Споделете в
Оценете
Моуз Алисън - пианист, певец и автор на песни
Моуз Алисън съчетава блус, джазово пиано и иронични текстове.

Моуз Алисън (Mose Allison) е американски пианист, певец и автор на песни, който съчетава блуса на Мисисипи с модерния джаз и кратки, често иронични текстове. Работи предимно със собствено трио, но има и значими сътрудничества с други джазови музиканти. Негови песни влизат в репертоара на The Who, Ван Морисън (Van Morrison), Бони Рейт (Bonnie Raitt) и редица други изпълнители.

Моуз Алисън: детство и музикални влияния

Роден е на 11 ноември 1927 г. във фермата на дядо си край Типо, в делтата на Мисисипи. На петгодишна възраст започва да възпроизвежда по слух блус и буги-вуги мелодии, които чува от местния джубокс. В училище свири и на тромпет, участва в духови и танцови състави и прави първи опити да създава песни.

Сред ранните му музикални ориентири са Луис Армстронг (Louis Armstrong), Фатс Уолър (Fats Waller), Дюк Елингтън (Duke Ellington), Луис Джордан (Louis Jordan) и Нат Кинг Коул (Nat King Cole). Южният блус остава трайна основа на неговата музика, но интересите му постепенно обхващат различни изпълнителски традиции.

Образование и преместване в Ню Йорк

През 1946 г. постъпва в армията и свири на пиано и тромпет във военен оркестър. След службата продължава образованието и музикалната си работа. През 1952 г. завършва английска филология и философия в Държавния университет на Луизиана. Изявява се в клубове и развива собствено трио, в което съчетава свирене и пеене.

През 1956 г. се премества в Ню Йорк. Саксофонистът Ал Кон (Al Cohn) го насърчава, осигурява му работа и възможност за запис. Следват сътрудничества със Зут Симс (Zoot Sims), Стан Гец (Stan Getz) и други музиканти. Срещата с тази среда разширява професионалните му възможности, без да заличава връзката с музиката от детството.

„Back Country Suite“ и „Local Color“

През 1957 г. Алисън подписва собствен договор с Prestige и издава „Back Country Suite“. Албумът представя пианото му в трио, а заглавната сюита включва десет кратки части. Имена като „Train“, „Warm Night“, „Saturday“ и „Highway 49“ насочват към впечатления от делтата на Мисисипи.

В целия албум Алисън пее само в две изпълнения. В този момент инструменталната му работа има водещо място. По-късното разширяване на вокалния репертоар постепенно променя публичния му образ, но пианото остава съществено за начина, по който изгражда и представя песните си.

Следващият албум „Local Color“ включва „Parchman Farm“, която се превръща в едно от най-разпознаваемите заглавия в кариерата му. В него присъства и „Lost Mind“ от Пърси Мейфийлд (Percy Mayfield). Ранните записи показват както авторското му творчество, така и интереса към чужди песни, които може да представи със собствен изпълнителски почерк.

Пианистичният стил на Моуз Алисън

Моуз Алисън описва свиренето си като среща на различни влияния: нюорлиънски шафъл, суинг от Канзас Сити и бибоп. За него тези елементи съществуват едновременно в музиката. Импровизацията свързва познатите ритмични модели с решенията, които възникват в конкретното изпълнение.

Важен източник на идеи е и европейската клавирна музика. Алисън разказва, че при слушането на сонати обръща внимание на взаимодействието между двете ръце: едната линия може да продължава собственото си движение, докато другата прави нещо различно. Той се опитва да усвои подобни отношения и да ги използва в импровизацията.

Сред композиторите, от които черпи идеи, са Бела Барток (Béla Bartók), Чарлс Айвз (Charles Ives) и Паул Хиндемит (Paul Hindemith). Наред с тях цени джазовите пианисти Бъд Пауъл (Bud Powell) и Лени Тристано (Lennie Tristano). Тези интереси допълват блусовата основа на неговата подготовка.

Тази подготовка помага да се разбере защо пианото му има самостоятелна роля наред с гласа. В своята представа за джаза Алисън свързва чувството, мисленето и изпълнението като едновременни действия. Той търси музика, която може да се развива непосредствено на сцената, с участие на опита и въображението на изпълнителя.

Пеене, текстове и ирония

Вокалният му стил е сдържан и разговорен, а текстовете често разчитат на неочакван обрат. „I Don’t Worry About a Thing“ е показателна за иронията в неговите песни. На пръв поглед успокояващото заглавие води към съвсем различно отношение към всекидневните тревоги.

Алисън не приема лесно определението „циничен“. В интервю обяснява, че ритъмът, суингът и усещането на джаза и блуса имат за него положителна сила. Затова хуморът в текстовете трябва да се разглежда заедно с музикалния контекст. Той може да бъде критичен или хаплив, докато изпълнението запазва жизнеността си.

Записите за Atlantic и Blue Note

След ранните записи за Prestige работи с Columbia, а впоследствие с Atlantic. През този период се появяват албуми като „I Don’t Worry About a Thing“ и „Your Mind Is on Vacation“. Заглавните песни стават важна част от разпознаваемия му репертоар, в който наблюдението върху човешкото поведение се среща с блусова основа.

По-късно записва за Elektra/Musician и Blue Note. „Middle Class White Boy“, „Ever Since the World Ended“, „My Backyard“ и „The Earth Wants You“ представят различни етапи от работата му. В дискографията присъстват и концертни записи, сред които двата тома на „The Mose Chronicles: Live in London“.

Моуз Алисън, The Who и Ван Морисън

„Young Man Blues“ достига до широка рок публика чрез The Who и техния „Live at Leeds“ от 1970 г. Песента е на Алисън, а групата я включва в собствената си концертна практика. Тази връзка е един от най-ясните примери за преминаването на неговото авторско творчество към различна изпълнителска среда.

През 1996 г. Ван Морисън посвещава на този репертоар албума „Tell Me Something: The Songs of Mose Allison“, в който участва и самият Алисън. Сред представените песни са „If You Live“, „Was“, „Look Here“ и „I Don’t Want Much“. Интересът на други изпълнители обхваща не само една прочута композиция, а различни страни от неговото творчество.

„The Way of the World“ и признанието NEA Jazz Master

На 23 март 2010 г. излиза „The Way of the World“, първият му нов студиен албум след дванадесетгодишна пауза. Продуцент е Джо Хенри (Joe Henry). Сред песните са „My Brain“ и „Modest Proposal“, а „Crush“ представя инструменталната му работа. В албума е включен и първият му записан дует с дъщеря му Ейми Алисън (Amy Allison).

През 2012 г. се оттегля от концертна дейност, а през 2013 г. получава отличието NEA Jazz Master. Умира на 15 ноември 2016 г. Четири дни по-рано е навършил 89 години. Неговата кариера оставя едновременно инструментални записи, авторски песни и пример за последователно съчетаване на различни музикални влияния.

Наследство и нови изпълнения на песните

През 2019 г. излиза „If You’re Going to the City: A Tribute to Mose Allison“ с участието на Тадж Махал (Taj Mahal), Иги Поп (Iggy Pop), Бони Рейт и други изпълнители. Новите версии продължават живота на песните му и показват широкия кръг музиканти, които намират собствен глас в този репертоар. Приносът на Алисън обединява пианистична изобретателност, особен вокален маниер и текстове, чието остроумие остава част от музикалното им въздействие.

Свързани материали

Източници

Моуз Алисън (Mose Allison)