Black Sabbath: основоположници на хеви метъла и вечни легенди в рок музиката
Black Sabbath се смятат за едни от най-влиятелните и значими формации в историята на рок музиката. Наричани често „кръстници на хеви метъла“, те оформят суров, тежък и мрачен звук, който променя завинаги лицето на твърдата музика. Създадени в края на 60-те години, Black Sabbath вдъхновяват множество поколения с дълбоки, мощни рифове, окултна атмосфера и характерния глас на Ози Озбърн. В настоящата статия ще проследим пътя на групата – от скромното им начало в Бирмингам, през ключовите им албуми, епохите с различни вокалисти и трудностите пред оцеляването им, чак до мястото им като величина в рок културата.
Ранни години и основаване на групата
Градската среда и началните амбиции
В края на 60-те години, град Бирмингам (Англия) е известен с тежката си индустриална атмосфера, където заводските комини и сивата реалност на работническите квартали стават част от вдъхновението за млади музиканти. Тъкмо оттам произхождат Ози Озбърн (Ozzy Osbourne), Томи Айоми (Tony Iommi), Гийзър Бътлър (Geezer Butler) и Бил Уорд (Bill Ward).
Преди да се съберат под името Black Sabbath, бъдещите членове експериментират в различни банди – първоначално свирят блус и рокендрол класики, а Айоми дори има кратък престой като китарист в групата на Джетро Тъл. В общи линии обаче четиримата усещат, че се нуждаят от по-тежко и зловещо звучене, което да ги отличава от преобладаващите тогава психеделични и поп рок тенденции.
От Polka Tulk и Earth до Black Sabbath
Първото име на формацията е Polka Tulk Blues Band, бързо съкратено само на Polka Tulk, а след това – Earth. Но младите музиканти все още търсят собствена идентичност. Легендата гласи, че групата взима името Black Sabbath от стар филм на ужасите, излъчван в близко кино. Философията е, че хората плащат, за да бъдат плашени, и защо това да не се случва и чрез музика? Така четворката решава да усили зловещия, мрачен елемент в свиренето и да заложи на тъмна атмосфера, съчетана с бавно, тежко рифово звучене.
Стил и иновативен подход: полагането на основите на хеви метъла
Бавни темпа, ниско настроени китари и апокалиптични теми
Една от ключовите причини Black Sabbath да бъдат смятани за пионери на хеви метъла е тежестта и ниското темпо, което използват в композициите си. Китарата на Томи Айоми често е настроена по-ниско, за да постига мрачен и плътен тон. От своя страна, Гийзър Бътлър придава още по-дълбок басов подтекст, а барабаните на Бил Уорд оформят плътна ритмична структура. Ози Озбърн допълва всичко това с разпознаваем висок вокал, носещ усещане за обреченост и страх.
Лириките на групата се отклоняват от обичайните любовни теми и хипарски идеали, типични за края на 60-те. Вместо това Black Sabbath се вглеждат в ужасите, окултното и социалната критика. Песните им често коментират войната, наркотиците, моралния упадък и религиозните догми, подсилвайки тъмната магия на музиката.
Инцидентът с пръстите на Айоми
Едно събитие, повлияло решаващо на звука на Black Sabbath, е трудовата злополука на Томи Айоми. Като тийнейджър той губи върховете на два пръста на дясната си ръка при инцидент в завод. За да продължи да свири, Айоми измисля различни протектори и приспособления, облекчаващи болката, и понижава височината на струните, за да се спести напрежението. Тези промени водят до по-нисък строй (down tuning) и специфичен мръсен тон, станал емблема на Black Sabbath и по-късно – на целия хеви метъл жанр.
Дебютът и класическите албуми с Ози Озбърн
„Black Sabbath“ (1970) – началото на мрака
Първият албум на групата, „Black Sabbath“, записан за само два дена и издаден на 13 февруари 1970 г., е смятан от мнозина за раждането на хеви метъла. Откриващото парче, озаглавено също „Black Sabbath“, започва с дъжд, гръмотевици и зловещи камбани, прераствайки в тежък риф и страховити вокали. Цялостната атмосфера е мрачна, психеделична и несравнима с нищо друго по онова време. Албумът моментално разделя критиката – някои са възхитени от смелостта, а други са шокирани и дори отблъснати от зловещата естетика. Но публиката по света откликва на новото усещане за тъмнина, а „Black Sabbath“ влиза високо в британските и американските класации.
„Paranoid“ (1970) – глобален пробив
Само няколко месеца по-късно групата вече се завръща в студиото, за да запише „Paranoid“, издаден през септември 1970 г. Този албум се превръща в комерсиален пробив: песни като „Paranoid“, „Iron Man“ и „War Pigs“ се превръщат в култови химни на хеви метъла. „Paranoid“ става хит-сингъл, написан в последния момент за запълване на време в записа. „Iron Man“ пък се нарежда сред най-разпознаваемите метъл рифове в историята. С „War Pigs“ групата отправя яростна критика към войната и военните политици.
„Paranoid“ достига №1 във Великобритания и дълго време се задържа в американските класации, което отваря вратите за международни турнета и огромни арени. Този албум завинаги утвърждава Black Sabbath като лидери на тежката сцена.
„Master of Reality“ (1971) и „Vol. 4“ (1972)
Третият албум на групата, „Master of Reality“, продължава тенденцията за понижаване на китарния строй и затвърждава звученето на Sabbath като изключително плътно и бавно. Парчета като „Sweet Leaf“ и „Children of the Grave“ стават важни спирки за бъдещи стоунър и дуум метъл банди, вдъхновени от груув и размазващия риф.
Следващият голям успех идва с „Vol. 4“, албум, характерен с експерименти като пиано баладата „Changes“. Групата е на върха на славата – записва в луксозни условия в Лос Анджелис, а концертите им се превръщат в културно събитие. Но заедно с успеха се увеличава и употребата на наркотици, която ще създаде сериозни проблеми в бъдеще.
„Sabbath Bloody Sabbath“ (1973) и „Sabotage“ (1975)
През 1973 г. Black Sabbath издават „Sabbath Bloody Sabbath“, където забележимо разширяват звуковата палитра, с по-сложни аранжименти и клавири, добавени от Рик Уейкман (Yes) в няколко парчета. Албумът е добре приет от критиката и затвърждава статута им на новатори.
„Sabotage“ (1975) продължава тенденцията на тежки и иновативни композиции, макар вътрешните конфликти да се засилват. Парчето „Symptom of the Universe“ е сочено като един от предтечите на траш метъла. И все пак, зависимостите на групата от алкохол и наркотици, както и бизнес конфликти с мениджъри и лейбъли, започват да накърняват единството на членовете.
Промени в състава и трудни времена
Напускането на Ози Озбърн (1979)
Натрупаните проблеми и творческото изчерпване водят до кулминация през 1979 г., когато Ози Озбърн е уволнен от групата. Причините включват неговото непредсказуемо поведение, нарастващи зависимости и липса на мотивация за нов материал. Смята се, че решението е особено тежко за Томи Айоми и Гийзър Бътлър, но изглежда неизбежно заради хаоса, който цари в лагера на Black Sabbath.
Ози Озбърн стартира солова кариера, която също ще се превърне в емблема на метъл сцената, но това е вече друга история. За Black Sabbath настъпва време да преосмислят посоката си и да търсят нов вокал.
Появата на Рони Джеймс Дио и ново възраждане
Скоро след раздялата с Ози, Айоми кани Рони Джеймс Дио (Ronnie James Dio) – бивш певец на Rainbow – да се присъедини към Black Sabbath. Дио внася по-мелодична и епична насока, променяйки стила на бандата. Първият албум с него, „Heaven and Hell“ (1980), се счита за триумф. Песни като „Heaven and Hell“ и „Neon Knights“ демонстрират, че групата все още е способна да изумява с тежки рифове и виртуозно пеене.
„Mob Rules“ (1981) продължава успешната формула, а песента „The Mob Rules“ се превръща в концертен хит. Въпреки креативния подем, обаче, между членовете избухват противоречия по време на смесването на живия албум „Live Evil“ (1982). Дио и барабанистът Вини Аписи (Vinny Appice) напускат, за да формират собствена група – Dio.
Експериментални периоди, различни вокалисти и спад в популярността
Йън Гилан, Глен Хюз и Тони Мартин
След раздялата с Дио, Black Sabbath започват да сменят няколко вокалисти. Първо на преден план се появява Йън Гилан (Ian Gillan) от Deep Purple, който участва в албума „Born Again“ (1983). Макар проектът да има своите фенове, комбинацията от пронизващ вокал на Гилан и тежките рифове на Айоми изглежда непоследователна за критиците. Търканията и странни решения (като ужасяващата сценична декорация с гротескни бебета) водят до кратка ера, след която Гилан се завръща в Deep Purple.
Следват Глен Хюз (Glenn Hughes), бивш басист и вокалист на Trapeze и Deep Purple, който записва част от албума „Seventh Star“ (1986). Първоначално проектът е замислен като солов албум на Томи Айоми, но лейбълът настоява да излезе под името Black Sabbath, което поражда объркване у феновете.
През втората половина на 80-те и началото на 90-те, микрофонът минава през Тони Мартин (Tony Martin), чиито вокални способности са високо оценявани, въпреки че комерсиалният успех на групата спада рязко. Албуми като „The Eternal Idol“ (1987), „Headless Cross“ (1989) и „Tyr“ (1990) разширяват стила към по-мелодичен, дори епичен метъл, но Black Sabbath така и не възвръщат статуса си от 70-те.
Кратки завръщания на Дио и размирици
В средата на 90-те, Sabbath правят опити за реюниън с Дио, което води до „Dehumanizer“ (1992) – мощен, тежък албум, посрещнат добре от феновете на класическия звук. Но конфликтите продължават, включително и с мениджмънта на Ози Озбърн, при което Дио отново напуска. Следва връщане на Тони Мартин, макар че интересът към групата остава сравнително нисък.
Голямото събиране с Ози (в края на 90-те) и последващи развития
Reunion (1997) и турнета
През 1997 г., по покана на Ози Озбърн, четиримата оригинални членове се събират за концертни участия. Триумфалният реюниън се увенчава с издаването на лайв албума „Reunion“ (1998), записан по време на два концерта в Бирмингам. Легендите отново стъпват заедно на сцената – Ози Озбърн, Томи Айоми, Гийзър Бътлър и Бил Уорд. Това събитие разпалва огромен интерес и за пореден път доказва, че Black Sabbath са основен стълб на хеви метъла.
Проблеми със здравето на Бил Уорд и гост-барабанисти
В началото на 21-ви век, групата свири на различни фестивали, включително на Ozzfest, организиран от Ози и съпругата му Шарън Озбърн. Но барабанистът Бил Уорд има здравословни и договорни проблеми, които го възпрепятстват да участва в някои събития. Това води до покана на гост-барабанисти като Вини Аписи и Томи Клафитос. По тази причина оригиналният квартет рядко може да се види в пълен състав.
„Heaven & Hell“ проектът и окончателното завръщане
„Heaven & Hell“ (2006 – 2010)
През 2006 г. Томи Айоми, Гийзър Бътлър, Вини Аписи и Рони Джеймс Дио се събират под името Heaven & Hell, за да изпълняват и записват музика от ерата на Дио в Black Sabbath. Издават албум, записан на живо „Live from Radio City Music Hall“ (2007) и студийния „The Devil You Know“ (2009), които са добре приети от критиката и феновете, жадуващи за още тежки рифове и епични вокали. За съжаление, проектът приключва с кончината на Рони Джеймс Дио през 2010 г.
„13“ (2013) – последният студиен албум на Black Sabbath
В края на 2011 г. три от оригиналните членове на Black Sabbath (Ози Озбърн, Томи Айоми и Гийзър Бътлър) обявяват официално, че ще запишат нов албум и ще направят световно турне под името Black Sabbath. Бил Уорд обаче не се присъединява поради договорни несъгласия. Така за записите на „13“ (2013) и концертите групата наема барабаниста Брад Уилк от Rage Against the Machine.
Продуциран от Рик Рубин, „13“ е силно повлиян от класическия звук на бандата от 70-те. Песни като „God Is Dead?“ отразяват познатия мрачен и провокативен дух. „13“ дебютира на първо място в класациите на множество държави, доказвайки, че Black Sabbath все още имат могъщо присъствие дори след повече от четири десетилетия на сцена.
Прощалното турне и наследството
The End Tour (2016 – 2017)
През 2016 г. триото Озбърн – Айоми – Бътлър стартира The End Tour, рекламирано като последното концертно приключение на Black Sabbath. Турнето обхваща няколко континента и завършва с концерт на 4 февруари 2017 г. в родния им град Бирмингам. С този емоционален финал една от най-великите рок групи слага край на активната си кариера, оставяйки безброй фенове с усмивки и сълзи.
Мястото им в рок историята
С над 70 милиона продадени албума по света, Black Sabbath са едновременно комерсиално успешни и музикално авангардни. Носители са на множество награди, включително „Грами“ за най-добро метъл изпълнение, а през 2006 г. са въведени в Рокендрол залата на славата. Групата се смята за родоначалник на хеви метъла и вдъхновява безброй по-късни банди в жанрове като дуум, стоунър, траш, дет и блэк метъл.
Значимост и влияние върху съвременната сцена
Влияние върху различни поколения и жанрове
Тежките рифове, звученето на Айоми и специфичният вокал на Ози Озбърн се превръщат в основополагащи за цели направления в рока и метъла. От 70-те до днес, групи като Metallica, Slayer, Pantera, Nirvana, Soundgarden и редица други цитират Black Sabbath като централен източник на вдъхновение. Мрачната атмосфера и окултните текстове стават отличителен белег не само за метъл сцената, но и за готик рока и пост-пънк теченията.
Солидарността между членовете и примерът за оцеляване
Несъмнено историята на Black Sabbath е изпълнена с вътрешни конфликти, напускания и смени на лица. Въпреки това, крайната картина показва, че музикалната връзка между оригиналните четирима е неразрушима. Дори при отсъствие на Бил Уорд в последните години, триото Озбърн – Айоми – Бътлър залага на своята дългогодишна дружба и взаимно уважение, за да поддържа жив духа на Sabbath.
Заключение
Историята на Black Sabbath е история на пионери, които създават нещо невиждано дотогава – тежка, мрачна рок музика със злокобен привкус и дълбоки социални, философски и окултни теми. Макар да претърпяват многобройни промени в състава, конфликти и лични драми, Sabbath винаги остават верни на своя ударен, ниско настроен звук.
От ранните албуми „Black Sabbath“ и „Paranoid“ през епохата с Рони Джеймс Дио и до последния проект „13“, групата съхранява характерния почерк, който вдъхновява милиони. Цялата им кариера е урок по оцеляване и творчески риск, който променя музикалната сцена на XX и XXI век. Дори и официално да са сложили край на концертните си изяви, музикалното наследство на Black Sabbath ще продължи да вдъхновява, провокира и предизвиква въображението на бъдещите поколения рок и метъл фенове.
Източници
- Официален уебсайт на Black Sabbath
https://www.blacksabbath.com
(Актуални новини, дискография и история) - Rolling Stone – Black Sabbath
https://www.rollingstone.com/music/music-artists/black-sabbath-1410/
(Статии, интервюта, рецензии и архивни материали за бандата) - Billboard – Black Sabbath
https://www.billboard.com/artist/black-sabbath/
(Информация за позиции в класациите и търговски успехи) - AllMusic – Black Sabbath
https://www.allmusic.com/artist/black-sabbath-mn0000775732
(Подробна дискография, анализ и биографични бележки) - Biography.com – Black Sabbath
https://www.biography.com/musician/black-sabbath
(Обобщена информация за най-ключовите моменти в историята на групата) - Classic Rock Magazine
https://www.loudersound.com/classic-rock
(Специализирани статии и тематични броеве, посветени на Black Sabbath и хеви метъл културата)
