FLEETWOOD MAC: от британския блус до глобалния поп-рок феномен
Fleetwood Mac е група, която претърпява многократни трансформации по отношение на звучене, състав и стил – от суров британски блус в края на 60-те, воден от Питър Грийн, през мекия рок на 70-те с Линдзи Бъкингам и Стиви Никс, до станалите легендарни поп-рок шедьоври като „Rumours“ (един от най-продаваните албуми в историята). В тази статия ще видим как една банда успява да се превърне от блус секстет в световен арена-рок хит, изпълнен с вътрешни драми, любовни връзки и незабравими песни.
Ранни години: Питър Грийн и британският блус (1967–1970)
Оформяне около Питър Грийн
Fleetwood Mac се ражда през 1967 г. благодарение на китариста Питър Грийн (Peter Green), който преди това е свирил в John Mayall & the Bluesbreakers (на мястото на Ерик Клептън). Грийн привлича барабаниста Мик Флийтууд (Mick Fleetwood) и басиста Джон МакВи (John McVie), също от Bluesbreakers, за да формират ядро, именувано на басиста и барабаниста: „Fleetwood Mac“ (съкращение от Fleetwood и McVie). В началото се включва и китаристът Джеръми Спенсър (Jeremy Spencer), а по-късно – Дани Кируан (Danny Kirwan).
През този ранен етап бандата е пряко свързана с британската блус бум сцена, вдъхновена от американски блус легенди като Мъди Уотърс и Б. Б. Кинг. Първите им албуми „Fleetwood Mac“ (1968), „Mr. Wonderful“ (1968) и „Then Play On“ (1969) са ориентирани към суров, бавен блус, често с дълги китарни импровизации.
Хитове и кризите на Питър Грийн
Инструменталът „Albatross“ (1968) става №1 в британските класации, демонстрирайки по-мелодичната страна на Грийн. „Black Magic Woman“ (по-късно популяризирана от Сантана) и „Oh Well“ също се превръщат в класики. Въпреки успеха, психическото състояние на Грийн започва да се влошава след употреба на LSD и духовни кризи. Той става все по-нестабилен, променя поведението си и в началото на 1970 г. напуска групата. Това е първият голям удар за Fleetwood Mac.
Промени в Fleetwood Mac и преход към Америка (1970–1974)
След Грийн: Кируан, Спенсър и отново кризи
Без Грийн, Fleetwood Mac разчитат на Дани Кируан и Джеръми Спенсър като китаристи и автори. Издават „Kiln House“ (1970), смесващ рок, кънтри и ретро поп, който получава скромни успехи. Но групата е отново разтърсена, когато Спенсър се присъединява към религиозния култ „Children of God“, буквално изчезвайки преди концерт. Моментът е драматичен и бандата отново се нуждае от китарна/вокална подкрепа.
Добавят Кристин Пърфект МакВи (Christine Perfect McVie) – съпруга на Джон МакВи, бивша членка на Chicken Shack, която вече е свирила клавири и пяла бек вокали. С времето Кристин МакВи става ключов автор и вокалист, придавайки по-мек и мелодичен стил.
Американски период и смени в състава
За да намерят ново вдъхновение, групата се мести в САЩ. През 1971–1974 г. се появяват албуми като „Future Games“ (1971) и „Bare Trees“ (1972), в които се включват китаристи като Боб Уелч (Bob Welch) и певците Боб Уестън (Bob Weston) и Дейв Уокър (Dave Walker). Макар да се усеща известно усъвършенстване на звук, бандата е дестабилизирана от лични проблеми и правни спорове. „Heroes Are Hard to Find“ (1974) е последен албум преди ключови промени.
Златната ера: идването на Бъкингам и Никс (1975)
Намирането на ново дуо: Линдзи Бъкингам и Стиви Никс
След напускането на Боб Уелч, Мик Флийтууд случайно чува записа „Buckingham Nicks“, проект на китариста Линдзи Бъкингам (Lindsey Buckingham) и певицата Стиви Никс (Stevie Nicks) – двойка и в личен план. Впечатлен от стила на Бъкингам, Флийтууд го кани, но получава условие, че трябва да наеме и Стиви. Така през 1975 г. се формира класическият състав: Флийтууд (барабани), Джон МакВи (бас), Кристин МакВи (клавири/вокали), Линдзи Бъкингам (китара/вокали) и Стиви Никс (вокали).
Албумът „Fleetwood Mac“ (1975) – ново звучене и успех
Първият албум в този състав, просто наречен „Fleetwood Mac“, издаден през 1975 г., взривява класациите в САЩ. Парчета като „Rhiannon“ (Стиви Никс), „Over My Head“ и „Say You Love Me“ (Кристин МакВи), „Monday Morning“ (Линдзи Бъкингам) смесват кънтри-рок, поп и блус основа, създавайки превъзходен радио звук. Албумът става №1 в Billboard, откривайки най-успешния период на групата.
„Rumours“ (1977) – шедьовър на поп-рока
Лични драми и творчески връх
По време на записите за „Rumours“, групата се намира в криза: Джон и Кристин МакВи се развеждат, Бъкингам и Никс се разделят, а Мик Флийтууд преживява собствена семейна травма. Въпреки (или благодарение) на бурните емоции, албумът улавя искреност и интимност, преплетени с ефирни мелодии и перфектно продуциран поп-рок.
Песни като „Go Your Own Way“, „Dreams“, „Don’t Stop“, „You Make Loving Fun“ стават световни хитове, изстрелващи „Rumours“ в орбитата на най-продаваните албуми на всички времена (над 40 милиона копия). Балансът между вокалите на Никс, Бъкингам и Кристин МакВи създава неповторими хармонии, а текстовете разкриват болезнените разриви и любовни терзания сред членовете.
Награди и статут на суперзвезди
„Rumours“ печели „Грами“ за албум на годината (1977), а Fleetwood Mac се превръщат в една от най-търсените рок групи за концерти. Турнетата им се превръщат в мащабни спектакли, а начинът, по който петте личности си взаимодействат, представлява магнетична сплав от драма и хармония.
Последващи албуми и промени (1979–1990)
„Tusk“ (1979) – смел експеримент
През 1979 г. Fleetwood Mac издават „Tusk“, двоен албум, в който Линдзи Бъкингам налага по-авангардни, почти пънк/ню уейв идеи, желаейки да избяга от формулата на „Rumours“. Това води до разходи за студио над 1 милион долара (рекордни по онова време) и микс от експериментални парчета („Tusk“, с участието на USC Trojan Marching Band) и по-познати мелодични песни („Sara“, „Storms“). Макар да не достига успеха на „Rumours“, „Tusk“ се приема с респект и показва, че бандата не се страхува да рискува.
„Mirage“ (1982) и „Tango in the Night“ (1987)
През 80-те Fleetwood Mac създават още няколко успешни албума – „Mirage“ (1982), който връща по-конвенционалния поп-рок звук (хитове „Hold Me“, „Gypsy“), и „Tango in the Night“ (1987) – последния им мегахит албум, продуциран главно от Бъкингам. „Tango in the Night“ включва емблематични песни като „Big Love“, „Little Lies“, „Everywhere“. Вътрешните напрежения обаче остават, а Бъкингам напуска през 1987 г. преди планувано турне.
Разпад и реюниъни (1990–2000)
Отделни проекти и временно затихване
С колебливия албум „Behind the Mask“ (1990), без Линдзи Бъкингам, групата се лута, а Кристин МакВи, Стиви Никс и другите започват солови или странични проекти. „Time“ (1995) е почти незабелязан, което показва, че класическото звучене не може да бъде постигнато без ключовите участници. Стиви Никс също се оттегля.
Голямото обединяване за „The Dance“ (1997)
През 1997 г. класическият състав (Бъкингам, Никс, Кристин МакВи, Джон МакВи и Мик Флийтууд) се събира за да запишат „The Dance“ – лайв албум/DVD, който става изключително успешен, номер 1 в САЩ. „The Dance“ съживява интереса към Fleetwood Mac и доказва, че химията между петимата е все още действаща.
Новото хилядолетие и днешни прояви
„Say You Will“ (2003)
След 90-те, Fleetwood Mac продължават със спорадични обединявания. През 2003 г. издават „Say You Will“ – албум без Кристин МакВи (тя отказва активно участие, но свири малко), в който личи, че се разчита основно на дуото Бъкингам–Никс. Макар критиките да са смесени, турнето е успех.
Излизания и влизания на членове; турнета и влияния
Кристин МакВи се завръща в групата през 2014 г., посрещната от ентусиазирани фенове. Въпреки няколко вътрешни напрежения (през 2018 г. Fleetwood Mac се разделят с Бъкингам), групата успява да организира турнета с различни гост-музиканти (Майк Кембъл от Tom Petty and the Heartbreakers, Нийл Фин от Crowded House).
Защо Fleetwood Mac остават уникални
Драматични лични истории, превърнати в музика
Историята на Fleetwood Mac е изпълнена с любовни триъгълници, раздяли, бракове, оттегляния и завръщания, всички вплетени във великолепни поп-рок песни. Албумът „Rumours“ е най-силният пример – написан от партньори, които едновременно се разделят, но продължават да творят заедно. Тази емоционална динамика придава истинска искреност на тяхната музика.
Разнообразие от стилове и автори
Групата има множество автори на песни – Питър Грийн в ранния блус период, а по-късно Линдзи Бъкингам, Стиви Никс и Кристин МакВи, всеки със свой уникален почерк. Това дава на Fleetwood Mac широко жанрово обхващане – от тежък английски блус до елегантен калифорнийски поп/рок.
Заключение
Fleetwood Mac са доказателство как една група може да премине през драматични преобразувания – стилови, персонални и географски – и все пак да сътвори едни от най-красивите и трайни песни в историята на поп-рок музиката. От ранната британска блус епоха на Питър Грийн до кулминацията с „Rumours“ и баладите на 70-те, групата успява да ни предаде емоциите си директно и честно, било то в радост или болка. Макар да са имали периоди на разпад и дълги паузи, всяко тяхно реюниън турне и ново издание е очаквано с нетърпение от феновете.
Да комбинираш множество автори и гласове в една група е винаги сложна задача, но Fleetwood Mac успяват да я изпълнят, подарявайки на света песни като „Rhiannon“, „Go Your Own Way“, „Dreams“, „Landslide“, „The Chain“ и т.н. – химни на любов, раздели, магия и свобода. Техният разнолик път се увенчава с място сред най-продаваните и уважавани банди, оставили незаличима следа в поп-рок ландшафта.
Източници
- Официален сайт на Fleetwood Mac – https://www.fleetwoodmac.com
(Официални новини, дискография, информация за турнета) - AllMusic – Fleetwood Mac – https://www.allmusic.com/artist/fleetwood-mac-mn0000186633(Биография, анализ на основните албуми и рецензии)
- Rolling Stone – Fleetwood Mac – https://www.rollingstone.com/music/music-artists/fleetwood-mac-858/ (Статии, исторически материали, интервюта с членовете)
- Billboard – Fleetwood Mac – https://www.billboard.com/artist/fleetwood-mac/ (Класации, информация за синглите и албумите)
- Fleetwood, M. (1990). Fleetwood: My Life and Adventures in Fleetwood Mac. ISBN-10. 028399679X (Автобиографична книга на Мик Флийтууд с детайли за историята на grupata)
- Gold Dust Woman: The Biography of Stevie Nicks. Davis, Stephen. Published by St. Martin’s Press, 2017. ISBN 10: 125003289X
- Документален филм „Fleetwood Mac: Don’t Stop“ (BBC, 2009) (Исторически обзор с архивни материали и интервюта на членове от различни епохи)
- „Rumours“ (1977) – делукс издание (Бонус материали, демо записи и задкулисни бележки за създаването на емблематичния албум)
- Classic Rock Magazine – Fleetwood Mac – https://www.loudersound.com/classic-rock
(Статии и интервюта, посветени на различните периоди на групата) - Rock and Roll Hall of Fame – Fleetwood Mac – https://www.rockhall.com/inductees/fleetwood-mac (Официална информация от въвеждането им през 1998 г.)
