Когато Decca изпробва стереофоничен запис с „Антар“, пред оркестъра стои диригент, участвал в премиери на Стравински и разпознал таланта на младия Сидни Беше. Ернест Ансерме търси начини да представя новата музика, но има и категорични възражения към част от нейните посоки. Историята му минава през балетната сцена, спорове за авторския текст и записите, които запазват работата му.

Христина Морфова: певицата и нейните ученици

Христина Морфова - оперна певица и педагог

В дома на „Паренсов“ има стая за студенти, които не могат да се издържат, а в уроците обясненията често преминават в пеене. Христина Морфова и Людмила Прокопова подготвят млади изпълнители, сред които е и Гюрга Пинджурова. След смъртта на Морфова част от песните ѝ получават нов живот по начин, който продължава общата работа на двете музикантки.

Брин Терфел: от Фигаро до Вотан

Брин Терфел (Bryn Terfel)

Фигаро се опитва да надхитри господаря си, а Вотан открива, че собствените му закони го лишават от свобода. Брин Терфел изпълнява и двамата, като между тях изгражда цяла галерия от сценични характери. Разказът проследява този път през конкретни постановки и записи, от Моцарт и Вердиевия Фалстаф до Вагнер, Суини Тод и морските песни от „Sea Songs“.

Иван Вулпе и изграждането на българската опера

Иван Вулпе - оперен певец и вокален педагог

Иван Вулпе участва в изграждането на българската опера едновременно като певец, основател на трупа и преподавател. От Мефистофел и Гремин до подготовката на Петър Райчев и Христо Бръмбаров, неговата работа свързва сценичния репертоар с обучението на следващите изпълнители. Разказ за конкретните хора и професионални задачи, чрез които оперното начинание се превръща в постоянен театър.

Адолф Сакс – как саксофонът намира своята публика

Адолф Сакс (Adolphe Sax)

Адолф Сакс създава инструмент, чиято световна популярност идва след смъртта му. Пътят на саксофона преминава през духовите оркестри, музиката на Бизе и оркестрациите на Равел, преди джазовите записи да го отведат до нови слушатели. Историята свързва работилницата на изобретателя с изпълнителските решения на Чарли Паркър, Стан Гец и Уейн Шортър, както и със запазените семейни инструменти.

Артур Никиш: как диригентът печели доверието на оркестъра

Артур Никиш (Arthur Nikisch)

Пестеливият жест на Никиш насочва музикантите към обща фраза, звучност и кулминация. От премиерата на Брукнеровата Седма до акустичния запис на Бетовеновата Пета неговата история разкрива как се изгражда доверие в оркестъра.

Лучано Павароти – арията стига до света

Luciano Pavarotti Лучано Павароти – оперният глас и световната публика

През 1990 г. „Nessun dorma“ достига второ място в британската класация. Зад успеха стоят години на сцената, телевизионните „Бохеми“ и срещата на три различни тенорови гласа.
Категория: Статии за класическа музика