Lindsey Buckingham (Линдзи Бъкингам, роден на 3 октомври 1949 г.) е американски китарист, певец, автор на песни и продуцент, най-известен като една от ключовите творчески фигури във Fleetwood Mac. Неговият характерен китарен подход, авторски песни и интерес към студийния звук имат съществена роля за музиката на групата през периода на Fleetwood Mac, Rumours, Tusk и Tango in the Night.
Buckingham развива и продължителна солова кариера, в която получава по-голяма свобода да експериментира със звукозаписа, инструментите и структурата на песента. Затова той може да бъде разглеждан едновременно като рок китарист, songwriter и музикант, за когото звукозаписното студио е част от творческия процес.
Кой е Lindsey Buckingham?
Lindsey Adams Buckingham е роден в Palo Alto, California, и израства в района на San Francisco Bay.
Музикалният му път е тясно свързан със Stevie Nicks още преди двамата да станат членове на Fleetwood Mac. Те участват в групата Fritz, а впоследствие продължават като творчески и личен тандем.
През 1973 г. издават албума Buckingham Nicks. Записът не се превръща в голям търговски успех, но се оказва решаващ за следващия етап от кариерите им.
Как Lindsey Buckingham и Stevie Nicks попадат във Fleetwood Mac?
Fleetwood Mac съществуват от 1967 г. и първоначално са една от значимите групи на британската блус сцена.
След поредица от промени в състава през 70-те години групата отново се нуждае от китарист.
Mick Fleetwood чува музика от Buckingham Nicks и проявява интерес към Buckingham. Китаристът обаче настоява Stevie Nicks също да се присъедини.
През 1975 г. двамата влизат във Fleetwood Mac заедно с Mick Fleetwood, John McVie и Christine McVie.
Това не е началото на Fleetwood Mac, а началото на нова епоха в историята на групата.
Как се променя Fleetwood Mac след 1975 г.?
Присъединяването на Buckingham и Nicks добавя две нови авторски личности към вече съществуващото композиционно присъствие на Christine McVie.
Получава се необичайна група с трима различни основни автори.
Christine McVie носи мелодична поп чувствителност. Stevie Nicks развива характерен поетичен и вокален свят. Buckingham внася енергични рок песни, отличителна китара и все по-силен интерес към изграждането на звука в студиото.
Албумът Fleetwood Mac от 1975 г. показва потенциала на новия състав, а Rumours го превръща в световен феномен.
Историята на различните периоди на групата е разгледана подробно в „Fleetwood Mac – от блус до глобален рок“ и в Wiki: Fleetwood Mac.
Какво е характерно за китарния стил на Lindsey Buckingham?
Една от най-разпознаваемите особености на Buckingham е начинът, по който използва пръстите на дясната ръка вместо постоянно да разчита на китарно перце.
Подходът му е свързан с fingerpicking, но не представлява просто пренасяне на традиционна фолк или кънтри техника в рок музиката.
Buckingham развива индивидуален начин за комбиниране на басови тонове, акорди, ритмични фигури и мелодични линии.
Така една китара може да създава усещане за няколко едновременно протичащи музикални пласта.
„Never Going Back Again“ – китарата като самостоятелна текстура
Особено ясен пример е „Never Going Back Again“ от Rumours.
Акустичната китара не изпълнява просто акордов акомпанимент към гласа. Независимото движение на отделните линии изгражда сложна музикална текстура.
Техническата трудност обаче остава подчинена на песента.
Това е характерно за Buckingham: виртуозността рядко е представена като демонстрация сама по себе си.
„Go Your Own Way“ – авторът и рок китаристът
Другата страна на стила му може да бъде чута в „Go Your Own Way“.
Песента съчетава непосредствен рок импулс с личен текст, свързан с раздялата между Buckingham и Stevie Nicks.
Тя е един от примерите за особената ситуация около Rumours: членовете на групата превръщат собствените си конфликти и разпадащи се отношения в песни, които след това трябва да записват и изпълняват заедно.
„Go Your Own Way“ се превръща в една от най-разпознаваемите композиции на Buckingham.
Какво е особеното в ролята му на продуцент?
Buckingham възприема звукозаписа като творчески процес.
За него студиото не служи единствено за възможно най-точно документиране на изпълнение.
Записът може да бъде конструиран чрез наслагване на партии, промяна на тембри, необичайно третиране на гласове и инструменти и внимателно изграждане на отделните звукови пластове.
Този подход става особено важен след огромния успех на Rumours.
„Tusk“ – отказът да бъде повторен „Rumours“
След Rumours Fleetwood Mac биха могли просто да се опитат да повторят успешната формула.
Tusk от 1979 г. поема в друга посока.
Двойният албум съдържа по-експериментални композиционни и студийни решения, а част от материала на Buckingham е свързан с неговите собствени експерименти извън традиционната голяма студийна продукция.
Заглавната „Tusk“ е особено показателна – повтарящ се ритмичен модел, необичайни вокални пластове и маршируващ оркестър заменят очакваната стандартна рок формула.
Тази склонност към експеримент е сред основните характеристики на Buckingham като творческа фигура.
Защо „Tusk“ е важен за разбирането на Lindsey Buckingham?
Tusk показва напрежението между две страни на неговата музикална личност.
От едната страна Buckingham може да създава изключително достъпни поп и рок песни.
От другата той проявява силна потребност да нарушава собствените си успешни модели.
Затова музиката му често се движи между поп мелодичност и студиен експеримент.
Тази двойственост се проявява още по-свободно в соловите му записи.
Соловата кариера на Lindsey Buckingham
През 1981 г. излиза първият му самостоятелен албум Law and Order.
Buckingham записва почти всички инструменти сам, което му позволява да контролира в необичайно голяма степен звученето на материала.
Албумът включва „Trouble“ – един от най-успешните му солови сингли.
Следват Go Insane (1984) и Out of the Cradle (1992), както и по-късните Under the Skin, Gift of Screws, Seeds We Sow и едноименният Lindsey Buckingham.
„Holiday Road“ – Lindsey Buckingham извън Fleetwood Mac
Сред най-познатите му записи извън групата е „Holiday Road“, създадена за филма National Lampoon’s Vacation.
Песента показва способността му да създава компактна, непосредствено разпознаваема поп композиция, без да губи характерното си усещане за ритъм и звук.
Тя се превръща в една от най-трайните връзки между соловата му музика и популярното кино.
„Big Love“ – от студийна продукция до една китара
„Big Love“ се появява в албума Tango in the Night от 1987 г.
Студийният запис използва многопластова продукция, но по-късните концертни версии разкриват съвсем различен потенциал на композицията.
Buckingham започва да я изпълнява сам с китара.
При тези изпълнения една китара трябва да поддържа ритмичния импулс, хармонията и сложните повтарящи се фигури едновременно.
„Big Love“ се превръща в един от най-добрите примери за връзката между техническия му подход и сценичното изпълнение.
Защо Lindsey Buckingham напуска Fleetwood Mac?
През 1987 г., след създаването на Tango in the Night, Buckingham напуска Fleetwood Mac.
Причините са свързани с натрупаното напрежение между индивидуалните му творчески цели и живота в една от най-големите рок групи в света.
Напускането не прекъсва окончателно отношенията му с останалите музиканти.
Историята на Fleetwood Mac многократно показва, че разделите в групата невинаги са окончателни.
„The Dance“ и завръщането на класическия състав
През 1997 г. Buckingham отново застава заедно със Stevie Nicks, Christine McVie, John McVie и Mick Fleetwood.
Събирането е документирано в концертния проект The Dance.
Той връща на сцената най-успешния състав на Fleetwood Mac и показва старите песни от перспективата на музиканти, които вече имат десетилетия обща история.
Особено интересни са композициите, в които личните отношения между членовете са част от самия текст. Годините променят контекста, но не премахват напрежението, заложено в музиката.
Lindsey Buckingham като автор на песни
При Lindsey Buckingham могат да бъдат открити различни типове композиции.
Някои са непосредствени рок песни като „Go Your Own Way“. Други използват по-интимна акустична текстура като „Never Going Back Again“. Трети, особено около Tusk, показват интерес към повторението, необичайните тембри и студийния експеримент.
Общото между тях е вниманието към начина, по който аранжиментът участва в смисъла на песента.
При Buckingham една композиция не е просто мелодия с добавен акомпанимент. Изборът на китарна фигура, вокална текстура, ритъм и звук е част от нейната идентичност.
Китарист без типичната роля на „guitar hero“
Buckingham е високо ценен китарист, но образът му се различава от класическия модел на рок китариста, изграден около продължителни сола и демонстративна виртуозност.
Неговата сила е по-често в конструкцията на партията.
Китарната фигура може да бъде ритмична основа, мелодичен контрапункт, част от вокалната текстура или почти цялостен акомпанимент.
Това прави стила му особено интересен от образователна гледна точка: техническата сложност е средство за изграждане на музикална структура, а не крайна цел.
Понятия като музикална текстура, риф, акомпанимент, тембър, ритъм и контрапункт могат да бъдат разгледани и в „Музикални термини и понятия“.
Основни записи с Fleetwood Mac
- „Go Your Own Way“ – една от най-разпознаваемите авторски песни на Buckingham;
- „Never Going Back Again“ – характерен пример за неговата акустична китарна техника;
- „Second Hand News“ – открива Rumours с характерна ритмична енергия;
- „Tusk“ – експериментална композиция, показваща различната посока след Rumours;
- „Big Love“ – студийна композиция, по-късно преобразена в впечатляващо солово китарно изпълнение.
Основни солови записи
- „Trouble“ – един от най-успешните сингли от първия му солов албум;
- „Go Insane“ – заглавната песен от втория му самостоятелен албум;
- „Holiday Road“ – широко разпознаваема песен, създадена за киното;
- „Countdown“ – част от Out of the Cradle;
- „Seeds We Sow“ – пример за по-късния период на соловото му творчество.
Fleetwood Mac и Lindsey Buckingham
Не е възможно ролята на Buckingham да бъде разбрана напълно извън Fleetwood Mac, но също толкова неточно би било той да бъде разглеждан единствено като член на групата.
Fleetwood Mac имат значима история преди него – особено британския блус период около Peter Green – и продължават да съществуват през различни конфигурации.
Buckingham обаче е една от централните фигури в периода, когато групата достига най-голям международен успех и изгражда част от най-разпознаваемия си звук.
През 1998 г. той е въведен в Rock & Roll Hall of Fame като член на Fleetwood Mac.
Значение
Lindsey Buckingham съчетава роли, които често се разглеждат отделно – китарист, певец, автор, аранжор и продуцент.
Тъкмо взаимодействието между тях определя музикалната му индивидуалност.
Китарната техника му позволява да създава сложни текстури. Авторският усет превръща тези техники в песни. А интересът към звукозаписа му позволява да преобразява песните в студиото по начини, които невинаги могат да бъдат постигнати при традиционно изпълнение.
От Rumours до експерименталния Tusk, от „Big Love“ до самостоятелните му записи, Buckingham постоянно се движи между достъпната поп песен и желанието да наруши собствената си формула.
Именно това напрежение между поп инстинкт и експеримент е една от причините Lindsey Buckingham да има толкова характерно място в историята на Fleetwood Mac и рок музиката.
Свързани материали
- Lindsey Buckingham – китаристът, който преобрази звука на Fleetwood Mac
- Fleetwood Mac – от блус до глобален рок
- Fleetwood Mac – история, състави, албуми и песни
- Музикални термини и понятия
Източници
- Lindsey Buckingham – официален сайт
- Lindsey Buckingham – официална дискография
- Rock & Roll Hall of Fame – Fleetwood Mac