Споделете в
Оценете
Buddy Rich – американски джаз барабанист и бендлидер
Buddy Rich (1917–1987) превръща техническата виртуозност на барабаните в централна част от звученето и спектакъла на big band.

Buddy Rich (Бъди Рич), с рождено име Bernard Rich (30 септември 1917 – 2 април 1987), е американски джаз барабанист и бендлидер, смятан за един от най-виртуозните изпълнители на барабанен комплект през XX век. Известен е с изключителната си скорост, техническа прецизност, независимост между ръцете и краката и способността да управлява енергията на голям джаз оркестър.

Кариерата му започва още в ранното детство и преминава през водевила, swing епохата, големите оркестри на Artie Shaw и Tommy Dorsey, Jazz at the Philharmonic и собствените му ансамбли. Най-силно името му се свързва с Buddy Rich Big Band, където барабаните се превръщат едновременно в ритмична основа, солиращ инструмент и средство за управление на целия ансамбъл.

Ранни години

Buddy Rich е роден на 30 септември 1917 г. в Бруклин, Ню Йорк, в семейство на водевилни артисти.

Музикалните му способности се проявяват необичайно рано. Още преди да навърши две години участва в семейния сценичен номер като барабанист, танцьор и певец. Като дете става известен с прозвището „Traps, the Drum Wonder“ и се превръща в популярна детска звезда на американския водевил.

До шестгодишна възраст вече има участия на Broadway и турнета в Съединените щати и Австралия.

Тази необичайна сценична среда има решаващо значение за развитието му. Rich изгражда голяма част от техниката си чрез слушане, наблюдение и постоянно изпълнение пред публика.

Преминаване към джаза

С постепенното оттегляне на водевила от центъра на американската развлекателна култура Buddy Rich насочва способностите си към джаза.

През 1937 г. започва работа с групата на Joe Marsala в нюйоркския Hickory House. Следват участия с Bunny Berigan, Artie Shaw, Tommy Dorsey, Benny Carter и други значими музиканти и оркестри от swing епохата.

Големият оркестър се оказва естествена среда за Rich. В него барабанистът трябва не просто да поддържа метричната стабилност, а да контролира динамиката и да създава импулс за целия ансамбъл.

Artie Shaw и Tommy Dorsey

Работата с големите бендлидери от swing епохата има важно място в професионалното развитие на Buddy Rich.

Той свири с оркестъра на Artie Shaw, а през 1939 г. се присъединява към Tommy Dorsey Orchestra. Именно периодът при Dorsey го утвърждава като един от забележителните барабанисти на своето поколение.

В оркестъра на Tommy Dorsey по същото време работи и младият Frank Sinatra. Големият swing оркестър се превръща в пресечна точка между инструменталния джаз, популярната песен и новото поколение американски звезди.

Военна служба и завръщане към музиката

По време на Втората световна война Buddy Rich служи в американската морска пехота.

След завръщането си към цивилния живот отново се включва активно в джаз сцената. Работи с различни ансамбли, участва в Jazz at the Philharmonic и развива собствените си проекти.

През следващите десетилетия Rich работи в музикална среда, която непрекъснато се променя – от swing и bebop до появата на rock and roll и новите форми на популярната музика.

Собствени оркестри

Buddy Rich ръководи собствени състави през различни периоди от кариерата си. Най-голяма известност обаче придобива неговият Buddy Rich Big Band, създаден през 60-те години.

Оркестърът се появява във време, когато класическата big band епоха вече е приключила. Вместо да възпроизвежда носталгично swing звученето от 30-те и 40-те години, Rich развива по-съвременен, мощен и технически взискателен оркестров стил.

Барабаните заемат централно място в този звук. Те не само поддържат останалите секции, а участват активно в изграждането на формата, динамиката и кулминациите.

„West Side Story“

Сред най-разпознаваемите произведения в репертоара на Buddy Rich Big Band е мащабната сюита по музиката на Leonard Bernstein от West Side Story.

Тя се превръща в отличителен концертен материал за оркестъра и демонстрира характерното взаимодействие между мощните духови секции, сложния аранжимент и барабаните на Rich.

В подобни изпълнения ясно се проявява неговата концепция за ролята на барабаниста – той едновременно поддържа ансамбъла и активно участва в музикалната драматургия.

Техника и стил

Техниката на Buddy Rich се характеризира с изключителна скорост, прецизност, динамичен контрол и независимост между четирите крайника.

Особено известни стават бързите му единични удари и ролове, свободното движение между различните части на барабанния комплект и способността му да изгражда продължителни сола, без да губи усещането за форма.

Rich използва сравнително икономични движения. Това му позволява да поддържа висока скорост, без техническата демонстрация да разрушава ритмичната стабилност.

Съществена характеристика на неговото свирене е и динамиката. Той може да преминава от изключително тихи пасажи към мощни кулминации и да използва тези контрасти като средство за изграждане на музикално напрежение.

Барабанното соло

Buddy Rich се превръща в една от емблематичните фигури в развитието на концертното барабанно соло.

При него солото не представлява само демонстрация на техническа скорост. То има собствено развитие – въвеждане на ритмична идея, вариации, динамично натрупване и кулминация.

Така барабанистът може временно да поеме ролята на основен солист, без необходимост от мелодичен инструмент.

Тази концепция оказва влияние далеч извън традиционния big band и допринася за утвърждаването на барабаниста като силна сценична личност и в други жанрове.

Инструменти

Buddy Rich използва различни барабанни комплекти през дългата си кариера и е особено свързан с американската традиция на акустичния drum set.

Части от негови комплекти, барабанни палки и чинели днес се съхраняват в колекциите на Smithsonian National Museum of American History.

Сред тях е комплект, използван от Rich през последните години от живота му – между 1983 и 1987 г. В музейната колекция се намират бас барабан, snare drum, tom-toms, чинели и палки, свързани с изпълнителската му практика.

Buddy Rich като бендлидер

Като лидер Rich е известен с изключително високите си професионални изисквания към музикантите.

Buddy Rich Big Band изпълнява технически сложни аранжименти, които изискват прецизност, силна ансамблова дисциплина и способност за бърза реакция към динамичните промени.

Неговият подход към big band запазва основния принцип на swing – музиката трябва да притежава движение и импулс – но го поставя в по-съвременна звукова среда.

Избрани записи

Дискографията на Buddy Rich обхваща няколко десетилетия и включва записи като лидер, член на големи оркестри и участник в различни джаз проекти.

  • Buddy Rich Sings Johnny Mercer
  • This One’s for Basie
  • Swingin’ New Big Band
  • Big Swing Face
  • The New One!
  • Mercy, Mercy
  • Keep the Customer Satisfied
  • A Different Drummer
  • Roar of ’74

Концертните записи имат особено значение за наследството му, защото именно на сцена се проявяват най-пълно взаимодействието с оркестъра, динамичният диапазон и характерните му барабанни сола.

Признание

През 1986 г. Buddy Rich е включен в Percussive Arts Society Hall of Fame в категориите bandleader, drum set и recording artist.

Percussive Arts Society го определя като един от технически най-напредналите drum-set изпълнители на XX век.

Признанието идва още приживе и показва мястото му не само в популярната представа за джаз виртуозността, но и в професионалната история на ударните инструменти.

Последни години и кончина

Buddy Rich остава активен изпълнител почти до края на живота си.

Умира на 2 април 1987 г. на 69-годишна възраст. Кариерата му обхваща почти целия му живот – от водевилното дете чудо до една от най-разпознаваемите фигури в историята на джаз барабаните.

След смъртта му концертните записи и видеоматериали продължават да се използват от барабанисти като източник за изучаване на техника, координация, динамика и работа с ансамбъл.

Значение на Buddy Rich за музиката

Buddy Rich заема особено място в историята на джаза, защото съчетава няколко роли – ритмична основа на ансамбъла, виртуозен солист и бендлидер.

Неговата техническа скорост се превръща в легенда, но влиянието му не може да бъде сведено до това колко бързо свири. По-важни са контролът върху динамиката, способността да движи голям оркестър и превръщането на барабанното соло в самостоятелна музикална форма.

Така Rich допринася за промяната на представата за барабаниста – от музикант, разположен физически и символично в дъното на сцената, към изпълнител, способен да бъде нейният център.

Свързани материали

Източници

Buddy Rich – биография на легендарния джаз барабанист