Споделете в
Оценете
Даниел Баренбойм
Даниел Баренбойм, пианист и диригент

За да свирят Моцарт и Бетовен в Рамала, музикантите на Даниел Баренбойм се нуждаят от нещо, което няма да им потрябва на сцената: дипломатически паспорти. Испанското правителство ги предоставя за пътуването на около 80 изпълнители от Израел, Палестина и други страни от Близкия изток. На 21 август 2005 г. те излизат заедно на сцената на Двореца на културата в Рамала. В програмата има произведение, в което четирима духови солисти трябва да си поделят вниманието на публиката, и симфония, чието начало изисква целият оркестър да реагира на един жест.

Шест години по-рано Даниел Баренбойм (Daniel Barenboim) и палестинският литературовед Едуард Саид (Edward Said) започват проекта като лятна работилница във Ваймар. Саид умира през 2003 г. и не вижда концерта в Рамала. Но начинът, по който е замислена работилницата, продължава да определя живота на оркестъра. Музикантите се събират за репетиции, лекции и разговори, а после тръгват на турне. Концертът в Рамала позволява да видим какво означава този модел на практика. Дори когато участниците са готови да излязат заедно на сцената, възможността да стигнат до нея зависи и от решения извън музиката.

Даниел Баренбойм и Едуард Саид във Ваймар

Когато през 1999 г. Баренбойм и Саид събират първите участници във Ваймар, двамата вече имат зад гърба си разговори и съвместна работа върху музика. Саид преподава литература в Колумбийския университет и пише музикална критика. Той участва и в проект на Баренбойм и Чикагския симфоничен оркестър около „Фиделио“ от Бетовен, за който подготвя английски текст на мястото на говорните диалози. При такава работа литературоведът има конкретна задача: думите му трябва да се впишат между музикалните сцени и да подготвят слушателя за онова, което следва в партитурата.

Във Ваймар задачата е различна. Този път Баренбойм и Саид създават място, където млади израелски, палестински и други арабски музиканти могат да репетират заедно. Сред участниците в ранната работилница е и виолончелистът Йо-Йо Ма (Yo-Yo Ma). Срещата съчетава работата върху произведения с време за разговори. За младите изпълнители това означава да опознаят колегите си и през ежедневието на оркестъра: кой седи до тях, как свири, как чува дадена фраза и как реагира, когато диригентът поиска промяна.

Името West-Eastern Divan идва от „Западно-източен диван“, стихосбирката на Йохан Волфганг фон Гьоте (Johann Wolfgang von Goethe). Заглавието дава на проекта литературна препратка към среща между култури. Ваймар е естествено място за тази препратка, но името остава и когато работата на оркестъра се пренася в други градове. С времето Севиля става негова база. Оформя се годишен ритъм, в който лятната работилница подготвя турнето, а на турнето музикантите изпробват постигнатото в различни концертни зали.

Какво се случва в една обща репетиция

Оркестърът дава на участниците задача, по която могат да работят още от първата среща. В партитурата е отбелязано кога всеки инструмент влиза, каква линия изпълнява и къде отстъпва място на другите. При репетиция обаче написаното трябва да се превърне в общо звучене. Двама музиканти могат да прочетат една и съща динамика и да я изпълнят с различна сила. Духов инструмент може да изведе мелодията си твърде напред, докато щрайхът има важен отговор. Такива разлики се чуват веднага и ансамбълът трябва да намери решение, което да може да повтори и на концерта.

За Даниел Баренбойм тази работа стъпва върху опит и от клавиатурата, и от диригентския пулт. В записите на Моцарт с Английския камерен оркестър той изпълнява соловата партия и ръководи ансамбъла от пианото. В West-Eastern Divan застава пред оркестъра. Задачата да подготви встъплението на друг музикант остава. Разликата се усеща особено ясно, когато една линия преминава през няколко групи. Тогава диригентът трябва да даде достатъчно ясен знак на следващия изпълнител, докато предишният още завършва своята фраза.

Лекциите и разговорите имат собствено място в работилницата. В тях участниците могат да назоват различия, които в репетицията остават на заден план, защото вниманието е насочено към музиката. Двете части на проекта изискват различен вид слушане. В оркестъра музикантът трябва да чуе как неговият тон се съчетава с останалите. В разговора трябва да разбере какво казва човекът срещу него, дори когато опитът или позицията му са различни. Годишният формат дава време и за двете, преди участниците да представят общата си работа пред публика.

Пътят до Рамала

Концертът на 21 август 2005 г. поставя пред състава конкретен въпрос. Как музиканти с различни документи и условия за пътуване могат да стигнат на едно и също място? Според архива на оркестъра испанското правителство предоставя дипломатически паспорти за пътуването. Тази подробност показва колко много зависи един концерт от работа, която публиката обикновено не вижда. Можеш да имаш подготвена програма, диригент и зала, а участието на целия състав пак да зависи от това дали музикантите ще могат да пътуват заедно.

Концертът е заснет от EuroArts в сътрудничество със ZDF и ARTE. Благодарение на записа можем да проследим музикалната програма и отделно от разказа за организацията на пътуването. Баренбойм дирижира Концертантната симфония в ми бемол мажор, K. 297b, представена в програмата под името на Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart), и Петата симфония на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven). В записа е включен и „Нимрод“ от вариациите „Енигма“ на Едуард Елгар (Edward Elgar). Трите произведения дават различни възможности да се чуе как свири съставът.

Четири духови гласа при Моцарт и един общ жест при Бетовен

Концертантната симфония дава солови партии на обой, кларинет, валдхорна и фагот. В първата част четирите инструмента могат да се чуят като малък ансамбъл в рамките на оркестъра. Всеки има различен тембър и различна тежест в общото звучене. Когато един поеме мелодията, останалите трябва да решат колко ясно да се чуе техният отговор. Ако всички поддържат една и съща сила, линиите се сливат. При добре съгласувана динамика слушателят може да проследи и отделния инструмент, и начина, по който фразата продължава в друг глас.

В Петата симфония на Бетовен началната задача е друга. Познатият мотив от три кратки и един дълъг тон трябва да прозвучи като общ жест. Задържането на дългия тон и следващото встъпление изискват музикантите да следят диригента и да чуват съседните групи. Мотивът се връща в различни части от първото действие на музикалната форма, преминава през оркестъра и сменя характера си според това кой го свири. Слушателят може да го разпознае дори когато е част от по-плътно звучене.

Преходът от третата към четвъртата част показва друг вид координация. Тук напрежението се натрупва постепенно, докато финалът разширява звученето с пиколо, контрафагот и тромбони. Ефектът зависи и от онова, което се е случило преди тяхното влизане. Ако оркестърът разкрие пълната си сила твърде рано, промяната във финала ще се усети по-слабо. Затова репетицията на такъв преход включва работа и върху по-тихите тактове, които го подготвят. При Моцарт вниманието преминава между четири различими гласа, а при Бетовен обхваща целия състав в продължение на голям музикален преход.

„Нимрод“ от Елгар предлага още един начин да слушаме оркестъра. Там основната линия се развива спокойно и постепенно набира сила. За изпълнителите е важно как поддържат дългата фраза, докато към нея се прибавят нови инструменти. Ако всяка група се опита да изведе своята партия на преден план, постепенното разгръщане губи посоката си. Моцарт, Бетовен и Елгар дават на един и същ оркестър три различни задачи в рамките на вечерта. Именно тази смяна на задачи прави програмата интересна и за слушател, който стига до записа заради историята на концерта.

От едно изпълнение на Петата до целия цикъл на Бетовен

Бетовен остава в репертоара на Даниел Баренбойм и West-Eastern Divan след Рамала. Оркестърът записва деветте симфонии в рамките на проекта „Beethoven for All“. Пълният цикъл разширява работата, която се вижда в концерта от 2005 г. В Петата мотивът от началото се превръща в ориентир за слушателя. В Шестата отделните части проследяват сцени и промени в природата. В Деветата към инструменталния състав се присъединяват солисти и хор. Подготовката на деветте произведения изисква съставът да намери подход към всяка партитура и към различните начини, по които Бетовен използва оркестъра.

Проектът продължава да се връща и към музика извън този цикъл. През 2014 г. например в Севиля Баренбойм дирижира второ действие на „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер (Richard Wagner). Два дни по-късно в Кадис програмата включва Седмата симфония на Бетовен и друга Концертантна симфония на Моцарт, тази за цигулка и виола. Концертът в Кадис е посветен на паметта на Саид. Изборът на произведения показва колко различна може да бъде работата на състава дори в рамките на две съседни концертни вечери: от оперно действие с певци до симфония и музика за двама струнни солисти.

Академията „Баренбойм-Саид“ и залата „Пиер Булез“

В Берлин образователната идея на оркестъра придобива постоянна форма. Академията „Баренбойм-Саид“ започва редовни занятия през есента на 2016 г. с четиригодишна бакалавърска програма. Наред с инструменталната подготовка и ансамбловата работа в нея има хуманитарни дисциплини. Студентите имат време да свържат практиката си като изпълнители с четене и обсъждане на идеи, както в лятната работилница репетициите вървят успоредно с лекции и разговори. Академията развива този подход в рамките на последователно обучение, а оркестърът продължава да работи чрез работилници и турнета.

През 2017 г. отваря концертната зала „Пиер Булез“, проектирана от Франк Гери (Frank Gehry) в сградата на академията. Тя дава на студентите и на гостуващите изпълнители място за камерни концерти в непосредствена близост до публиката. При камерната музика работата по съгласуване се чува в по-малък състав. Един изпълнител завършва фразата, друг поема движението, а промяната на динамиката може да дойде от общо вдишване или поглед. Залата позволява тази работа да бъде част и от учебния процес, и от публичния концертен живот на академията.

Концертът в Рамала остава конкретен епизод от тази история. За пътуването са нужни дипломатически документи, а за изпълнението е нужна подготовка, която започва много преди музикантите да се качат на сцената. Ако гледате записа, започнете с първите тактове на Петата симфония. Чуйте колко ясно всички спират и как започват отново. В този момент може да се долови какво точно са изградили участниците в репетициите: общо темпо, обща пауза и увереност, че следващият тон ще прозвучи заедно.

Свързани материали

Източници

Даниел Баренбойм и оркестърът, който стигна до Рамала