История на рок музиката – част 3
Златните 70-те: Хард рок, прогресив, арена рок и бунтът на пънка
Защо 70-те са „златна ера“ на рока?
Наследството от 60-те и промяната на сцената
В края на 60-те контракултурата, хипи идеалите и психеделичният рок преживят върхове (Уудсток, 1969) и падения (Алтамонт, същата година). Много от ярките фигури (Хендрикс, Джоплин, Морисън) си отиват твърде рано, а The Beatles се разпадат (1970). Настъпва ново десетилетие, в което рокът, вече доказал се като ключова музикална сила, става още по-професионален, тежък, комерсиален и разнообразен.
Ролята на музикалната индустрия и технологиите
През 70-те музикалната индустрия се разраства с безпрецедентна скорост. Големите звукозаписни компании (CBS, Warner, EMI, Polydor и др.) инвестират огромни бюджети в рок групи, организират масивни турнета и арена концерти (стадиони), които могат да поберат десетки хиляди фенове.
- Виниловите плочи (LP) и подобрените студийни технологии (24-канални записи, усъвършенствани миксери и ефекти) дават възможност на музикантите да създават по-сложни, по-продължителни албуми.
- Радиоформатът FM се налага с по-високо качество, което насърчава пускането на цели албуми и дълги песни (за разлика от AM радиото, ориентирано към сингли от 2–3 минути).
История на рока – част 3 ще разгледаме:
- Хард рок и зараждането на хеви метъл (Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple).
- Прогресив рок (Pink Floyd, Yes, Genesis, ELP, King Crimson) и стремежа към концептуалност.
- Арена рок и глем рок (Queen, Kiss, Alice Cooper), заедно с огромните стадионни концерти.
- Бунтът на пънка (Sex Pistols, The Clash, Ramones) към средата/края на 70-те, като реакция на младежкото недоволство от прекалената комерсиалност и претенция.
- Други значими течения: Southern rock (Lynyrd Skynyrd), AOR (Journey, Boston), наченки на нови стилове, които ще се развият през 80-те.
Хард рок и зараждането на хеви метъл
Led Zeppelin – смес между блус, фолк и митични теми
Създадена през 1968, Led Zeppelin (Джими Пейдж – китара, Робърт Плант – вокали, Джон Пол Джоунс – бас, клавишни, Джон Бонъм – барабани) става една от най-влиятелните групи на 70-те.
- Първи албуми: „Led Zeppelin“ (1969), „Led Zeppelin II“ (1969) утвърждават тежкия, блусарски звук. В тях откриваме ранната основа на хеви метъл, особено в „Whole Lotta Love“.
- Експерименти: В по-късни албуми („Led Zeppelin III“, „Led Zeppelin IV“, „Houses of the Holy“) групата вмъква фолклорни, източни и мистични елементи. „Stairway to Heaven“ (1971) се превръща в една от най-емблематичните рок композиции, въпреки че никога не излиза като сингъл.
- Концерти и имидж: Led Zeppelin се славят с мощната китара на Пейдж, уникалния глас на Плант и изключителната барабанна школа на Бонъм. Известни са и с грандиозни и често скандални турнета, където легенди разказват за разбити хотелски стаи и диви купони.
- Подробно за Led Zeppelin.
Black Sabbath – мрачното начало на метъла
Сформирана в Бирмингам, Англия (1968), Black Sabbath (Ози Озбърн, Тони Айоми, Гийзър Бътлър, Бил Уорд) се ориентира към тежък блус, но с по-мрачен и окултен привкус.
- Пропит със страх звук: Дебютният „Black Sabbath“ (1970) и следващият „Paranoid“ (1970) често се сочат като първите истински метъл албуми. Рифове, построени на понижени тоналности (заради специфичната китара на Тони Айоми и частична ампутация на пръстите му), и текстове за мрак, войни, ужаси придават на групата зловеща аура.
- Комерсиален успех: Въпреки критиките от религиозни организации, Black Sabbath завоюват стабилна фен база. Песни като „Iron Man“ и „War Pigs“ стават култови за тийнейджърите, уморени от „цветята и любовта“ на 60-те.
- Ози Озбърн: Харизматичният, макар и често хаотичен фронтмен, допълва тъмния образ на групата. По-късно (края на 70-те) Ози е изгонен заради пороци, но Sabbath остават синоним на тежкия рок.
- Подробно за Black Sabbath.
Deep Purple – между блус, прогресив и хард рок
Deep Purple се формират в Англия (1968) и преминават през множество промени в състава.
- Ранна фаза: Комбинация от психеделични и прогресив елементи в албуми като „Shades of Deep Purple“ (1968).
- Класическа ера: С нови членове (Иън Гилън – вокали, Роджър Глоувър – бас), групата записва „Deep Purple in Rock“ (1970), смятан за рождена дата на хард рок звученето им. Ричи Блекмор (китара) и Джон Лорд (орган) създават неповторима клавирно-китарна конфронтация, а „Highway Star“, „Child in Time“, „Smoke on the Water“ стават емблеми за хард рока.
- Концерти: Deep Purple са известни със своя звук и виртуозност (напр. Джон Лорд ползва модифицирани Хамънд органи). „Made in Japan“ (1972) е един от най-добрите лайв албуми, показващ групата в нейното величие.
- Подробно за Deep Purple.
Хард рокът като генерален стил
Със звездни групи като Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple, Uriah Heep и по-късно Rainbow, 70-те затвърждават хард рока като един от водещите стилове. Появява се и нова „вълна“ от американски хард рок банди (Aerosmith, Van Halen – малко по-късно), които придават глем и шоу елементи. Така се полагат основите на хеви метъл жанра, който ще набере още по-голяма скорост през 80-те.
Прогресив рок: Музикална виртуозност и концептуални албуми
Pink Floyd – от психеделия към концептуален шедьовър
В История на рок музиката – част 2 споменахме ранните Pink Floyd (със Сид Барет) и лондонската ъндърграунд сцена. През 70-те групата (Дейвид Гилмор, Роджър Уотърс, Ричард Райт, Ник Мейсън) се превръща в икона на прогресив рока:
- „Dark Side of the Moon“ (1973): Един от най-продаваните албуми в историята, с философски текстове за живота, парите, лудостта. Непрекъснатите песни, съчетани със звукови ефекти, създават усещане за концепция. Албумът остава в класациите на Billboard над 14 години.
- „Wish You Were Here“ (1975) и „Animals“ (1977): Продължават тенденцията за концептуални послания, насочени към отчуждението, индустриалното общество и критика към музикалния бизнес.
- „The Wall“ (1979): Макар и излязъл в края на десетилетието, символизира кулминацията на прогресив и концептуален подход – рок опера, коментираща травмите, самотата и отчуждението.
- Подробно за Pink Floyd.
Yes, Genesis, ELP, King Crimson и гигантските концепции
Yes (Джон Андерсън, Стив Хау, Крис Скуайър, Рик Уейкман, Алън Уайт) създават албуми с богати аранжименти, продължителни пиеси и виртуозни изпълнения (напр. „Close to the Edge“, 1972).
Genesis (Питър Гейбриъл, Тони Банкс, Майк Ръдърфорд, Фил Колинс) тръгват като силно театрализирана прогресив банда с албуми като „Foxtrot“ (1972), „Selling England by the Pound“ (1973), „The Lamb Lies Down on Broadway“ (1974).
Emerson, Lake & Palmer (ELP) смесват рок с класическа музика, като правят версии на Мусоргски („Картини от една изложба“), Барток и други композитори.
King Crimson (с лидер Робърт Фрип) дават начало на по-авангардното звучене в „In the Court of the Crimson King“ (1969), което през 70-те преминава в още по-експериментални насоки.
Прогресив рокът е белязан от дълги инструментални пасажи, сложни ритми, наративна или философска лирика и често употреба на синтезатори, мелотрони и органи. Тази „симфонична“ насока печели огромни фен бази, но в един момент поражда критики за претенциозност и отдалеченост от обикновения слушател.
Силата на концептуалните албуми
През 70-те много групи смятат, че рокът не е само за забавление, а може да бъде изкуство. Така се налага идеята за концептуални албуми, в които всяка песен допринася към обща сюжетна или идейна линия (пример: „The Lamb Lies Down on Broadway“ на Genesis, „Thick as a Brick“ на Jethro Tull). Някои фенове обожават детайлите и многопластовите аранжименти, докато други започват да копнеят за по-опростен, по-бунтарски рок.
Арена рок, глем рок и шоупрограми
Queen – театър, глем и арена звук
Queen (Фреди Меркюри, Брайън Мей, Роджър Тейлър, Джон Дийкън) се формира в началото на 70-те и скоро впечатлява публиката със сценична пищност, сложни вокални хармонии и комбиниране на рок с опера, музикален театър и поп.
- „Sheer Heart Attack“ (1974) и „A Night at the Opera“ (1975) показват уникално смесване на хард рок, мюзикъл, дори музикална бурлеска. „Bohemian Rhapsody“ (1975) е 6-минутен шедьовър без припев, съчетаващ опера, рок и а капела.
- Големите турнета на Queen ги превръщат в арена феномен: Фреди Меркюри владее сцената с неподражаема харизма, а публиката обожава техните епични изпълнения.
- Подробно за Queen.
Kiss, Alice Cooper – шок рок и маркетинг
- Kiss: Американска банда (Джин Симънс, Пол Стенли, Ейс Фрейли, Питър Крис) с грим, комиксови сценични образи (The Demon, The Starchild, The Spaceman, The Catman) и фойерверки. Краяt на 70-те ги вижда като една от най-печелившите групи, благодарение на огромен мърчандайз – от фигурки до игри. Песни като „Rock and Roll All Nite“ (1975) и „Detroit Rock City“ (1976) се превръщат в химни на парти-рока.
- Alice Cooper (Винсент Фърниър) внася шок естетика с гилотини, електрически столове, змии и фалшива кръв на сцената. Този театрален подход обаче е придружен от здрави рок парчета („School’s Out“, „I’m Eighteen“), които печелят голяма младежка аудитория.
Стадионните концерти и арена рок
Все повече групи през 70-те изнасят концерти на стадиони (над 50 000 души), превръщайки рок шоуто в мегаспектакъл с мощен звук, светлинни ефекти, пиротехника.
- Примери: Led Zeppelin, The Who, Queen, ELO, Kiss често пълнят стадиони за минути.
- Появява се и понятието AOR (Album-Oriented Rock), където радиостанциите пускат албумни тракове, а групи като Journey, Boston, Styx, Foreigner в САЩ изграждат мелодичен, хармоничен рок, насочен към широка публика.
Пънкът: Бунт срещу претенцията и комерсиалността
Защо възниква пънк движението?
Към средата на 70-те някои младежи във Великобритания и САЩ усещат, че рокът е станал твърде комерсиализиран, „напомпан“ с претенциозни 15-минутни сола или театрални спектакли. Безработицата сред младите, политическата нестабилност (Великобритания в икономическа криза) и желанието за директна, сурова енергия раждат пънк рока – кратки, бързи, „направи си сам“ песни, които отричат сложността на прогресива и арената рока.
Пионерите: Ramones в САЩ, Sex Pistols и The Clash в UK
- Ramones (Ню Йорк, 1974) свирят прости, енергични парчета (2-3 акорда) с ултра бързо темпо: „Blitzkrieg Bop“, „I Wanna Be Sedated“. Концертите им са кратки, около половин час, но изпълнени с чист адреналин.
- Sex Pistols (Лондон, 1975): Джони Ротън (вокали), Стив Джоунс (китара), Пол Кук (барабани), Сид Вишъс (бас). „God Save the Queen“ (1977) и албумът „Never Mind the Bollocks, Here’s the Sex Pistols“ стават скандални. Пресата и правителството ги заклеймяват като вандали, а феновете им ги обожават заради бунтарския дух и омразата към институциите.
- The Clash (Джо Стръмър, Мик Джоунс, Пол Симонон, Топър Хидън): по-политически ориентирани, те комбинират пънк енергия с реге, ска, фънк. Албумът „London Calling“ (1979) се смята за едно от най-великите постижения в рока, надхвърлящо границите на пънк жанра.
Пънк култура и DIY етика
Пънк групите и феновете им вярват в „DIY“ (Do It Yourself) – създаване на собствена музика, концерти, дори фензини и дрехи, без помощ от големи лейбъли.
- Мода: къси, разкъсани дънки, кожени якета, безопасни игли, шипове, ярки цветове за коса (измислени от дизайнерката Вивиан Уестууд и Малкълм Макларън, мениджър на Sex Pistols).
- Реакция: Пънкът е смятан за „токсичен“ от големите медии, но заразява множество младежи с обещанието, че всеки може да хване китарата и да крещи за несправедливостите.
Пънкът е решителен контрапункт на дългите китарни сола и стадионните концерти. Той поставя началото на огромно разклоняване в рока: следва постпънк, ню уейв, а енергията му влияе на хеви метъл (траш) и на алтернативната сцена през 80-те и 90-те.
Други значими течения през 70-те
Southern Rock – американските корени
В южните щати на САЩ се появяват групи, които смесват рок, кънтри и блус, наречени Southern Rock.
- Lynyrd Skynyrd („Sweet Home Alabama“, „Free Bird“), Allman Brothers Band („Whipping Post“) и други се отличават с дълги китарни дуели, южняшки чар и понякога противоречиви символи (напр. Конфедеративното знаме).
- Мнозина ги обичат заради автентичната просто („southern vibe“), а албумите им се продават добре в САЩ.
AOR и FM рок
- Journey, Boston, Foreigner, Styx, REO Speedwagon: тези групи комбинират рок с мелодична, поп ориентация, подходяща за радиоформат FM. Песните им („More Than a Feeling“ – Boston, „Don’t Stop Believin’“ – Journey) често се въртят в големите градски радиа, ставайки мейнстрийм химни.
- Този стил, често наричан AOR (Album-Oriented Rock) или arena rock, има комерсиален успех, макар да бъде критикуван от пънк и ъндърграунд средите като „мек“ и без автентичност.
Глем рок (или глитър рок)
Във Великобритания, паралелно със стадионния звук и прогресив, възниква глем рок: T. Rex (Марк Болан), David Bowie (зигизвездния му период – Ziggy Stardust), Slade, Sweet. Това е сцена, залагаща на фешън, грим, андрогинни образи и танцувални рок ритми. Глем рокът намира фенове сред младите, които обичат блясъка и театралността, но по-късно ще повлияе и на американски банди като Kiss.
Интересни случки и култови истории от 70-те
Led Zeppelin и „акулата“
Една от легендарните (макар и противоречиви) истории гласи, че членове на Led Zeppelin (или техни приближени) са разиграли скандална сцена с акула (или калмар) и фенка в хотел. Подобни (понякога измислени, понякога преувеличени) „тур истории“ формират митологията на „дивите 70-те“ – секс, наркотици и рокендрол в абсолютна свобода.
Pink Floyd на живо в Помпей
Pink Floyd правят „Live at Pompeii“ (1972) – концертен филм, заснет в древния римски амфитеатър на Помпей без публика. Кадрите на групата, изпълняваща „Echoes“, „A Saucerful of Secrets“, насред руините, стават визуален шедьовър, отразяващ артистичните амбиции на прогресив рока.
Queen и „Bohemian Rhapsody“
Когато Queen решават да издадат „Bohemian Rhapsody“ (1975) като сингъл от 6 минути, много радиостанции отказват да я пускат. Но диджеят Кени Евърет от Capital Radio пуска парчето въпреки дължината му, феновете полудяват, и песента се изстрелва в класациите. Видео клипът, заснет за промоция, се смята за един от първите музикални клипове, открил пътя на съвременната видеомузикална ера.
The Clash в Ямайка
The Clash, вдъхновени от реге и ска, заминават за Ямайка в края на 70-те. Там обаче попадането им сред местните гангстери („yardies“) се оказва плашещо и ги „приземява“ – но и подхранва музикалните им идеи за смесване на пънк и карибски ритми.
Краят на 70-те: Поглед към бъдещето
Диско вълната и реакцията на рок феновете
Към средата на 70-те избухва диско манията (Bee Gees, Donna Summer, Studio 54). Някои рок фенове организират „диско изгаряне“ (Disco Demolition Night, 1979), където публично унищожават диско плочи, символизирайки противопоставяне на „повърхностната“ танцувална музика. Въпреки това, някои рок групи също флиртуват с диско ритми (напр. Rolling Stones в „Miss You“, 1978).
Новата вълна и постпънк
В края на 70-те пънкът вдъхновява ню уейв и постпънк (The Police, Talking Heads, Joy Division), които ще формират цял спектър от алтернативни жанрове през 80-те. Много от прогресив и хард рок групите също преминават през стилистични промени или се разпадат (пример: ELP приключват през 1979), а Led Zeppelin губят барабаниста си Джон Бонъм (1980), което води до техния край.
Пазарът и гигантските продажби
Златните 70-те са време на астрономически продажби: Pink Floyd („Dark Side of the Moon“), Fleetwood Mac („Rumours“), Eagles („Hotel California“) достигат десетки милиони пласирани копия. Концертите стават огромен бизнес – дори най-скъпите билети се разграбват бързо. Рок звездите живеят в лукс, какъвто дори най-големите имена от 60-те не са виждали.
Наследството на 70-те
Поглеждайки напред към 80-те, виждаме:
- Метаморфоза на хеви метъла в NWOBHM (Iron Maiden, Judas Priest) и траш (Metallica, Slayer) по-късно.
- Еволюция на прогресив рока към по-комерсиален звук (Genesis, Yes) или по-авангардни линии (Marillion, King Crimson).
- Влиянието на пънка в създаването на постпънк, ню уейв, инди рок.
- Ролята на AOR групите за оформяне на радио рока и бъдещия глем метъл (Mötley Crüe) през 80-те.
Златните 70-те като епоха на разнопосочен възход
70-те са време, когато рокът постига нечувани търговски успехи и се разпростира в многобройни посоки:
- Хард рок и зараждане на хеви метъл: Led Zeppelin, Black Sabbath, Deep Purple създават школата на „тежкия“ китарен звук.
- Прогресив рок: Pink Floyd, Yes, Genesis, King Crimson вдъхват интелектуализъм, концептуалност и симфонични идеи в рока.
- Арена рок и глем: Queen, Kiss, Alice Cooper, ELO поставят акцент върху шоуто, сценичните ефекти и визуалната зрелищност.
- Пънк рок: Sex Pistols, The Clash, Ramones – бунтарски опит да се върнат корените на суровия рокендрол, отхвърляйки комплексните и комерсиализирани течения.
- Различни поджанрове: Southern rock, AOR, глем рок, надграждат богатата палитра от звуци, имиджи и културни прояви.
Тази експлозия на стилове и субкултури доказва, че рокът не е просто моден феномен на 60-те, а устойчива, еволюираща сила. Златните 70-те завършват с преход към нови реалности – цифрови технологии, видео (MTV, стартирала през 1981), електронни инструменти и глобализация на музикалната сцена. Но именно в тази декада се оформят трайните архетипи (първообрази) на рок звездите, звукозаписните гиганти и фен културата, които ще бъдат основа за развитията през 80-те и 90-те.
Обобщение
Третата част от нашата история на рока ни потапя в многообразието на 70-те: от тежкия блусарски хард рок на Led Zeppelin и Black Sabbath до концептуалния прогресив (Yes, Pink Floyd, Genesis), от шоу спектаклите на Queen и Kiss до бунта на пънка (Sex Pistols, The Clash). През тази декада рокът покорява стадиони, радиоефира и пазарните класации, превръщайки се в основна културна движеща сила.
Но 70-те не завършват еднозначно: смъртта на ключови фигури, сблъсъците между стилове (пънк vs. прог), диско манията и зараждането на електронната музика очертават преломен момент.
В История на рок музиката – част 4 ще проследим как рокът се развива по-нататък: постпънк, ню уейв, хеви метъл бумът, глем метъл, гръндж и раждането на алтернативния рок през 80-те и 90-те. Ще видим и как MTV, музикалните видеа и цифровите технологии променят изцяло начина, по който се създава и консумира рок музика. Рокът среща конкуренция от поп, хип хоп и се появяват нови алтернативни жанрове (гръндж, бритпоп, инди рок).
Източници:
Печатни издания (с ISBN)
- Popoff, Martin. „The Deep Purple Family: A Chronology 1968–1979“, Издателство: Wymer Publishing (2019), ISBN-10: 1908724712, ISBN-13: 978-1908724713
- Wall, Mick. „When Giants Walked the Earth: A Biography of Led Zeppelin“, Издателство: Orion (2009), ISBN-10: 1409118392, ISBN-13: 978-1409118394
- Bowler, Dave, and Bryan Dray. „Black Sabbath: The Ozzy Osbourne Years“, Издателство: Omnibus Press (1992), ISBN-10: 0711930229, ISBN-13: 978-0711930225
- Welch, Chris. „Close to the Edge: The Story of Yes“, Издателство: Omnibus Press (2003), ISBN-10: 0711991958, ISBN-13: 978-0711991950
- Savage, Jon. „England’s Dreaming: Anarchy, Sex Pistols, Punk Rock, and Beyond“, Издателство: Faber & Faber (2001), ISBN-10: 0571209318, ISBN-13: 978-0571209310
Онлайн източници
- Deep Purple Official Website – https://www.deeppurple.com/
- Black Sabbath – The Official Website – https://www.blacksabbath.com/
- Queen Online – https://www.queenonline.com/
- Sex Pistols – Official – https://www.sexpistolsofficial.com/
- Ramones – Official Website – https://www.ramones.com/
