Споделете в
Оценете
Христина Морфова - оперна певица и педагог
Христина Морфова, българска оперна певица и преподавател по пеене.

В дома си на софийската улица „Паренсов“ Христина Морфова отделя стая за студенти, които трудно могат да се издържат. Оперната певица им помага да продължат образованието си. Тази подробност от живота ѝ обяснява защо в спомените за нея мястото до големите сцени и известните роли заемат уроците, учениците и общият дом с Людмила Прокопова (Ludmila Prokopová).

Когато днес срещнем името на Морфова, обикновено следва прозвището „българският славей“. Зад него обаче има много работа, която не се вижда от зрителната зала: подготовка на млади гласове, съвместни репетиции, помощ за хора без средства. За да разберем тази страна от биографията ѝ, трябва да се върнем към времето, когато самата тя още търси възможност да учи.

Преди Христина Морфова да отвори дома си за ученици

Морфова произхожда от многодетното семейство на Кина и Васил Морфови в Стара Загора. Брат ѝ, композиторът Александър Морфов, забелязва музикалните ѝ способности и я насочва към пеенето. В София тя учи в девическата гимназия и участва в музикални прояви, включително в „Славянска беседа“.

Обучението е свързано с материални лишения. По собствените ѝ спомени, запазени в архивната публикация на БНР, тя преписва ноти през нощта, за да се издържа. Преди професионалните ангажименти и известността стои съвсем практичният въпрос как да продължи да учи.

През 1906 г. заминава за Прага. Попада в певческата школа, носеща името на Франтишек Пивода (František Pivoda), където получава професионална вокална подготовка. Градът става мястото и на една среща, която ще определи голяма част от живота ѝ: запознанството с Людмила Прокопова.

За рождената ѝ година източниците се разминават. Широко разпространена е датата 24 април 1889 г., а изследователката Румяна Лечева посочва открити документи за 1887 г. Денят, месецът и родният град остават общи за тези биографични сведения.

Людмила Прокопова и работата на две музикантки

Прокопова има собствено професионално образование и опит. Завършва пиано в Пражката консерватория при Карел Хофмайстер (Karel Hoffmeister), а после преподава в Бърно. В специализираното предаване „Алегро виваче“ музиколожката Красимира Йорданова разказва за помощта, която тя оказва на младата Морфова при подготовката за певческата школа.

По-късно двете излизат заедно пред публиката като певица и пианистка. Концертното партньорство изисква общо разбиране за темпо, фраза и развитие на песента. Пианистът следи дишането и словото, но има и собствена музикална партия. При Морфова и Прокопова тази работа продължава с години, през различни програми и пътувания.

Прокопова се изявява и като певица. Работи в чешки и словашки театри, а по-късно преподава на български изпълнители. Така общият им опит включва и двете страни на урока по пеене: гласовата подготовка и съпровода, който помага на певеца да изгради цялото произведение.

През 30-те години съвместната им работа продължава в София. Домът им става и място за обучение. Когато учениците впоследствие си спомнят тези години, имената на двете преподавателки често се срещат заедно.

„Продадена невеста“ от Бърно до София

Една от важните роли в началото на кариерата на Морфова е Марженка в „Продадена невеста“ от Бедржих Сметана (Bedřich Smetana). С нея тя дебютира на оперната сцена в Бърно. Чешката опера влиза в биографията ѝ още при първите професионални изяви, а по-късно става част и от работата ѝ в България.

През 1912 г. Морфова и диригентът Тодор Хаджиев участват в представянето на „Продадена невеста“ в София. Певицата пренася у нас сценичен опит, придобит в средата, от която произлиза произведението. Сметановата опера постепенно се утвърждава в българския репертоар и достига до различни театри.

Това се случва, когато Българската оперна дружба още изгражда своята дейност. Първото ѝ пробно представление през 1908 г. включва оперни откъси, а през 1909 г. следва цялостна постановка на „Палячи“. Утвърждаването на постоянен театър изисква певци, диригенти, хор, сценография и хора, които могат да подготвят спектакъл.

Морфова участва и като изпълнителка, и в постановъчната работа. В историята на Софийската опера името ѝ стои сред артистите, които поемат такива задачи. Когато по-късно обучава млади певци, зад нея вече има опит от създаването на представление, а не само от изпълнението на отделна ария.

Какви роли носи певицата в класната стая

Сценичният опит на Морфова обхваща различни вокални задачи. В чешкия репертоар освен Марженка присъстват Либуше и партии от други опери на Сметана. Сред образите, с които Софийската опера свързва името ѝ, са още Царицата на нощта, Аида и Мадам Бътерфлай.

Това разнообразие помага да разберем какъв практически опит предава на учениците си. Царицата на нощта поставя на преден план подвижността, точността и високия регистър. При Аида и Бътерфлай певицата трябва да изгради и дългото драматично развитие на героинята. Различните партии изискват различно отношение към фразата, словото и сценичната ситуация.

Репертоарът не означава, че всеки ученик може или трябва да изпълнява същите роли. Вокалното обучение се съобразява с отделния глас и неговото развитие. Но преподавателката познава от собствената си работа колко различни могат да бъдат задачите пред един изпълнител. Именно тази широта придава смисъл на демонстрацията в урока: показва се конкретно музикално решение, което после трябва да бъде разбрано и приложено според възможностите на учащия.

Как Христина Морфова преподава с гласа си

През 1931 г. Морфова е назначена за редовен професор по солово пеене в Държавната музикална академия. В изследването си за първите вокални педагози Милена Николаева посочва писмото, с което директорът Васил Стоин я уведомява за назначението. Зад официалната длъжност стои непосредствената работа с младите изпълнители.

Особено характерен е начинът, по който архивните спомени описват нейните уроци. Морфова показва с пеене онова, което иска да постигне ученикът. Вместо да остави обяснението само на думи, изпява фразата и дава звуков пример за дикцията и воденето на тона.

Подобен подход поставя пред учащия конкретна задача за слушане. Къде думата се разбира ясно? Как се свързват тоновете? Как фразата достига своята опорна точка? Демонстрацията позволява тези въпроси да се усетят в изпълнението, а следващият опит показва какво ученикът е успял да приложи със собствения си глас.

Сийка Петрова е сред възпитаничките, чиито спомени за Морфова се пазят в Златния фонд на БНР. През 2016 г. Красимира Йорданова ги включва в предаване, посветено именно на преподавателската дейност на певицата. Така до нас достига и паметта на хората, които са я познавали от урока.

Учениците помнят и двете преподавателки

Сред имената, свързани с обучението при Морфова, са Райна Михайлова, Сийка Петрова и Любомир Вишегонов. В педагогическата дейност на Прокопова също присъстват тези певци, както и други изпълнители. Общата работа обяснява защо при някои биографии двете имена се появяват редом.

В академичното изследване на Милена Николаева е разгледано писмо на Емилия Георгиева след изява на пражка сцена. Певицата изразява благодарността си към Прокопова и свързва одобрението за своя глас и техника с полученото обучение. Това свидетелство връща вниманието към самостоятелния принос на чешката музикантка.

Затова разказът за учениците на Христина Морфова естествено включва и Прокопова. Подготовката им се развива в обща музикална среда, в която преподаването, пианото и сценичният опит се срещат всекидневно. Благодарствените писма показват как самите изпълнители разбират тази връзка след първите си успехи.

Гюрга Пинджурова поема по свой път

Една от най-интересните връзки води към Гюрга Пинджурова и нейния път от оперното пеене до трънските песни. Пинджурова учи при Морфова, а впоследствие продължава подготовката си в Прага. Широката публика обаче я опознава преди всичко чрез народния репертоар.

В архивните сведения за нея БНР описва съчетанието на народно и оперно звучене. Песните от Трънския край получават място в радиопрограмите и концертите, изпълнявани от певица с професионално вокално образование. През 1932 г. Пинджурова пее в живи радиопредавания, а през следващата година става хонорувана изпълнителка.

Този път е показателен за разнообразието сред възпитаниците на Морфова. Получената подготовка може да послужи на различен репертоар и различна публика. При Пинджурова тя се среща с песните, научени в родния край, и с възможностите на радиото да ги направи познати далеч отвъд него.

Самата Морфова също изпълнява български народни песни в страната и в чужбина. Между учителката и ученичката има и тази обща територия: интересът към песен, чийто живот продължава извън оперния спектакъл.

След 1 юни 1936 г. песните получават нов живот

На 1 юни 1936 г. Христина Морфова загива при автомобилна катастрофа край Пирдоп. Прокопова остава в България и продължава да преподава. През същата година създава женски хор, който носи името на певицата.

Началният репертоар на състава има пряка връзка с общата им концертна работа. Прокопова преработва за хор песни, които Морфова е изпълнявала като солистка. Пише и собствена музика. Така познатите произведения продължават да звучат в нов изпълнителски състав.

Промяната от солова песен към хорово изпълнение изисква ново разпределение на музикалния материал. Една вокална линия вече трябва да се впише в общото звучене на няколко партии. Работата по тези обработки свързва паметта за Морфова с конкретни репетиции, концерти и репертоар.

По-късно хорът е ръководен дълги години от Лилия Гюлева. Записите му влизат в радиоархиви, а дейността му разширява историята, започнала през 1936 г. Името на певицата вече принадлежи и на състав със собствен път в българското хорово изкуство.

Гласът се завръща в Прага

През ноември 2010 г. Българският културен институт в Прага организира вечер, посветена на чешкия период на Морфова. Програмата събира документален филм за нея и концерт на хора, който носи името ѝ. Институтът издава и диск с нейни архивни записи от 1930 г.

Така в един град се срещат различни продължения на биографията: запазеният глас, историческото проучване и живото хорово изпълнение. Прага отново е място, където Морфова присъства чрез музиката си, десетилетия след обучението и сценичните си изяви там.

Друг спомен се пази в Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ в Стара Загора. В интервю за БНР библиотекарката Снежана Маринова разказва за нотен материал с автограф на певицата и за фотография на Морфова и Прокопова в пражкия им дом. Това са следи от ежедневната работа зад концертните програми и публичните портрети.

Историята ѝ достига до нова публика и чрез документалното кино. Филмът „Българският славей“ от 1991 г. е със сценарий на Емил Янев и Петър Бахнев и режисьор Петър Бахнев. В него музикалната кариера се разглежда заедно с личната кореспонденция на певицата и местата, свързани с последните ѝ дни.

По-късният филм от 2009 г., отново режисиран от Бахнев, е по сценарий на Румяна Лечева. Сред продуцентите е музикалното училище в Стара Загора. Това участие добавя още една връзка между образователната институция и нейната патронка: училището помага биографията да бъде разказана пред следващите зрители.

Подобни филми дават възможност архивната снимка, писмото и записът да бъдат възприети заедно. Те отвеждат вниманието отвъд познатото прозвище към конкретните хора, с които Морфова е работила, и към решенията, от които е зависела кариерата ѝ.

Училището „Христина Морфова“ в Стара Загора

В родния град на певицата нейното име носи Националното училище за музикални и сценични изкуства „Христина Морфова“. В него се обучават инструменталисти, класически и поп и джаз певци, бъдещи актьори и танцьори. Специализираната подготовка върви с изучаване на солфеж, хармония, история на музиката и други музикалнотеоретични дисциплини. Наред с практическите занимания учениците опознават устройството на музикалните произведения и репертоара, към който ще се насочат. Обучението включва и български музикален фолклор, който е част и от изпълнителската дейност на самата Морфова.

За днешния ученик Морфова може първо да бъде име върху училищната сграда или върху концертна програма. Биографията зад това име обаче засяга и неговото всекидневие: нуждата от добър учител, времето за упражнение и възможността да продължи образованието си въпреки трудностите.

Стаята за студенти на „Паренсов“, уроците с изпят пример и благодарността на младите певци дават съдържание на тази връзка. От тях се вижда какво Христина Морфова предоставя на следващите изпълнители: професионален опит и съвсем конкретна помощ, за да могат и те да стигнат до сцената.

Свързани материали

Източници

Христина Морфова: певицата и нейните ученици