История на рок музиката – част 4
От MTV до глобалната алтернатива: Рокът в 80-те и 90-те
Преходът към дигиталната епоха
Краят на 70-те и началото на 80-те
В края на 70-те рокът е достигнал масивни мащаби – стадионни концерти, многомилионни продажби на албуми, разнообразие от стилове (хард рок, прогресив, пънк, AOR). С навлизането в новото десетилети, 80-те години се появяват нови реалности:
- MTV (стартира през 1981) променя начина, по който музиката достига до масовата аудитория.
- Цифровите технологии (CD формат, синтезатори, семплери) осигуряват нови възможности за запис и дистрибуция.
- Пънкът е оставил своя отпечатък, но мястото му частично е заето от ню уейв и постпънк.
- Метъл сцената претърпява експлозия на нови поджанрове: от „глем метъл“ (hair metal) до траш, дет и блек.
Разрастване на глобалния пазар
Рок музиката вече е глобален продукт. Големите лейбъли (CBS, EMI, Warner, PolyGram) създават огромни рекламни кампании за нови албуми и турнета, а радиостанциите и музикалните телевизии (MTV, по-късно VH1, MuchMusic) диктуват кои песни ще станат хитове. Фестивали като Live Aid (1985) привличат стотици милиони зрители по света, доказвайки, че рокът може да има глобално социално и благотворително въздействие.
В История на рока – част 4 ще разгледаме:
- Началото на 80-те: MTV, ню уейв, постпънк, глем метъл (hair metal).
- Траш метъл, хардкор пънк и по-екстремните течения.
- Алтернативна сцена през 80-те: The Cure, R.E.M., Sonic Youth, Pixies.
- Гръндж експлозията в началото на 90-те (Nirvana, Pearl Jam, Soundgarden, Alice in Chains).
- Бритпоп (Oasis, Blur) и изкачването на инди рока до върховете на класациите.
- Кросоувър, рап-рок (Rage Against the Machine, Limp Bizkit) и поп пънк (Green Day, The Offspring).
- Промените през късните 90-те: дигитални технологии, интернет, Napster, които водят към ново хилядолетие.
Началото на 80-те: Ерата на MTV и ню уейв
MTV: „Video Killed the Radio Star“
- MTV стартира през август 1981 с емблематичното парче на The Buggles – „Video Killed the Radio Star“. Това телевизионно явление придава огромно значение на визията, стайлинга и музикалните клипове.
- Изпълнителите, които умеят да създават зрелищни, креативни или провокативни видеа, печелят предимство (напр. Duran Duran, Michael Jackson, Madonna, но също и рок/метъл групи като Def Leppard, Van Halen).
- За рока, MTV се оказва двойствен фактор: от една страна – рекламен канал, който може да направи групата световно известна; от друга страна – принуда да се отделя огромно внимание (и бюджет) на визуалната презентация, понякога за сметка на музикалните експерименти.
Ню уейв, постпънк и синтезаторен рок
След пънка (Sex Pistols, The Clash) във Великобритания и части от САЩ възниква постпънк и ню уейв сцена, която залага на по-артистичен, мрачен или електронен звук.
- Joy Division (по-късно New Order) съчетават мрачни текстове и минималистични ритми с космическо звучене. След самоубийството на вокалиста Иън Къртис (1980), останалите членове продължават като New Order, експериментирайки с електронна денс музика.
- The Cure (Робърт Смит) развиват готик и ню уейв естетика, с грим, мрачни теми („Faith“, „Pornography“), но същевременно и с по-поп ориентирани хитове („Love Cats“, „Close to Me“).
- Depeche Mode, Eurythmics, Duran Duran, Spandau Ballet вкарват синтезатори и поп мелодии в постпънк духа, което се харесва на MTV и оформя т.нар. „Second British Invasion“ в американските класации (около 1982–1985).
Модерен рок в САЩ: R.E.M., The Police, Talking Heads
R.E.M. (Атина, Джорджия) развиват колидж рок звучене, което става алтернатива на мейнстрийм арена рока. Песента „Radio Free Europe“ (1981) и албуми като „Murmur“ (1983) вдъхновяват бъдещи инди рок групи.- The Police (Гордън „Sting“ Съмнър, Анди Съмърс, Стюарт Копланд) смесват пънк енергия, реге и поп мелодичност. Албуми като „Zenyatta Mondatta“ (1980) и „Ghost in the Machine“ (1981) бележат световен успех.
- Talking Heads с Дейвид Бърн се ориентират към артистичен, арт рок и фънк микс, издавайки култовия концертен филм „Stop Making Sense“ (1984).
Така началото на 80-те е белязано от диференциация: някои групи продължават тежкото хард рок/метъл звучене, докато други прегръщат електронния звук и видео естетиката на MTV.
Глем/Хеър (Hair) метъл и тържеството на арената
Възходът на глем метъла в Лос Анджелис
Сцената на „Сънсет Стрип“ (Л.А.) в началото на 80-те дава старт на десетки глем метъл (или хеър метъл) групи: Mötley Crüe, Ratt, Quiet Riot, W.A.S.P., Poison, Cinderella.
- Стил: Дълги тупирани коси, грим, кожени дрехи с множество аксесоари, текстове за секс, парти, бунтарство.
- MTV и видеоклипове: Тези групи се рекламират невероятно добре във видеоформат – пищни концерти, експлозии, красиви момичета, лъскави китари и барабани.
- Комерсиален успех: Албуми като „Shout at the Devil“ (Mötley Crüe, 1983), „Stay Hungry“ (Twisted Sister, 1984) се продават в милиони копия. Появява се и програма Headbangers Ball по MTV, посветена на тежката музика, която популяризира метъла към масова аудитория.
Хейтери и критики
Някои хардкор метъл фенове и пънкари смятат глем метъла за прекалено повърхностен, комерсиален и без сериозни послания. Феминистки организации и родители обвиняват групи като Mötley Crüe и W.A.S.P. в сексизъм и пропаганда на разврат.
- PMRC (Parents Music Resource Center) създава „черен списък“ с песни, считани за „неподходящи“ за младежи. Делата между PMRC и рок/метъл изпълнителите получават широк медиен отзвук (1985–1986).
Кулминацията и спадът (края на 80-те)
Около 1987–1989 глем метълът е в златен пик – Bon Jovi (макар и не напълно „метъл“), Def Leppard („Hysteria“, 1987), Skid Row, White Lion и др. продават милиони албуми.
- Все пак в края на десетилетието стилът започва да се изтощава – клишираните видеоклипове, баладите с еднакви мелодии и скандалите изтъркват формулата.
- Гръндж вълната, която идва от Сиатъл в началото на 90-те, ще помете глем метъла почти изцяло.
Траш метъл, хардкор и екстремни течения
NWOBHM и първите траш банди
В Англия, след Black Sabbath и Judas Priest, в края на 70-те се заражда NWOBHM (New Wave of British Heavy Metal): Iron Maiden, Saxon, Diamond Head, Venom. Този стил е по-бърз, по-агресивен, с двойни каси, галопиращ бас и митични или фантастични текстове.
- В САЩ групи като Metallica, Slayer, Megadeth, Anthrax (т.нар. „Голямата четворка“ на траша) смесват скоростта и агресията на пънк/хардкор с NWOBHM, създавайки траш метъл (нач. на 80-те). Албуми като „Kill ’Em All“ (Metallica, 1983) и „Reign in Blood“ (Slayer, 1986) стават култови в ъндърграунда, преди да излязат на по-широка сцена в края на 80-те.
Дет, блек и ъндърграунд сцени
- Дет метъл: In Flames, Death, Morbid Angel, Obituary – по-дълбоко “грухтене”, екстремни рифове, текстове за gore, анти-религия, философски размисли. Сцената се разраства в САЩ (Флорида), Швеция, Англия.
- Блек метъл: Venom, Bathory, Mayhem, Burzum – с мрачна, сатанинска естетика, минималистични записи, крещящи вокали. Норвегия става средище за по-късния „втора вълна“ блек метъл през 90-те, често свързан и с истински престъпления (палежи на църкви, убийства).
Макар екстремните стилове да не проникват масово в MTV, те създават силна глобална ъндърграунд общност, фестивали (Wacken, Monsters of Rock) и списания (Metal Hammer, Kerrang!), които ги легитимират.
Хардкор пънк и кросоувър
В САЩ (Калифорния, Ню Йорк, Бостън) през 80-те се развива хардкор пънк: Black Flag, Dead Kennedys, Minor Threat, Bad Brains. Това са много бързи, кратки и яростни парчета, често политически ангажирани (анти-реганизъм, социални теми).
- В края на десетилетието някои от бандите експериментират с метъл рифове, създавайки кросоувър стил (Suicidal Tendencies, D.R.I.). Тези жанрови смесвания отварят пътя за по-късния рап-рок, ню метъл и т.н.
Алтернативна сцена: от постпънк до гръндж
Постпънк и американски ъндърграунд (Sonic Youth, Pixies)
Докато в Англия ню уейв и електронният звук властват по класациите, в САЩ се появява нова алтернативна вълна:
- Sonic Youth (Ню Йорк) – смесват шумен китарен звук с постпънк естетика, повлияна от авангардната сцена. Албуми като „Daydream Nation“ (1988) стават крайъгълни камъни за инди рока.
- Pixies (Бостън) – енергична комбинация от пънк, сърф рок, изкривен китарен звук (дисторжън) и мелодичен вокал на Black Francis и Ким Дийл. Започнали малки турнета, но оказват огромно влияние върху по-късните алтернативни банди, включително Nirvana.
Nirvana singer Kurt Cobain
(photo by Frans Schellekens/Redferns)
Гръндж: Сиатълската сцена и „убийството“ на глем метъла
- Sub Pop (независим лейбъл) в Сиатъл подписва с Green River, Soundgarden, Mudhoney, Nirvana. Това оформя „гръндж“ стила: тежки, мръсни китарни рифове като при Black Sabbath, смесени с пънк агресия и меланхолични мелодии.
- Nirvana с „Nevermind“ (1991) предизвиква земетресение в мейнстрийма: хитът „Smells Like Teen Spirit“ изхвърля Майкъл Джексън от върховете на класациите, а глем метъл бандите почти изчезват от MTV. Кърт Кобейн става икона, символ на страдания, депресия, антизвездна позиция.
- Pearl Jam („Ten“, 1991), Soundgarden („Badmotorfinger“, 1991), Alice in Chains („Dirt“, 1992) затвърждават грънджа като водещ рок стил през първата половина на 90-те. Лириките често засягат лични и социални теми, отчуждение, наркотици, самоубийствени мисли.
- Самоубийството на Кърт Кобейн (1994) е шок за цяло едно поколение, белязвайки края на „златната ера на гръндж“ и повдигайки въпроси за цената на славата и автентичността в рока.
Алтернативният рок доминира 90-те
Благодарение на грънджа, алтернативният рок става мейнстрийм: радиостанциите и MTV обръщат внимание на банди като Stone Temple Pilots, Smashing Pumpkins, Hole, L7, Sonic Youth, Nine Inch Nails (индустриален рок, но вкаран в алтернативния микс).
- Lollapalooza (стартира 1991, Пери Фарел от Jane’s Addiction) се превръща в голям фестивал за алтернативни банди, обикалящ САЩ и представящ разнообразие: рок, пънк, хип хоп, електронна музика.
- Комерсиалният успех на алтернативата обаче постепенно поражда „алтърнативен“ мейнстрийм – големи лейбъли подписват с всякакви групи, наричащи се „алтърнатив“, понякога губейки оригиналния ъндърграунд дух.
Бритпоп и европейска сцена
Oasis vs. Blur: Битката за британския връх
Докато грънджът властва в САЩ, във Великобритания през 90-те възниква бритпоп: Oasis, Blur, Pulp, Suede. Този стил се характеризира с мелодични песни, често вдъхновени от The Beatles, The Kinks и други класически британски групи, плюс текстове за британската работническа класа и градския живот.
- Oasis („Definitely Maybe“, 1994; „(What’s the Story) Morning Glory?“, 1995) достигат милионни продажби, а братята Галахър (Лиъм и Ноел) са известни със скандалното си поведение.
- Blur (Деймън Олбарн и компания) предлагат по-експериментален, артистичен подход (албуми като „Parklife“, 1994).
- Съперничеството между Oasis и Blur се раздува от пресата, подобно на старата история „Beatles vs. Stones“. Сингълът „Roll With It“ (Oasis) срещу „Country House“ (Blur) (1995) става медийно събитие, печели Blur в класациите, но Oasis остават по-комерсиално успешни в дългосрочен план.
Инди рок растеж
The Stone Roses, Happy Mondays, Primal Scream в края на 80-те съчетават рок с рейв/денс елементи („Madchester“ сцена). Тази тенденция продължава през 90-те с групи като The Verve („Urban Hymns“, 1997) и Radiohead („OK Computer“, 1997), които предлагат все по-експериментално, психеделично и философско звучене.
- Radiohead направо трансформират идеята за рок банда с албумите „OK Computer“ (1997) и „Kid A“ (2000), показвайки, че китарната музика може да се преплита с електроника и авангард.
Кросоувър, рап-рок, ню метъл и поп пънк
Rage Against the Machine: рок срещу системата
Сформирана през 1991, Rage Against the Machine (Зак де ла Роча, Том Морело) комбинира хард рифове и рап вокали с крайно леви политически послания. Дебютният им едноименен албум (1992) става златен, а песни като „Killing in the Name“ и „Bullet in the Head“ стават протестни химни.
- Тази смес от рап и рок (вече експериментирана по-рано от Run-D.M.C. и Aerosmith – „Walk This Way“, 1986) се развива по-нататък от банди като Limp Bizkit, Korn, Linkin Park (през втората половина на 90-те, ранни 2000-те), наричани понякога ню метъл.
Ню метъл – раздвоени мнения
- Korn (1993+) въвеждат много ниско настроени китари (7-струнни), тежък груув и текстове за детски травми.
- Limp Bizkit (Фред Дърст) и Linkin Park (Честър Бенингтън, Майк Шинода) комбинират метъл, хип хоп, електронни елементи и създават огромна фен база, особено сред тийнейджърите.
- Метъл традиционалистите често критикуват ню метъла като комерсиален и твърде „вкусен“ за масова аудитория, но стилът се налага в MTV и радиото в късните 90-те.
Поп пънк (Green Day, The Offspring, Blink-182)
- Green Day (Били Джо Армстронг, Майк Дърнт, Тре Куул) извеждат калифорнийския пънк от ъндърграунда с албума „Dookie“ (1994) – 10 милиона продажби. Песните са бързи, мелодични, забавни, а MTV изобилства от клиповете им.
- The Offspring („Smash“, 1994), Rancid („…And Out Come the Wolves“, 1995) и Blink-182 („Enema of the State“, 1999) продължават вълната, залагайки на хумористични текстове, поп мелодии и енергични пънк ритми.
Късните 90-те: Интернет, Napster и края на старата индустрия
От CD към MP3: началото на дигиталната революция
В началото на 90-те CD продажбите процъфтяват, но към края на десетилетието интернет вече е достъпен за милиони. Това променя коренно разпространението на музика.
- Napster (стартира на 1.06.1999) е първата голяма peer-to-peer услуга за споделяне на MP3 файлове. Феновете могат безплатно да теглят музика, което шокира звукозаписните компании.
- Големи рок групи (Metallica, Dr. Dre) завеждат дела срещу Napster, повдигайки дебат за авторското право в дигиталната епоха.
Промяна на слушателските навици
- Сингли (MP3 формати) изместват нуждата да се купуват цели албуми. Младите слушатели създават собствени плейлисти, разбивайки доминиращата роля на FM радиата и MTV.
- Тези промени ще се усилят в началото на 2000-те, но в късните 90-те вече се виждат наченките на новата ера, в която покупката на физически носители намалява.
Преосмисляне на рок звездите
- Групи като Foo Fighters (Дейв Грол, бивш барабанист на Nirvana), Red Hot Chili Peppers (фънк/рок/рап микс), No Doubt (поп/ски-пънк/рок) стават нови любимци на MTV.
- През 90-те рокът е по-раздробен от всякога: има алтърнатив, ню метъл, поп пънк, електронни примеси, инди, прог метъл (Dream Theater, Tool), пост-рок (Tortoise, Mogwai). Дефиницията за „рок“ става все по-широка.
80-те и 90-те като мост към дигиталния век
80-те носят MTV революция, синтезаторен ню уейв, глем метъл, траш метъл и стартират алтернативната сцена, която избухва през 90-те. Видео клиповете и комерсиалните механизми на големите лейбъли издигат рок звездите на нови висоти, докато пънк и метъл ъндърграундът създават контракултура, която по-късно става основа за гръндж, бритпоп и ню метъл.
90-те виждат триумфа на алтернативния рок (гръндж сцена, постгръндж, бритпоп, поп пънк) и постепенния залез на традиционните музикални продажби към края на десетилетието, когато интернет и Napster обръщат модела на звукозаписния бизнес с главата надолу. Гръндж вълната разрушава глем метъл културата, а бритпоп отново създава национална гордост във Великобритания. Метълът се диверсифицира до безброй поджанрове, а кросоувърът и ню метълът проправят пътя за още по-еклектични фюжъни през 2000-те.
За финал
С История на рок музиката – част 4 завършваме нашия разказ за историята на рока, проследявайки ключовите моменти от 80-те и 90-те: MTV и видеоклиповете, ню уейв и синт-поп в Европа, глем метъл и траш в САЩ, по-късно гръндж и алтърнатив революцията, бритпоп и инди в Обединеното кралство, ню метъл, рап-рок и поп пънк – все жанрове и сцени, които завладяват различни аудитории по целия свят. Десетилетията завършват с идването на интернет и предвестниците на дигиталната музикална ера, която ще промени самите основи на индустрията.
С края на тази част отваряме вратата към новото хилядолетие, където стрийминг платформите, социалните мрежи и дигиталната дистрибуция ще доведат до напълно нови реалности. Макар някои да обявяват „края на рока“, неговите корени и разклонения продължават да живеят в нови поколения изпълнители и фенове.
Днес, рокът е неизменна част от световната музикална тъкан, макар и да дели светлините на прожекторите с хип хоп, поп, електронни жанрове. Култът към китарните рифове, живите концерти и бунтарската естетика продължава през новото хилядолетие – било то в класически форми (Rolling Stones, AC/DC, U2) или в постоянни обновления (нови алтернативни, прог, пост-рок, електронни фюжъни). Така рокът доказва, че остава динамична, гъвкава и вдъхновяваща сила дори в дигиталната ера.
Източници:
Печатни издания (с ISBN)
- Heylin, Clinton. „From the Velvets to the Voidoids: A Pre-Punk History for a Post-Punk World“, Издателство: Penguin Books (2005), ISBN-10: 0140179704, ISBN-13: 978-0140179706
- Erlewine, Stephen Thomas, and Vladimir Bogdanov. „All Music Guide to Rock: The Definitive Guide to Rock, Pop, and Soul“, Издателство: Backbeat Books (4th Edition, 2002), ISBN-10: 0879306531, ISBN-13: 978-0879306531
- Azerrad, Michael. „Our Band Could Be Your Life: Scenes from the American Indie Underground 1981–1991“, Издателство: Little, Brown and Company (2001), ISBN-10: 0316063797, ISBN-13: 978-0316063791
- True, Everett. „Nirvana: The Biography“, Издателство: Da Capo Press (2007), ISBN-10: 0306815540, ISBN-13: 978-0306815546
- Harris, John. „Britpop!: Cool Britannia and the Spectacular Demise of English Rock“, Издателство: Da Capo Press (2004), ISBN-10: 0306814706, ISBN-13: 978-0306814709
Онлайн източници:
- MTV – Official Site – https://www.mtv.com/
- Sub Pop Records – https://www.subpop.com/
- Napster History (стара архивна версия) – https://web.archive.org/web/20000815074428/http://www.napster.com/
- Rolling Stone – Grunge and Alternative – https://www.rollingstone.com/music/music-lists/ (търсене „grunge“, „alternative“)
- Kerrang! – Metal and Rock News – https://www.kerrang.com/
