В големия джаз оркестър барабанистът обикновено стои най-отзад. Buddy Rich (Бъди Рич) доказва, че това изобщо не означава да останеш на заден план. При него човекът зад барабаните може да управлява движението на целия оркестър, да бъде виртуозен солист и накрая да се превърне в звездата, която публиката очаква.
Феноменалната скорост е най-очевидната част от легендата за Buddy Rich. Но ако слушаме само колко бързо свири, пропускаме по-важното. Неговата истинска сила е способността да контролира времето, динамиката и енергията на музиката.
И точно затова историята на Buddy Rich е и история за промяната на ролята на барабаниста през XX век.
Когато барабанистът трябва да остане отзад
В традиционния голям оркестър барабаните имат огромна отговорност, но невинаги получават най-голямо внимание. Те поддържат пулса, свързват отделните секции и помагат на музиката да се движи.
Пред публиката обаче обикновено стоят други фигури – певецът, бендлидерът, саксофонистът, тромпетистът.
Buddy Rich не премахва тази основна функция на барабаниста. Напротив – той я владее изключително добре.
Но към нея добавя нещо друго.
Барабанистът може да бъде и солист.
Техниката е само началото
Когато се гледа изпълнение на Buddy, първото впечатление често е физическо. Ръцете се движат с огромна скорост, отделните удари остават отчетливи, а координацията между ръцете и краката изглежда почти невероятна.
Percussive Arts Society го определя като един от технически най-напредналите изпълнители на барабанен комплект през XX век.
Самата скорост обаче не обяснява защо изпълненията му продължават да бъдат гледани десетилетия след смъртта му.
Rich знае кога да свири силно, но и кога почти да изчезне. Може да започне соло с минимално движение и постепенно да увеличава напрежението. Може да задържи кулминацията, вместо веднага да я даде на публиката.
Това вече не е спортно състезание за най-много удари в секунда.
Това е музикална драматургия.
Детето, което научава сцената преди училището
Има причина сценичното поведение на Buddy Rich да изглежда толкова естествено.
Той практически израства върху сцена.
Роден на 30 септември 1917 г. в семейство на водевилни артисти, Rich започва да участва в семейния номер още като съвсем малко дете. Представян е като „Traps, the Drum Wonder“, а до шестгодишна възраст вече има участия на Broadway и турнета.
Това означава, че още преди да се превърне в джаз барабанист, той разбира нещо фундаментално: изпълнителят трябва да комуникира с публиката.
Десетилетия по-късно същият принцип остава видим в неговите барабанни сола.
Big band е огромна ритмична машина
Работата с голям джаз оркестър поставя барабаниста в съвсем различна ситуация от свиренето в малка формация.
Пред него могат да стоят саксофони, тромпети, тромбони и ритъм секция. Всеки оркестров блок има собствена функция, а музиката може за секунди да премине от тих пасаж към масивна кулминация.
Барабанистът трябва да усеща цялата тази конструкция.
Rich придобива огромен опит в подобна среда. Работи с оркестрите на Artie Shaw, Tommy Dorsey и Harry James, а по-късно изгражда собствените си ансамбли.
При него барабаните не просто отброяват времето.
Те могат да кажат на оркестъра: сега започваме да нарастваме.
Могат да подготвят появата на духовата секция.
Могат да отговорят на нейния акцент.
И могат да превърнат последните няколко такта в експлозия.
Buddy Rich Big Band – оркестърът зад барабаниста
През 60-те години Buddy Rich създава оркестъра, с който името му остава най-силно свързано – Buddy Rich Big Band.
Моментът е любопитен. Златната епоха на големите swing оркестри вече е минала. Рок музиката променя популярната култура, а джазът отдавна се развива и чрез по-малки състави.
Rich обаче не превръща big band в музей.
Оркестърът му звучи мощно, агресивно и съвременно. Аранжиментите изискват изключителна прецизност, а барабаните са интегрирани в самата им конструкция.
Тук Buddy вече не е просто барабанист в чужд оркестър.
Оркестърът е неговият инструмент.
„West Side Story“ – когато барабаните разказват
Един от най-добрите примери е прочутата сюита по West Side Story на Leonard Bernstein.
Музиката първоначално не е създадена като барабанна демонстрация. В ръцете на Buddy Rich Big Band обаче материалът се превръща в огромна оркестрова конструкция, в която ударните инструменти участват непосредствено в драматургията.
Rich не просто свири върху аранжимента.
Той го движи.
Това е важната разлика.
Buddy Rich и барабанно соло, което разказва история?
Ако солото представлява само поредица от технически трудности, след известно време дори най-впечатляващата скорост може да изгуби ефекта си.
Buddy Rich изгражда солата си по друг начин.
Появява се идея. Тя се повтаря. След това се променя. Динамиката нараства. След силен момент може да последва почти празно пространство. После идва ново натрупване.
Публиката започва да очаква следващия момент.
Това е принцип, който познаваме от мелодията и хармонията, но Rich показва, че може да бъде постигнат и почти изцяло чрез ритъм, тембър и динамика.
Защо музикантите продължават да гледат тези сола?
Днес огромно количество технически сложни барабанни изпълнения е достъпно само с няколко докосвания на екрана.
Въпреки това архивните изпълнения на Rich продължават да привличат музиканти.
Причината е, че при него техниката има функция.
Бързият рол не е интересен само защото е бърз. Той може да бъде част от постепенно натрупване.
Силният удар не е впечатляващ само защото е силен. Той има значение заради момента, в който се появява.
А паузата понякога е толкова важна, колкото ударът.
Трябва ли всички барабанисти да свирят като Buddy Rich?
Не.
И това вероятно е най-важният педагогически извод от неговото наследство.
Да се изучава Buddy Rich не означава да се копира всяко негово движение или да се превърне скоростта в единствен критерий за добро свирене.
Неговият пример показва нещо по-универсално – че техническото майсторство има стойност тогава, когато позволява на музиканта свободно да реализира музикалната си идея.
Техниката не е крайната цел.
Тя премахва препятствието между идеята и звука.
Барабанистът вече може да бъде звездата
Buddy Rich принадлежи към джаза и big band традицията, но последиците от тази промяна могат да бъдат видени много по-далеч.
През следващите десетилетия барабанистите в рок музиката също се превръщат в силно разпознаваеми фигури. Барабанното соло става част от големия концертен спектакъл, а публиката вече приема напълно естествено човекът зад комплекта да бъде една от звездите на групата.
Не всичко това започва с Buddy Rich.
Но той е един от музикантите, които демонстрират с изключителна убедителност, че барабаните могат да задържат вниманието на публиката сами.
Buddy Rich – Виртуозност и музикалност
Дискусията около Rich често се връща към една дума – виртуозност.
Но виртуозността може да бъде разбрана по два начина.
Първият е способността да извършиш нещо изключително трудно.
Вторият е да притежаваш толкова голям контрол върху инструмента, че трудността вече да не бъде основният предмет на музиката.
Най-силните моменти на Buddy Rich принадлежат именно към втория тип.
Когато техниката работи, слушателят престава да мисли за движенията на ръцете и започва да усеща напрежението на музиката.
Buddy Rich – От дъното на сцената до нейния център
Buddy Rich не измисля барабанното соло и не е първият велик джаз барабанист. Преди него историята вече познава музиканти, които разширяват възможностите на ударните инструменти.
Но Rich довежда идеята за барабаниста виртуоз до ниво, което я прави разбираема дори за публика, която не познава техническата страна на инструмента.
Не е необходимо да знаеш как се изпълнява рол.
Не е необходимо да можеш да разпознаеш всеки рудимент.
Достатъчно е да видиш как един човек зад барабанния комплект може да управлява цял оркестър – и след това да остане сам на сцената и да продължи да държи вниманието на публиката.
Физически Buddy Rich остава зад оркестъра.
Музикално обаче той вече е в неговия център.
Свързани материали
Източници
- Percussive Arts Society – Buddy Rich
- Percussive Arts Society – Remembering Buddy Rich
- Smithsonian National Museum of American History – Buddy Rich collection
- Smithsonian National Portrait Gallery – Buddy Rich
