Рихард ВагнерИмето на Рихард Вагнер е свързано с най-големите завоевания и реформи в оперното творчество. Той е гениален творец, който не само обогатява изключително много оперното изкуство, но и тласка неговото развитие по нов път.

Рихард Вагнер

е създателят на музикалната драма и неговите произведения и до днес представляват едни от връхните постижения в тая област. Музиката на Вагнер е дълбоко национално изкуство. Новаторските търсения на композитора и като насоки, и като изразни средства, и като техника са толкова смели, че всяко негово произведение предизвиква бурни и продължителни полемики. Смелостта и дръзновението, с които Рихард Вагнер е защищавал своите идеи, са наистина рядко явление. Целият му живот преминава в непрекъсната борба в името на едно по-ново изкуство. Геният на Рихард Вагнер се изявява многостранно. Освен композитор той е и талантлив поет, сам написва текстовете на всички свои произведения. Вагнер е също така един от най-големите музикални писатели в историята на изкуството. Неговите книги и до днес не са изгубили своята актуалност. Като диригент Вагнер наред с Берлйоз и Бюлов допринася много за усъвършенствуването на това изкуство. Творчеството на Рихард Вагнер и по-специално неговите музикални драми са били приемани от едни безрезервно като най-големи художествени ценности, а от други — напълно отричани.

Рихард Вагнер

е роден на 22 май 1813 г. в Лайпциг. „Баща ми умрял, пише Вагнер в автобиографията си, половин година след раждането ми. Вторият ми баща, Лудвиг Гайер, беше драматичен артист и художник… С него семейството ми се премести в Дрезден.“ Рихард Вагнер проявява в детството си разностранни художествени интереси. Особено го увличат литературата и театърът. От малък учи и пиано, но мечтае да стане поет. За първи път се опитва да композира на 15 години. По това време той се занимава с музика, но не много системно. След като чува едно изпълнение на Деветата симфония на Бетховен, което му прави потресаващо впечатление, той решава да се посвети на музиката.

На 20 години е хормайстор във Вюрцбург, а след това последователно диригент в оперните театри на Магдебург, Кьоннгсберг и Рига. През 1834 г. Вагнер завършва първата си опера „Феите“. Две години по-късно още след премиерата в Магдебург се проваля втората му опера „Любовна забрана“ (по сюжета на Шекспировата комедия „Мяра за мяра“). През 1842 г. Дрезденската опера поставя по препоръка на Майербер операта на Вагнер „Риенци“ (по романа на Булвер-Литън, 1803–1873), която се посреща възторжено от публиката. Този успех става причина Рихард Вагнер да получи диригентско място в същия театър. През следващите няколко години композиторът разкрива напълно своята творческа индивидуалност. В оперите си „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“ Вагнер изяснява естетическите позиции на своята реформа — вместо традиционните арии и ансамбли той пише големи музикални сцени, изградени с лаитмотивна техника.

Рихард Вагнер

взима участие в революционните събития в Дрезден през 1849 г. След разгрома той емигрира и в продължение на 13 години живее в Швейцария. Там пише книгите „Изкуство и революция“, „Музика на бъдещето“, „Опера и драма“ и др. По време на своето изгнаничество Рихард Вагнер започва да пише и тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, върху която работи близо 25 години В Швейцария Вагнер завършва и операта „Тристан и Изолда“ и нахвърля някои скици от „Нюрнбергските майстори-певци“.

През 1861 г Вагнер е амнистиран и се завръща в Германия. Младият баварски крал Лудвиг II високо цени изкуството на Вагнер и му осигурява щедра материална издръжка. Това дава възможност на композитора да работи спокойно и неговите опери да бъдат поставяни на сцените на германските театри. В град Байройт построяват специален театър за неговите опери, открит през 1876 г с тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и с това се слага началото на ежегодните Вагнерови тържества в тоя град, които продължават и до днес. На тия тържества е изпълнена и последната му опера „Парсифал“ през 1882 г.

Със своето творчество Рихард Вагнер

е оказал силно въздействие върху развитието на европейската музика. Редица млади композитори са станали негови последователи. В своите книги Вагнер е подлагал на критика много от музикалните творци свои съвременници, като в увлеченията си в тая насока е отричал всички национални оперни школи освен немската.
Вагнер умира от сърдечен удар на 13 февруари 1883 г. във Венеция по време на зимната си почивка.

Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983

Годината е 1870, когато Рихард Вагнер

посетил Байройт, защото бил чел за сградата на Маркграфската опера, чиято огромна сцена му се струвала подходяща за неговите оперни постановки. В крайна сметка се оказало, че мястото за оркестъра не побира многобройните музиканти в опери като „Пръстенът на Нибелунгите“. Затова Вагнер се заел със задачата, да построи в Байройт свой собствен Фестивален комплекс. Градът го подкрепил в това негово начинание и Общинският съвет му предоставил на разположение парцел, намиращ се на зелен хълм в непосредствена близост до центъра на града. Същевременно Вагнер се сдобил и с място, намиращо се до Дворцовата градина, където построил своята къща, наречена от него самия „Дом Ванфрийд“. В градината на къщата се намират и гробовете на Рихард Вагнер и съпругата му Козима, както и гробът на любимото му куче. От 1976 г. вила Ванфрийд помещава Вагнеровия музей.

На 22 май 1872 били положени основите на Фестивалния комплекс, който бил открит тържествено на 14 август 1876 г. Архитект на комплекса бил Ото Брюквалд от Лайпциг, който вече бил доказал таланта си при построяването на Лайпцигския и Алтенбургския театър. През 1951 г. в Байройт, под ръководството на Вийланд и Волфганг Вагнер, се състоял и първият следвоенен Фестивал „Рихард Вагнер“. Фестивалът в Байройт (така наречените „Вагнерови празници“) е едно от най-важните културни събития в Германия, превърнало се в уважавана традиция. Той се провежда ежегодно, започвайки в края на юли и продължава до края на август, радвайки се на огромен зрителски интерес.

Творчество

Вагнер остава в историята на изкуството с уникалния замах на творбите си. С повечето си произведения композиторът въвежда нови техники на хармонията, изпълнението и интерпретацията на различните елементи на операта. На него принадлежи концепцията за „музикалната драма“ като съвършено единство на поезия, музика и танц, обединени в драматургиката на сценичното изпълнение.

Опери
„Сватбата“ – Die Hochzeit (1832)-Недовършена
„Феите“ – Die Feen (1834)
„Забранената любов“ – Das Liebesverbot (1836)
„Риенци, последният трибун“ – Rienzi (1840)
„Летящият холандец“ – Der fliegende Holländer (1843)
„Танхойзер и състезанието на певците във Вартбург“ – Tannhäuser und der Sängerkrieg auf Wartburg (1845)
„Лоенгрин“ – Lohengrin (1848)
„Пръстенът на Нибелунгите“ – Der Ring des Nibelungen с четири части:
„Рейнско злато“ – Das Rheingold (1854)
„Валкирия“ – Die Walküre (1856)
„Зигфрид“ – Siegfried (1871)
„Залезът на боговете“ – Götterdämmerung (1874)
„Тристан и Изолда“ – Tristan und Isolde (1859)
„Нюрнбергските майстори певци“ – Die Meistersinger von Nürnberg (1867)
„Парсифал“ – Parsifal (1882)

Неоперна музика
Встрани от неговите опери, Вагнер композира относително малко музикални произведения. Това включва една симфония (написана на 19-годишна възраст), Фаустовата симфония (от която той завършва само първата част, позната като Фаустова увертюра), още няколко увертюри, хорови произведения и такива за пиано, както и реоркестрация на произведението на Кристоф Вилибалд Глук Iphigénie en Aulide (Ифигения в Авлида).

Литературни съчинения
Вагнер е бил изключително плодотворен писател през целия си живот, бил е автор на стотици книги, поеми и статии, както и обемиста кореспонденция. Неговите произведения покриват широк спектър от теми, включително политиката, философията и детайлния анализ (понякога противоречив) на неговите собствени опери. Забележителни есета са „Oper und Drama“ („Опера и драма“, 1851), есе върху теория на операта и „Das Judenthum in der Musik“ („Юдаизмът в музиката“, 1850), полемика срещу еврейските композитори като цяло и Джакомо Мейербер в частност. Той също пише автобиографията Моят живот (1880).

4.7/5 - (12 votes)
Рихард Вагнер
Отбелязана с: