В прогресив рока от 70-те години клавишните инструменти получават особено широко поле за изява чрез Кийт Емерсън (Keith Emerson, 2 ноември 1944 – 11 март 2016). Британският пианист, органист и композитор е съосновател на The Nice и Emerson, Lake & Palmer. Работата му съчетава собствена музика, класически преработки, джазови влияния и експерименти с електронни инструменти.
Известността му се свързва както с изпълненията на орган Hammond, така и с използването на модулния синтезатор Moog. В кариерата му присъстват още солови клавирни записи, филмова музика и съставите Emerson, Lake & Powell и 3. Различните проекти показват интересите му отвъд историята на една група.
Детство и музикално обучение на Кийт Емерсън
Роден е в Тодмордън, Англия, а израства в Уърдинг. Учи пиано при частни преподаватели и развива интерес към джаза и класическата музика. Сред ранните му джазови образци са Фатс Уолър (Fats Waller), Оскар Питърсън (Oscar Peterson) и Дейв Брубек (Dave Brubeck).
Музикалното му образование се допълва от слушане, самостоятелна работа и участия в различни състави. Преди The Nice свири с Gary Farr and the T-Bones и The V.I.P.’s. Този опит го свързва с британската клубна сцена, в която блусът, соулът и джазът присъстват редом с развиващата се рок музика.
The Nice: органът като водещ инструмент
През 1967 г. Емерсън участва в създаването на The Nice. Първоначалният състав включва басиста и певец Лий Джаксън (Lee Jackson), китариста Дейвид О’Лист (David O’List) и барабаниста Иън Хейг (Ian Hague), заменен от Брайън Дейвисън (Brian Davison). Първоначално музикантите акомпанират на Пи Пи Арнолд (P. P. Arnold), преди да развият самостоятелна дейност.
В The Nice клавишните инструменти заемат водещо място. Репертоарът включва „Rondo“, „The Thoughts of Emerlist Davjack“ и преработка на интермецото от „Карелия“. Групата съчетава рок изпълнение с материал от други музикални традиции. Емерсън се налага и като сценична фигура, която превръща свиренето на орган в подчертано физическо представление.
Кийт Емерсън и създаването на Emerson, Lake & Palmer
През 1970 г. Кийт Емерсън създава Emerson, Lake & Palmer с певеца и басист Грег Лейк (Greg Lake), дошъл от King Crimson, и барабаниста Карл Палмър (Carl Palmer) от Atomic Rooster. Тримата пристигат с опит от различни състави и изграждат трио с водещо клавирно присъствие.
Според спомените, представени в официалната биография на Палмър, ранните им репетиции включват материал на The Nice и King Crimson. След участието на фестивала на остров Уайт през август 1970 г. групата получава широка известност. Дебютният „Emerson, Lake & Palmer“ излиза същата година.
„Tarkus“, „Pictures at an Exhibition“ и „Brain Salad Surgery“
В началото на 70-те години триото издава поредица от значими албуми: „Tarkus“ и концертния „Pictures at an Exhibition“ през 1971 г., „Trilogy“ през 1972 г. и „Brain Salad Surgery“ през 1973 г. Те представят различни страни на Емерсън като изпълнител и участник в композиционната работа.
„Pictures at an Exhibition“ преработва клавирната сюита „Картини от една изложба“ на Модест Мусоргски. „Brain Salad Surgery“ включва мащабната „Karn Evil 9“, разделена на няколко части. При тези записи дългата форма и инструменталните епизоди заемат съществено място наред с песните.
Концертът за пиано в „Works Volume 1“
В двойния „Works Volume 1“ от 1977 г. една от четирите страни е отделена за Емерсън и неговия „Piano Concerto No. 1“. Останалите представят индивидуалната работа на Лейк и Палмър и общи изпълнения на триото. Сред последните е „Fanfare for the Common Man“ по Арън Копланд (Aaron Copland).
Концертът за пиано показва, че интересът на музиканта към класическата традиция включва и създаването на собствено произведение за солист и оркестър. В същия албум груповата преработка и индивидуалният концерт стоят една до друга, като разкриват различни начини за среща между рок изпълнител и оркестрова музика.
Кийт Емерсън, Hammond и синтезаторите Moog
Контактът на Емерсън с модулния Moog се развива около края на The Nice и създаването на ELP. При ранните му опити помага Майк Викърс (Mike Vickers). През 1970 г. музикантът придобива собствена система, която става съществена част от инструментариума му.
В дебютния албум на ELP синтезаторът присъства в „Tank“ и във финалното соло на „Lucky Man“. Модулният инструмент позволява звукът да се изгражда чрез свързване и настройване на отделни модули. При Емерсън този електронен тембър се използва редом с органа и акустичното пиано.
По-късно работи и с Minimoog, както и с други клавишни системи. Историкът на електронната музика Том Холмс (Thom Holmes) подчертава разнообразието в подхода му: мелодичните сола съществуват редом с по-експериментални звукови решения. Така синтезаторът участва едновременно в музикалната линия и в оформянето на звуковия характер на изпълнението.
Emerson, Lake & Powell и групата 3
След първия период на ELP Емерсън продължава да записва и да работи в различни състави. През 1986 г. излиза албумът на Emerson, Lake & Powell. Тук с Емерсън и Лейк свири барабанистът Кози Пауъл (Cozy Powell), тъй като Палмър не е на разположение за проекта.
Следва групата 3, в която Емерсън се събира с Палмър и американския певец и мултиинструменталист Робърт Бери (Robert Berry). През 1988 г. издават „To the Power of Three“. Това е отделен състав със собствен репертоар, който комбинира опита на двамата британски музиканти с по-пряката песенна насоченост на Бери.
През 90-те години оригиналното трио ELP отново записва заедно. Появяват се „Black Moon“ през 1992 г. и „In the Hot Seat“ през 1994 г. Завръщането включва и концертни турнета, а изпълненията в лондонския Royal Albert Hall са издадени като концертен албум.
Солови албуми и филмова музика
Самостоятелните му издания включват „Honky“, „Changing States“ и „Emerson Plays Emerson“. Последният излиза през 2002 г. и представя изпълнителя чрез солово пиано. Сред включените заглавия са „Vagrant“, „A Blade of Grass“, „The Dreamer“ и „Honky Tonk Train Blues“.
Тази част от дискографията допълва работата с рок съставите. На преден план излиза един инструмент, без обичайното взаимодействие с бас, барабани и вокал. В други проекти Емерсън отново разширява състава: през 2008 г. издава „Keith Emerson Band Featuring Marc Bonilla“ с китариста Марк Бонила (Marc Bonilla).
Емерсън работи и за киното. Сред филмите с негова музика са „Inferno“ и „Nighthawks“. Екранните проекти образуват отделна част от кариерата му наред с концертите, студийните албуми и произведенията за пиано.
Последни години и значение на Кийт Емерсън
На 25 юли 2010 г. Emerson, Lake & Palmer се събират за концерт на High Voltage в лондонския Виктория парк по повод четиридесетгодишнината на групата. Това е последното съвместно изпълнение на оригиналното трио.
Кийт Емерсън умира на 11 март 2016 г. в Санта Моника, Калифорния, на 71 години. Музикалното му наследство обхваща развитието на прогресив рока, използването на синтезатори на голямата сцена и пренасянето на класически произведения в репертоара на рок група.
Значението му може да бъде проследено чрез конкретни записи: органът в The Nice, Moog в „Lucky Man“, класическата преработка в „Pictures at an Exhibition“, концертът за пиано в „Works Volume 1“ и соловият „Emerson Plays Emerson“. Заедно те представят музикант с няколко взаимно свързани творчески роли: изпълнител, композитор, аранжор и участник в ансамбъл.
Свързани материали
- Кийт Емерсън – рожден ден
- Кийт Емерсън – кончина
- Emerson, Lake & Palmer – история, състав и албуми
- Emerson, Lake & Palmer между рока и класиката
- История на рок музиката – част 3: Златната ера
- Пиано, роял и клавесин – образователен урок
Източници
- Hammond – Keith Emerson: биография, инструменти и записи
- Television Academy – Keith Emerson: ранни състави и творчество
- Emerson, Lake & Palmer – официална история
- Carl Palmer – официална биография и създаването на ELP
- Bob Moog Foundation – Том Холмс за работата на Емерсън със синтезаторите Moog
- Emerson, Lake & Palmer – „Works Volume 1“
- Cherry Red Records – „Emerson, Lake & Powell“ и съставът от 1986 г.
- Robert Berry – официална биография и работата с групата 3
- Cherry Red Records – „Emerson Plays Emerson“
- Bob Moog Foundation – възпоменателна публикация за Кийт Емерсън с дата на кончината 11 март 2016 г.