През 1949 г. Баварското радио възлага на опитен оперен и симфоничен диригент да изгради нов оркестър. Това е Ойген Йохум (Eugen Jochum), чието име впоследствие се свързва особено тясно със симфониите на Брукнер. Роден на 1 ноември 1902 г. в Бабенхаузен, Бавария, той работи в германски оперни театри, ръководи оркестри и оставя обширна дискография. Умира на 26 март 1987 г. в Мюнхен, на 84 години.
Семейство и музикално образование
Баща му Лудвиг е учител и църковен музикант. Музиката става професия и за двама от братята му: Ото Йохум (Otto Jochum) е композитор, а Георг Лудвиг Йохум (Georg Ludwig Jochum) е диригент. Самият Ойген получава подготовка по пиано и орган в Аугсбург, преди да продължи образованието си в Мюнхен.
От 1922 г. учи в Мюнхенската академия за музикално изкуство. Сред преподавателите му са Херман фон Валтерсхаузен (Hermann von Waltershausen), Емануел Гачер (Emanuel Gatscher) и Зигмунд фон Хаузегер (Siegmund von Hausegger). Обучението обхваща композиция, орган и диригентска подготовка. Работи и като корепетитор – музикантът, който подпомага подготовката на певците и репетициите, обикновено с клавирно извлечение на оркестровата партитура.
Ойген Йохум: първи концерти и работа в операта
На 16 март 1926 г. дирижира Мюнхенската филхармония в Седмата симфония на Антон Брукнер (Anton Bruckner). Изборът на произведение се оказва показателен за бъдещата му кариера: Брукнер остава сред композиторите, към които се връща както в концертите, така и в студиото.
Професионалните му назначения го отвеждат в Кил, Манхайм и Дуисбург, а след това и в Берлин. В Кил работи между 1927 и 1929 г. и разширява оперния си репертоар. През 1934 г. поема ръководството на Хамбургската филхармония и Държавната опера, където остава до 1949 г.
Този продължителен период съчетава две различни всекидневни задачи: подготовката на симфонични концерти и работата по оперни спектакли. В театъра диригентът трябва да съгласува оркестъра с певците и сценичното действие. Оперният опит е съществена част от биографията на Йохум, въпреки че днес много слушатели го познават предимно чрез симфоничните записи.
Създаването на оркестъра на Баварското радио
Създаването на Симфоничния оркестър на Баварското радио през 1949 г. е основен етап в работата на Ойген Йохум. Той става негов пръв главен диригент и го ръководи до 1960 г. Задачата включва изграждане на състав от подбрани музиканти и установяване на постоянна концертна и звукозаписна дейност.
Първите международни турнета под негово ръководство допринасят за известността на оркестъра извън Германия. Брукнер и виенската класика заемат важно място в програмите, а духовната музика е друга трайна област на интерес. Заедно с оркестъра Йохум работи и с хора на Баварското радио.
Репертоарът обаче включва и съвременни произведения. Диригентът участва редовно в „musica viva“, поредицата, основана през 1945 г. от Карл Амадеус Хартман (Karl Amadeus Hartmann). Изпълнението на нова музика е сред задачите на радиооркестъра от самото начало. Следователно представата за Йохум единствено като изпълнител на романтични симфонии пропуска важна част от дейността му.
Ангажименти в Амстердам, Бамберг и Байройт
През 1961 г. започва периодът му като постоянен диригент на оркестъра „Концертгебау“ в Амстердам, който продължава до 1964 г. Работи заедно с Бернард Хайтинк (Bernard Haitink), тогава в началото на дългогодишното си ръководство на състава. Йохум вече има зад себе си десетилетия опит в операта и в симфоничния репертоар.
Друго важно сътрудничество е с Бамбергските симфоници, където поема художественото ръководство в края на 60-те години. От 1971 до 1973 г. заема поста главен диригент. Работата с този състав добавя още един продължителен оркестров ангажимент към международната му кариера.
Наред с постоянните назначения продължава да гостува. От 1953 г. дирижира многократно на Вагнеровия фестивал в Байройт, а работи и в Баварската държавна опера. Така оперният театър остава част от кариерата му и след създаването на радиооркестъра в Мюнхен.
Ойген Йохум като интерпретатор на Брукнер
Особеното място на Брукнер в репертоара на Ойген Йохум се вижда и в неговите публикации. През 1935 г. пише за интерпретацията на финала на Четвъртата симфония, а през 1964 г. публикува текст за изпълнението на Петата. Това са разсъждения на практикуващ диригент върху конкретни произведения, към които многократно се връща.
Органната подготовка също има значение за музикалното му развитие. Брукнеровият лексикон на Австрийската академия на науките я посочва като фактор в оркестровата му работа. През 1978 г. Виенските симфоници го отличават с „Пръстена на Брукнер“ – признание за неговата работа с музиката на композитора.
Сред записите му има два отделни пълни цикъла на деветте номерирани симфонии на Брукнер. Единият е в каталога на Deutsche Grammophon. Другият е със Саксонската държавна капела в Дрезден и е представен в каталога на Warner Classics. Това са различни изпълнения на произведенията, осъществени в отделни звукозаписни проекти.
Наличието на повече от един цикъл позволява сравнение на един и същ диригент с различни оркестри. Могат да се проследят темпата, продължителността на отделните части и съотношението между инструменталните групи. За слушателя това е възможност да опознае произведенията чрез различни изпълнения, без да приема, че една партитура има само един възможен прочит.
Бетовен, Брамс и сътрудничеството със солисти
Записите за Deutsche Grammophon включват също пълни цикли със симфониите на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven) и Йоханес Брамс (Johannes Brahms). В оркестровия каталог присъстват и Симфония №103 от Йозеф Хайдн (Joseph Haydn), както и увертюрата към „Оберон“ от Карл Мария фон Вебер (Carl Maria von Weber).
Тези произведения дават по-широка представа за репертоара му. Симфоничните цикли позволяват да се проследи работата му с цялостното наследство на отделен композитор в жанра. Увертюрите и самостоятелните симфонии допълват тази картина с други автори и форми.
Музикалната професия продължава и в следващото поколение на семейството. Дъщеря му Вероника Йохум фон Молтке (Veronica Jochum von Moltke) става концертна пианистка и преподавателка. На 14 май 1982 г. тя изпълнява Концерта за пиано от Роберт Шуман (Robert Schumann) с Националния оркестър на Франция под диригентството на баща си в парижката зала „Плейел“. Запазеният запис представя още една страна от работата на Йохум: сътрудничеството със солист в концертния жанр. Тук той участва като партньор на пианистката, а произведението е различно по състав и задачи от симфоничните цикли.
Архивът и фондацията „Ойген Йохум“
След смъртта на Ойген Йохум грижата за неговото наследство продължава и извън преиздаването на записи. През 2011 г. дъщерите му Вероника и Романа Йохум (Romana Jochum) основават фондация на негово име.
Сред задачите ѝ са подреждането и предоставянето за изследване на партитури, писма, записки и библиотеката на диригента. Архивът включва и наследството на съпругата му Мария Йохум (Maria Jochum), писателка и поетеса. Фондацията подкрепя също млади диригенти чрез наградата „Ойген Йохум“.
Записите съхраняват неговите изпълнения, а работните партитури и кореспонденцията дават възможност да се изследва подготовката им. Заедно те представят кариера, в която оперната практика, създаването на оркестър и многогодишната работа с определени композитори заемат съществено място.
Свързани материали
Източници
- Haus der Bayerischen Geschichte – Eugen Jochum: биографични сведения
- Австрийска академия на науките, Bruckner-Lexikon – Jochum, Brüder
- Симфоничен оркестър на Баварското радио – история на оркестъра
- Кралски оркестър „Концертгебау“ – диригенти и периоди на работа
- Бамбергски симфоници – история и художествени ръководители
- Deutsche Grammophon – Eugen Jochum: Complete Recordings, Orchestral Works
- Warner Classics – Брукнер: пълни симфонии със Саксонската държавна капела в Дрезден
- Фондация „Ойген Йохум“ – наследство, семейство и подкрепа за млади диригенти