Country Music (Кънтри музика)

Country Music (Кънтри музика) – кратка история на жанра

В тази статия са взаимствани материали от Уикипедия, както и превод от Edmond Lemberg. Ако искате да получите по-подробна информация за кънтри музика, потърсете в Интернет или библиотеката 🙂

Без значение какви са човешките предпочитания, без значение какъв e техния нрав – хората просто не могат да се въздържат от хипнотичното влияние и привлекателността на музиката. От самото си основаване, музиката е най-обичаният източник на развлечение на хора с различни вкусове и наклонности и те не престават да и се наслаждават. Тя има неповторими видове и форми. В отделни части на света се развива различна музика, свързана с появата на разнородни цивилизации и характерен образ на хората в различните страни. Все пак влиянието на музиката може да се почувства във всички краища на света. Различна по жанр музика, като рок, поп, класическа, джаз и т. н. получава огромна популярност сред хората. Кънтри музика е добре приета и от нея се възхищават мнозина слушатели по цял свят.

В представите на много хора от моето поколение,

а и въобще в българското обществото кънтри музиката обикновено се възприема, като самотен пеещ каубой, свирещ на банджо, пеещ тъжни песни сред безкрайни прерии. Това обаче, съвсем не е така.

Наистина кънтри музика е свързана с каубойски шапки и ботуши. Факт е, че това облекло има много общо с нея. То се явява като визитна картичка за кънтри изпълнителите. Въпреки това един от ветераните, Травис Трит (Travis Tritt) не носи типичната шапка.

Кънтри музиката е жанр, който навява различни асоциации на отделните хора по света и предимно в Америка.

Ако разгледате техните интерпретации, ще установите, че за някои тя е припяването на Джони Кеш, приличащ на човек капнал от умора, за други бурлеска като подскачащо пони на Шаная Туейн . Наистина, в началото на 21-ви век, музикалната индустрия е доста разединена за това, какво е точното определение за кънтри музика. Мнението на повечето хора е, че, когато я чуят, знаят дали това е кънтри или не.

Популярността на “Кънтри“-то е толкова огромна в САЩ, че има не по-малко на брой поклонници от попмузиката. Съвременната кънтри музика е индустрия. При това не е по-малко мощна от рока или рапа. Разполага с огромен бюджет и със сериозно влияние. Тя е последният бастион на музикалните “бледолики“.

Следите на кънтри музиката могат да се проследят в първата вълна от британските преселници.

Музикалната традиция от затворените селски общини попадайки на американска почва започват да придобиват “танцов акцент”. Така в началото на ХХ век “планинската музика”, както в началото са наричали “кънтри“-то се разделя на две. Едни изпълнители заложили на неголеми струнни оркестри (по-късно от тук произлиза блуграса). Другите тръгнали по пътя на изявяване на вокала където значителна роля играят елементите на госпела. С развитието на звукозаписната техника и производството на плочи започва ясно да присъстват теми, специфични за популярната музика.

История

Исторически преглед

Музиковедите определят кънтри музиката (country music) като смес от фолклорната музика на Англия, Ирландия и Шотландия. Първите преселници от Европа в Америка пренасят със себе си своите песни, мотиви, маниери на изпълнение и го предават от поколение на поколение. Религиозната музика, особено химните и различните ритуални песни, също стават част от това, което покъсно е познато с термина “кънтри”. (Традицията да се ползват религиозни мотиви в творчеството намира израз в стила кънтри-госпел).

Главна черта, отличаваща “кънтри“-то от другите стилове музика,

е склонността към меланхолично звучене. Чувства се влиянието на келтските мотиви. Мелодията се изпълнява от ансамбли струнни инструменти обезателно включващи цигулка. Класическите образци в кънтри жанра разказват за загуба или раздяла например напуснат дом, изоставени родители. Включват речетативи на тема красотата на родната земя, личното мъжество, неразделената любов. Такъв бил инструментариума и набора от теми в класическата кънтри музика.

Времената се менят, мени се и музиката. В края на 19 век тя окончателно се налага на територията на Източните, Западните и Южните щати, ставайки музика на работниците, “блусът на белия човек”, на вечно местещите се от място на място в търсене на работа имигранти.

В същото време (края на 19-ти век) окончателно се утвърждават музикалните инструменти,

станали традиционни за изпълнение на “кънтри”. Първоначално цигулката е на практика единственият инструмент, използван за съпровод. С нарастване на популярността на песните, добавянето на други придружаващи инструменти става нормална практика. Един от най-популярните инструменти е банджото, инструмент с африкански произход, пренесен в Америка от робите и използван само от тях чак до 1850 година. Следва китарата, инструмент, пристигнал от лондонските кръчми, появил се доста по-рано от банджото, но станалa популярен инструмент за акомпанимент в кънтри музиката практически след банджото. Други музикални инструменти, използвани в този жанр са пианото (въведено около 1930г.) и барабани (използвани от около 1960г.). По-рядко се използват: акордеон, хармоника, добро. По-късно се включват мандолината и стил-китарата които също се идентифицират със стилът “кънтри”, наравно с гореизброените инструменти.

В 1871 година авторът на различни песни, Уил Хейс (Will Hays) от Кентъки,

написал текста за песента “The little old log cabin in the lane”. Тя се счита за първата в света “докуметално зафиксирана” композиция в стил кънтри. След 53 години била записана на плоча от Джон Карсон (John Carson), 55-годишен радио-водещ. Друг негов колега, Ек Робертсън (Eck Robertson), записал песента “Sallie Gooden” през юли 1922 година. През 1924 година Вернон Далхарт (Vernon Dalhart) записал песента “The Prisoner’s Song” и “Turkey in the Straw”, неочаквано добре продаваща се за времето си акустични композиции.

През 1925 г. в музикалната форма позната ни като “кънтри”, се включва т. нар. хилбили (hillbilly) форма използвана в записите на плочи за Колумбия рекордс (Columbia Records).

Датата 25 ноември, 1925 г. е начална за съществуващият и до днес шоу-фестивал “Гранд Ол Опри“ (Grand Ole Opry),

който ежеседмично транслира концерти на звезди от кънтри сцената в преки предавания. първоначално излъчвани по радиостанция WSM. Ънкъл Джими Томпсън (Uncle Jimmy Thompson), 85-годишен цигулар, е първият участник в това шоу. През 1927 г. оригиналният състав на групата Картър фемили (Carter Family) подписва петгодишен професинален договор с шоуто. Човекът, открил Картър фемили , талантливия млад мъж Ралф Пиър (Ralph Peer), подписва договор и с Джими Роджърс (Jimmie Rodgers), изпълнител, продал над 20 милиона записи по време на кариерата си. Периодът от 1927 до 1943 година, е наречен “златната ера на кънтри музиката”.

Вечерта на 8 ноември 1925 г., в 20 часа, кънтри музика става безвъзвратно “комерсиална”,

когато чичо Джими Томпсън, 78-годишен брадат цигулар, “скрибуца” по цигулката си стари планински мелодии в продължение на почти час: WSM, 1000 -ватовата радиостанция в Нашвил, е изпратил неговия “Оборски Танц” в ефира. Изпълнителите на народна музика от южните щати реагират незабавно на излъчването. Сред тези, които наводнават пунктовете за прослушвания са Крук Брадърс (Crook Brothers) (които се появяват в Opry непрекъснато до 80-тегодини), Дъ Фруйт Джар Дринкърс (the Fruit Jar Drinkers), и доктор Хъмфри Бейт (Dr. Humphry Bate), лекар – лидер на “Ловците на опосум”, първият струнен оркестър който се появява на сцената на Opry. Почти веднага, Нешвил се превръща в Меката на кънтри музиката (каквато е и до сега).

Съдия Джордж Д Хей (Judge George D. Hay), “мозъкът” на тази програма я преименува на Голямата Оле Oпри (Grand Ole Opry) през 1927 г.

Име което оствя дълбока диря до днес и направи Opry най-дълго непрекъсвана национална радио програма. Хей настоява музикантите да свитят “старата” народна музика от южните щати (“Пазете си земята, момчета” е често повтаряното му внушение), Той открива първата си звезда в пищен 56-годишен изпълнител на банджо, бъбрив, проповедник, и комедиант, наречен чичо Дайв Майкън (Dave Macon) – който свири в Opry, седмици допреди смъртта си през 1952 г.
Със спокойния кавър на Сам и Кърк MакГий (Sam and Kirk McGee – “The Dirt Farmers from Tennessee”), чичо Дейв става първата звезда на Opry, която привлича националното внимание, подготвяйки пътя за Рой Екъф (Roy Acuff) през 1938 година.

The Grand Ole Opry

Гранд Ол Опри (The Grand Ole Opry) е седмична радио програма, където на живо в пряк ефир и в концертен режим, представят своите изпълнения звезди на кънтри музиката. Едночасовата програма се транслира от сградата на “Гранд-Ол-Опри-Хаус” в Нашвил и играе важна роля в музикалната индустрията и за кънтри музиката.

Гранд Ол Опри се излъчва по WSM радиостанция от Нешвил, Тенеси, САЩ. Това е най-старата и дълголетна радио програма в САЩ. Нейното излъчване стартира на 5 октомври 1925-та по WSM. Предаването на “Гранд Ол Опри” по WSM преминава като един вид “Barn Dance”, или с други думи казано като селски фестивал (празник) с танци, на 28 ноември 1925 г. от центъра в Нешвил.

2 ноември 1925 г. WSM наема на длъжността говорител и програмен директор – Джордж Д. “Джъдж” Хей,

истински “активен“ пионер на “националната “Barn Dance” програма” на WLS радиостанцията в Чикаго. Той се превръща в основен радиоводещ и оператор в WSM.

В крайна сметка, на 10 декември 1927 г. седмичната радио програма придобива сегашното си име – “Гранд Ол Опри”. Новото название се е наложило тъй като “Barn Dance”, по програма следва “Music Appreciation Hour” (Часът на високоценената музика), програма, която се състои изцяло от класическа музика и включва много избрани партии от “Гранд Опера”.

В заключителната част на предаването музикантите изпълняват нещо като музикална интерпретация на стремително движещ се локомотив (парен) на влака. В отговор на чутото, Джордж Хей се пошегувал: “Приятели, програмата която слушахте, току що завърши. Тя беше посветена на класиката. Доктор Дамрош ни показа, че в класиката за реализъм просто няма място. Въпреки това, от този момент и за следващите три часа, ние ще ви представим само реализъм. Това ще бъде истинско спускане от небето на земята – да”.

В ефира, той, представил Дефорд Бейли (Deford Bailey),

бъдеща афро-американска кънтри звезда, който изпълнил класическата песен “The Pan American Blues”. След изпълнението на Бейли, Хей, възкликнал: “През последния час, слушахме музика, предимно от репертуара на “Гранд Опера “. От сега нататък ще ви представим своята “Grand Ole Opry”. Така предаването се сдобива с новото си название.

Популярността на “Гранд Ол Oпри” нараства лавинообразно. Броя на феновете, които искат да присъствуват на концертните записи, нараства със същото темпо, така че се налага да се намери по-просторно място, за предаването. В резултат смяната на едно място след друго се прекратява след като се спират на 5 юни 1943 г. на сградата на “Ryman Auditorium” (Светая светих на кънтри музиката).Повече информация за сградата в Wikipedia.

“Гранд Ол Опри” се превръща в национално богатство.

Телевизията също не изостава и се включва в отразяването на шоуто (WSM-AM в 19 часа централно време в събота вечер). Попадане в най-гледаното телевизионно време води до желанието за участие в шоуто на все повече и повече музиканти.

Тази причина води, на 2 октомври 1954 г. един тийнейджър, носещ името Елвис Пресли да направи представление в “Гранд Оле Opry”. Публиката отреагирала достатъчно учтиво на неговата революционна група свиреща рокабили, но мениджъра на предаването Джим Дени му казал, да се върне обратно в Мемфис и да възобнови кариерата си на шофьор на камион, Елвис се зарича никога да не се върне обратно на тази сцена (и го изпълнява). Впрочем, не малко такива очевидни “пробиви“, историята на “Гранд Оле Opry” помни.

Истинският кънтри стил, които се създава в Америка,

се формира от музикалните търсения и творчеството на много артисти, но също така в значителна степен е повлиян от репертоара на “Grand Ole Opry”. Стотици творци през годините са преминали през програмата на радиото, формирайки редиците на новите звезди, суперзвезди и легенди.

Не е достатъчно членството в “Гранд Ол Опри“ само да се заслужи, то трябва да се оправдава през цялата артистична кариера. Естествено, след смъртта на редовен участник в такъв радио формат изпълнение на живо е невъзможно, но в историята на “Гранд Ол Опри” понякога стават своеобразни “паметни вечери”, като например шоуто посветено на 50-тата годишнина от смъртта на Ханк Уилямс през 2003 г., когато представлението бе осъществено от Ханк Уилямс – младши и неговият внук, Ханк Уилямс III.

В средата на 60-те години, за да може един артист да продължи де бъде член на “Гранд Ол Опри”,

му е необходимо да направи най-малко 26 изпълнения годишно. За гастролиращи звезди летвата се оказва прекомерно висока, включително и поради факта, че хонорара който получават, в действителност, е чисто символичен – $44. Налага се управата на шоуто да направи отстъпки. Друга наложена от живота отстъпка се извирши в програмната политика. Тя бе по въпроса за контрола над музикалните инструменти. Не всички от тях са допускани до звука характерен за “Grand Ole Opry”, въпреки че е останал в рамките на кънтри музиката.

В американската история, предаването от “Гранд Ол Опри” продължава да заема централно място в индустрията – кънтри музика.

Официален сайт: http://www.opry.com/ 

Този период, се счита за начален в безконечната битка за “истинския” стил,

която се разгоряла между традиционалистите от една страна и привържениците на по-съвременни тълкувания от друга. В края на тридесетте години Рой Екаф (Roy Acuff) и неговите поддръжници започнали да изпълняват “кънтри”, близко по звучене до естрадата: с оркестър във размер на биг-бенд и солист певец, с единствена разлика, че пеел в “кънтри стил”. Представителите на другият клон предимно от района на Тексас включили в произведенията си елементи на блус, джаз и дори полка. Тези изпълнители се наричали “суинг”-иращи, а стила Уестърн суинг (Western swing). През четиридесетте и петдесетте години авторите в кънтри музиката си позволили импровизации, довело до стил които е наречен “кънтри енд уестърн (Country and Western). Но въпреки влиянието на блусa и джаза, в кънтри музиката дълго време барабаните остават забранени.

Стилове

Стилово разнообразие в кънтри музиката

Категоризацията на стиловото разнообразие в кънтри музиката е доста неблагодарна задача а и много спорна. Почти всеки музиколог или любител имат мнение по този въпрос. Така или иначе, именно многото различни нюанси я правят разнообразна и привлекателна за слушателя. Най-доброто представяне, което съм срещал в българското интернет пространство е в блога на Даниел Авдала който можете да прочетете тук 002 още повече, че той се спира и на други стилове като реге, рок, диско и други.

“Кънтри” като музикална индустрия, започва да набира скорост в края на 40-те. благодарение успеха на Ханк Уилямс (1923-53) (Hank Williams), които не само определя образа на кънтри певеца за поколения напред, но и дава основа да се очертаят общите теми в жанра – трагичната любов, самотата и трудността на трудовия живот. Още по онова време в кънтри музиката има различни стилове:

Уестърн суинг

=> взел принципа на аранжировка от диксиленд с признат “цар“ на жанра, в лицето на Боб Уилс и неговите Тексаски плейбои (Bob Wills and His Texas Playboys); Важно е да се спомене, че той e един от първите кънтри музиканти включил електрическа китара в своят бенд още в далечната 1938 г.

Блуграс (Bluegrass)

=> в който доминиращо положение има неговия основател, Бил Монро,

Хонкитонк (honky-tonk)

=> е стилът на музиканти като Ханк Уилямс и Еди Арнолд (Eddie Arnold). Това е време, когато крайпътните кафенета по цялата територия на Оклахома и Тексас в петък и събота, били претъпкани с поклоници на този удивителен току що зараждащ се стил, имащ лирическо звучене под акомпанимента на китара.

Rockabilly (Rockabilly)

=> В средата на 1950-те години “кънтри”-то, наред с от други жанрове като госпел и ритъм анд блуз поражда нов стил в музиката рокендрол. Веднага се поражда пограничен жанр – рокабили. Именно с този стил започва творческия път на такива певци като Елвис Пресли, Карл Пъркинс (Carl Perkins) и Джони Кеш (Johnny Cash) – не случайно, те са записвали в една и съща звикозаписна компания от Мемфис Сън рекордс студио (Sun Records).

Кънтри енд уестърн (Country and Western)

=> Благодарение на успеха на албума “Gunfighter Ballads and Trail Songs“ (1959) на Марти Робинс, се обособява кънтри жанра кънтри енд уестурн, доминиран от сюжети взети от живота в Дивия Запад. Докато кафенетата са претъпкани с фенове на хонкитонка, театрите са препълнени с фенове на песни с каубойска тематика. Отново, това се случва в Оклахома и Тексас. Живота на каубойя е обвит с романтичен ореол, като самотно крачещ герой, с горда осанка. Това е музиката която звучи от хълмовете на Тенеси и устието на Луизиана. Изпълнението на уестърн песните става най-вече на фона на флейта или друг мелодичен мек духов инструмент (хармоника). Едни от наи-известните изпълнители от това време били Джийн Отри (Gene Autry) – пеещия каубой, и Рой Роджерс (Roy Rogers), който се изявявал солово или в дует с съпругата си Дейл Еванс (Dale Evans) направили една от най-известнитедвойки в жанра. Роджерс бил и част от “Синовете на пионерите“(The Sons of the Pioneers) – група, която има музикални участия в повече от 80 филма с уестерн тематика в периода между 1935 и 1948 години.

В края на Втората световна война повече от 50 000 изпълнители взимат участие в различни предавания и издават първия си албум.

Най-популярните радио шоута по това време са: “WLS’s National Barn Dance”, “Louisville’s Renfro Valley Barn Dance”, “Richmond”, “Virginia’s Old Dominion Barn Dance” и “Shreveport’s Louisiana Hayride”. Днес существува само “West Virginia’s Wheeling Jamboree”.Тези, които харесват юго-източните фолклорни мелодии и западната каубойска музика през 40-те години, пускат монети в джукбоксовете да чуят музика в стил уестърн суинг (western swing), покъсно и хонки-тонк (honky-tonk). Боб Уилс (Bob Wills), Ал Декстер (Al Dexter), Спейд Кули (Spade Cooley) оглавяват списъка на най-добре представящите се уестърн суинг изпълнител в края на 40-те г..

Най-добър изпълнител в стил хонки-тонк били Тед Дефан (Ted Daffan), Флойд Тилман (Floyd Tillman), Мун Мъликан (Moon Mullican),

между впрочем, официален “Крал на всички кънтри-пианисти”. Втората световна война “вдъхновила” Елтон Брит (Elton Britt) да запише песента “There’s A Star Spangled Banner Waving Somewhere”, сочена като първа “златна” плоча в стил кънтри. Лефти Фрайзел (Lefty Frizzell), Ханк Уилямс (Hank Williams), Джони Хортон (Johnny Horton) продължили традицията на хонки-тонк през 50-те години, когато рок-‘ен-рола практически напълно изменил звученето на кънтри-музиката.привнасяйки звучене в стил рок – смес от музиката на южните хълмове и блуса.

Този нов звук става популярен и се развива от много изпълнители,

подкрепящи новия стил. Това е плеяда от артисти като Евърли брадърс (Everly Brothers), Конуей Туити (Conway Twitty), Карл Пъркинс (Carl Perkins), и разбира се самия крал – Елвис Пресли. Характеризира се с бърз звук и постоянен ритъм, което веднага откри пътя на кънтри музиката към върха на класациите в Америка. Младото поколение възприема новата музикална разновидност тъй като му позволява изразяване на начина му на живот, който понякога се сблъсква с неразбиране от страна на по-старото поколение. Това е опит чрез песни да предадат чувствата си, да покажат различието си.

Рок и кънтри

Кънтри стилът е неразделна част от рокендрола, но съвместното им съществуване не е лесно. Всичко започва с Елвис Пресли, който комбинира в музиката си ритъм и блус с елементи на кънтри музика. Пуританите на кънтри жанра гледат с презрение на такива експерименти. Те са против, в традиционна музика на американските работници и селяни да се внасят нови елементи. Особено поради факта, че кънтри музиката винаги е била на бялото американско население, което е считало през този период от време чернокожото население за втора класа граждани и дори още и за роби. И изведнъж Пресли се осмелява да комбинира “бяла“ кънтри музика и “черен“ ритъм енд блус. За кънтри феновете не би било пресилено да се твърди, че в техните възгледи преобладават консервативните и дори расистки убеждения. Те дори са считали, рокендрол поддръжниците едва ли не за комунисти.

Да се върнем на темата. Обединител на “черната” и “бялата” музика става Елвис Пресли.

За примери които оправдават това предположение могат да послужат неговите сингли: “That’s All Right Mama”, “Blue Moon Of Kentucky”, “Milkow Blues Boogie”, “Baby Let’s Play House”, “Mystery Train”. Към тях може да се отнесе и двойния албум “Sunrise”. Заслужава да се отбележи, че първоначално Елвис е изпълнител на кънтри музика, а не рокендрол музикант. Той участвува в много фестивали и шоута за кънтри музика. През 1955 г. той дори получава награда – “DJ на Луизиана за кънтри музика” (Country Music Disc Jockey’s Louisiana).

Както вече бе изтъкнато, кънтри и рокендрол се съединяват

в пространството посредством поджанра рокабили. Карл Пъркинс написва композицията “Blue Suede Shoes”, която е построена на съчетанието от елементи на кънтри и ритъм енд блуз. Тя става “безумно” популярна. Тя е последвана от шедьоврите на рокабили “Honey Don’t”, “Everybody’s Trying To Be My Baby”, “Matchbox”, “Lend Me Your Comb”. Тук трябва да се отбележи присъствието на пианиста Джери Ли Луис (Jerry Lee Lewis), който е работил с Пъркинс и записва песните: “Whole Lotta Shakin’ Coin’ On”, “Great Balls Of Fire”, “Breathless” и “Real Wild Child”, превърнали се в безспорни хитове.

Смесва стилове и Чък Бери. Достатъчно е да се чуе първия му сингъл, хита “Maybellene”.

Еди Кокран, Джин Винсент, Бъди Холи и много други изтъкнати музиканти в кънтри жанра след изявите на Елвис Пресли и Карл Пъркинс започват да смесват стилове и да свирят рокендрол

Кънтри-музика лежи в основата на много композиции на Биитълс (The Beatles) (заслушайте например, композициите “What Goes On” или “Run For Your Life” от албума «Rubber Soul» 1965година). Кумир на битълсите бил Бък Оуенс (Buck Owens), който изпълнявал музика в стила бейкърсфилд кънтри. Това е кънтри музика, изпълнявана с електрически инструменти. Битълсите даже записали кавър на популярната версия на Бък Оуенс “Act Naturally”. Влиянието на кънтри музиката върху творчеството на Битълс било много голямо. 1968 година Ринго в “White Album” изпълнил в стил кънтри композицията “Don’t Pass Me By”.

Фенове на кънтри музиката са били и Ролинг стоунс (Rolling Stones). Кийт Ричардс (Keith Richards) определя като свой идол Рой Роджърс.

60-те са години на подем за стила на кънтри музиката блуграс. Изпълнители в този стил са Дилардс (The Dillards) и Кентъки колонелс (The Kentucky Colonels). По-специално трябва да се спомене името на китариста Кларънс Уайт (Clarence White), който по-късно става член на групата Бърдс (The Byrds), лидер на кънтри-рок музиката (например с албума “Turn, Turn, Turn”) . По това време в кънтри жанра се проявяват и бъдещите рокери като Джери Гарсия (Jerry Garcia) по-късно свири в Грейтфул Дед (Grateful Dead), Крис Хилман (Chris Hillman) колега на Уайт в Бърдс и Бърни Лайдън от Ийгълз (The Eagles) групата за която няма единно мнение дали е рок или кънтри изпълнител.

През 1966 година Джин Кларк (Gene Clark), от групата Бърдс, след като я напуска, издава солов албум, “Gene Clark With The Gosdin Brothers” – блестящ пример за кънтри рок.

Като представители на кънтри рок по Западния бряг на САЩ трябва да се отбележи групата Бъфало Спрингфийлд (Buffalo Springfield). Първият албум носещ името на самата група, е предложен на феновете през 1967 година, няма особено блестящ успех. В него се съдържат само няколко елемента в кънтри стил. Но третият албум “Last Time Around” (1968 г.), съдържа само образци на калифорнийско кънтри. На Западния бряг кънтри-стилът оказал голямо влияние на фолк-групата Ловин Спунфул (The Lovin’ Spoonful) (напр. албума “Hums Of The Lovin’ Spoonful”)

През 1968 година кънтри рокът получил силен тласък за развитие благодарение на Боб Дилан,

с името на когото е свързано возраждането на интереса към “рутс рока“ (roots-rock – термин, който се използва, за да се опише рок музика, която се завръща към произхода на рока т. е. във фолка, блуса и кънтрито). Дилан издава албума “Blonde On Blonde” през 1966 година, в записа на който присъстват кънтри музиканти. След катастрофата с мотор през 1966 г., Dylan се завръща в групата Хоукс (The Hawks), която се преименува на Банд (The Band) и се включва в доста джемсешъни, записите от които стават изходен материал за много хора в музикалната индустрия. Попаднали в неподходящи ръце, записите са загубили основната идея, преследвана от Боб Дилън: връщане към корените на рока. Единствено албума “John Wesley Harding” е издаден през 1968 година . Последната песен в албума “I’ll Be Your Baby Tonight” в изпълнение на Дилън в чист стил кънтри рок.

Впоследствие през 1968 година, Банд записват албума “Music От Big Pink”,

където е включен автентичен материал от джемсешън изпълненията от 1967 година. Този албум произвел обрат сред рок музикантите. Дори Битълс и Ролинг стоунс под негово въздействие преразглеждат своето творчество, Ерик Клептън се отказа от психеделичния блус (Psychedelic Blues). През същата година е представен на публиката албума на Бърдс “Sweetheart Of The Rodeo”, в което звучи кънтри рок в най-чистата му форма. Но революцията в кънтри рока не започва с Бърдс, а с “Nashville Skyline”, на Боб Дилън записана през 1969 година. Дори в първата песен включена в албума “Girl From the North Country“ Дилан пее в дует с Джони Кеш. Така че, Боб Дилън и Бенд стават ключови фигури в развитието на кънтри рока.

Много от кънтри-изпълнителите, както например, Еди Арнолд, изпробовали възможностите си в рокендрола. Въпреки това популярността на “кънтри“-то останала стабилна и през 60 и 70-е години.

Поп и кънтри

Нешвил. Поп и кънтри

Някъде по това време ( 60 и 70-е години) Нешвил дава заявка да получи званието “Музикална столица на САЩ”. Той станава родно място на т. нар. “нешвилски звук (саунд)”. Първи, които се събират в Нешвил, са Ернест Тъбб (Ernest Tubb), Бъдди Холли (Buddy Holly), и Кити Уелс (Kitty Wells) – известна, като кралицата на кънтри музиката.

Рой Акъф (Roy Acuff) и Фред Роуз (Fred Rose) организирали първата издателска компания “Acuff – Rose”, в 1943 година..

Тя се занимавала с контрол по съблюдаване на авторските права, организирала изявите на различни кънтри изпълнители и осъшествявяла още много други дейности. Шеб Уоли (Sheb Wooley) пръв се включил в компанията две години по-късно. Оуен Бредли (Owen Bradley) основал свое собствено студию през 1955 година и от 1960-та година, съвместно с Чет Еткинс (Chet Atkins) издават голямо количество хитови плочи. Техните изпълненията са наречени с термина придобил популярност – “нешвилски звук”. Това е един изключително чист звук на кънтри музика, но като по-рано разказах, формата на музициране по това време се е променила доста драматично. 60-те години са довели не само до изменение в изпълнението на китара и в драматичния лиризъм. От този момент, е бил привнесен оркестров акомпанимент с преди всичко “мек“ звук. Тогава се въвежда използването на синтезатор и други различни студийни ефекти, което прави кънтри музиката по-богата в посока на аудио звука.

Така започва ерата на съвремената кънтри музика.

60-те и 70-те години са години на бързо развитие. Забележим е възходът, на звезди като Кени Роджърс (Kenny Rogers), Доли Партън (Dolly Parton), който звучат страхотно и то именно в звука на този стил.

Редица музиканти в края на 60-те години — Крис Кристоферсън (Kris Kristofferson), Нил Янг (Neil Young), Линда Ронстадт (Linda Ronstadt), групата Криидънс Клиъруотър Ривайвъл (Creedence Clearwater Revival) избират така нареченият еклектически подход. Те успешно съчетават кънтри с рок и поп, давайки начало на направлението кънтри-рок и кънтри-поп.

По това време в кънтри индустрията се очертават два полюса:

от едната страна е връзката с музикалната традиция и тематика на хилбили, от друга — влечението към естрадата и масовия слушател. Именно популярността на един от двата уклона ще определя жанра в един или друг период. В руслото на традиционното кънтри преминава кариерата на Лорета Лин (Loretta Lynn), Мърл Хагард (Merle Haggard), Уили Нелсън (Willie Nelson) и Уайлон Дженингс (Waylon Jennings). Все пак най-голям успех през втората половина на 70-те години получават изпълнители, който значително размиват границите между кънтри и естрада: Конуей Туити (Conway Tweety), Глен Кембъл (Glen Campbell) Ан Мъри (Anne Murray), вече споменатия Кенни Роджерс, Барбара Мъндрел (Barbara Mandrell), чийто записи съвсем малко се отличават от изпълнителите на поп музика. Дори между кънтри радиостанциите възникват ожесточени спорове, доколко се вписва тази или онази песен в техния формат. Най-висок ръст поп кънтри музиката достига през 1970-1980 години, благодарение на филма “Градски каубои“ (Urban Cowbow) с участието на Джон Траволта. Той привлича вниманието на филмовата публика към този стил, давайки възможност на кънтри изпълнителите да продават своите плочи сред по-широка аудитория.

Противовес естрадното кънтри намира в лицето на новото поколение изпълнители като Джордж Стрейт (George Strait) и Пати Лъвлес (Patty Loveless). Именно това направление, получава названието неотрадиционализъм, удуржало надмощие в кънтри индустрията в края на 80-те години.

По това време се развива още едно направление “шофьорското“ кънтри (truck driving country).

То представлява своеобразна сплав между хонки тонк, кънтри-рок и бейкърсфилдския саунд (оригинален жанра в кънтри музиката, появил се в края на 50-те в Бейкърсфилд, щата Калифорния, в противовес на нешвилския звук). Характерно за него е, че темпа е взет от кънтри-рока, емоционалността от хонки тонка, а лириката е съсредоточена основно върху живота на водача на камион. Баща на тази разновидност в кънтри музиката се счита Дейв Дъдли, изпълнител на популярния хит «Six Days on the Road» (1963 год).

90-те години интересът към кънтри музиката забележително спада.

Това е свързано с появата на други музикални стилове. Въпреки това, такива изпълнители, като Джордж Стрейт, Ранди Травис (Randy Travis), Клинт Блек (Clint Black), и, разбира се, Гарт Брукс (Garth Brooks) продължават да бъдат известни и, на свой ред, правят всичко възможно “кънтри”-то да остане един от най-популярните стилове на музиката. Успех в международен мащаб придобива канадката Шаная Туейн (Shania Twain), която под влиянието на първия си съпруг и продуцент небезизвестния Роберт “Мът“ Ленг (Robert John “Mutt” Lange) съчета кънтри с рок и поп-музиката. Изпълнители, като Алан Джаксон (Alan Jackson), Тим МакГроу (Tim McGraw), ЛиАнн Риимс (LeAnn Rimes), Кери Ъндеруд (Carrie Underwood), се стараят да наситят кънтри музиката с все повече съвременни музикални елементи от поп-а, джаза и фолк музиката. Например, един от най-успешните сингли на Макгро е записан в дуете с рапъра Нели (Over and Over again), а ветерана Уили Нелсън издава албум “Countryman” с ярко изразени елементи в стил реге.

През 90-те години получава широко разпространение т. нар. алтернативно кънтри.

Към него се насочила група от различни музиканти, които произлизат от обичайните канони на жанра. Текстове са депресивни, готически и актуални. Представители на алтернативната кънтри музика са Сикстийн хорспауър (16 Horsepower), Стийв Ърл (Steve Earle), Ънкъл Тюпелоу (Uncle Tupelo), Сон Волт (Son Volt), Райан Адамс (Ryan Adams) и др

Към днешна дата, кънтри музика, може би е на върха на своята популярност. Днешните кънтри изпълнители заявяват, че са благодарни на пионерите на тази удивителна и завладяваща душата музика.

Източник: Edmond Lemberg