
Понякога влиянието на един музикант се измерва по-добре не с продадените му албуми, а с музиката, която започва да звучи различно след него. Otis Rush (Отис Ръш) е точно такъв случай. Името му никога не достига масовата популярност на Eric Clapton или някои от големите рок групи от 60-те и 70-те години, но част от китарния език, който те наследяват, вече присъства в неговите записи от Чикаго.
Rush взема електрическия блус и го прави по-напрегнат, по-минорен и по-драматичен. Заедно с Buddy Guy и Magic Sam той помага за оформянето на West Side Chicago blues, а песни като „All Your Love (I Miss Loving)“, „Double Trouble“ и „I Can’t Quit You Baby“ се превръщат в мост към следващото поколение китаристи.
Част от този мост води директно през Атлантическия океан – към британския блус и оттам към рока.
Чикаго променя блуса
Когато Otis Rush пристига в Чикаго в края на 40-те години, градът вече се превръща в лаборатория за новия електрически блус. Музиканти, дошли от американския Юг, пренасят със себе си традицията, но градската среда променя начина, по който тя звучи.
Китарата се включва в усилвател. Ритъмът става по-мощен. Клубовете изискват звук, който може да премине през шумна публика.
За Rush особено важен е Muddy Waters. След като го вижда да свири, младият китарист решава сериозно да преследва професионална музикална кариера.
Историята на тази трансформация е част и от нашия образователен видео урок „Блус – кратка история на блуса“.
West Side Sound – блусът става по-остър
Във втората половина на 50-те години около Otis Rush, Buddy Guy и Magic Sam се оформя звучене, което започва да се свързва със западната част на Чикаго.
West Side Sound не представлява строго формулиран жанр с неподвижни правила. По-скоро става дума за нов подход към електрическия блус – по-силен акцент върху солиращата китара, минорни тоналности, напрегнати вокали и инструментални фрази, които носят почти същата емоционална тежест като гласа.
Rush е особено подходящ символ на тази промяна.
Той не се нуждае от десетки ноти, за да изгради соло. Понякога една извита струна, задържан тон и пауза между две фрази създават повече напрежение от цяла виртуозна каскада.
Точно този подход по-късно се превръща в една от основите на експресивната блус-рок китара.
„I Can’t Quit You Baby“ – началото
През 1956 г. Willie Dixon помага на Otis Rush да започне да записва за Cobra Records. Първият сингъл е написаната от Dixon „I Can’t Quit You Baby“.
Записът достига R&B Top 10 и дава силно начало на кариерата му.
Но по-важното се случва след това.
В краткия период на Cobra Rush записва поредица от песни, които се превръщат в основна част от наследството му – „Double Trouble“, „My Love Will Never Die“, „Three Times a Fool“, „Keep On Loving Me Baby“ и „All Your Love (I Miss Loving)“.
Това са записи, в които вече може да бъде чут музикалният речник, който след десетилетие британските китаристи започват да изучават внимателно.
„All Your Love“ прекосява Атлантика
Една песен показва този процес особено ясно – „All Your Love (I Miss Loving)“.
В оригиналния запис на Rush минорното звучене, китарните отговори на вокала и промяната на ритмичното усещане създават модел, който лесно може да бъде разпознат като предшественик на по-късния blues rock.
През 1966 г. песента получава нов живот във Великобритания. John Mayall & The Bluesbreakers я записват с Eric Clapton (Ерик Клептън) на китара.
Албумът Blues Breakers with Eric Clapton се превръща в един от важните записи за развитието на британската блус китара.
Така една музикална идея, записана в Чикаго, преминава през британски усилватели и започва да достига до публика, която скоро ще свърже блуса с новото звучене на рока.
Eric Clapton не е краят на линията
Връзката между Otis Rush и британската сцена не приключва с Clapton.
Сред музикантите, върху които Rush оказва влияние, е и Peter Green. Green също преминава през John Mayall & The Bluesbreakers, а след това създава Fleetwood Mac.
Днес името Fleetwood Mac често се свързва преди всичко с огромния поп-рок успех на групата през 70-те години. Началото ѝ обаче е съвсем различно – групата на Peter Green е дълбоко потопена в британския блус.
Именно тук влиянието на американски музиканти като Otis Rush става особено важно. Британските китаристи не просто копират песни. Те изучават тона, фразирането, паузите и начина, по който електрическата китара може да поеме ролята на втори човешки глас.
Китарата, обърната наопаки
Звукът на Otis Rush има и необичайна физическа основа.
Rush е левичар, но свири на китара със струни, подредени обратно спрямо стандартната конфигурация за левичар. Това означава, че начинът, по който физически атакува и извива струните, се различава от този на повечето китаристи.
При характерните bends Rush често дърпа струната надолу.
Тази особеност не създава сама по себе си неговия стил, но допринася за специфичната артикулация. В съчетание с дългите тонове, минорните линии и мощния му тенор резултатът е звук, който трудно може да бъде сбъркан.
Buddy Guy и другото лице на West Side
Rush не изгражда този нов чикагски език сам. Една от другите големи фигури е Buddy Guy (Бъди Гай).
Двамата имат различни индивидуални стилове, но принадлежат към поколение, което поставя електрическата китара все по-напред в блуса.
При тях инструментът вече не е просто средство за акомпанимент. Той плаче, отговаря, прекъсва вокала, създава напрежение и понякога сам поема центъра на песента.
Тази идея ще се окаже фундаментална за развитието на рок китарата.
От блус песен към рок речник
Друг показателен пример е „I Can’t Quit You Baby“.
Песента е написана от Willie Dixon и първо се превръща в хит чрез Otis Rush. По-късно достига до ново поколение музиканти и слушатели чрез рок интерпретации.
Тук се вижда един от механизмите, чрез които блусът влиза в рока.
Песните се пренасят, но заедно с тях се пренася и музикалният речник – начинът на изграждане на солото, извиването на тона, взаимодействието между вокал и китара и самата идея, че инструментът може да изразява емоцията почти като човешки глас.
Peter Green, Clapton и следващото поколение
Официалната биография на Otis Rush посочва сред повлияните от него Eric Clapton, Peter Green, Stevie Ray Vaughan, Carlos Santana, Luther Allison и Michael Bloomfield.
Списъкът е показателен, защото тези музиканти не звучат еднакво.
Това означава, че влиянието на Rush не трябва да бъде търсено като точна имитация на неговите сола. По-важна е идеята зад тях – драматичната употреба на електрическата китара.
Една нота може да бъде задържана. Друга може да бъде извита до границата на интонацията. След силна фраза може да последва празно пространство.
Музикантът не трябва непрекъснато да доказва колко бързо може да свири.
Той трябва да знае кога да спре.
Защо Otis Rush не става толкова известен?
Тук историята придобива известна ирония.
Докато музиканти, повлияни от американския блус, започват да пълнят големи зали, кариерата на Rush остава неравномерна.
След силния период с Cobra той записва за Chess и Duke, но нито една от компаниите не развива потенциала му последователно.
През 1971 г. записва Right Place, Wrong Time за Capitol Records. Компанията не издава албума и той остава в архивите няколко години, преди да достигне до публиката чрез малък лейбъл.
Заглавието изглежда почти пророческо – на правилното място в неподходящото време.
Rush се оказва един от музикантите, чиито идеи достигат по-далеч от собствената им слава.
Признанието идва по-късно
През 90-те години вниманието отново се насочва към Otis Rush.
Ain’t Enough Comin’ In показва, че емоционалната сила на музиката му не принадлежи само на 50-те години. Следва Any Place I’m Going, който му носи Grammy за традиционен блус.
Но дотогава най-голямото признание вече е настъпило по друг начин.
Неговите песни са изпълнявани от други музиканти. Китарата му е изучавана. Идеите му са преминали в музикален език, използван далеч извън Чикаго.
От Чикаго до британския рок
Историята на Otis Rush показва защо развитието на популярната музика рядко следва права линия.
Блусът на американския Юг достига Чикаго. В Чикаго електрическата китара го преобразява. Rush, Buddy Guy и Magic Sam развиват нов West Side звук. Британски музиканти откриват тези записи. Eric Clapton и Peter Green пренасят наученото в собствената си музика. Британският blues rock от своя страна се превръща в една от основите на следващата рок епоха.
В тази история Otis Rush не е странична бележка.
Той е една от връзките между отделните светове.
И може би точно затова най-добрият начин да бъде чута музиката му не е да броим нотите в солото.
Трябва да чуем какво се случва между тях.
Свързани материали
- Otis Rush – биография и музика
- Otis Rush – рожден ден
- Otis Rush – кончина
- Блус – кратка история на блуса
- Buddy Guy – легенда на Чикагския блус
- Eric Clapton (Ерик Клептън)
- Fleetwood Mac
