Frankie Lymon (Франки Лаймън), с пълно име Franklin Joseph Lymon (30 септември 1942 – 27 февруари 1968), е американски певец, автор на песни и водещ вокалист на Frankie Lymon and the Teenagers. Той се превръща в международна звезда едва на 13 години с „Why Do Fools Fall in Love?“ и остава една от най-значимите детски и тийнейджърски фигури в ранната история на rock & roll.
Характерният висок и ясен глас на Lymon, младежкият образ на The Teenagers и успехът им сред публика отвъд традиционните граници на rhythm & blues оказват влияние върху следващи поколения изпълнители. Rock & Roll Hall of Fame определя Frankie Lymon като първата чернокожа тийнейджърска поп звезда и свързва неговия модел с по-късната поява на млади изпълнители като Stevie Wonder и Michael Jackson.
Ранни години
Frankie Lymon е роден на 30 септември 1942 г. в Ню Йорк. Израства в музикална среда и още като дете започва да пее.
В Ню Йорк през 50-те години вокалните групи са важна част от младежката музикална култура. Млади певци репетират в училища, по улиците, в коридори и стълбища, където естествената акустика подпомага изграждането на многогласните хармонии.
Тази традиция е сред основите на стила, който по-късно става известен като doo-wop.
От The Premiers до The Teenagers
През 1954 г. Frankie Lymon се запознава с вокалната група The Premiers. В нея участват Herman Santiago, Jimmy Merchant, Joe Negroni и Sherman Garnes.
До края на годината Lymon вече е част от състава.
Групата постепенно приема името The Teenagers, което се оказва особено подходящо за новата младежка аудитория на rhythm & blues и ранния rock & roll.
Петимата изграждат звучене, основано върху многогласни вокални хармонии, над които високият глас на Frankie Lymon постепенно заема водеща позиция.
„Why Do Fools Fall in Love?“
През 1955 г. групата работи върху песен, която се превръща в „Why Do Fools Fall in Love?“.
Frankie Lymon поема водещия вокал, а The Teenagers изграждат характерната хармонична основа.
Записът е направен за Gee Records през ноември 1955 г. и е издаден в началото на следващата година.
Успехът е огромен.
- №1 в американската R&B класация;
- №6 в американската pop класация;
- №1 във Великобритания.
Frankie Lymon е само на 13 години.
Rock & Roll Hall of Fame определя песента като един от определящите моменти в историята на doo-wop.
Звученето на Frankie Lymon and the Teenagers
Основата на звученето на групата е вокалната хармония.
Различните гласове изпълняват отделни функции – бас, баритон, тенор и по-високи вокални партии – а над тях се откроява високият водещ глас на Frankie Lymon.
Този контраст придава на записите характерен младежки звук.
Особено важна е и ритмичната яснота на изпълнението. Вокалите не служат единствено за хармоничен фон, а участват активно в изграждането на ритмичния импулс.
Така групата съчетава традицията на вокалните ансамбли с новата енергия на rhythm & blues и ранния rock & roll.
Doo-wop и ранният rock & roll
Frankie Lymon and the Teenagers се появяват в период, когато границите между rhythm & blues, doo-wop и ранния rock & roll все още не са строго установени.
Тяхната музика съдържа характерните многогласни хармонии на doo-wop, но достига до значително по-широка поп публика.
Именно това пресичане на жанрови и пазарни граници има важно място в историята на ранния rock & roll.
Други записи с The Teenagers
„Why Do Fools Fall in Love?“ остава най-известният запис на групата, но Frankie Lymon and the Teenagers създават и други песни, които представят характерното им звучене.
Сред тях са:
- „I Want You to Be My Girl“;
- „I Promise to Remember“;
- „Who Can Explain?“;
- „The ABC’s of Love“;
- „I’m Not a Juvenile Delinquent“;
- „Baby, Baby“;
- „Paper Castles“;
- „Teenage Love“.
Оригинални издания на част от тези записи днес се съхраняват в колекциите на Smithsonian National Museum of American History.
Международен успех
Успехът на „Why Do Fools Fall in Love?“ превръща The Teenagers от местна нюйоркска вокална група в международно популярни изпълнители.
Те участват в концертните програми и филмите на Alan Freed, появяват се в телевизионни предавания и предприемат турнета в Съединените щати и Великобритания.
Групата достига и до сцената на London Palladium.
В края на 1956 г. петима чернокожи тийнейджъри от Ню Йорк вече са сред разпознаваемите млади изпълнители на новата rock & roll епоха.
Тийнейджърската публика
Една от особеностите на Frankie Lymon and the Teenagers е непосредственото съвпадение между възрастта на изпълнителите и голяма част от тяхната публика.
Песните за влюбване, ревност и младежки отношения вече не са изпълнявани непременно от възрастни певци за тийнейджъри.
Самите изпълнители са тийнейджъри.
Това превръща Frankie Lymon в ранен пример за модел, който по-късно става основен за популярната музикална индустрия – младата звезда, с която младата публика може непосредствено да се идентифицира.
Расови бариери
Кариерата на Frankie Lymon се развива в Америка, в която расовата сегрегация все още е част от ежедневието.
Успехът на чернокожи rhythm & blues и rock & roll изпълнители сред бяла тийнейджърска публика постепенно размива част от традиционните граници на музикалния пазар.
Този процес обаче предизвиква и силна обществена съпротива.
През 1957 г., по време на телевизионното предаване Alan Freed’s Big Beat, Frankie Lymon танцува с бяло момиче. Последвалата реакция показва колко чувствителни остават расовите отношения в американската популярна култура през този период.
Солова кариера
През 1957 г. Frankie Lymon се отделя от The Teenagers и започва самостоятелна кариера.
Един от първите му солови записи е „Goody Goody“, който достига американския Top 20.
Очакването е, че Lymon може да продължи успеха си като самостоятелна звезда.
Това обаче не се случва.
С порастването гласът му се променя и част от характерното звучене, с което публиката го свързва като 13-годишен певец, вече не може да бъде възпроизведено по същия начин.
След раздялата нито Lymon, нито The Teenagers успяват да достигнат отново нивото на успех от 1956 г.
Проблемът на детската звезда
Кариерата на Lymon е един от ранните примери за специфичния проблем на детската и тийнейджърската знаменитост.
Образът, върху който е изграден първоначалният успех, зависи от младостта му – детския глас, външността и непосредствената връзка с тийнейджърската публика.
Но тези характеристики неизбежно се променят.
Преходът от детска звезда към възрастен изпълнител изисква нов репертоар, нов сценичен образ и различно позициониране пред публиката.
При Frankie Lymon този преход не се осъществява успешно.
Зависимост и късни години
Към професионалните трудности се добавят сериозни лични проблеми и зависимост от хероин.
През 60-те години Lymon прави различни опити да възстанови музикалната си кариера, но не успява да постигне устойчиво завръщане.
В началото на 1968 г. отново се появява възможност да записва за Roulette Records.
Новото начало обаче не се осъществява.
Кончина
Frankie Lymon умира на 27 февруари 1968 г. в Ню Йорк на 25-годишна възраст. Причината за смъртта е свързана с интравенозна наркотична интоксикация.
В част от биографичните източници се среща и датата 28 февруари 1968 г.. Архивният каталог на Rock & Roll Hall of Fame посочва 27 февруари, която приемаме за дата на смъртта.
Краткият му живот завършва само около дванадесет години след записа, който го превръща в международна звезда.
Frankie Lymon и влияние върху следващите поколения
Влиянието на Frankie Lymon значително надхвърля броя на неговите хитове.
Ronnie Spector посочва Lymon като важно влияние върху собствения си начин на пеене. Diana Ross също свързва ранното си вокално развитие с опити да имитира неговия висок, чист глас, дикция и ритмична прецизност.
Rock & Roll Hall of Fame отбелязва и историческата връзка с по-късните детски и тийнейджърски звезди.
Когато Marvin Gaye вижда младия Michael Jackson, той разпознава в него феномена, който по-рано представлява Lymon.
По този начин линията на влияние достига до изпълнители като Stevie Wonder и Michael Jackson – не непременно като пряко копиране на музикален стил, а като модел на необикновено млад изпълнител, способен да бъде голяма поп звезда.
Frankie Lymon в Rock & Roll Hall of Fame
През 1993 г. Frankie Lymon and the Teenagers са въведени в Rock & Roll Hall of Fame в категорията Performers.
Групата е въведена от Boyz II Men.
Признанието утвърждава мястото на Frankie Lymon, Herman Santiago, Jimmy Merchant, Joe Negroni и Sherman Garnes сред изпълнителите, допринесли за развитието на ранния rock & roll.
„Why Do Fools Fall in Love?“ като музикално наследство
Сред всички записи на Frankie именно „Why Do Fools Fall in Love?“ остава най-трайният символ на неговата кариера.
Песента продължава да бъде изпълнявана и записвана от следващи поколения и се превръща в част от класическия репертоар на doo-wop и ранния rock & roll.
Значението ѝ произтича не само от класационния успех, а от начина, по който съчетава вокалната хармония на уличните нюйоркски групи с новата тийнейджърска култура на 50-те години.
Значение на Frankie Lymon за музиката
Frankie Lymon има необичайно кратка кариера, но заема важно място в историята на популярната музика.
С The Teenagers той помага на doo-wop да достигне до широка поп публика и участва в ранния процес, чрез който rhythm & blues и rock & roll преодоляват част от традиционните пазарни и расови граници.
Още по-важен е моделът на тийнейджърската звезда. Lymon показва, че млад изпълнител може да бъде не просто участник в детска програма, а централна фигура на популярната музикална култура.
Неговата история показва и обратната страна на този модел – трудността детската знаменитост да премине към зряла артистична идентичност и рисковете, когато огромният успех идва преди самият изпълнител да е достигнал зрялост.
Затова Frankie Lymon остава важен не само като гласът на „Why Do Fools Fall in Love?“, а като една от фигурите, чрез които може да бъде проследено възникването на съвременната тийнейджърска поп звезда.
Свързани материали
- Frankie Lymon – рожден ден
- Frankie Lymon – кончина
- Frankie Lymon – момчето, което създаде модела на тийнейджърската поп звезда
- Поп, рок и джаз – история, изпълнители и жанрове
Източници
- Rock & Roll Hall of Fame – Frankie Lymon and the Teenagers
- Rock & Roll Hall of Fame – 1993 Hall of Fame Essay
- Smithsonian National Museum of American History – The Teenagers Featuring Frankie Lymon
- Smithsonian – Who Can Explain? / I Promise to Remember
- Smithsonian – The ABC’s of Love