Пастора Империо иска песен и танц. Мануел де Файя (Manuel de Falla) написва за нея цял спектакъл. На 15 април 1915 г. тя излиза на сцената на мадридския „Театро Лара“ като Канделас, героинята на „El amor brujo“. Десет години по-късно ролята е на Антония Мерсе. Този път публиката е в Париж, Файя дирижира, а произведението вече е балет.
Между двете премиери има концертни изпълнения, промени в състава и музика, която получава ново място в действието. „Ритуалният танц на огъня“ например присъства още през 1915 г., но тогава носи друго заглавие. Историята на „El amor brujo“ може да се проследи именно по такива детайли. Те показват как една партитура се променя, когато преминава от театъра към концертната зала и отново се връща на сцена.
Пастора Империо и първата Канделас
Зад началния замисъл стои конкретна изпълнителка. Пастора Империо (Pastora Imperio) е певица и танцьорка, за която гласът, жестът и движението са част от едно сценично присъствие. Предложението ѝ за песен и танц прераства в едноактна творба с две картини. В програмата жанрът е означен като gitanería, название, което насочва към ромската среда на действието и към испанския театър, в който възниква спектакълът.
В първата версия Канделас пее, а в действието има и говорени реплики. Заглавия като „Песен за любовната болка“, „Заклинание“ и „Романс на рибаря“ подсказват колко различни задачи има музиката. Тя може да предаде състоянието на героинята, да въведе ритуал или да свърже две сцени. Империо заема централно място в спектакъла, но Файя пише и за онези моменти, в които думата или движението трябва да отстъпят място на инструментите.
На премиерата дирижира Хосе Морено Балестерос, а Нестор Мартин Фернандес де ла Торе създава декорите и костюмите. Съставът включва флейта, обой, валдхорна, корнет, камбани, пиано и девет струнни инструмента. В такъв ансамбъл появата на отделен инструмент лесно се откроява. Камбаните например са част от инструменталния състав, но имат и място в самото действие. Последният номер още тогава е озаглавен „Камбаните на разсъмване“.
Мария Лехарага пише текста, Грегорио Мартинес Сиера поставя спектакъла
В каталозите към либретото често стои името на Грегорио Мартинес Сиера (Gregorio Martínez Sierra). Архивът на Файя посочва Мария де ла О Лехарага (María de la O Lejárraga) като автор на текста и Грегорио като режисьор на първата постановка. Разликата идва от съвместната им работа. Текстовете на Мария излизат под името на съпруга ѝ, с което са представяни и на сцената.
Това разграничение има значение за историята на творбата. Лехарага изгражда театралния текст, Империо предлага първоначалната идея и създава ролята на Канделас, а Файя разработва музиката за спектакъла. Първата версия съдържа епизоди, които отпадат при преработките. Сред тях е заклинанието за връщане на изгубената любов. Когато такива сцени изчезнат, се променя и начинът, по който зрителят разбира постъпките на героинята.
Мануел де Файя пренася „El amor brujo“ в концертната зала
На 28 март 1916 г. в мадридския хотел „Риц“ Симфоничният оркестър на Мадрид представя концертна преработка под диригентството на Енрике Фернандес Арбос. В каталога тя е описана като версия за оркестър. Гласовата партия и говорените реплики от първата постановка отсъстват от посочения състав. Пианото и струнните остават, а сред духовите вече има кларинети, фагот и две тромпети.
На 29 април 1917 г. същият оркестър и диригент представят друга концертна версия в мадридския „Театро Реал“. Тя запазва оркестрацията от 1916 г., но подрежда музиката по различен начин. В каталога „Романс на рибаря“, „Танц в края на деня“ и „Интермецо“ вече са посочени като последователни номера. Публиката получава по-ясно обособени музикални епизоди, които може да проследи без актьорите и декорите от „Театро Лара“.
Промяната личи в самите заглавия. В театъра „Романс на рибаря“ може да бъде част от по-голяма сцена. В концертната програма той назовава епизод, който слушателят разпознава по музиката. Оркестърът поема повече от работата по изграждането на атмосферата и преходите. Остават нощта, заклинанията и разсъмването като образи, но връзките между тях вече трябва да се усетят през реда и звученето на отделните части.
Антония Мерсе танцува Канделас в Париж
Балетната премиера е на 22 май 1925 г. в парижкия „Трианон-Лирик“. Антония Мерсе (Antonia Mercé), известна като „Ла Архентина“, танцува Канделас. Висенте Ескудеро изпълнява ролята на Кармело, Жорж Ваг е Призракът, а Густаво Бакасарис създава декорите. Мануел де Файя застава пред оркестъра.
По-късната версия запазва вокални номера и предвижда мецосопран. Това дава на Канделас две различни средства за присъствие. Танцът показва действията ѝ, докато песента запазва възможността да чуем какво преживява. „Песен за любовната болка“ и „Песен на блуждаещия огън“ остават сред епизодите на балета.
В сюжета на балетната версия призракът на някогашен любим пречи на Канделас да отвърне на любовта на Кармело. Лусия отвлича вниманието на призрака. Кармело и Канделас успяват да се целунат и да развалят магията. Така огненият ритуал, макар да е най-познатата сцена, е само един от опитите на героите да се освободят от властта на мъртвия.
Партитурата от 1925 г. трае приблизително 23 минути, докато първата версия е около 34. Съкращението не означава равномерно орязване на всички сцени. Някои отпадат, други сменят мястото или предназначението си. „Интермецо“ от първия спектакъл става „Пантомима“, а „Танц и песен на мнимата вещица“ се преобразува в „Танц на любовната игра“. Така музиката, която публиката е могла да чуе през 1915 г., придобива различен смисъл в новата последователност.
„Ритуалният танц на огъня“ преди и след балета
В първата партитура музиката на бъдещия „Ритуален танц на огъня“ се нарича „Танц в края на деня“. В балета вече идва след сцената „В полунощ“ и носи уточнение, че ритуалът трябва да прогони злите духове. Първото заглавие отбелязва време от денонощието, а второто назовава действие и неговата цел. Това е един от най-ясните примери за промяната на творбата.
При слушане може да се проследи как кратките фигури и повторенията поддържат напрежението. Танцът придобива енергия от настойчивото връщане на ритъма и от смяната на оркестровите акценти. В цялата партитура ефектът му зависи и от контраста с предходните епизоди. След него остават песен, пантомима и любовен танц, преди да прозвучат камбаните на финала.
Музиката излиза от рамките на спектакъла още през първата година. През септември 1915 г. в Лисабон е представена версия за пиано и струнен квинтет на „Танц в края на деня“ и „Интермецо“. През 1926 г. Файя преработва аранжимента, обръща реда на двете пиеси и използва заглавията „Пантомима“ и „Ритуален танц на огъня“. В този ред те са изпълнени в Кадис на 1 май същата година.
Съществува и версия на огнения танц за соло пиано. Там един изпълнител трябва да предаде ритмичния импулс, акцентите и смените на плътността, които в оркестъра се разпределят между различни инструменти. Сравнението на двете версии позволява да се чуе какво остава разпознаваемо при промяна на състава. Най-ясно изпъкват движението на фразите и ритъмът, който ги държи заедно.
Как се възстановява първата партитура
За да сравним спектаклите от 1915 и 1925 г., трябва да разполагаме с музиката от първия. Част от ранните оркестрови материали са унищожени от Файя след сключването на договор с издателя „Честър“. Сред книжата му обаче остава работен ръкопис с молив. По него музикологът Антонио Галего възстановява първата партитура през 1987 г. Архивът по-късно реставрира и дигитализира ръкописа.
Възстановяването връща в изпълнителската практика музика, която не присъства в балета. То позволява да се проследи първоначалният ред на сцените и да се чуе как малкият инструментален състав съпровожда гласа и говора. Днес каталогът посочва Галего за реконструкцията и Жан-Доминик Кренен за редакцията на първата партитура. За балетната версия е посочена отделна редакция на Иван Номик.
Затова годината в програмата или върху обложката е добър ориентир. Запис на версията от 1915 г. дава представа за спектакъла, изграден около Пастора Империо. В балета от 1925 г. същите музикални мотиви често изпълняват нова задача. Ако познавате само огнения танц, чуйте как започва всяка от двете версии и как стига до камбаните на разсъмване. Между тези два момента се разкрива колко различно Файя разказва историята на Канделас.
Свързани материали
- Мануел де Файя – биография, произведения и музикален стил
- Мануел де Файя – рожден ден на 23 ноември
- Мануел де Файя – кончина на 14 ноември
- Балет – музика, танц и сценично действие
Източници
- Архив „Мануел де Файя“ – Пастора Империо, Мария Лехарага и Антония Мерсе
- Архив „Мануел де Файя“ – първата сценична версия от 1915 г.
- Архив „Мануел де Файя“ – оркестровата версия от 1916 г.
- Архив „Мануел де Файя“ – концертната версия от 1917 г.
- Архив „Мануел де Файя“ – партитура и премиера на балета от 1925 г.
- Wise Music Classical – сюжет и изпълнителски състав на балета
- Архив „Мануел де Файя“ – версията за пиано и струнен квинтет
- Wise Music Classical – „Ритуален танц на огъня“ за соло пиано
- Архив „Мануел де Файя“ – възстановяване и реставрация на ръкописа от 1915 г., с. 14