Johnny Mathis (Джони Матис), с пълно име John Royce Mathis (роден на 30 септември 1935 г.), е американски певец, свързан с традиционния поп, джаза, американските популярни стандарти, Broadway, R&B и adult contemporary. Характерният му мек вокален тембър, прецизната фразировка и романтичният репертоар го превръщат в един от най-разпознаваемите американски вокални изпълнители от втората половина на XX век.
Сред най-известните му записи са „Wonderful! Wonderful!“, „It’s Not for Me to Say“, „Chances Are“, „Misty“ и дуетът с Deniece Williams „Too Much, Too Little, Too Late“. Кариерата му обхваща седем десетилетия, а връзката му с Columbia Records е сред най-продължителните в историята на компанията.
Ранни години
Johnny Mathis е роден на 30 септември 1935 г. в Гилмър, Тексас. Той е четвъртото от седемте деца на Clem и Mildred Mathis. Семейството се премества в Сан Франциско, където преминава детството му.
Баща му свири на пиано и пее и насърчава музикалните способности на своя син. Johnny започва да пее в църковен хор, на училищни прояви и местни събития.
На 13-годишна възраст започва вокално обучение при Connie Cox. Работата върху дишането, фразировката и вокалния контрол допринася за изграждането на стила, който по-късно се превръща в негова запазена марка.
Лека атлетика и музика
Освен с музикалните си способности младият Mathis се отличава и като лекоатлет. Учи в San Francisco State College и постига високи резултати във високия скок.
През 1956 г. получава възможност да участва в квалификациите за американския олимпийски отбор за игрите в Мелбърн. Почти едновременно с това обаче се появява възможността да започне професионална звукозаписна кариера.
Mathis избира музиката.
Columbia Records
Докато пее в клубове в Сан Франциско, Johnny Mathis привлича вниманието на Helen Noga, която става негов мениджър. Тя организира среща с George Avakian от Columbia Records.
След като чува младия певец, Avakian вижда в него потенциал за професионална кариера и Mathis подписва с Columbia.
Първият му албум Johnny Mathis: A New Sound in Popular Song излиза през 1956 г. Записът има отчетливо джазово направление и включва работата на музиканти и аранжори като Gil Evans, John Lewis и Teo Macero.
Търговският резултат е ограничен, но компанията продължава да развива изпълнителя.
Mitch Miller и промяната на репертоара
Важна роля за следващия етап от кариерата на Johnny Mathis има продуцентът Mitch Miller.
Вместо да бъде представян основно като джаз певец, Mathis започва да записва романтични балади и песни, които поставят характерния му глас в центъра на аранжимента.
Сред ранните успешни записи са:
- „Wonderful! Wonderful!“
- „It’s Not for Me to Say“
- „When Sunny Gets Blue“
- „Chances Are“
Телевизионните му участия, включително появите в The Ed Sullivan Show, допринасят за бързото му превръщане в национално разпознаваем изпълнител.
„Chances Are“
През 1957 г. „Chances Are“ се превръща в един от определящите записи в кариерата на Johnny Mathis.
Песента демонстрира характерните особености на неговия стил – мек вокален тон, продължителни фрази, внимателно контролирано вибрато и интерпретация, при която емоционалното въздействие се постига без прекомерна вокална демонстративност.
„Chances Are“ влиза в Grammy Hall of Fame, а през 2024 г. записът е включен и в National Recording Registry на Library of Congress заради своето културно, историческо и естетическо значение.
„Johnny’s Greatest Hits“
През 1958 г. Columbia издава Johnny’s Greatest Hits – сборен албум с вече популярни записи на певеца.
Албумът се превръща в изключителен търговски феномен и прекарва 490 последователни седмици в американската албумна класация.
Това постижение остава един от най-впечатляващите показатели за устойчивата популярност на Johnny Mathis през ранния период от кариерата му.
„Misty“
През 1959 г. Johnny Mathis записва „Misty“ – композиция на джаз пианиста Erroll Garner с текст на Johnny Burke.
Версията му се превръща в един от най-разпознаваемите вокални прочити на песента и носи на Mathis първата му номинация за Grammy.
Записът по-късно е включен в Grammy Hall of Fame.
Вокален стил
Johnny Mathis е известен с плавен и мек вокален тембър, прецизен контрол върху дишането и внимателно оформена фразировка.
При него техническото майсторство рядко се използва като демонстрация само по себе си. Гласът следва текста и мелодията, а динамичните промени обикновено са постепенни.
Този подход е особено подходящ за романтичната балада и американския поп стандарт и постепенно изгражда образа му на „The Voice of Romance“.
Репертоар
Въпреки силната асоциация с романтичните балади, репертоарът на Johnny Mathis е значително по-разнообразен.
През различните периоди от кариерата си той записва:
- традиционен поп;
- джаз стандарти;
- песни от Broadway;
- R&B;
- soul;
- soft rock;
- country;
- латиноамерикански репертоар;
- коледна музика.
Това разнообразие позволява на Mathis да работи с различни поколения автори, аранжори и продуценти, без да губи основната характеристика на своя вокален стил.
Коледните записи
Особено място в дискографията на Johnny Mathis заема коледната музика.
Албумът Merry Christmas от 1958 г. се превръща в един от трайните записи в неговия каталог и поставя началото на дългогодишната му връзка с празничния репертоар.
През следващите десетилетия той записва още коледни албуми и песни, които стават важна част от концертния му репертоар.
„Too Much, Too Little, Too Late“
През 1978 г. Johnny Mathis записва с Deniece Williams дуета „Too Much, Too Little, Too Late“.
Песента достига №1 в САЩ и показва способността на Mathis да се завърне на върха на популярната музика повече от две десетилетия след първите си големи успехи.
Записът поставя началото и на успешно творческо партньорство между двамата певци.
Дуети и сътрудничества
През дългата си кариера Johnny Mathis работи с множество изпълнители.
Сред особено интересните записи е неговото изпълнение на „Over the Rainbow“ с Ray Charles за последния студиен албум на Charles – Genius Loves Company от 2004 г.
Дуетите позволяват на Mathis да поставя характерния си вокален стил в различен контекст и да работи с изпълнители от други поколения и музикални направления.
Избрана дискография
- Johnny Mathis: A New Sound in Popular Song (1956)
- Wonderful Wonderful (1957)
- Warm (1957)
- Johnny’s Greatest Hits (1958)
- Merry Christmas (1958)
- Open Fire, Two Guitars (1959)
- Heavenly (1959)
- Johnny’s Mood (1960)
- Mathis Is… (1977)
- That’s What Friends Are For (1978)
- Isn’t It Romantic: The Standards Album (2005)
- Let It Be Me: Mathis in Nashville (2010)
- Johnny Mathis Sings the Great New American Songbook (2017)
Grammy и професионално признание
Johnny Mathis получава Grammy Lifetime Achievement Award през 2003 г. за дългогодишния си принос към звукозаписното изкуство.
Три негови записа са включени в Grammy Hall of Fame:
- „Chances Are“;
- „Misty“;
- „It’s Not for Me to Say“.
Тези отличия показват, че значението на Mathis не се измерва само с продажби и продължителност на кариерата, а и с устойчивото място на конкретни негови интерпретации в историята на американската популярна музика.
National Recording Registry
През 2024 г. Library of Congress включва записа на „Chances Are“ от 1957 г. в National Recording Registry.
Регистърът съхранява звукозаписи, които имат културно, историческо или естетическо значение за звуковото наследство на Съединените щати.
Така една от емблематичните песни на Johnny Mathis получава и официално признание като част от американската звукозаписна история.
Късна кариера
Johnny Mathis продължава да записва и концертира десетилетия след първите си успехи.
Способността му да запази своята вокална идентичност в периоди на радикални промени в популярната музика е една от отличителните характеристики на кариерата му.
През май 2025 г., малко преди своя 90-и рожден ден, Mathis приключва дългогодишната си концертна дейност и преминава към полупенсиониране.
Значение на Johnny Mathis за музиката
Johnny Mathis е представител на американската традиция на интерпретатора – певец, чиято основна сила не е авторството на песните, а способността да им придава разпознаваем вокален характер.
Кариерата му започва едновременно с възхода на рокендрола, но той не изоставя романтичната балада и традиционния поп. Вместо това изгражда собствена устойчива музикална идентичност, която преминава през няколко поколения публика.
Неговото дълголетие показва, че популярната музика не се развива единствено чрез замяната на старите стилове с нови. Различни вокални традиции могат да съществуват паралелно, ако изпълнителят притежава ясно разпознаваем художествен почерк.
С песни като „Chances Are“, „It’s Not for Me to Say“ и „Misty“, с рекордното присъствие на Johnny’s Greatest Hits в класациите и с повече от седем десетилетия звукозаписна история Johnny Mathis остава една от характерните фигури на американската популярна песен.
Свързани материали
Източници
- Johnny Mathis – Official Biography
- Johnny Mathis – Official Discography
- Recording Academy – Johnny Mathis
- Recording Academy – Grammy Hall of Fame
- Library of Congress – National Recording Registry
- Smithsonian National Museum of African American History and Culture – Johnny Mathis