Споделете в
Оценете
Мануел де Файя - испански композитор
Мануел де Файя (1876-1946), испански композитор, автор на „El amor brujo“ и „Тривърхата шапка“.

Мануел де Файя (Manuel de Falla, 1876-1946) е испански композитор, пианист и диригент. Роден е на 23 ноември 1876 г. в Кадис и умира на 14 ноември 1946 г. в Алта Грасия, Аржентина. Сред основните му произведения са операта „La vida breve“, „Нощи в градините на Испания“ за пиано и оркестър, сценичните творби „El amor brujo“ и „Тривърхата шапка“ и концертът за клавесин и пет инструмента.

В творчеството му се срещат андалуски песенни и танцови традиции, френската музика от началото на XX век и интересът към старинния испански репертоар. Различните му творби използват тези източници в състави, които варират от голям оркестър до няколко инструменталисти.

Детство и образование на Мануел де Файя

Първите си познания по музика Файя получава в семейството. В Кадис учи пиано при Елоиса Галюсо и Алехандро Одеро, а хармония и контрапункт при Енрике Брока. През 1896 г. започва да пътува до Мадрид за уроци по пиано при Хосе Траго в Националното училище за музика и декламация.

През 1901 г. се запознава с композитора Фелипе Педрел (Felipe Pedrell). Работата с него е важна за интереса на Файя към испанската музикална традиция. По същото време младият композитор пише клавирни пиеси и сарсуели. „Los amores de la Inés“ е представена в мадридския „Театро Комико“ през 1902 г.

„La vida breve“ и годините в Париж

Файя започва „La vida breve“ през 1904 г. по либрето на Карлос Фернандес Шоу (Carlos Fernández Shaw). Действието се развива в Гранада. В центъра на драмата е Салуд, която разбира, че любимият ѝ Пако ще се ожени за друга. Сватбените сцени и танците звучат на фона на личната ѝ трагедия.

Операта печели конкурса на Кралската академия за изящни изкуства „Сан Фернандо“ през 1905 г., но стига до сцена след още няколко години. Премиерата е в Ница на 1 април 1913 г. Следват представления в парижката Опера Комик на 6 януари 1914 г. и в мадридския „Театро де ла Сарсуела“ на 14 ноември 1914 г.

Между 1907 и 1914 г. Файя живее в Париж, където общува с Пол Дюка, Клод Дебюси, Морис Равел, Исак Албенис и пианиста Рикардо Винес. Винес представя „Четири испански пиеси“ в Париж през 1909 г. Дюка, Дебюси и Равел препоръчват пиесите на издателя Жак Дюран.

Мануел де Файя и сценичните творби от 1915 до 1925 г.

След завръщането си в Испания Файя създава „El amor brujo“ за певицата и танцьорка Пастора Империо (Pastora Imperio). Първата версия е представена на 15 април 1915 г. в мадридския „Театро Лара“. Тя включва пеене, говор и танц с малък инструментален състав. Следват концертни преработки, а през 1925 г. в Париж е представена балетната версия с Антония Мерсе, известна като „Ла Архентина“, в ролята на Канделас.

През 1916 г. в Мадрид прозвучават за първи път „Нощи в градините на Испания“. Солист е Хосе Кубилес, а Симфоничния оркестър на Мадрид дирижира Енрике Фернандес Арбос. Трите части отвеждат слушателя към градините на Хенералифе, далечен танц и планинския район край Кордоба. Пианото участва в изграждането на общата оркестрова звучност и в преходите между танцовите и по-съзерцателните епизоди.

„Тривърхата шапка“ („El sombrero de tres picos“) произлиза от пантомимата „El corregidor y la molinera“. За новата версия Файя работи с трупата „Руски балет“ на Сергей Дягилев. Премиерата на целия балет е на 22 юли 1919 г. в лондонския театър „Алхамбра“. Ернест Ансерме дирижира, Леонид Мясин създава хореографията, а Пабло Пикасо подготвя завесата, декорите и костюмите.

Гранада, кукленият театър и клавесинът

Файя се установява в Гранада през 1920 г. Заедно с Федерико Гарсия Лорка и други дейци на културата участва в подготовката на конкурса за cante jondo, който се провежда в Алхамбра на 13 и 14 юни 1922 г. Събитието насочва общественото внимание към традиционни форми на андалуското пеене и техните изпълнители.

По поръчка на принцеса дьо Полиняк композиторът създава „Кукленият театър на майстор Педро“ („El retablo de maese Pedro“). Сам пише либретото по епизод от „Дон Кихот“ на Сервантес. Концертното изпълнение е в Севиля на 23 март 1923 г., а сценичната постановка е представена на 25 юни същата година в парижкия дом на принцесата.

Клавесинът участва в инструменталния състав на „Кукленият театър на майстор Педро“ и получава солова роля в следващия концерт. Файя посвещава произведението на Ванда Ландовска (Wanda Landowska), която го изпълнява за първи път на 5 ноември 1926 г. в Барселона под негово диригентство. Петте инструмента до клавесина са флейта, обой, кларинет, цигулка и виолончело.

Последните години на Мануел де Файя и „Атлантида“

През 1939 г. Файя заминава за Аржентина. Дирижира концерти в провинция Кордоба и в Буенос Айрес, а през 1942 г. се установява в дома „Лос Еспинийос“ край Алта Грасия. Продължава да работи върху „Атлантида“ по едноименната поема на каталонския поет Жасинт Вердагер (Jacint Verdaguer).

Сценичната кантата остава незавършена при смъртта му. Ернесто Алфтер (Ernesto Halffter) подготвя завършена версия. Първото концертно изпълнение е на 24 ноември 1961 г. в Барселона, а сценичната премиера е на 18 юни 1962 г. в миланската „Ла Скала“.

След кончината на Файя тленните му останки са пренесени в Испания. На 9 януари 1947 г. пристигат в Кадис, където композиторът е погребан в криптата на катедралата. Последният му дом в Алта Грасия отваря като музей на 14 ноември 1970 г.

Музикален език

Андалуските традиции участват в творчеството на Файя по различни начини. В „El amor brujo“ пеенето и танцът движат сценичното действие, а в „Тривърхата шапка“ танците очертават характерите на героите. В клавесиновия концерт вниманието се измества към ясното разграничаване на инструменталните линии в малък състав. Тези произведения показват как Файя променя ролята на ритъма и тембъра според жанра и изпълнителите.

Свързани материали

Източници

Мануел де Файя (Manuel de Falla)