Дата/Време
Дата(и) – 03/10/2026 - 03/10/2040
0:00
Категории:
На 3 октомври 1949 г. е роден Lindsey Buckingham (Линдзи Бъкингам) – американски китарист, певец, автор и продуцент, чието име е неразривно свързано с един от най-успешните периоди в историята на Fleetwood Mac. Неговата китара звучи в „Go Your Own Way“, „Never Going Back Again“, „The Chain“, „Tusk“ и десетки други записи, но значението му за групата далеч не се изчерпва с изпълнението.
Buckingham е музикант, който мисли едновременно като китарист, композитор и продуцент. Именно тази комбинация се превръща в една от движещите сили зад новото звучене на Fleetwood Mac през втората половина на 70-те години.
Преди Fleetwood Mac са Buckingham Nicks
Историята започва много преди световния успех.
Lindsey Buckingham и Stevie Nicks се запознават в Калифорния и постепенно започват да работят заедно. След участието си в групата Fritz двамата продължават като дует.
През 1973 г. излиза албумът Buckingham Nicks. Той не постига голям търговски успех и двамата остават в несигурна професионална ситуация.
Но именно този запис ще промени живота им.
Един запис стига до Mick Fleetwood
В края на 1974 г. Fleetwood Mac отново търсят китарист.
Mick Fleetwood чува работата на Lindsey Buckingham и вижда в него възможен нов член на групата.
Buckingham обаче поставя важно условие: ако той се присъедини, Stevie Nicks трябва да бъде част от групата заедно с него.
Така през 1975 г. към Mick Fleetwood, John McVie и Christine McVie се присъединяват Lindsey Buckingham и Stevie Nicks.
Получава се състав, който ще се превърне в най-разпознаваемата конфигурация на Fleetwood Mac.
Fleetwood Mac вече имат история преди Lindsey Buckingham
Важно е да не започваме историята на групата от 1975 г.
Fleetwood Mac съществуват още от 1967 г. и първоначално са част от британската блус сцена, свързана с Peter Green, Mick Fleetwood и John McVie.
През следващите години съставът и музикалният език се променят многократно.
Появата на Lindsey Buckingham и Nicks следователно не създава Fleetwood Mac.
Тя започва нова глава в историята на вече съществуваща група.
Цялата трансформация – от британски блус до международен поп-рок феномен – е разгледана в „Fleetwood Mac – от блус до глобален рок“.
Албумът „Fleetwood Mac“ променя мащаба на групата
Първият студиен албум на новия състав излиза през 1975 г. със заглавието Fleetwood Mac.
Различните авторски характери започват да работят заедно.
Christine McVie носи своя мелодичен усет. Stevie Nicks – характерния вокален и поетичен свят. Lindsey Buckingham – китарния звук, композиционната енергия и все по-силния интерес към продукцията.
Албумът постепенно достига огромна публика.
Но следващият запис ще превърне този състав в част от историята на популярната музика.
„Rumours“ превръща личната криза в музика
По време на създаването на Rumours отношенията вътре в групата са в криза.
Връзката между Lindsey Buckingham и Nicks приключва. Бракът на John и Christine McVie също се разпада.
Вместо тези конфликти да останат извън музиката, те попадат директно в песните.
Един от най-силните примери е написаната от Buckingham „Go Your Own Way“.
Това е песен за раздяла, записана и изпълнявана в група, в която човекът, към когото са насочени чувствата, стои на същата сцена.
Тъкмо тази необичайна връзка между личен живот и музикално творчество е една от причините Rumours да звучи толкова непосредствено.
„Never Going Back Again“ показва другия Lindsey Buckingham
Ако „Go Your Own Way“ демонстрира рок енергията му, „Never Going Back Again“ разкрива съвсем друга страна на китарния му стил.
Тук няма нужда от тежък звук или продължително соло.
В центъра е акустичната китара и сложната независимост на пръстите.
Buckingham е известен с това, че често свири без перце, използвайки пръстите на дясната ръка. В неговия стил се срещат елементи от fingerpicking, фолк, рок и собствена нетрадиционна техника.
Това позволява едновременно да се чуват басова линия, вътрешни гласове и мелодични фигури.
Китарата започва да звучи почти като няколко инструмента наведнъж.
За Lindsey Buckingham студиото също е инструмент
Една от най-важните страни на Buckingham е интересът му към звукозаписа.
Той не възприема песента само като изпълнение, което трябва вярно да бъде уловено от микрофоните.
Записът може да бъде конструиран.
Партиите могат да се наслагват. Тембрите могат да бъдат променяни. Гласове и инструменти могат да бъдат използвани по начин, който трудно би възникнал при обикновено концертно изпълнение.
Тази страна на неговото мислене ще стане още по-видима след огромния успех на Rumours.
След „Rumours“ той не иска да направи още един „Rumours“
След един от най-големите търговски успехи в историята на рока логичната стъпка би била Fleetwood Mac да повторят формулата.
Lindsey Buckingham се насочва в друга посока.
Албумът Tusk от 1979 г. е значително по-експериментален.
Част от записите му използват нетрадиционни студийни подходи, а някои от партиите на Buckingham са създавани в домашна среда. Самият албум разширява звуковата палитра на групата далеч отвъд полирания поп-рок модел, който публиката би могла да очаква след Rumours.
„Tusk“ звучи като отказ от безопасния избор
Заглавната песен е един от най-необичайните сингли в каталога на Fleetwood Mac.
Вместо стандартна рок структура тя разчита на повтарящ се ритмичен модел, необичайни вокални пластове и участието на USC Trojan Marching Band.
Резултатът трудно може да бъде сбъркан с „Go Your Own Way“ или „Don’t Stop“.
Именно тук личи една от характерните черти на Buckingham: търговският успех не премахва желанието му да експериментира.
Между Fleetwood Mac и собствената му музика
През 1981 г. Buckingham издава първия си солов албум Law and Order.
Той записва почти всички инструменти сам – подход, който му позволява да контролира в голяма степен композицията, изпълнението и звука.
От албума идва „Trouble“, един от най-разпознаваемите му самостоятелни хитове.
Следват Go Insane и по-късно Out of the Cradle, както и песни за киното, сред които „Holiday Road“.
Соловата кариера показва Buckingham извън необходимостта да балансира между няколко силни авторски личности във Fleetwood Mac.
„Tango in the Night“ и още една успешна епоха
През 1987 г. Fleetwood Mac издават Tango in the Night.
Албумът отново демонстрира важността на Buckingham за студийното звучене на групата и включва негови песни като „Big Love“.
Но отношенията вътре в Fleetwood Mac остават сложни.
Същата година Buckingham напуска групата.
Това е показателно колко трудно е да се отделят творческата продуктивност и вътрешното напрежение в историята на Fleetwood Mac.
„Big Love“ се преобразява на сцената
„Big Love“ е особено интересен пример за начина, по който Buckingham може да преосмисля собствената си музика.
Студийната версия е богато продуцирана и многопластова.
При по-късните концертни изпълнения Lindsey Buckingham често я изпълнява сам с китара.
Един човек трябва да създаде едновременно ритъм, басово движение, акордна структура и усещане за непрекъснат импулс.
Така песента се превръща и в демонстрация на необичайния му китарен подход.
Завръщането – „The Dance“
През 90-те години пътищата на музикантите от класическия състав отново се пресичат.
Резултатът е събирането, документирано в The Dance през 1997 г.
Публиката отново вижда заедно Mick Fleetwood, John McVie, Christine McVie, Stevie Nicks и Lindsey Buckingham.
Старите песни вече носят допълнителен пласт – изпълняват ги хора, чиито лични отношения са част от самата история на тези композиции.
Защо китарата на Lindsey Buckingham звучи различно?
Китарният му стил трудно може да бъде сведен до един жанр.
В него се срещат рок, поп и фолк подходи, но особено характерна е работата с пръсти вместо постоянно използване на перце.
Това позволява на отделните струни да получават относителна независимост.
При акустичните му изпълнения често можем да чуем стабилна ритмична основа и мелодично движение едновременно.
Техническата сложност обаче не е самоцел.
При Buckingham китарната партия почти винаги служи на характера на песента.
Понятия като ритъм, тембър, музикална текстура, акомпанимент и риф могат да бъдат разгледани и в „Музикални термини и понятия“.
Lindsey Buckingham – eдин музикант, няколко роли
Да наречем Lindsey Buckingham само „китарист на Fleetwood Mac“ означава да пропуснем голяма част от значението му.
Той е едновременно:
- китарист с ясно разпознаваем индивидуален стил;
- певец;
- автор на песни;
- аранжор;
- музикант с дълбок интерес към звукозаписа;
- ключова творческа фигура в част от най-успешните албуми на Fleetwood Mac;
- самостоятелен изпълнител със собствен каталог.
Точно взаимодействието между тези роли обяснява защо присъствието му променя звученето на групата толкова осезаемо.
От блус група до световен поп-рок феномен
Историята на Fleetwood Mac е необичайна, защото малко групи преминават през толкова радикални промени и запазват едно и също име.
Peter Green е ключова фигура в първоначалния британски блус период.
Следват години на промени в състава и музикалната посока.
А с Buckingham и Nicks групата влиза в нова епоха, в която авторските песни, вокалните контрасти и внимателно изграденият студиен звук я превръщат в глобален феномен.
Повече за цялата история на групата вижте в „Fleetwood Mac – от блус до глобален рок“ и в Wiki: Fleetwood Mac.
Lindsey Buckingham не създава Fleetwood Mac. Но когато влиза в групата, помага тя да се превърне в нещо, което никога преди това не е била.
Свързани материали
- Lindsey Buckingham – китарен стил, Fleetwood Mac и солова кариера
- Fleetwood Mac – от блус до глобален рок
- Fleetwood Mac – история, състави, албуми и песни
- Музикални термини и понятия