Споделете в
5/5 - (12 votes)

Антон БрукнерАнтон Брукнер е австрийски композитор, органист и музикален педагог, роден на 4 септември 1824 г. в Ансфелден и починал на 11 октомври 1896 г. във Виена. Той е сред големите симфоници на късния романтизъм и създава музика, разпознаваема по монументалните си форми, мощните оркестрови кулминации, богатата полифония и дълбоката връзка с религиозното преживяване.

Творческият път на Брукнер се различава от биографиите на много прочути композитори. Той не се утвърждава като дете чудо и достига до международно признание сравнително късно. Години наред работи като учител и органист, продължава обучението си и след тридесетгодишна възраст и създава зрелите си симфонии в период, когато други автори вече имат изградена кариера.

Детството на Антон Брукнер

Йозеф Антон Брукнер се ражда в семейството на учителя Антон Брукнер и Терезия Хелм. Той е най-голямото от единадесетте им деца. В селското училище баща му изпълнява различни задължения, сред които и музикалното обучение, и се превръща в първия наставник на своя син.

Брукнер отрано проявява интерес към органа и църковната музика. След смъртта на баща му през 1837 г. постъпва като хорист в августинския манастир „Санкт Флориан“. Там получава уроци по пеене, цигулка и орган и попада в среда, която определя цялото му развитие.

Архитектурата на манастира, католическата литургия и звукът на големия орган създават у него особено усещане за музикално пространство. По-късно неговите симфонии сякаш пренасят това преживяване в концертната зала чрез широки звукови пластове, внезапни паузи и кулминации, напомнящи мощта на орган.

От учителската професия към органа

Подобно на баща си, младият Антон Брукнер се подготвя за учител. След обучение в Линц работи като помощник-учител във Виндхааг, а след това в Кронсторф. Условията невинаги са благоприятни, но той продължава да свири, да композира и да усъвършенства знанията си.

По-късно се завръща в Санкт Флориан, където работи като учител и органист. През 1855 г. печели конкурс и става органист на катедралата в Линц. Изпълненията и импровизациите му правят силно впечатление. Той изнася концерти и извън Австрия, включително във Франция и Великобритания, и изгражда репутация на един от забележителните органисти на своето време.

Въпреки изпълнителската си слава Брукнер почти не оставя значими самостоятелни произведения за орган. Инструментът присъства най-силно не чрез конкретен органен репертоар, а чрез начина, по който композиторът мисли оркестровия звук.

Късното обучение на Антон Брукнер

Брукнер проявява необичайна взискателност към собствената си подготовка. Вече като зрял музикант изучава задълбочено хармония и контрапункт при известния теоретик Симон Зехтер. Обучението се провежда предимно чрез кореспонденция и продължава няколко години.

След това работи с диригента и преподавателя Ото Кицлер, който го запознава по-детайлно със съвременната оркестрова музика и с творчеството на Рихард Вагнер. Срещата с музикалния език на Вагнер разширява представите му за хармония, оркестрация и драматично развитие.

Брукнер обаче не се превръща в оперен последовател на Вагнер. Той пренася част от хармоничните и звуковите открития на Новогерманската школа в областта на абсолютната симфонична музика. Така създава самостоятелен стил, в който се срещат контрапунктът, традицията на Бетовен, органното мислене и късноромантичната оркестрова звучност.

Антон Брукнер във Виена

През 1868 г. композиторът се премества във Виена и наследява преподавателската позиция на Симон Зехтер в Консерваторията. Той води занятия по хармония, контрапункт и орган, а от 1875 г. преподава и във Виенския университет.

Столицата обаче не му осигурява лесен път към признанието. Музикалният живот е разделен между поддръжниците на Йоханес Брамс и привържениците на Вагнер. Брукнер открито изразява възхищението си от Вагнер и по този начин попада под ударите на влиятелния критик Едуард Ханслик.

Някои премиери завършват неуспешно. Третата симфония например е посрещната хладно през 1877 г., а част от публиката напуска залата. Тези преживявания засилват несигурността на композитора и го подтикват многократно да преработва своите партитури.

Симфониите на Антон Брукнер

Централно място в наследството на Антон Брукнер заемат неговите симфонии. Освен деветте номерирани творби съществуват ранна учебна Симфония във фа минор и произведение, известно като Симфония № 0. Четвъртата носи утвърденото заглавие Романтична, а Деветата остава незавършена.

Брукнер изгражда големи четиричастни цикли. Първите части често започват тихо, върху тремоло на струнните инструменти, от което постепенно възниква основната тема. Следват контрастни тематични групи, мащабни разработки и могъщи коди. Скерцата са ритмично енергични, а бавните части създават усещане за съзерцание и духовно извисяване.

Медните инструменти имат особено значение. Хорали от валдхорни, тромпети, тромбони и туби се изправят срещу нежни струнни епизоди. Паузите не са празно пространство, а активна част от формата. Те отделят големите звукови блокове подобно на архитектурни колони.

Седмата симфония донася големия международен пробив през 1884 г. Осмата се превръща в една от най-мащабните завършени творби на композитора. Във финала ѝ теми от различните части се съединяват в обща кулминация. Деветата достига до три завършени части и остава като последно свидетелство за търсенията на Брукнер.

Различните версии на симфониите

Една от особеностите на Брукнеровото наследство е съществуването на различни версии на редица симфонии. Композиторът преработва партитурите си след критики, неуспешни изпълнения или съвети от свои ученици и диригенти. Понякога променя оркестрацията, съкращава отделни раздели или изгражда отново цели части.

След смъртта му някои редактори смесват материали от различни авторски версии. Това поражда т.нар. „проблем Брукнер“ – въпроса коя партитура представя най-точно намеренията на композитора. Съвременните критични издания разграничават версиите и дават възможност на диригентите да направят информиран избор.

Произведенията на Брукнер се обозначават и с номера от каталога WAB – съкращение от немското наименование на тематичния каталог на неговото творчество.

Църковната музика на Антон Брукнер

Макар да е известен преди всичко като симфоник, Брукнер създава значително църковно наследство. Сред най-важните му произведения са трите големи меси, Te Deum, псалми, мотети и различни хорови композиции.

В църковната музика личат познанията му по контрапункт и връзката с по-стари традиции. Същевременно хармонията и динамичните контрасти принадлежат на XIX век. Мотети като Locus iste, Ave Maria, Os justi и Christus factus est остават част от репертоара на професионални и църковни хорове.

Te Deum съчетава солисти, хор, оркестър и орган в тържествена звукова картина. Самият Брукнер оценява произведението високо и го свързва с най-дълбоките си религиозни убеждения.

Последните години и кончината на Антон Брукнер

След успеха на Седмата симфония славата на Брукнер постепенно нараства. През 1886 г. получава ордена „Франц Йосиф“, а изпълненията на негови произведения стават все по-чести. Премиерата на Осмата симфония във Виена през 1892 г. е сред големите събития в последния период от живота му.

Влошеното здраве го принуждава да прекрати преподаването. Той получава жилище в Белведере и продължава да работи върху Деветата симфония. Умира от сърдечна недостатъчност на 11 октомври 1896 г. във Виена.

По негово желание тялото му е пренесено в Санкт Флориан и е положено в криптата под големия орган. Мястото обединява началото и края на неговия път – детския хорист, органиста и създателя на монументални симфонии.

Значението на Антон Брукнер за музиката

Антон Брукнер разширява мащаба и изразните възможности на романтичната симфония. Неговата музика влияе върху развитието на австрийската и германската оркестрова традиция и подготвя част от звуковото мислене, което се разгръща при Густав Малер и други автори от края на XIX и началото на XX век.

Симфониите му изискват големи изпълнителски състави, продължителна концентрация и внимателно изграждане на формата. Те не разказват конкретна програма, а създават пространство, в което напрежението, тишината, вярата и съмнението получават музикален образ.

Днес Антон Брукнер заема трайно място в световния концертен репертоар. Неговото име носят оркестър, музикален университет, фестивали и институции. Най-същественото наследство обаче остава музиката му – едновременно земна в своите танцови ритми и устремена към необятното чрез могъщите симфонични кулминации.

Свързани материали

Източници

Антон Брукнер – композиторът на монументалната симфония