Споделете в
5/5 - (6 votes)

Дата/Време
Дата(и) – 30/09/2026 - 30/09/2040
0:00

Категории:

Frankie Lymon – певецът на The Teenagers
Frankie Lymon е само на 13 години, когато „Why Do Fools Fall in Love?“ превръща него и The Teenagers в международни звезди.

На 30 септември 1942 г. в Ню Йорк е роден Frankie Lymon (Франки Лаймън) – певецът, който едва на 13 години се превръща в една от първите големи тийнейджърски звезди на рокендрол епохата. Като водещ глас на Frankie Lymon and the Teenagers той записва „Why Do Fools Fall in Love?“ – песен, която се превръща в класика на doo-wop и оставя трайна следа в ранната история на rock & roll.

Историята на Lymon е необикновена не само заради възрастта му. В средата на 50-те години петима чернокожи тийнейджъри от Ню Йорк достигат до международна публика във време, когато американската музикална индустрия и обществото все още са силно белязани от расовата сегрегация.

Успехът идва светкавично. Също толкова бързо обаче започват проблемите, които превръщат живота на Frankie Lymon в една от най-трагичните истории на ранната популярна музика.

Гласът от Харлем

Frankie Lymon израства в Ню Йорк в среда, в която вокалните групи са важна част от младежката музикална култура. По улиците, училищата и стълбищата млади певци изграждат многогласни хармонии, често почти без инструментален съпровод.

Именно от тази култура постепенно се оформя стилът, който по-късно получава популярното название doo-wop.

През 1954 г. Lymon се запознава с вокалната група The Premiers. В състава са Herman Santiago, Jimmy Merchant, Joe Negroni и Sherman Garnes. До края на годината Frankie вече пее с тях.

Скоро групата приема името The Teenagers.

Пет момчета в едно стълбище

Един от характерните образи в ранната история на групата е репетицията в стълбище – пространство, чиято естествена акустика усилва и смесва гласовете.

През 1955 г. петимата работят върху песен, която първоначално носи друго заглавие. След преработка тя се превръща в „Why Do Fools Fall in Love?“.

Frankie Lymon поема водещия вокал.

Контрастът между неговия висок, почти детски глас и хармониите на останалите певци създава звук, който трудно може да бъде объркан с друг.

„Why Do Fools Fall in Love?“

Групата записва „Why Do Fools Fall in Love?“ за Gee Records през ноември 1955 г.

Само няколко месеца по-късно песента вече е огромен хит.

През 1956 г. тя достига №1 в американската R&B класация, №6 в поп класацията и №1 във Великобритания.

За Frankie Lymon това означава почти мигновена промяна на живота.

Той е едва на 13 години.

Тийнейджър пее за тийнейджъри

Това, което днес изглежда естествено, през 1956 г. все още е сравнително ново явление.

Frankie Lymon не е възрастен певец, който изпълнява песни за младата публика. Той е на възрастта на самите слушатели.

Групата носи дори думата Teenagers в името си.

Така между изпълнителя и младата публика възниква нов тип идентификация. Песните за любовта, влюбването и тийнейджърските емоции вече могат да бъдат изпети от човек, който действително принадлежи към същото поколение.

Това е една от причините Frankie Lymon да има значение, далеч надхвърлящо краткия период на най-големите му успехи.

От Ню Йорк до световната сцена

След успеха на първия голям хит Frankie Lymon and the Teenagers се превръщат в една от популярните млади вокални групи на 1956 г.

Те участват в концертните програми на Alan Freed, появяват се в телевизионни предавания и филми, пътуват из Съединените щати и достигат до британската публика.

В Лондон групата пее в прочутия Palladium.

Само няколко месеца по-рано това са момчета, които репетират вокални хармонии в Ню Йорк. Сега вече се изправят пред международна публика.

Не само един хит

„Why Do Fools Fall in Love?“ остава най-известният запис на групата, но успехът не приключва с него.

Сред песните, свързвани с Frankie Lymon and the Teenagers, са:

  • „I Want You to Be My Girl“;
  • „I Promise to Remember“;
  • „The ABC’s of Love“;
  • „I’m Not a Juvenile Delinquent“;
  • „Out in the Cold Again“.

Тези записи показват характерното съчетание между младежкия водещ глас на Lymon и многогласната вокална основа на The Teenagers.

Расовите граници на Америка през 50-те

Успехът на групата има значение и извън чисто музикалната история.

Frankie Lymon and the Teenagers са петима чернокожи младежи, които достигат до публика отвъд традиционните граници на R&B пазара.

Популярността на rhythm & blues и ранния rock & roll постепенно събира млади слушатели, които американското общество все още често разделя по расов признак.

Колко чувствителна е тази граница показва телевизионен случай от 1957 г. По време на предаването Alan Freed’s Big Beat Frankie Lymon танцува с бяло момиче. Последвалата обществена реакция е сред факторите, довели до прекратяването на телевизионното шоу.

Епизодът показва колко различен е социалният контекст, в който младите чернокожи изпълнители изграждат своята кариера.

Първата чернокожа тийнейджърска поп звезда

Rock & Roll Hall of Fame определя Frankie Lymon като първата чернокожа тийнейджърска поп звезда.

Това определение помага да разберем защо влиянието му е толкова голямо въпреки кратката му кариера.

След него идеята за изключително млад изпълнител, който може да бъде едновременно вокален талант, поп идол и международна знаменитост, вече има убедителен модел.

По-късно подобна роля ще имат други необикновено млади звезди.

От Frankie Lymon към Stevie Wonder и Michael Jackson

Историческата връзка не означава, че следващите изпълнители просто копират Frankie Lymon.

По-важен е моделът.

Rock & Roll Hall of Fame посочва, че младежкият образ и чистият вокален звук на Frankie Lymon and the Teenagers предвещават появата на следващи музикални феномени като Stevie Wonder и Michael Jackson.

И в трите случая публиката среща дете или много млад тийнейджър с вокални способности и сценична увереност, които обикновено очаква от далеч по-възрастен изпълнител.

Така Frankie Lymon се оказва част от историята на самата идея за тийнейджърската поп звезда.

Успех, дошъл прекалено бързо

Но зад тази история има и друга страна.

Frankie Lymon е още дете, когато попада в свят на договори, турнета, звукозаписни компании, телевизионни участия и огромно обществено внимание.

Успехът идва за месеци.

Също толкова бързо започва разпадането на групата.

През 1957 г. Lymon се отделя от The Teenagers и започва солова кариера. „Goody Goody“ достига до американския Top 20, но очакванията за самостоятелна суперзвезда не се реализират.

Гласът му се променя с възрастта, музикалният пазар продължава да се развива, а проблемите извън сцената стават все по-сериозни.

Кратка кариера, дълго влияние

Периодът, в който Frankie Lymon се намира на върха на популярността, е изненадващо кратък.

Но продължителността на една кариера не винаги определя нейното историческо значение.

Ronnie Spector посочва Lymon като важен модел за собствения си вокален стил. Diana Ross също говори за влиянието на неговия висок и ясен глас.

Когато Marvin Gaye по-късно вижда младия Michael Jackson, той разпознава в него нещо познато от Frankie Lymon.

Това е наследство, което трудно може да бъде измерено само чрез броя на записите.

Rock & Roll Hall of Fame

През 1993 г. Frankie Lymon and the Teenagers са въведени в Rock & Roll Hall of Fame.

Признанието идва десетилетия след краткия период, в който групата е сред големите имена на ранния rock & roll.

То утвърждава мястото им в историята не само като изпълнители на един класически хит, а като група, която помага да се оформи езикът на ранната тийнейджърска поп култура.

Значение на Frankie Lymon за музиката

Frankie Lymon остава една от най-парадоксалните фигури в ранната история на rock & roll.

Когато записва песента, която го прави известен, е само на 13 години. Няколко години по-късно най-голямата част от славата вече е зад него.

Но „Why Do Fools Fall in Love?“ оцелява.

Оцелява и моделът на младия изпълнител, който говори директно на своето поколение и се превръща едновременно в певец и тийнейджърски идол.

Затова на 30 септември отбелязваме рождения ден не просто на едно момче с необикновен глас, а на изпълнител, който помага да се създаде образът на тийнейджърската поп звезда десетилетия преди той да се превърне в стандартна част от музикалната индустрия.

Свързани материали

Източници

Frankie Lymon – първата тийнейджърска поп звезда