Споделете в
Оценете
Робърт Муг - конструктор на електронни музикални инструменти
Робърт Муг (1934-2005), американски инженер и конструктор на синтезатори и теремини.

Робърт Муг (Robert Moog, 1934-2005) е американски инженер и конструктор на електронни музикални инструменти. Пълното му име е Робърт Артър Муг (Robert Arthur Moog), а често е наричан Боб Муг (Bob Moog). Роден е на 23 май 1934 г. в Ню Йорк и умира на 21 август 2005 г. в Ашвил, Северна Каролина.

Свързан е с разработването на модулните синтезатори Moog, компактния Minimoog и различни модели теремини. Сред важните му сътрудници са композиторът Хърбърт Дойч и Уенди Карлос. През 2001 г. получава Polar Music Prize, а през 2002 г. – Technical Grammy Award за техническия си принос към музикалния запис.

Детство и образование на Робърт Муг

Муг израства в Куинс. Баща му Джордж е електроинженер и го запознава с електрониката в домашната работилница. Още като дете Боб сглобява радиоприемници, усилватели и малки електронни органи. Учи и пиано, но най-трайният му професионален интерес се насочва към конструирането на инструменти.

Като ученик в Bronx High School of Science работи по електронни музикални устройства и се увлича по теремина. След средното образование продължава в съвместна програма на Queens College и Колумбийския университет. През 1957 г. завършва с бакалавърски степени по физика и електроинженерство.

Продължава образованието си в университета „Корнел“, където получава докторска степен по инженерна физика през 1965 г. Университетското обучение съвпада с развитието на собствената му дейност в областта на електронните инструменти. Работата му съчетава научна подготовка, конструиране на схеми и общуване с изпълнители и композитори.

Теремините и първата фирма

Тереминът е сред ранните електронни инструменти, които привличат Муг. При него изпълнителят управлява звука с движения на ръцете в близост до антени, без да докосва клавиши или струни. Интересът на Муг включва както конструкцията, така и възможностите за изразително изпълнение.

През януари 1954 г. списание „Radio and Television News“ публикува негова статия за построяване на теремин. Читателският интерес води до поръчки на части и комплекти за сглобяване. Заедно с баща си развива дейността, която получава името R. A. Moog Co.

Теремините остават част от работата му и след утвърждаването на синтезаторите. През по-късните години фирмата Big Briar произвежда нови модели, включително Etherwave. Така интересът, започнал в ученическите му години, продължава през различни етапи от професионалния му живот.

Хърбърт Дойч и модулният синтезатор

През 1963 г. Муг се запознава с Хърбърт Дойч (Herbert Deutsch), композитор, изпълнител и преподавател в Hofstra University. Двамата обсъждат необходимостта от инструмент за създаване и управление на нови електронни звуци. През 1964 г. работят заедно върху прототипа на модулния синтезатор Moog.

Сътрудничеството събира инженерния опит на Муг и практическите музикални задачи на Дойч. Работата им продължава и след първия прототип. Дойч участва в представянето на инструмента пред музиканти и композитори и по-късно консултира развитието на Minimoog.

Кореспонденцията им, запис с обяснения на Муг за прототипа и други материали се съхраняват в архива на Bob Moog Foundation. Те показват развитието на инструмента чрез конкретни обсъждания, демонстрации и промени. Приносът на Дойч е съществена част от историята на първите модулни системи Moog.

Модулите и управлението на електронния звук

Модулният синтезатор е система от отделни устройства с различни функции. Генераторите произвеждат звуков материал, филтрите променят неговите качества, а усилватели и управляващи устройства участват в оформянето на звученето. Свързването и настройването на модулите позволява да се получават различни резултати.

За музиканта това означава работа не само с височини и ритъм, но и със самия тембър. Настройките определят начина, по който тонът започва, продължава и затихва. Клавиатурата е средство за управление на системата, чийто звук зависи от избраните връзки и параметри.

При модулните инструменти подготовката на звука е част от изпълнителската работа. Музикантът може да изгради различни конфигурации според задачата. Тази гъвкавост е важна за експериментите в студио, а пренасянето и настройването на голяма система поставят практически изисквания пред концертната употреба.

Робърт Муг и Уенди Карлос

През 1964 г. Муг се запознава с Уенди Карлос (Wendy Carlos) на изложение на Audio Engineering Society в Ню Йорк. Тя става сред ранните му клиенти. В началото на 1966 г. двамата планират инструмент за нейното студио, който постепенно се развива според музикалните ѝ потребности.

Карлос описва отношенията им като сътрудничество между конструктор и музикант с научни интереси. Практическите изпитания помагат да се установи какво трябва да се промени или добави. Муг се съобразява с изпълнителските задачи, а тя разчита на инженерните му решения.

Албумът „Switched-On Bach“ (1968) привлича широка публика към синтезатора Moog. Карлос работи с продуцентката Рейчъл Елкинд и с участието на Бенджамин Фолкман. Муг създава и развива инструмента, а музикалната интерпретация и студийната работа са дело на изпълнителите и продуцентския екип.

Minimoog и сценичната употреба на синтезатора

През 1970 г. е представен Minimoog – компактен клавишен синтезатор, предназначен за по-удобна употреба от изпълнители. Разработването му е екипна работа. Сред участниците са Бил Хемсат (Bill Hemsath), Джим Скот (Jim Scott), Чад Хънт (Chad Hunt) и Робърт Муг.

Хемсат създава ранните прототипи, а следващите варианти се развиват с участието на останалите инженери. Конструкцията събира основните функции в един преносим инструмент с клавиатура. Това улеснява включването му в сценичната работа в сравнение с големите модулни системи.

Сред изпълнителите, свързани с инструментите Moog, е Кийт Емерсън (Keith Emerson). Неговите изяви с модулен синтезатор показват друго приложение на технологията – в концертния прогресив рок. Модулните системи и компактният Minimoog предлагат различни възможности и начини на работа.

Big Briar и по-късните инструменти

След напускането на първата Moog Music Муг се установява в Северна Каролина. През 1978 г. създава Big Briar за разработване на електронни музикални инструменти. През следващите десетилетия работи по теремини, контролери и устройства за обработка на звук.

През 2002 г. възстановява правото да използва фамилното си име за фирмата и Big Briar е преименувана на Moog Music. Същата година се появява Voyager, свързан с натрупания му опит в създаването на синтезатори за изпълнители. Работата по нови модели продължава до последните години от живота му.

Награди, кончина и архиви на Робърт Муг

През 2001 г. Робърт Муг получава Polar Music Prize. Мотивировката подчертава приноса на Minimoog за достъпността и практическото използване на електронния звук. През 2002 г. Recording Academy му присъжда Technical Grammy Award за технически постижения със значение за звукозаписа.

Муг умира на 21 август 2005 г. в Ашвил, Северна Каролина, на 71 години, след заболяване от мозъчен тумор. Неговите инструменти и документи остават обект на музикални и исторически изследвания. Архив в университета „Корнел“ съхранява схеми, кореспонденция, фотографии и аудиовизуални материали.

Наследството на Робърт Муг включва конкретни конструкции и продължителни сътрудничества с музиканти. Модулните системи, Minimoog и теремините му заемат различни места в историята на електронната музика. Общото между тях е стремежът електронният звук да може да бъде управляван като средство за музикално изпълнение.

Свързани материали

Източници

Робърт Муг (Robert Moog)