Пиетро Антонио Локатели (Pietro Antonio Locatelli, 3 септември 1695 – 30 март 1764) е италиански бароков композитор и цигулков виртуоз. Той е сред най-важните новатори в развитието на цигулковата техника през XVIII век. Неговият сборник „L’arte del violino“ съчетава формата на соловия концерт с капричии, които поставят необичайно високи технически изисквания към изпълнителя.
Локатели развива творческия си път в Бергамо, Рим и редица европейски музикални центрове, а през 1729 г. се установява в Амстердам. Там намира независимост, влиятелни почитатели и издателска среда, която му позволява да контролира разпространението на своите произведения.
Детството на Пиетро Локатели в Бергамо
Пиетро Локатели е роден на 3 септември 1695 г. в Бергамо. За детството му са запазени сравнително малко сведения. Известно е, че още като момче участва като цигулар в музикалната капела на базиликата „Санта Мария Маджоре“. Вероятни негови ранни учители са Лудовико Феронати и Карло Антонио Марино, а основи на композицията може да получава от капелмайстора Франческо Балароти.
Участието в църковния ансамбъл му дава практически опит в четенето на нотен текст, свиренето с други музиканти и разбирането на бароковата полифония. Талантът му бързо надхвърля възможностите, които родният град може да предложи.
Римските години на Пиетро Локатели
През есента на 1711 г., на шестнадесетгодишна възраст, Локатели заминава за Рим. Градът е водещ център на инструменталната музика и е свързан с творчеството на Арканджело Корели. По-късни биографии често представят Локатели като негов ученик, но пряко документално доказателство за подобно обучение не е открито.
Корели вече е болен и умира през януари 1713 г. По-вероятно е Локатели да учи при цигулари като Джузепе Валентини или Антонио Монтанари. Въпреки това въздействието на Корели се разпознава ясно в ранните му концерти, в отношението към мелодията и във формата на кончерто гросо.
Локатели влиза в музикалния състав на княз Микеланджело Каетани и участва в римски аристократични и църковни музикални среди. Свързан е с Конгрегацията на музикантите „Санта Чечилия“ и с покровителството на бъдещия кардинал Камило Чибо. Тези контакти му дават възможност да се развива като изпълнител и композитор.
Първите произведения и европейските пътувания
През 1721 г. в Амстердам е публикуван опус 1 – дванадесет Concerti grossi. Произведенията следват римската традиция на Корели, но показват стремеж към по-ярка солова изява и по-силни контрасти между отделните инструментални групи.
През 1723 г. Локатели напуска Рим и започва период на продължителни пътувания. Между 1723 и 1728 г. посещава Мантуа, Венеция, Мюнхен, Дрезден, Берлин, Франкфурт и Касел. Той свири пред аристократични публики и получава високи възнаграждения за своите изпълнения.
Съвременниците му са впечатлени от скоростта, енергията и техническата смелост на свиренето. В този период вероятно се оформя голяма част от виртуозната музика, публикувана по-късно в Амстердам. Локатели не се стреми към постоянна придворна длъжност, а предпочита свободата на пътуващия изпълнител.
Пиетро Локатели в Амстердам
През 1729 г. Локатели се установява трайно в Амстердам. Градът е един от най-важните европейски центрове на музикалното книгоиздаване и предлага относително свободна среда за независими артисти. Композиторът се представя като „италиански музикален майстор, живеещ в Амстердам“.
Той преподава цигулка на заможни любители, участва в частни музикални събирания и поддържа връзки с влиятелни покровители. Изявите му са насочени предимно към избрана публика, а не към широката градска концертна сцена.
През 1731 г. Локатели получава издателска привилегия, която защитава произведенията му от неразрешено препечатване и от вноса на копирани издания. Той следи подготовката на нотния текст, прави редакции и контролира качеството на печата. От 1741 г. развива и търговия с внесени от Италия струни за цигулка.
„L’arte del violino“
Най-известното произведение на Пиетро Локатели е „L’arte del violino“, опус 3, публикувано в Амстердам през 1733 г. Сборникът съдържа дванадесет концерта за соло цигулка, струнен състав и басо континуо. В първата и последната част на всеки концерт е включено по едно капричио за соло цигулка – общо 24.
Капричиите изпълняват функция, близка до написана виртуозна каденца. В тях се срещат високи позиции, двойни грифове, многогласни акорди, арпежи, широки разтягания на лявата ръка, бързи пасажи, трилери и сложни движения на лъка. Техническите изисквания значително надхвърлят обичайната цигулкова практика от началото на XVIII век.
Дванадесетият концерт е известен като „Il laberinto armonico“ – „Хармоничният лабиринт“. Заглавието внушава музикално пространство, в което е лесно да се влезе, но трудно да се намери изход. Произведението се превръща в символ на техническата дързост на Локатели.
Други произведения на Пиетро Локатели
Творчеството на Локатели не се ограничава до виртуозната музика за цигулка. Опус 2 съдържа дванадесет сонати за напречна флейта и басо континуо. В опус 4 са събрани театрални интродукции и концерти, а опус 5 включва трио сонати.
Опус 6 представя дванадесет сонати за цигулка и басо континуо, в които техническата сложност се съчетава с камерна изразителност. Следват концерти и сонати в опуси 7 и 8. Последният сборник, опус 9, съдържащ шест концерта за струнен състав, е публикуван през 1762 г.
В различните жанрове Локатели съчетава римската традиция на Корели с по-новото солистично мислене, свързано с венецианския концерт. Мелодичната линия често има певчески характер, но е прекъсвана от внезапни скокове и пасажи, които подчертават индивидуалността на изпълнителя.
Локатели като колекционер и предприемач
В Амстердам Локатели постига рядка за музикант от своето време финансова самостоятелност. Той печели от преподаване, частни концерти, издаване и продажба на музика и струни. Не е обвързан с постоянна придворна или църковна служба и сам определя условията на своята работа.
Композиторът събира музикални инструменти, картини, ръкописи и книги. След смъртта му е описана библиотека с повече от хиляда документа и произведения по музика, литература, история, теология, математика, география и природни науки. Колекцията показва широтата на неговите интереси и високото му образование.
Смърт и наследство
Пиетро Локатели умира на 30 март 1764 г. в дома си на Принсенграхт в Амстердам. Погребан е на 4 април в Английската реформирана църква в Бегайнхоф. На къщата, в която живее, по-късно е поставена възпоменателна плоча от родния му град Бергамо.
Капричиите от „L’arte del violino“ се разпространяват чрез европейските цигулкови школи и подготвят развитието на виртуозния стил. В тях се откриват технически идеи, които по-късно достигат нов връх при Николо Паганини. Това не означава пряко ученичество, а приемственост в разширяването на границите на инструмента.
Значението на Пиетро Локатели за музиката
Пиетро Локатели превръща виртуозността от добавка към композицията в основен носител на музикалното съдържание. Неговите произведения показват, че техническата трудност може да изгражда драматургия, напрежение и индивидуален израз.
Като изпълнител, композитор, педагог и издател той създава модел на независим музикант, който контролира своята работа и сам изгражда европейската си репутация. „L’arte del violino“ остава един от най-важните паметници на бароковото цигулково изкуство.
Свързани материали
- Цигулка
- Арканджело Корели
- Антонио Вивалди
- Николо Паганини
- Барокова музика
- Кончерто гросо
Източници
- Hyperion Records – Pietro Locatelli, биографичен профил от Фулвия Морабито
- Naxos – Pietro Antonio Locatelli
- IMSLP и RISM – „L’arte del violino“, опус 3
- Sofia Philharmonic – Pietro Locatelli
- Amsterdam City Archives – погребален регистър на Пиетро Локатели
- M for Amsterdam – „Locatelli in Amsterdam“
- Wikipedia – Pietro Locatelli