Валдхорна ( (от немски Waldhorn – „горски рог“).
Валдхорна – меден духов инструмент. Представлява кръгообразно завита тръба с мундщук и вентили. Произлязъл е от ловджийски рог и е служил първоначално за сигнали при лов, при тържествени събития и за военни сигнали. Първоначално валдхорната е била без вентили (клапи) и на нея са били изпълнявани само натурални тонове от звукореда чрез пренадуване (по реда на обертоновете). За изпълнение на произведения в различни тоналности е било необходимо да се използват валдхорни в различни строеве. В началото на ХIХ в. валдхотната е била усъвършенстввана с вентилна механика и е добила сегашния си вид. Използва се в различни строеве, най-често употребявани са : F, E и Es.
Има мека, приятно-поетична звучност с богати изпълнителски възможности за технически подвижни пасажи, разнообразна динамика и завладяваща емоционалност. В оперния оркестър е въведена през 1644 г. от френския композитор Люли. В симфоничния оркестър валдхорната изпълнява разнообразни задачи. Концерти за валдхорна са писали Хайдн, Моцарт,
Вебер, Шуман, Щраус, Хиндемит й др.