Ернест Ансерме (Ernest Ansermet) е швейцарски диригент, основател и дългогодишен ръководител на Оркестъра на Романска Швейцария (Orchestre de la Suisse Romande). Името му е свързано с премиери на произведения от Игор Стравински (Igor Stravinsky), с френската музика на Клод Дебюси (Claude Debussy) и Морис Равел (Maurice Ravel), както и с обширно звукозаписно наследство за Decca. Той съчетава концертна дейност, изграждане на музикална институция и собствено осмисляне на музикалния език.
Ернест Ансерме: образование и първи диригентски стъпки
Роден е на 11 ноември 1883 г. във Веве, Швейцария. Първоначално професионалният му път е свързан с точните науки. През 1903 г. завършва природни науки и математика в Лозана, а през 1906-1911 г. преподава в местен колеж. Връща се към преподаването и през 1914-1915 г., преди диригентската дейност окончателно да определи неговата кариера.
Успоредно с това учи композиция при Александър Денереа (Alexandre Dénéréaz). Престои в Париж, Мюнхен и Берлин допълват подготовката му. През 1911 г. дирижира първия си концерт в Лозана и поема оркестъра на „Курзал“ в Монтрьо. Музиката постепенно се превръща от паралелно занимание в основна професия, но интересът към теоретичните въпроси остава видим и в по-късните му книги.
Стравински, Дягилев и „Руски балет“
През 1913 г. Ансерме се запознава със Стравински. Композиторът го препоръчва на Сергей Дягилев (Serge Diaghilev), ръководител на трупата „Руски балет“. Работата с нея го въвежда в международна театрална среда, в която музика, хореография и сценично изображение се развиват в тясно взаимодействие.
Дирижирането на балет поставя различни задачи от самостоятелния симфоничен концерт: изпълнението трябва да бъде съгласувано и с движението на сцената. За Ансерме тази работа означава и усвояване на обширен съвременен репертоар. През 1916 г. той участва в американското турне на трупата, а международните ангажименти разширяват контактите и опита му.
Сред важните му премиери са „Парад“ от Ерик Сати (Erik Satie) през 1917 г. и „Тривърхата шапка“ от Мануел де Файя (Manuel de Falla) през 1919 г. През 1920 г. дирижира първото изпълнение на „Пулчинела“ от Стравински. Така участва непосредствено в сценичната история на няколко различни направления в музиката на ранния XX век.
Основаването на Оркестъра на Романска Швейцария
Една от основните дати в кариерата му е септември 1918 г., когато в Лозана дирижира премиерата на „История на войника“ от Стравински с текст на Шарл Фердинан Рамю (Charles Ferdinand Ramuz). През ноември същата година основава в Женева Оркестъра на Романска Швейцария. Остава негов главен диригент до 1967 г.
Работата му със състава включва художествено ръководство и организационна отговорност. През 1938 г. план за подкрепа чрез меценати, публичните власти и радиото помага за неговото оцеляване. Тази страна от дейността на Ансерме е съществена: постоянният оркестър изисква устойчива среда, за да може да подготвя нови програми и да развива собствен репертоар.
С годините съставът придобива международна известност чрез концертите, радиото и записите си. Особено разпознаваемо място в историята му заемат френските и руските произведения на XX век. Под ръководството на Ансерме женевският оркестър свързва местния музикален живот с международното разпространение на този репертоар. Радиопредаванията и грамофонните издания отвеждат изпълненията до публика, която не присъства в залата.
Ернест Ансерме и композиторите на неговото време
Личните контакти с композиторите имат важно място в работата на Ернест Ансерме. Той познава Дебюси и Равел и разговаря с тях за изпълнението на произведенията им. Това го поставя близо до творческата среда, от която произхожда значителна част от неговия репертоар. В записите му френската музика получава особено широко представяне.
Интересът му към съвременната музика не се ограничава до една национална традиция. Сред композиторите, представени в неговите записи, са Албер Русел (Albert Roussel), Артюр Онегер (Arthur Honegger), Франк Мартен (Frank Martin), Бела Барток (Béla Bartók) и Сергей Прокофиев (Sergei Prokofiev). Тази широта позволява кариерата му да бъде разглеждана през конкретни автори и произведения, а не само чрез общото определение „диригент на модерната музика“.
Ранното признание за Сидни Беше
През 1919 г. Ансерме публикува възторжена оценка за Сидни Беше (Sidney Bechet). Интересът на европейски диригент към американския джаз музикант е забележителен в момент, когато тази музика още изгражда международното си присъствие. Случаят показва, че вниманието му към изпълнителската индивидуалност достига и извън симфоничния и балетния репертоар.
Тази среща не превръща Ансерме в джазов диригент. Значението ѝ е в ранното му публично признание за музикант от друга изпълнителска традиция. В биографията му тя стои редом с работата за новите европейски произведения и допълва представата за неговите интереси. Историята е разгледана по-подробно и в материала за Сидни Беше.
Записите за Decca: от Хендел до Дебюси
Сътрудничеството на Ансерме с Decca започва през 1929 г., когато записва шест концерти гроси от опус 6 на Георг Фридрих Хендел (George Frideric Handel). Изпълнителите са специално събрани лондонски музиканти под името Decca String Orchestra. Това е и годината на основаването на звукозаписната компания.
През 1946 г. диригентът отново записва за Decca, след което се превръща в един от редовно записваните ѝ артисти. Особено натоварена е 1952 г., когато с Оркестъра на Романска Швейцария работи върху произведения на Хендел и Прокофиев и върху операта „Пелеас и Мелизанда“ от Дебюси. Така дискографията му обхваща както инструментална, така и музикално-сценична музика.
Ернест Ансерме и стереофоничният звукозапис
През 1954 г. Ансерме и оркестърът участват в ранните стереофонични опити на Decca с „Антар“ от Николай Римски-Корсаков (Nikolai Rimsky-Korsakov). Новата технология предоставя възможност част от репертоара да бъде записан отново. Много от сесиите му са свързани с женевската зала „Виктория хол“.
Обхватът на това наследство личи в издадената през 2023 г. колекция от 88 компактдиска със стереофонични записи. Сред представените произведения са музика на Стравински, симфонии на Александър Бородин (Alexander Borodin), Концертът за оркестър на Барток и „Шехеразада“ на Равел със Сюзан Данко (Suzanne Danco). Колекцията включва сведения за записните сесии и първоначалните издания, които позволяват да се проследи последователността на работата му.
Бетовен, Брамс и възгледите за музиката
Диригентският му репертоар включва и класическата и романтичната традиция. През 60-те години записва деветте симфонии на Лудвиг ван Бетовен (Ludwig van Beethoven), както и симфониите и „Немски реквием“ на Йоханес Брамс (Johannes Brahms). Тези записи допълват широко разпространената представа за него като изпълнител преди всичко на музика от XX век.
Ернест Ансерме развива и ясно заявени естетически позиции. Подкрепата му за нови произведения не означава приемане на всяка композиционна система. Той се противопоставя на додекафонията и защитава разбирането си за тонално организирана музика. През 1961 г. публикува „Les fondements de la musique dans la conscience humaine“, в която излага философските си възгледи за музикалното възприятие.
Последни години и музикално наследство
След почти половин век начело на оркестъра Ансерме се оттегля през 1967 г. Наследява го Паул Клецки (Paul Kletzki). Умира на 20 февруари 1969 г. в Женева. Оставя институция, премиерни изпълнения и записи, чрез които работата му продължава да бъде достъпна за следващите поколения. Неговото място в музикалната история се определя едновременно от представянето на нови творби и от дългогодишното изграждане на състав, способен да ги изпълнява и разпространява.
Свързани материали
- Ернест Ансерме – рожден ден на 11 ноември
- Ернест Ансерме – кончина на 20 февруари
- Ернест Ансерме – премиерите, оркестърът и записите
- Сидни Беше – живот и джазово творчество
- Клод Дебюси – биография, произведения и музикален стил
- Музика на ранния XX век
- Какво прави диригентът? Видео урок с Владимир Бошнаков
- Музикални термини и понятия
Източници
- Исторически речник на Швейцария – Ернест Ансерме
- Orchestre de la Suisse Romande – биография на основателя
- Orchestre de la Suisse Romande – история на оркестъра
- Orchestre de la Suisse Romande – музикални и художествени ръководители
- Royal Albert Hall – Ернест Ансерме: биографична справка
- Decca Classics – Ернест Ансерме
- Decca Classics – „The Mono Years“, записи от 1929 до 1955 г.
- Orchestre de la Suisse Romande – стереофоничните записи на Ансерме в 88 компактдиска