Пьотр Илич ЧАЙКОВСКИ (1840–1893)
Пьотр Чайковски е роден на 7 май 1840 г. в уралското градче Воткинск. Независимо че от малък проявява музикалното си дарование, родителите му го изпращат да учи право в Петербург. След като завършва юридическите си науки, Чайковски се отказва от професията си и се записва в Петербугската консерватория, където учи при видния руски композитор и пианист Антон Рубинщайн. Първите си творчески опити Чайковски прави в областта на клавирната пиеса, песента и малките камерни форми. След завършването на консерваторията той се преселва в Москва, където е поканен от директора на новооснованата консерватория Николай Рубинщайн за преподавател. Тук композиторът се отдава на творческа работа. Той пише различни произведения — оркестрови, камерни, песни и др. През 1866 г. завършва своята първа симфония „Зимни мечти“. Скоро Чайковски изоставя педагогическата дейност и се отдава изцяло на творчество. През 1868 г. завършва първата си опера „Войвода“, а следващата — втората е „Ундина“.
През седемдесетте години
композиторът създава извънредно много произведения, между които някои от своите първи шедьоври. Това са увертюрата-фантазия „Ромео и Жулиета“, първият концерт за пиано и оркестър (1874), операта „Ковачът Вакула“, която по-късно ще преработи като „Черевички“, както и първият му балет „Лебедово езеро“ (1876). Годините 1877 и 1878 ще се ознаменуват с появата на две от най-значителните и най-много изпълнявани негови произведения — Симфония №4 и операта „Евгений Онегин“. Оттук започва световната слава на Пьотр Чайковски. Той прави големи концертни обиколки в целия свят. Неговите произведения звучат на концертните подиуми на най-големите музикални центрове. Последните десет години от живота на композитора са свързани с най-високите достижения в творческата му дейност: появяват се Пета и Шеста симфонии, оперите „Мазепа“, „Дама пика“ и „Йоланта“, балетите „Спящата красавица“ и „Лешникотрошачката“ и мн. др.
Чайковски умира на 6 ноември 1893 г. в Петербург.
Чайковски е гениален руски композитор
, един от най-значителните музикални творци от втората половина на XIX в. Неговият всеобхватен талант, удивителна работоспособност, неизтощимо богата фантазия и огромна култура са му дали възможност да създаде изключителни по своята художествена стойност произведения във всички области на музиката. Оперите, симфониите, трите балета, симфоничните пиеси, камерните творби и художествените песни на композитора не само обогатяват и довеждат до нов етап развитието на руската класика, но и заемат челно място в съкровищницата на световната музикална култура. Музиката на Чайковски е дълбоко руско национално изкуство, наситено с искрени човешки чувства за щастие и стремеж към светлина. Националната определеност, самобитният музикален език, изключителният професионализъм, високата идейност на музиката на Чайковски са й осигурили любовта на слушателите от целия свят.
Творчество
Опери
Войвода (1868)
Ундина (1869)
Опричник (1872)
Ковачът Вакула (1874)
Евгений Онегин (1878)
Орлеанската дева (1879)
Мазепа (1883)
Черевички (1885)
Чародейка (1887)
Дама Пика (1890)
Йоланта (1891)
Симфонии
№ 1 в сол минор, опус 13, Зимни мечти (1866)
№ 2 в до минор, опус 17 (1872)
№ 3 в ре мажор, опус 29, Полска (1875)
№ 4 във фа минор, опус 36 (1878)
Манфред, в си минор, опус 58, по „Манфред“ на Байрон (1885)
№ 5 в ми минор, опус 11 (1888)
№ 6 в си минор, опус 74, Патетична (1893)
Балети
Лебедово езеро (1876)
Спящата красавица (1889)
Лешникотрошачката (1892)
Сюити
Сюита № 1, op. 43 (1879)
Сюита № 2, op. 53 (1883)
Сюита № 3, op. 55 (1884)
Сюита № 4, Моцартиана, op. 61 (1887)
Други оркестрови творби
Торжествена увертюра на Датский химн, op. 15 (1866)
„Буря“, op. 18 (1873)
Славянский марш, op. 31(1876)
„Франческа да Римини“, симфонична фантазия, op. 32 (1876)
Италианско капричио, op. 45 (1880)
Серенада за струнен оркестър, op. 48 (1880)
„1812 година“, тържествена увертюра, op. 49 (1880)
Хамлет, увертюра-фантазия, ор. 67 (1888)
„Буря“, увертюра към пиеса, op. 76 (1864)
„Фатум“, симфоническа фантазия, op. 77 (1868)
„Войвода“, симфоническа балада, op. 78 (1891)
„Ромео и Джульетта“, увертюра-фантазия (1869, 1870, 1880)
Марш на Доброволческа флота (1878)
Марш на Юриевски полка (1893)
Концерти за соло инструмент и оркестър
Концерт за пиано и оркестър № 1, op. 23 (1875)
Меланхолична серенада, op. 26 (1875)
Вариации на тема рококо за виолончело и оркестър, op. 33 (1878)
Валс-скерцо за цигулка и оркестър, op. 34 (1877)
Концерт за цигулка и оркестър, op. 35 (1878)
Концерт за пиано и оркестър № 2, op. 44 (1880)
Концертна фантазия за пиано и оркестър, op. 56 (1884)
Pezzo capriccioso за виолончело и оркестър, op. 62 (1887)
Концерт за пиано и оркестър № 3 (1893)
Клавирни творби
Руско скерцо, op. 1, № 1 (1867)
Импровизация, op. 1, № 2 (1867)
Спомен за Хапсал, 3 пиеси, op. 2 (1867)
Валс-каприс, op. 4 (1868)
Романс, op. 5 (1868)
Валс-скерцо, op. 7 (1870)
Капричио, op. 8 (1870)
Три пиеси, op. 9 (1870)
Две пиеси, op. 10 (1871)
Шест пиеси, op. 19 (1873)
Шест пиеси на една тема, op. 21 (1873)
Голямата соната соль мажор, op. 37a (1878)
Годишни времена, op. 37b (1876)
Детски албум, op. 39 (1878)
Дванадесет пиеси, op. 40 (1878)
Шест пиеси, op. 51 (1882)
Думка op. 59 (1886)
Осемнадесет пиеси, op. 72 (1893)
Соната за пиано до-диез минор, op. 80 posth (написана 1865, издадена 1900)
Камерна музика
Струнен квартет № 1, op. 11 (1871)
Струнен квартет № 2, op. 22 (1874)
Струнен квартет № 3, op. 30 (1876)
„Спомен за скъпо място“, три пиеси за цигулка и пиано, op. 42 (1878)
Трио за пиано, цигулка и виолончело, op. 50 (1882)
„Спомен за Флоренция“, струнен секстет, op. 70 (1890)
Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983
