
В началото на „Сватбата на Фигаро“ слугата мери мястото за бъдещото си легло, докато Сузана пробва сватбената си шапчица. Във „Валкюра“ богът Вотан трябва да приеме, че властта му не позволява да направи онова, което желае. Брин Терфел (Bryn Terfel) изпълнява и двамата: човека, който се опитва да надхитри господаря си, и владетеля, попаднал в собствените си закони. Между тези персонажи се разгръща съществена част от неговата кариера.
Пътят от Фигаро до Вотан преминава през различни езици, музикални форми и представи за сценичния герой. При Моцарт мисълта може да се обърне за няколко такта; при Вагнер един разговор понякога носи тежестта на цялото действие. За Терфел тези роли стават част от репертоар, в който намират място и Фалстаф, и Суини Тод, и песните от родния Уелс.
Песенната награда преди големите оперни роли
Когато Терфел привлича международното внимание през 1989 г., големите Вагнерови партии още предстоят. На конкурса BBC Cardiff Singer of the World той печели наградата за песенно изпълнение, докато главното отличие отива при Дмитрий Хворостовски (Dmitri Hvorostovsky). Това често споменавано състезание поставя редом два различни певчески пътя, но за Терфел песента продължава да бъде самостоятелна работа и след оперния успех.
Обучението му в лондонското училище „Гилдхол“ завършва същата година. През 1990 г. дебютира професионално като Гулиелмо във „Всички жени така правят“ с Уелската национална опера. Скоро следват Фигаро в Английската национална опера и Санта Фе. Началото му при Моцарт включва ансамблов театър, в който певецът постоянно отговаря на партньорите си и следи бързите промени в ситуацията.
Брин Терфел като Фигаро: учтивост с опасен подтекст
В „Сватбата на Фигаро“ от Волфганг Амадеус Моцарт (Wolfgang Amadeus Mozart) първоначалният сватбен план бързо се превръща в борба за лично достойнство. Сузана обяснява на Фигаро защо графът е избрал толкова удобно разположение на стаята им. За слугата близостта до господаря изведнъж придобива съвсем друго значение.
Следва „Se vuol ballare“, в която Фигаро си представя как сам ще определя танца на графа. Музиката започва като подигравателно учтив менует, а после се раздвижва и изостря. За изпълнителя тук има конкретна задача: думите запазват външната форма на обръщение към благородник, докато намерението вече е предизвикателство. Иронията се ражда от разстоянието между казаното и замисленото.
През 1994 г. Фигаро отвежда Терфел и в Метрополитън опера. В спектакъла на 26 октомври той пее с Доун Ъпшоу (Dawn Upshaw) като Сузана под диригентството на Джеймс Ливайн (James Levine). Съществува и записът му на операта с Джон Елиът Гардинър (John Eliot Gardiner). Така една ранна водеща роля присъства и в сценичната, и в звукозаписната му кариера.
Фигаро не може да бъде изграден само чрез трите си известни арии. В дуетите и финалите той трябва да реагира на сведения, които променят разбирането му за останалите герои. Певецът ту планира от името на персонажа, ту показва неговото объркване. Моцартовата партия изисква убедителна връзка между отделната реплика и непрекъснатото ансамблово действие.
Дон Жуан и Лепорело: от двете страни на историята
В „Дон Жуан“ Брин Терфел изпълнява както заглавната роля, така и Лепорело. Подобна смяна предлага особена перспектива: един певец опознава историята и през човека, който налага желанията си, и през човека, принуден да се справя с последствията. Сходният вокален регистър не заличава разликата в тяхното поведение.
Лепорело изброява завоеванията на господаря си в каталожната ария, докато Дон Жуан използва пеенето, за да привлича, убеждава и командва. В единия случай словото описва чужда репутация; в другия я изгражда пред очите на публиката. Тази разлика е полезна отправна точка към Терфеловия репертоар: ниският мъжки глас може да принадлежи и на коментатора, и на двигателя на действието.
Парижката опера представя Терфел като Дон Жуан през 1999 г. По-късно той изпълнява там и четирите злодейски роли в „Хофманови разкази“. Следователно развитието към Вагнер не прекратява интереса му към други видове сценична игра. Различните персонажи продължават да се редуват и да поставят нови задачи пред един и същ изпълнител.
Фалстаф: самочувствие, което другите подлагат на изпитание
Фалстаф от Джузепе Верди (Giuseppe Verdi) добавя друго отношение към властта и самочувствието. Героят разчита на собствената си привлекателност, изобретателност и право на удоволствие, а околните постепенно го въвличат в своите планове. Комедията възниква и от това колко различно той и останалите оценяват една и съща ситуация.
В тази опера певецът трябва бързо да сменя адресата и намерението на репликата. Думите могат да бъдат самохвалство, оправдание, съблазняване или гневно оплакване. Плътният звук сам по себе си не разграничава тези състояния. Нужни са ясни съгласни, добре насочена фраза и точно включване в разговор, който непрекъснато преминава от един персонаж към друг.
Фалстаф е сред трайните роли на Брин Терфел. Изпълнението му на фестивала във Вербие през 2016 г. е запазено в запис с фестивалния оркестър под диригентството на Хесус Лопес Кобос (Jesús López Cobos). Сред партньорите са Ерика Грималди (Erika Grimaldi), Лука Салси (Luca Salsi) и Ин Фан (Ying Fang).
Записът е издаден през 2023 г. от Verbier Festival Gold. Между сценичното събитие и изданието има седем години, през които ролята продължава своя живот в репертоара на певеца. За слушателя това е конкретно свидетелство за Терфел във Вердиева комедия и удобна съпоставка с Моцартовите и Вагнеровите му записи.
Брин Терфел като Ханс Закс в Уелс
През лятото на 2010 г. Терфел пее Ханс Закс в „Майсторите певци от Нюрнберг“ с Уелската национална опера. Постановката е на Ричард Джоунс (Richard Jones), а музикален ръководител е Лотар Кьонигс (Lothar Koenigs). По-късно същото лято произведението е представено и на BBC Proms.
Ханс Закс е обущар и поет, човек със занаят, авторитет и собствена емоционална история. Той наблюдава младите, участва в обществения спор за правилата на изкуството и трябва да намери своето място в променящите се отношения. Партията изисква дълго сценично присъствие, в което разговорните епизоди и големите размишления принадлежат на един разпознаваем човек.
Тази роля разширява представата за Терфел като Вагнеров изпълнител. Наред с митологичния свят на „Пръстенът на нибелунга“ стои градска общност, в която песента е предмет на спор и състезание. Успехът на един нов певец вътре в сюжета зависи и от способността на Закс да разпознае стойността му.
Вотан във „Валкюра“: владетелят, който трябва да отстъпи
Във „Валкюра“ от Рихард Вагнер (Richard Wagner) властта на Вотан се оказва ограничена от реда, който сам поддържа. Той желае Зигмунд да бъде спасен, но Фрика го принуждава да признае последствията от собствените си закони. След разговора с нея трябва да даде заповед, противоположна на личното му желание.
Това е драматургичната трудност на партията. Вотан говори като владетел, обяснява като човек, който търси изход, и накрая се изправя пред загубата като баща. Ако всички реплики бъдат поднесени с еднаква тържественост, тези различия изчезват. Напрежението е в промяната на неговата позиция, докато гласът остава на същия персонаж.
На 22 април 2011 г. Терфел участва като Вотан в новата постановка на „Валкюра“ в Метрополитън опера, режисирана от Робер Льопаж (Robert Lepage). Джеймс Ливайн дирижира, Дебора Войт (Deborah Voigt) е Брюнхилде, Йонас Кауфман (Jonas Kaufmann) е Зигмунд, а Стефани Блайт (Stephanie Blythe) изпълнява Фрика.
В края на операта Вотан наказва дъщеря си, но приема молбата ѝ сънят да бъде защитен от огън. Прощаването не отменя наказанието; то променя начина, по който бащата и дъщерята се разделят. За певеца голямата финална сцена трябва да събере предишната власт, гняв и привързаност, без да ги превърне в едно общо чувство.
Терфел изпълнява и Странника в „Зигфрид“, следващата опера от цикъла. Същият бог вече присъства под друг образ и в различни отношения с героите. Записът на „Пръстенът на нибелунга“ от Метрополитън получава „Грами“ за най-добър оперен запис през 2013 г.; Терфел е сред сънаграждаваните участници.
Суини Тод с Ема Томпсън
Репертоарът му не се подрежда като стълбица, на която всяка следваща роля премахва предишната. През 2015 г., след големите си Вагнерови ангажименти, той изпълнява Суини Тод в лондонския „Колизеум“. Партньорка му като госпожа Ловет е Ема Томпсън (Emma Thompson). Спектакълът е съвместна продукция на Английската национална опера и GradeLinnit Company.
Мюзикълът на Стивън Сондхайм (Stephen Sondheim) изисква точно артикулиран текст и бърза реакция към партньора. Музиката е част от мрачно сценично действие, в което репликата трябва да запази непосредственото си намерение. За оперния певец подобна задача включва избор на мащаб: кога фразата да се разгърне и кога думите да преминат направо към следващия обрат.
Терфел изпълнява и Тевие в „Цигулар на покрива“. Така музикалният театър заема свое място в кариерата му редом с операта. Различните жанрове не правят задачите взаимозаменяеми: английската реплика, италианският ансамбъл и дългият немски монолог имат различен ритъм и различно отношение към сценичното време.
Брин Терфел пред пианото и в морските песни
Песенният рецитал предлага още един мащаб. Първият солов албум на Терфел за Deutsche Grammophon, издаден през 1994 г., е с песни от Франц Шуберт (Franz Schubert) и с Малкълм Мартино (Malcolm Martineau) на пианото. „The Vagabond“ насочва вниманието към английската художествена песен. Така още ранните му записи вървят успоредно с Моцартовите роли.
При песента няма сценичен костюм, който предварително да обясни кой говори. Музикалният образ трябва да се изгради чрез текста, фразата и отношенията с пианото. Това не е непременно по-лека задача от операта: кратката форма оставя малко време за установяване на място, настроение и промяна.
Уелските песни запазват особено положение в работата на Брин Терфел. През 2000 г. той основава фестивала „Фейнол“ в Северен Уелс, който събира класическа и популярна музика. През 2024 г. албумът „Sea Songs“ разширява тази посока чрез морски песни от различни страни и езици.
Всички песни в албума са в нови аранжименти на Патрик Раймс (Patrick Rimes). Стинг (Sting) участва в „The Green Willow Tree“, Саймън Кийнлисайд (Simon Keenlyside) в „Drunken Sailor“, а Fisherman’s Friends в „Sloop John B“ и „The Wellerman“. Уелската „Ar lan y môr“ е дует с Ив Гудман (Eve Goodman).
„Sea Songs“ е записан в Acapela Studios в Пентърх, близо до Кардиф. Подборът включва песни от Уелс, Англия, Ирландия, Шетландските острови и Бретан, както и от по-далечни морски общности. Певецът сменя езика и партньорите според конкретната песен, а общата тема на албума събира тези различни традиции.
Сред тях е бретонската „Me ’zo ganet e-kreiz ar mor“, изпълнена с Ив Гудман и с арфистката Хана Стоун (Hannah Stone). „Unst Boat Song“ отвежда към норн, историческия език на Шетландските острови. Подобни детайли правят албума повече от подбор на добре познати англоезични моряшки песни: в него присъстват и по-малко разпространени езици и местни репертоари.
Уелският език достига до друга, много различна публика на 6 май 2023 г. Терфел участва в коронационната служба на Чарлз III с „Coronation Kyrie“ от Пол Мийлър (Paul Mealor), изпълнено с хора на Уестминстърското абатство. Тук местният език е част от официалната церемония, а следващата година отново присъства в морския албум.
Тези сътрудничества показват различен начин за организиране на певческа кариера: репертоарът може да се разширява и чрез срещи с други музикални общности. След Фигаро и Вотан Терфел продължава да работи с песен, чийто контекст е море, местен език и споделено пеене, вместо оперен дворец.
От Фигаро до Вотан: различни герои в една кариера
Фигаро се опитва да промени правилата в дома на графа; Вотан открива, че собствените му правила го ограничават. Между тях стоят Фалстаф със самоувереността си и Ханс Закс с отговорността към другите. Тези различия дават съдържание на заглавието „от Фигаро до Вотан“: то описва разширяване на сценичния опит, а не само преминаване към по-дълги партии.
За слушателя записите позволяват този път да бъде проследен през конкретна музика. Моцартовият „Фигаро“, „Фалстаф“ от Вербие, Вагнеровият цикъл и песенните албуми запазват различни страни от работата на Брин Терфел. Най-интересната съпоставка е как се променя задачата на певеца, когато думите принадлежат на слуга, самозван прелъстител, поет или бог.
Свързани материали
- Брин Терфел (Bryn Terfel) – биография, роли и записи
- Брин Терфел – рожден ден
- Волфганг Амадеус Моцарт
- Джузепе Верди
- Рихард Вагнер
- „Майсторите певци от Нюрнберг“
Източници
- Deutsche Grammophon – биография, ранни записи и коронационното участие на Брин Терфел
- Уелска национална опера – конкурсът в Кардиф през 1989 г. и Ханс Закс през 2010 г.
- Gran Teatre del Liceu – програма на „Сватбата на Фигаро“, сюжет и музикални коментари
- Архив на Метрополитън опера – „Сватбата на Фигаро“, 26 октомври 1994 г., изпълнителски състав
- Парижка национална опера – роли и участия на Брин Терфел
- Deutsche Grammophon – „Фалстаф“ от Вербие: изпълнение от 2016 г., издание от 2023 г.
- Уелска национална опера – постановката на „Майсторите певци“ с Ричард Джоунс и Лотар Кьонигс
- Архив на Метрополитън опера – „Валкюра“, 22 април 2011 г.
- Английска национална опера – годишен отчет 2015-2016, „Суини Тод“ с Брин Терфел и Ема Томпсън
- Recording Academy – наградата за записа на „Пръстенът на нибелунга“ през 2013 г.
- Deutsche Grammophon – „Sea Songs“: песни, участници, аранжименти и място на запис
- Keynote Artist Management – официална биография и сценичен репертоар на Брин Терфел
