The Yardbirds – блус, психеделия и раждането на супергрупите |

Споделете в

5/5 - (172 votes)

The Yardbirds – британската рок група с Джеф Бекm, Джими Пейдж и Ерик Клептън — The Yardbirds – мост между британския блус, психеделията и хардрока

The Yardbirds са една от най-влиятелните британски рок групи на 60-те години. Те започват като млади почитатели на американския блус, но само за няколко години превръщат електрическата китара в звукова лаборатория. Фийдбекът, фузът, дисторшънът, необичайните тембри и продължителните инструментални кулминации стават част от музикалния им език.

Историята на групата неизбежно се свързва с Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж – трима китаристи, които по-к-късно заемат централно място в развитието на рок музиката. The Yardbirds обаче не са само „групата на тримата велики китаристи“. Кийт Релф, Джим Маккарти, Крис Дреджа и Пол Самуел-Смит създават разпознаваемия ансамблов почерк, върху който се развиват различните периоди на състава.

За краткото време между 1963 и 1968 г. The Yardbirds преминават от клубния ритъм енд блус към психеделията и ранния хардрок. От тяхната история тръгват пътища към Cream, The Jeff Beck Group, Renaissance и Led Zeppelin. Затова групата е решаваща връзка между британския блус бум и големия китарен рок на края на 60-те и началото на 70-те години.

1. Ранни години и създаване на The Yardbirds

Лондон и британският ритъм енд блус

The Yardbirds се оформят през 1963 г. в югозападен Лондон. Кийт Релф и Пол Самуел-Смит преди това свирят в Metropolitan Blues Quartet. Към тях се присъединяват ритъм китаристът Крис Дреджа, барабанистът Джим Маккарти и соло китаристът Антъни „Топ“ Топъм.

В началото музикантите за кратко използват името Blue-Sounds. За произхода на името The Yardbirds съществуват няколко обяснения. То се свързва с американски жаргон, използван за хора, които се задържат край железопътните депа, както и с прозвището „Yardbird“ на големия джаз саксофонист Чарли Паркър. Най-коректно е тези версии да се представят като възможни обяснения, а не като окончателно установена история.

Топ Топъм напуска групата още през 1963 г., когато семейството му настоява да продължи образованието си. Неговото място заема младият Ерик Клептън. С тази промяна се оформя първият широко известен състав:

Кийт Релф – вокал и хармоника;
Ерик Клептън – соло китара;
Крис Дреджа – ритъм китара;
Пол Самуел-Смит – бас китара;
Джим Маккарти – барабани.

От Crawdaddy Club до първите записи

The Yardbirds се утвърждават на лондонската клубна сцена, когато стават постоянна група в Crawdaddy Club в Ричмънд, наследявайки The Rolling Stones. Техният репертоар включва композиции на Мъди Уотърс, Бо Дидли, Хаулин Улф, Елмор Джеймс и други представители на американския блус и ритъм енд блус.

През зимата на 1963–1964 г. групата акомпанира на Сони Бой Уилямсън II по време на негови участия във Великобритания. Срещата с американския блус музикант дава на младите британци възможност да работят непосредствено с традицията, която ги вдъхновява. Записи от тези концерти по-късно са издадени под заглавието „Sonny Boy Williamson and The Yardbirds“.

През 1964 г. The Yardbirds записват в Marquee Club концертния албум „Five Live Yardbirds“. Той не влиза в британската албумна класация при първоначалното си издаване, но с времето придобива стойност като документ за ранния британски блус бум и за периода на Ерик Клептън в групата.

2. Ерата на Ерик Клептън: вярност към блуса

Концертната енергия и появата на „rave-up“

През периода на Ерик Клептън The Yardbirds остават най-близо до традиционния блус. Те обаче не копират механично американските образци. На концерт групата разширява инструменталните части и изгражда постепенно нарастващо напрежение между китарата, хармониката и ритъм секцията.

Този подход получава названието rave-up. Обикновено темпото, динамиката и звуковата плътност се увеличават, докато музикантите достигнат обща кулминация. След нея песента се връща към първоначалния ритъм. Техниката се чува особено ясно в концертните версии на „I’m a Man“ и „Smokestack Lightning“.

Rave-up частите превръщат кратката блус песен в по-свободно концертно преживяване. Те подготвят почвата за продължителните импровизации на психеделичния рок, Cream, The Jimi Hendrix Experience и ранните хардрок групи.

„For Your Love“ и напускането на Клептън

Първият голям международен успех идва с „For Your Love“, написана от Греъм Гулдман. Песента се различава от ранните блус записи на състава. Аранжиментът използва клавесин, бонго барабани и ясно изграден поп формат, в който електрическата китара няма обичайната водеща роля.

„For Your Love“ достига трето място във Великобритания и шесто в американската класация Billboard Hot 100. Успехът отваря вратите към международна публика, но задълбочава различията между музикантите. Клептън държи групата да остане вярна на блуса и не приема новата комерсиална посока.

През март 1965 г. той напуска The Yardbirds. Скоро се присъединява към John Mayall & the Bluesbreakers, а по-късно става част от Cream – една от ранните групи, към които се прилага понятието „супергрупа“.

За The Yardbirds раздялата с Клептън не означава връщане назад. Тя отваря най-експерименталната глава в историята на състава.

3. Ерата на Джеф Бек: китарата като звукова лаборатория

Нов китарист и нова посока

След напускането на Клептън групата първо предлага мястото на Джими Пейдж. По това време той е успешен сесиен музикант и предпочита да продължи студийната си работа. Пейдж препоръчва своя приятел Джеф Бек, който се присъединява към The Yardbirds през 1965 г.

Бек не се опитва да имитира Клептън. Неговото свирене е по-рязко, непредвидимо и ориентирано към самия звук. Той използва фуз, дисторшън, контролирана обратна връзка, реверберация, продължителен тон и силно огъване на струните. Шумът, който в по-ранните записи често се приема като технически недостатък, се превръща в изразно средство.

„Heart Full of Soul“ и звукът на въображаемия ситар

Първият голям сингъл с Джеф Бек е „Heart Full of Soul“, също написан от Греъм Гулдман. Първоначално песента е записана с индийски ситарист, но музикантите не остават удовлетворени от резултата. Бек пресъздава източно звучащия риф с електрическа китара и фуз ефект.

Резултатът е един от ранните значими примери за рáга рок и за употреба на фуз китара в британската популярна музика. „Heart Full of Soul“ достига второ място във Великобритания и девето в Billboard Hot 100. Това остава най-високата британска позиция на сингъл на The Yardbirds.

В следващия двоен сингъл „Evil Hearted You/Still I’m Sad“ групата продължава да търси необичайни тембри. „Still I’m Sad“ използва вокални партии, напомнящи старинно или григорианско пеене, съчетани с модерен рок ритъм.

„Shapes of Things“ и началото на психеделичната епоха

През 1966 г. излиза „Shapes of Things“, написана от Кийт Релф, Пол Самуел-Смит и Джим Маккарти. Това е първият голям хит на групата, създаден от нейни членове, а не от външен автор или чрез преработване на блус стандарт.

Композицията съчетава маршов ритъм, внезапно ускоряване, модално оцветяване и китарно соло с фийдбек. Текстът съдържа тревога за човешкото бъдеще, природата и възможността младият човек да бъде изпратен на война. Песента достига трето място във Великобритания и единадесето в Billboard Hot 100.

„Shapes of Things“ често е определяна като един от най-ранните цялостни образци на психеделичния рок. По-късно Джеф Бек създава по-тежка версия за албума „Truth“, а песента е интерпретирана и от музиканти като Дейвид Боуи, Гари Мур и Rush.

„Roger the Engineer“ – групата в творческия си връх

През 1966 г. излиза албумът „Yardbirds“, широко познат като „Roger the Engineer“. Неофициалното заглавие идва от рисунката на звукоинженера Роджър Камерън, направена от Крис Дреджа за обложката.

Албумът е сред най-цялостните произведения на The Yardbirds. В него се срещат блус, фуз китара, психеделия, африкански ритми, вокални експерименти и необичайни хармонични решения. „Over Under Sideways Down“ достига десето място във Великобритания, а самият албум – двадесето място в британската класация.

„Roger the Engineer“ показва, че The Yardbirds вече не са група, която само преосмисля чужди блус песни. Те създават собствен музикален свят, в който студиото, аранжиментът и електрическата китара работят като равноправни творчески инструменти.

4. Джеф Бек и Джими Пейдж в един състав

От бас китарата към двойната соло китара

След напускането на Пол Самуел-Смит през 1966 г. The Yardbirds отново се обръщат към Джими Пейдж. Той първоначално влиза като басист, докато Крис Дреджа се подготви да поеме бас китарата. След това Пейдж се връща към своя основен инструмент и за кратко групата разполага едновременно с Джеф Бек и Джими Пейдж като водещи китаристи.

Този състав е краткотраен, но има важно символно значение. Двете китари позволяват преплитане на партии, звукови диалози и по-плътни концертни импровизации. В записа на „Happenings Ten Years Time Ago“ участва и бъдещият басист на Led Zeppelin Джон Пол Джоунс.

Песента има тревожно психеделично звучене, наситено с фийдбек и звукови ефекти. Въпреки че достига едва до 43-то място във Великобритания и 30-о място в САЩ, тя остава важен документ за краткия период с Бек и Пейдж.

The Yardbirds във филма „Blow-Up“

Съставът с двамата китаристи се появява във филма „Blow-Up“ на режисьора Микеланджело Антониони. Групата изпълнява „Stroll On“ – преработена версия на „Train Kept A-Rollin’“, създадена с нов текст поради проблеми с правата върху използването на оригиналната композиция.

В сцената Джеф Бек разбива китарата си, а публиката се впуска да вземе останките от инструмента. Епизодът се превръща в една от най-популярните киноилюстрации на лондонската рок култура от 60-те години. Той съчетава концертната истерия, модата, младежката публика и постепенно превръщащата се в ритуал разруха на рок сцената.

По време на натоварено американско турне отношенията в групата се изострят. Бек пропуска участия и през есента на 1966 г. напуска. Така Джими Пейдж остава единственият соло китарист на The Yardbirds.

5. Ерата на Джими Пейдж и краят на първия период

Нови концертни техники

Джими Пейдж внася своя опит на сесиен музикант, аранжор и продуцент. Той използва отворени китарни настройки, wah-wah педал, фуз, предварително записани звукови цикли и свирене с цигулков лък. Част от тези идеи по-късно стават основни елементи в концертния език на Led Zeppelin.

В концертите The Yardbirds изпълняват своя версия на „Dazed and Confused“, първоначално написана и записана от Джейк Холмс. Пейдж развива композицията чрез драматични промени в динамиката, китарни ефекти и свирене с лък. Този концертен модел впоследствие е пренесен в репертоара на Led Zeppelin.

„Little Games“ и конфликтът между сцена и студио

През 1967 г. излиза „Little Games“, продуциран от Мики Мост. Продуцентът търси по-достъпен поп звук и се стреми към отделни сингли, докато групата е най-силна в продължителните концертни импровизации. Това различие затруднява пренасянето на сценичната енергия в студиото.

Албумът не постига очаквания успех, но съдържа ценни идеи. Заглавната песен показва интерес към поп формата, „Tinker, Tailor, Soldier, Sailor“ използва китара с цигулков лък, а „White Summer“ развива акустични и източно оцветени влияния, които Пейдж продължава да изследва.

В края на периода The Yardbirds остават силна концертна група, но записите, управленските решения и творческите стремежи все по-трудно се събират в обща посока.

Последният концерт на стария състав

Кийт Релф и Джим Маккарти обявяват оттеглянето си през юни 1968 г. Последните американски концерти се провеждат на 31 май и 1 юни в Shrine Auditorium в Лос Анджелис и на 4 и 5 юни в Алабама. След завръщането във Великобритания групата изпълнява още един концерт.

Последната изява на състава от този период се състои на 7 юли 1968 г. в College of Technology в Лутън, Англия. Така приключва първата глава от историята на The Yardbirds.

6. От The New Yardbirds до Led Zeppelin

След разпадането Джими Пейдж трябва да изпълни вече договорени концерти в Скандинавия. Крис Дреджа първоначално има възможност да остане в новия проект, но предпочита да се насочи към фотографията. Джон Пол Джоунс се свързва с Пейдж и предлага да поеме бас китарата и клавишните.

За вокалист е привлечен Робърт Плант, препоръчан от Тери Рийд. Плант предлага своя приятел и бивш колега от Band of Joy Джон Бонъм за барабанист. Пейдж, Плант, Джоунс и Бонъм репетират заедно през август 1968 г., а на 7 септември изнасят първия си концерт пред публика в Гладсаксе, Дания.

Новият квартет първоначално е представян като The New Yardbirds, за да изпълни старите ангажименти. Скоро музикантите приемат името Led Zeppelin и започват да записват дебютния си албум.

Преходът не означава, че Led Zeppelin са просто преименувани The Yardbirds. Новата група има различен състав, нова творческа посока и собствена идентичност. Въпреки това част от концертните идеи на Пейдж – динамичните контрасти, импровизацията, свиренето с лък и тежката преработка на блус материал – водят началото си от последния период на The Yardbirds.

7. Музикалният език на The Yardbirds

Блусът като отправна точка

В основата на ранната музика на The Yardbirds стои американският блус. Групата изпълнява песни на Бо Дидли, Хаулин Улф, Мъди Уотърс, Джон Лий Хукър и други музиканти, но постепенно променя техните структури. Темпото става по-агресивно, китарата заема по-централна роля, а инструменталните части се разширяват.

Този британски прочит не замества оригиналната афроамериканска традиция. Той показва как блусът се пренася в нова културна среда и става основа за развитието на различни рок стилове.

Фийдбек, фуз и дисторшън

Джеф Бек използва усилвателя и ефектите като продължение на китарата. Фийдбекът възниква, когато усиленият звук от високоговорителя отново се улавя от адаптерите на инструмента и започва да се самоподдържа. Вместо да избягва явлението, Бек го контролира и превръща в музикален тон.

Фузът силно деформира сигнала и създава зърнест, наситен звук. Дисторшънът добавя плътност и агресивност. В песните на The Yardbirds тези средства не са случайни шумове, а част от мелодията, ритъма и драматургията.

Източни влияния и психеделия

Източно звучащите рифове в „Heart Full of Soul“, модалните линии в „Shapes of Things“ и експериментите в „Roger the Engineer“ предхождат широкото разпространение на рáга рок и психеделията. Групата не възпроизвежда точно индийска музика, а използва тембри и мелодични движения, които звучат необичайно за британския поп от началото на 60-те.

Към това се добавят текстове, които постепенно се отдалечават от стандартните любовни сюжети. Теми като войната, времето, природата, отчуждението и несигурността за бъдещето доближават The Yardbirds до психеделичната култура.

Значението на ритъм секцията и Кийт Релф

Фокусът върху тримата прочути китаристи често оставя останалите музиканти на заден план. Джим Маккарти и Пол Самуел-Смит обаче изграждат ритмичната основа на ранните записи. Маккарти участва и като автор, а Самуел-Смит постепенно развива интерес към студийната работа и по-късно става успешен продуцент.

Крис Дреджа осигурява стабилна ритъм китара, а след напускането на Самуел-Смит преминава към бас. Кийт Релф обединява звученето с характерния си глас и хармоника. Неговото присъствие е особено важно за мрачната, понякога неспокойна атмосфера на песни като „Still I’m Sad“ и „Shapes of Things“.

8. Следите след 1968 г. и раждането на нови групи

Кийт Релф и Джим Маккарти

След края на The Yardbirds Кийт Релф и Джим Маккарти създават акустично ориентиран проект, наречен Together. Търсенето им на по-мелодична музика, повлияна от фолк и класически форми, води до създаването на ранния състав на Renaissance.

Релф по-късно участва в Armageddon – група, която съчетава хардрок, фолк и прогресивни елементи. Той умира на 12 май 1976 г. след електрически инцидент в дома си.

Маккарти продължава да работи като музикант, автор и продуцент. Неговата роля се оказва решаваща и за по-късното възстановяване на The Yardbirds.

Крис Дреджа и Пол Самуел-Смит

Крис Дреджа избира фотографията и заснема портрета на Led Zeppelin, използван на гърба на дебютния им албум. През 80-те години той отново работи с бивши членове на The Yardbirds в Box of Frogs, а от 1992 г. участва във възстановената група. Поради здравословни проблеми се оттегля от концертна дейност през следващото десетилетие. Дреджа умира на 25 септември 2025 г. на 79-годишна възраст.

Пол Самуел-Смит изгражда успешна кариера като продуцент. Работата му с изпълнители като Cat Stevens, Carly Simon и Murray Head показва колко важен е студийният опит, натрупан още в периода на The Yardbirds.

Ерик Клептън, Джеф Бек и Джими Пейдж

Ерик Клептън продължава към John Mayall & the Bluesbreakers, Cream, Blind Faith, Derek and the Dominos и успешна самостоятелна кариера. Джеф Бек създава The Jeff Beck Group и развива музика, в която блусът, хардрокът, джазът и инструменталният рок се срещат по нов начин.

Джими Пейдж създава Led Zeppelin и пренася част от своите концертни и студийни търсения в по-мащабен музикален проект. Така тримата китаристи продължават различни линии, започнали или ускорени в The Yardbirds.

Затова заглавието „раждането на супергрупите“ не означава, че самите The Yardbirds са супергрупа в обичайния смисъл. Групата се превръща в среда, от която израстват музиканти и състави, определили следващото десетилетие на рока.

9. Възстановяването на The Yardbirds

През 1983 г. Джим Маккарти, Крис Дреджа и Пол Самуел-Смит участват в концерт по повод двадесетгодишнината на групата в Marquee Club. Срещата подпомага създаването на Box of Frogs, в чиито записи като гости участват Джеф Бек и Джими Пейдж.

През 1992 г. The Yardbirds са въведени в Рокендрол залата на славата. Същата година Маккарти и Дреджа възстановяват групата с нови музиканти. През следващите десетилетия съставът преминава през множество промени, но запазва концертното присъствие и класическия репертоар.

През 2003 г. излиза „Birdland“ – комбинация от нови композиции и съвременни версии на известни песни. В албума участват гост-китаристи като Джеф Бек, Брайън Мей, Стив Вай, Джо Сатриани и Слаш. Тяхното присъствие показва колко различни поколения музиканти разпознават The Yardbirds като основа на модерния китарен рок.

След оттеглянето на Крис Дреджа Джим Маккарти остава водещата връзка с първоначалния състав. Официалният сайт представя продължаваща концертна дейност с Джон Идън и други музиканти. Този по-късен период не повтаря историческия състав от 60-те, но поддържа репертоара и музикалната памет на групата.

10. Дискография и най-важни записи

„Five Live Yardbirds“ (1964) – концертен албум, който представя суровото ритъм енд блус звучене и ранните rave-up импровизации с Ерик Клептън.
„For Your Love“ (1965) – американско издание, събиращо записи от различни сесии; заглавната песен носи големия международен пробив.
„Having a Rave Up with The Yardbirds“ (1965) – американски албум, който свързва концертни записи с Клептън и студийни записи с Джеф Бек.
„Yardbirds“ или „Roger the Engineer“ (1966) – най-цялостният авторски албум от периода с Джеф Бек и ключов документ за ранната психеделия.
„Little Games“ (1967) – студийният албум с Джими Пейдж като основен китарист, в който се срещат поп продукция и експериментални идеи.
„Yardbirds ’68“ – архивно издание с концертни и студийни записи от последния период с Джими Пейдж.
„Birdland“ (2003) – албум на възстановения състав с нов материал, преработени класически песни и множество гост-китаристи.

Песни, които очертават развитието на групата

„I Wish You Would“ – ранна връзка с чикагския блус;
„I’m a Man“ – пример за характерния rave-up подход;
„For Your Love“ – преминаване към поп формат и международен успех;
„Heart Full of Soul“ – фуз китара и източно оцветен риф;
„Still I’m Sad“ – необичайна вокална и ритмична атмосфера;
„Shapes of Things“ – ранна психеделия и собствено авторство;
„Over Under Sideways Down“ – ексцентричен риф и зрял ансамблов звук;
„Happenings Ten Years Time Ago“ – краткият период с Бек и Пейдж;
„Stroll On“ – двамата китаристи във филма „Blow-Up“;
„Dazed and Confused“ – концертна посока, която Пейдж доразвива в Led Zeppelin.

11. Успех в класациите

The Yardbirds не достигат първо място в британската класация, но имат пет сингъла в Топ 10:

„Heart Full of Soul“ – №2;
„For Your Love“ – №3;
„Evil Hearted You/Still I’m Sad“ – №3;
„Shapes of Things“ – №3;
„Over Under Sideways Down“ – №10.

Според Official Charts тези песни прекарват общо двадесет седмици в британския Топ 10. Албумът „Yardbirds“, известен като „Roger the Engineer“, достига двадесето място и остава единственото оригинално албумно издание на групата, влязло в основната британска класация през класическия период.

В САЩ „For Your Love“ достига шесто място в Billboard Hot 100, „Heart Full of Soul“ – девето, а „Shapes of Things“ – единадесето. Компилацията „The Yardbirds Greatest Hits“ достига №28 в Billboard 200 и се превръща в най-високо класирания им албум на американския пазар.

12. Значение на The Yardbirds за развитието на рока

The Yardbirds се появяват във време, когато британските музиканти преоткриват американския блус. Техният принос е в начина, по който превръщат тази основа в нов музикален език. Вместо да останат в рамките на традиционния ритъм енд блус, те използват електрическата китара, усилвателя и студиото като средства за експеримент.

Групата показва, че фийдбекът и дисторшънът могат да изграждат музикална форма. Rave-up импровизациите подготвят продължителните концертни изпълнения на психеделичния и хардрока. Източно оцветените рифове и модалните мелодии разширяват хармоничния свят на британския поп.

Влиянието им се разпознава в психеделичния рок, хардрока, хеви метъла, прогресивния рок, гаражния рок и дори в част от по-късната пънк естетика. Не всички тези стилове произлизат непосредствено от The Yardbirds, но групата участва в създаването на звуковия речник, който те наследяват.

Въвеждането в Рокендрол залата на славата през 1992 г. признава както музикалните нововъведения, така и историческата роля на състава. Значението на The Yardbirds се запазва и защото техните записи позволяват да се проследи самата промяна на рок музиката – от клубния блус до психеделичния и тежкия китарен звук.

13. The Yardbirds отвъд тримата прочути китаристи

Последователността Клептън–Бек–Пейдж е уникална, но прекомерното ѝ подчертаване може да създаде погрешно впечатление, че групата е само спирка в техните индивидуални кариери. Всъщност The Yardbirds имат собствено ансамблово звучене, авторски песни и ясна посока.

Кийт Релф придава на музиката уязвимост и мрачна изразителност. Джим Маккарти участва активно в композирането и изграждането на rave-up подхода. Пол Самуел-Смит допринася за аранжиментите, басовите линии и преминаването към собствено творчество. Крис Дреджа се приспособява към различни роли и осигурява стабилността при честите промени в състава.

Смяната на водещите китаристи не унищожава идентичността на групата. Тя разкрива различни нейни възможности: блусовата съсредоточеност на Клептън, звуковия риск на Бек и композиционно-продуцентското мислене на Пейдж.

14. Защо The Yardbirds продължават да бъдат важни

Историята на The Yardbirds показва как музикалната промяна възниква от съчетанието между традиция, технология и личности. Те започват с песни на американските блус майстори, но постепенно откриват, че електрическата китара може да създава нови тембри, а студиото може да бъде част от композирането.

Групата съществува в класическия си период само около пет години, но в това време преминава през развитие, за което на други изпълнители са необходими десетилетия. Между „Five Live Yardbirds“ и „Happenings Ten Years Time Ago“ се чува преходът от традиционен блус към психеделична и тежка рок музика.

Това прави The Yardbirds ценни и от образователна гледна точка. Чрез техните записи могат да се изучават блусовата форма, импровизацията, електрическата китара, развитието на звукозаписните ефекти, британската инвазия и връзките между различните рок стилове.

The Yardbirds остават повече от подготвителна сцена за бъдещи звезди. Те са самостоятелна творческа сила – група, която превръща блуса в отправна точка за новото звучене на рока.

Свързани материали

Източници

The Yardbirds – блус, психеделия и раждането на супергрупите