Георг Фридрих Хендел

ГЕОРГ ФРИДРИХ ХЕНДЕЛ 1685 – 1759

В историята на музиката едно от най-почетните места за всички времена заема Хендел – автор на огромно творчество, предназначено за широки слу­шателски кръгове, един от знаменитите виртуози на орган и клавесин в края на XVII и началото на XVIII в.

Съвременници и връстници, родени в една и съща година с Йохан Себастиан Бах /1685/,

те творят в едни и същи жанрове с изключение на операта, широко застъпена от Хендел. И двамата уважават и ценят взаимно своето творчество, но никога не успяват да се срещнат. Докато музиката на Бах е по-вглъбена и философски съсредоточена, тази на Хендел е грандиозна, разкошна. Антон Рубинщайн нарича Бах „храм“, а Хендел – „бляскав дворец“ – и особено ярко характеризира творчеството на двамата гении. Съдбите им са различни: Бах жи­вее тихо, скромно, незабележимо и никога не излиза от Германия, а Хендел живее и твори в Италия и петдесет години в Англия, която му става втора родина…

Хендел създава 40 опери, църковна музика, камерно-вокална музика, инструментални и оркестрови творби,

от които най-характерни са неговите „концер­ти гроси” и концертите за орган и оркестър – изключително явление в музикал­ната история. Но геният на композитора е изявен най-силно в грандиозните му оратории. Изключително енергичен, уравновесен, практичен, умен и работоспособен, с несъкрушим характер, непреклонна воля и гордост, непознаващ компромиси, през целия си живот Хендел се бори за своето голямо, напредничаво изкуство.

Георг Фридрих Хендел е роден на 23 февруари 1685 г.

в саксонския град Хале, Германия, когато баща му, бръснар, а по-късно камердинер и дворцов фелдшер – хирург е вече на 64 години, а майка му – на 34. И двамата родители, макар и некрасиви, са жизнени и силни. От тях синът наследява мощно телосложение, фи­зическо здраве и суров, непреклонен характер.

В неговия род няма проявени музиканти, ала у малкия Фридрих твърде отрано се изявяват музикални заложби. Бащата обаче мечтае синът му да стане юрист – той ясно вижда унизителното положение, в което са поставени професионалните музиканти по онова време.

Хендел, неотстъпващ по упоритост на баща си,

тайно се учи да свири на клавихорд, занимава се дори и нощем. Веднъж посещава с баща си двореца на саксонския владетел във Вайзенфелс и свири на орган в дворцовата църква. Слу­чайно го чува херцогът и толкова много харесва изпълнението на детето, че препоръчва на бащата да му даде музикално образование. Мнението на херцога е задължително за дворцовия служител, който с голямо неудоволствие разрешава на детето да учи музика.

Малкият Хендел учи при големия музикален педагог, органист и композитор Фридрих Вилхелм Цахау.

Под вещото му и вдъхновено ръководство момчето прониква в тайните на контрапункта, на всичките исторически разновидности на полифоничния стил, изучава творческите стилове на различните композитори и школи. На Цахау, единствения си значителен учител по музика, Хендел дължи не само големите си теоретични познания, но и усета да се ориентира бързо в разнообразни музикални явления и да усвоява най-силното и най-оригиналното. Тези качества се отразяват благотворно върху творческия му стил и спомагат да се сформира универсалният му характер. Според Ромен Ролан източниците на Хенделовия стил се намират в изкуството на Цахау: “…В изкуството и на двамата има много светлина и радост… Това е музика от големи мащаби… В нея има победни маршове, триумфални мотиви, които се придвижват, рушейки всичко, без да се спират никога..” (В. Галацкая, Хендел, И,Н,И,С, 1964, стр. 8)

На единадесетгодишна възраст Хендел написва първите си произведения –

шест сонати за два обоя и бас. На тази възраст той свири вече много добре на орган, клавесин и други инструменти.
През 1696 г. малкият Хендел концертира с голям успех. След концерта бранденбургският херцог иска да остави детето на служба в двореца си и после да го изпрати да се усъвършенствува в Италия, но бащата този път се противопоста­вя решително. Макар че бащата умира през 1697 г. и забраната отпада, от уважение към паметта му Фридрих, след завършването на гимназията постъпва в Юриди­ческия факултет в Хале /1702/. В университета преподава бележитият немски про­светител Христиан Томасиус, прочут с прогресивните си възгледи, противник на схоластичното мракобесие, от когото Хендел възприема своята рядка религиозна търпимост и широта на мирогледа. Той обаче напуска университета, преди да го е завършил, и се посвещава изцяло на музиката.

Още като студент Хендел е назначен за църковен органист в родния си град.

Едновременно с това преподава музика в гимназията, съставя ученически хор и оркестър, подготвя и изнася концерти в неделни и празнични дни. За тези ученически ансамбли и концерти съчинява стотици произведения – хорали, мотети, кантати и други, от които, за съжаление, нищо не е запазено.

Тази дейност е прекрасна школа за младия Хендел. Той се научава да пише бързо, да се съобразява с реалните изпълнителски възможности, изработва си онази феноменална композиторска техника, която по-късно му помага да излага и развива своите музикални идеи с поразителна бързина.

Влечението му към оперното изкуство обаче

го принуждава да напусне служ­бата си в Хале и да отиде в Хамбург, където единствено в Германия по това вре­ме има оперен театър. В Хамбург се сприятелява с Йохан Матесон – няколко го­дини по-голям от него, вече изявен като музикален критик, теоретик и издател. Матесон свири на почти всички музикални инструменти, дирижира, композира, пише либрета, отличава се с широта на мирогледа и с напредничав дух. Той е един от най-вдъхновените борци за нова национална немска култура.

Дружбата между двамата е взаимно плодотворна и полезна: притежаващият висока обща култура Матесон помага за интелектуалното издигане на Хендел, който пък от своя страна въздействува на Матесон с отличното владеене на кон­трапункта и хармонията. Матесон въвежда Хендел във видни семейства и ар­тистична среда, при него почват да идват богати ученици, на които преподава уро­ци по музика.

Ето как Матесон описва тяхната дружба: „През лятото на 1703 г. Хендел, надарен със способности и добра воля, дойде в Хамбург. Най-напред се запозна с мен; с мое съдействие се запозна и с тукашните органи и хорове, опери и концерти, а освен това го въведох в един дом, гдето всички във висша степен бяха отдадени на музиката. Отначало той свиреше втора цигулка в оперния оркестър и се преструваше, че не може да брои до пет, тъй като по природа беше много склонен към глуповати шеги. Когато веднъж отсъствуваше пианистът, той се съ­гласи да заеме неговото място и се показа истински мъж, на висота, което никой освен мене не подозираше. По това време съчиняваше дълги и предълги арии и почти безкрайни кантати, които въпреки съвършената си хармония не се отли­чаваха с истинско майсторство и вкус… Беше много добър в свиренето на орган, много по-добър от Кунау във фугите и в контрапункта, особено в импрови­зацията, но за мелодията знаеше твърде малко. През по-голямата част от времето тогава получаваше безплатна храна от моя покоен баща, срещу което ме запозна с някои особени похвати на контрапункта“.

Понякога между приятелите, и двамата горди и честолюбиви, възникват остри свади.

Матесон често изпълнява главната роля в свои опери като певец и същевре­менно, когато няма участие, отива в оркестъра, измества дирижиращия Хендел и продължава той да дирижира операта. Но веднъж при изпълнение на роля в опе­рата си „Клеопатра“ след „самоубийството си“ Матесон отива с театралния си костюм в оркестъра и поисква да дирижира. Хендел, който в други случаи винаги му отстъпва с удоволствие диригентското си място, този път не отстъпва. След представлението на площада пред театъра те изваждат шпагите и започват истин­ски ожесточен дуел. Разбира се, по-късно те се помиряват.

В Хамбург Хендел написва първите си опери

„Алмира – кралица на Кастилия“ /„Превратностите на царската съдба“/ и „Нерон“ /„Любов, придобита с кръв и злодейство“/. Либретата не са поетични и са твърде безнравствени, но хубавата музика на Хендел компенсира тези недостатъци. Премиерите и на двете опери преминават при голям успех (Партитурата на „Нерон” е изгубена).

През половината от живота си Хендел пише само опери. Но поради конку­ренцията на италианската опера хамбургският оперен театър се разорява и той, след тригодишно пребиваване в Хамбург, през 1706 г. се отправя за Италия.

Четири години Хендел живее и твори в най-културните италиански градове –

Флоренция, Рим, Венеция, Неапол, Италия е най-музикалната страна в света, му­зиката там е широко демократизирана. Пътешественикът абат Куайе пише за впечатленията си от музикалността на италианския народ: „Цигулки, музикални инструменти, пеене не спират по улиците. На обществените места и по пло­щадите може да се чуе как обущар, ковач и дърводелец разучават арии на няколко гласа вярно и с вкус, което те дължат на природата и на навика да слушат обра­зовани музиканти. Във Флоренция и Генуа търговци и занаятчии се събират в неделни и празнични дни… Отиват заедно на разходка извън града и разучават тригласни музикални произведения. От незапомнени времена за жителите на италианските градове и села народните музикални представления по улиците и площадите са станали привичка“. (Цит. по В. Галацкая, Гендель, М, Музгиз, 1960, стр 21-22).

С изострената си възприемчивост Хендел асимилира тънкостите на италиан­ската музикална стилистика

и италианската мелодичност, записва много народни мелодии, които използва в своите произведения. Особено много харесва сицилианата – стар италиански танц. В Италия Хендел дружи с Арканджело Корели, с Алесандро Скарлати и сина му Доменико Скарлати. Учи и изпълнителско изкуство – прославя се като ненад­минат импровизатор на орган и клавесин, наричат го „знаменития саксонец“.

Веднъж Хендел и Доменико Скарлати се състезават на клавесин. Победител не се излъчва, силите им са равни, но на орган сам Доменико признава пър­венството на своя приятел. На един маскарад във Венеция маскирано лице импровизира на клавесин с необикновено майсторство. Никой не може да познае музиканта. Доменико Скарлати извиква гръмогласно: „Така може да свири само „знаменитият саксонец“ или самият дявол!“…

Първата година Хендел прекарва във Флоренция.

Там той цяла година проучва италианската музика, без да пише опери: той добре съзнава, че за да пи­ше италианска опера в Италия, трябва да достигне, даже да задмине самите италианци и тогава да се представи на компетентната италианска публика. (заб. Първата му опера, създадена в Италия, е „Родриго” /по средновековен сюжет/, приета топло □т публиката и критиците).

Следващата година Хендел е в Рим и написва „Латински псалми“. В Рим посе­щава сбирките на Аркадската академия, в която участвуват благородници и дей­ци на изкуството, посещава изложби и музеи. В Рим написва и двете си знаме­нити оратории: „Триумф на истината и времето“ и „Възкресение“, множество псалми, кантати, пасторала „Ацис, Галатея и Полифем“ и други.

Едва през 1710 г. Хендел композира и поставя операта си „Агрипина”

във венецианския театър „Св. Джовани Хризостомо”. С прекрасните си мелодии той покорява претенциозните слушатели. Причисляват го към най-добрите майстори на италианската опера, наричат го „Орфей на нашето време”, славата му се раз­нася в много европейски страни. Диригентът на придворната капела в Хановер Агостино Стефани му предлага своя пост и Хендел още същата година заема но­вата длъжност.

През време на отпуската си през 1711 г. Хендел отива в Лондон, където поставя с триумфален успех операта си „Риналдо“ по произведението на Торквато Тасо „Освободеният Ерусалим”. Хората се надпреварват да купуват отделно отпе­чатаните арии от операта.

От 1710 до 1716 г. Хендел прекарва ту в Хановер, ту в Лондон.

Между­временно оперният театър в Хановер е закрит и той прави опити да се установи в Лондон. Пише ода за рождения ден на английската кралица Ана, посрещната с възторг от кралското семейство и царедворците. От лондонския дворец му поръч­ват да напише музика в чест на победата на англичаните. Той написва „Те деум” /„Тебе хвалим, господи”/ и „Юбилате”, които се изпълняват при отпразнуването на Утрехтския мир в присъствието на парламента и кралското семейство, и се утвърждава като официален английски композитор. Но същевременно той е на служба и при хановерската княгиня София, която е в лоши отношения с англий­ската кралица. След смъртта на Ана според закона за престолонаследието синът на София Георг I заема английския престол. Практичният и предприемчив Хен­дел написва специална музика, наречена „Музика на водата”, която е изпълнена при една разходка на Георг I с придворните му по река Темза. („Музика за водата“ представлява серия от миниатюри, изградена върху своеобразен диалог между оркестровите групи.)

С това се възстановява разположението на новия крал към композитора. По-късно Хендел написва „Музика на фойерверките”. Тези две произведения са най-значителните от жанра „пленер”, т. е. музика, която се изпълнява на открито, най-демократичния музикален жанр в Хенделовото творчество.

Още с идването си в Англия Хендел се заема

да изучава английската народна музика, музикалните традиции на английските композитори и преди всичко твор­чеството на великия Пърсел. Повечето от музикалните си впечатления записва в своите бележници. Според големия биограф на Хендел Кризандер някои от най-хубавите му песни са възникнали под впечатленията на уличните провиквания на лондонските продавачи. В Англия Хендел се среща с много бележити дейци на из­куството. между които Джонатан Суифт, Александър Поп, Джон Грейн й други. Пред това отбрано общество често свири и саксонецът, който скоро спечелва въз­торжени почитатели.
През 1716 г. Хендел се връща в Хановер, където написва „Пасиони” по текст на съвременния немски поет Брокес. (Вокално-инструментални драматични творби от рода на ораториите, но за оазлика от тях пасионите могат да бъдат само по текст на глава от евангелието.)

През 1720 г. Хендел се установява в Лондон.

Той навлиза в зрялата си твор­ческа възраст и енергично се отдава на многостранна дейност: композиторска, организаторска, изпълнителска, дори и административна. По това време композиторът е „с исполински ръст, широкоплещест, с големи длани, големи нозе, огромни ръце от лакътя до китката и огромни бедра… Движи се, разкрачвайки нозете си като арка, с тежка походка и като се олюлява, върви изпъчен, с от­метната назад глава под широка бяла перука, къдриците на която падат тежко по раменете му. Има продълговато конско лице, което с годините и от натрупаните тлъстини се отпуска, двойни бузи, тройна брадичка, месест, голям, прав нос, чер­вени дълги уши. Той гледа право в лицето със смеещо се пламъче в смелия поглед, с насмешлива гънка в ъгъла на голямата уста с тънки устни”. Абсолютно „в тон” с телосложението на тази „огромна мечка” са несъкрушимият характер, непреклонната воля и гордостта му.

Хендел може да укротява и най-опърничавите италиански примадони.

Вед­нъж, когато репетират негова опера, знаменитата певица Куцони започва да капризничи и категорично отказва да пее една ария. Хендел побеснява, сграбчва я със силните си ръце, завлича я до прозореца и като я заплашва, че ще я хвърли на ули­цата, казва: „О, мадам, аз зная добре, че сте истински дявол, но и вие ще разбе­рете, че съм Велзевул – тарторът на всички дяволи!..”

Смелият му и остър хумор не винаги задържа избухванията на неукротимата му ярост. Музикантите изтръпват, когато бялата му перука започва да трепери. Ако по време на репетиция или на изпълнение някой, пък бил той и Уелският принц, наруши тишината и реда, Хендел никак не се мъчи да прикрие гнева си.

За Хендел не съществуват жертви, които не би принесъл на своето изкуство и сила, която би го принудила да се откаже от призванието на артиста, да остави из­брания от него път. Без да се колебае, той се отрича например от брака и от надеж­дата за личен семеен живот.

През 1720 г. в Лондон е основана от краля и от други аристократи опера, наре­чена „Кралска академия на музиката”,

а Хендел е назначен за музикален ди­ректор. Възлагат му да комплектва певческия състав и той отива в Хановер и Дрезден, за да събере от подвизаващите се там италиански певци и певици. Хен­дел открива „Кралската академия за музика” с операта си „Радамисто”, по-късно поставя оперите „Тамерлан”, „Отон”, „Юлий Цезар” и други. Музиката му е задълбочена, каквато е и в следващите му опери, издържани в стила на италианската „опера-сериа” /сериозна опера/.Аристократичната публика обаче не иска да се замисля над музиката, на нея й трябва музика за забавление. И граф Берлингтън повиква от Италия посредствения композитор Бонончини, „царя на италианската мода”, който да съперничи на Хендел. В това съперничество Хен­дел често е засенчван от повърхностната, сладникава музика на италианеца, но той работи с огромно напрежение на силите и накрая излиза победител. (Феноменалната работоспособност и огромният композиторски опит му помагат да се справи и с най-сложните задачи. Понякога, пишейки опера, Хендел изпреварва либретиста си; често пише по две и по три композиции наведнъж…)

Поради независимия си характер и сложната културно-обществена обстановка в Англия

положението на Хендел се затруднява от година на година, срещу него се организира яростна кампания. От една страна, аристократите начело с бившия му покровител Берлингтън, Малбор и други го ненавиждат не само като протеже на чужда династия, но и като рушител на отдавна установени естетични и съсловноетични принципи и традиции: от друга страна, същинските представители на италианската опера-сериа виждат в негово лице умен и гениален съперник; а прогресивните музикални дейци, борещи се за английско национално музикално изкуство, с основание виждат в стила на голямото му творчество пречка за развитието на английската национална музика.

През 1728 г. поетът Джон Гей и композиторът Джон Пепуш

написват баладичната опера по сюжет на Джонатан Суифт „Опера за просяците”, в която героите са бедняци. Тази реалистична твор­ба е и музикален памфлет, остра политическа сатира против министър-председателя Роберт Уолпул и неговите министри, а, от друга страна – и срещу италианската опера. Естествено тя е насочена и против Хендел – покровителствувания от кралския двор композитор и най-вече проводник на италиапскпя оперен стил. „Опера за просяците” има огромен успех всред английския народ, нанася съкрушителен удар на италианската опера в Англия и предизвиква краха на „Кралската академия за музика”. Това е сериозен удар срещу Хендел.

Но Хендел с още по-голяма упоритост и енергия организира

със собствени средства нова италианска опера, наречена „Нова оперна академия” /1729/. За нея той създава едни от най-хубавите си оперни творби. „Порос” /„Александър в Индия”/ по текст на Метастазио е най-значителната му опера от този период. В нея Хендел постига необичайни за стила на „опера-сериа” музикални хара­ктеристики, особено на образа на Порос. Той успява до голяма степен да изгла­ди противоречието между музикалното и драматичното действие. Много му пома­га за това оркестровата партия, която той разгръща широко и насища с необи­чайно за италианската опера пълноценно звучене.

Въпреки пречките, интригите и борбите Хендел става популярен и всеприз­нат. Той приема английско поданство /1726/ и Англия, в която преживява близо петдесет години, става негова втора родина.

В Англия Хендел засилва концертната си дейност,

урежда открити концерти за широка публика. Той пръв изнася органа от църквата в концертната зала и с импровизациите си предизвиква възторга на слушателите. Той въвежда и ново явление в концертния живот: импровизира на клавесин или на орган в антрактите на изпълняваната опера или оратория. Особено демократичен характер придобива неговата музика „пленер“, която става битова музика за английския народ и не губи обаянието си и до днес. ( (С демократичността на концертната дейност на Хендел може да се сравнят популярните сим­фонични концерти на открито на нашия Маестро Георги Атанасов, състояли се около 200 години по- кьсно в София..)

И второто му „оперно предприятие” прекратява своята дейност,

но Хендел не се примирява с неуспеха. През 1734 г. организира за трети път оперен театър, в който влага всичките си припечелени дотогава средства. Но и противниците му не се примиряват, борбата взема политически характер: републикански настроените англичани виждат в лицето на Хендел влиятелен придворен деец. В същото време интригите на придворните аристократи против Хендел продължават. Против­ниците на Хендел откриват нов италиански оперен театър, който конкурира Хенделовата опера…

Като последица от огромната работа, непрестанните борби и интриги и на св­ръхнапрежението на нервната система през април 1737 г. Хендел получава нервен паралич. Изпълненият с желязна воля и неизтощим дух композитор обаче след няколко месечно лечение в Аахен оздравява, завръща се в Лондон за голяма изне­нада на противниците си и продължава работата си със същата упоритост.
Но това време е може би най-трагичното от неговия живот. Напълно обеднял, бива атакуван от кредитори и надвисва реалната заплаха да бъде затворен за дъл­гове. Започва да дава концерти в своя полза, които нарича „милостиня”…

След като създава четиридесет опери /последната „Деидамия” в 1741 г,/, Хен­дел се убеждава,

че една от най-важните причини за неуспехите на театралните му. предприятия са неговите италиански опери. От този момент той се обръща вече изключително към другия жанр, по-демократичен от операта – ораторията. (Хендел пише оратории още от началото на тридесетте години, но след третия „оперен бан­крут“ ораториите заемат вече централно място в творчеството му. )Появяват се библейските оратории „Саул”, „Израел в Египет”, „Самсон”, „Месия”, „Юда Макавей”. В тях той провъзгласява велики хуманистични идеали, възпява героизма на народоосвободителните борби. Макар и с библейски сю­жет, неговите оратории са напълно светски и общочовешки по дух и съдържание. Героите от ораториите са реалистични, майсторски изваяни образи. Често пъти герои са цели народи, показани в даден момент от тяхната история.

Англичаните познават добре библията

и затова сюжетите на Хенделовите оратории са им близки. Като осъвременява съдържанието на ораториите и хара­ктера на героите, като им придава граждански смисъл и социален елемент, те стават още по-разбираеми за английския народ. В това се крие и загадката на го­лемия им успех и популярност.

Натрупаният досега огромен творчески опит помага на Хендел да направи те­зи грандиозни, неповторими в музикалната история епични творби картини на страшни бедствия, исторически събития и цели епохи. Всичко в тях е изсечено в едър, монументален, план, без да се стига до психологическите детайли. Тук удивляват и пластичната мелодика, и внушителните хорови епизоди, и размахът при използуване на оркестъра, и изобретателните звукоизобразителни похвати, и величествените кулминации, и убедителното развитие на драматургичното напрежение… Бетховен е един от най-големите почитатели на Хендел. Когато изучава ораториите му, възкликва с възторг: „Ето от кого трябва да се учим да постигаме с най-скромни средства потресаващи ефекти”.

Въпреки почитта, на която се радват ораториите, през този период срещу Хен­дел

се опълчва един нов враг – английското висше духовенство. „Докъде ще стиг­нем, ако дяволските съблазни ни се натрапват по този начин?” – пише за Хен­деловите оратории един висш английски духовник. Ораториите са яростно бой­котирани и специално наети хора пречат по всевъзможни начини на концертно­то им изпълнение.

Изморен и до известна степен, за първи път в живота си обезкуражен, през 1741 г. Хендел напуска Англия и заминава за Дъблин, Ирландия, където изнася серия от благотворителни концерти от свои произведения. Това му спечелва горещите симпатии на дъблинската публика.

В Дъблин 56-годишният композитор написва най-грандиозната си оратория за хор, солисти-певци и оркестър „Месия”

– „в отплата на този вежлив ирландски народ”. Ораторията е завършена само за 22 дни. „Алелуя“ от тази оратория е един от най-красивите и внушителни примери в ораториалната литература. В „Месия” се разкрива най-пълно хуманизмът на Хендел. Изпълнена е за първи път на 12 април 1742 г. в Дъблин на благотворителен концерт под диригентството на автора. Концертът се превръща в необикновено събитие.

Ораторията „Месия” е изпълнявана с триумфален успех много пъти в Англия, Ирландия и другаде и целите сборове отиват изключително за благотво­рителни институти. Малко преди смъртта си, вече сляп, Хендел дирижира на спе­циален концерт „Месия”, като прихода предава за бедните и сираците. (Хендел е чувствителен и крайно отзивчив към страданията на хората, помага на нуждаещите се даже когато сам е силно притеснен, особени грижи проявява към обществени благотворителни организации, приюти и сиропиталища.)

През 1746 г. Чарлз Едуард Стюарт, претендент за английския престол,

поддържан от реакционната католическа партия, организира въстание в Шот­ландия и се насочва с армията си към Лондон. Народът се вдига на борба срещу мракобесническия папизъм. Обхванат от патриотични чувства, Хендел също композира редица произведения, посветени на борбата на английския народ про­тив реакцията. Между тях са знаменитият „Химн на записващите се доброволци”, в който той призовава народа към защита на свободата, както и „Песен на победата”. Тогава композира и две оратории – „Приветствена”, в коя­то звучи мотивът на английския химн, и „Юда Макавей”, прославяща народа и неговия герой.

Със своята голяма благотворителна дейност, с патриотичните си творби и с двете си оратории „Месия” и „Юда Макавей” най-после Хендел спечелва всеоб­що признание и обичта на народа и се слага край на големите спорове около не­го . Творчеството му получава достойна оценка и Хендел е наречен „Шекспир в музиката”.

Постигнал най-после голяма слава, той е признат за национален композитор на Англия.

Появяват се дори възторжени стихове, посветени на неповторимия виртуоз: „О, ветрове, тихо, тихо трепкайте с вашите златни крила между клонките! Нека бъде винаги тишина – накарайте да замлъкне дори и шепота на зефира… Слушайте, слушайте как свири несравнимият Хендел! О! Гледайте как този могъщ човек заставя да звучат силите на органа… Радостта събира своите кохорти, враждата затихва… Мълчете, профани на изкуството! Тук не ви трябва мило­стивото отношение на лордовете! Тук е цар Хендел!..” (Р. Ролан, Собрани сочинений, Изд. Музьтка, т. XVII, стр. 109.)

А английският му­зикален историк Хаукинс, съвременник на Хендел, пише:

„Обикновено Хендел започваше със свободна прелюдия, дълга и тържествена, с пълна и плътна хармоническа тъкан, общо взето прелюдията беше разбираема и създаваше впе­чатление за велика простота. След това започваше концертът, изпълняван от Хен­дел с такава вещина, умереност и огън, че никой не би могъл да се сравни с него. Удивителното владеене на инструмента, величието и благородството на стила, пълната хармония на оркестъра, контрастираща с изразителното соло на органа, продължителните каденци, държащи ухото в приятно очакване, произвеждаха забележително впечатление…”

Когато Хендел се готвеше да свири, възцаряваше се тишина, всички затаяваха дъх и като че ли замираше самият живот. (Цит. по В. Галацкая, Гендель, М., Музгиз, 1960, стр. 61-62)

Свежи и жизнени, богати в емоционално-образно отношение са и оркестровите творби

на Хендел, където „вдъхновената лирика се редува с енергично, стре­мително движение, величаво-тържественото звучене се сменя с танцувални обра­зи, изпълнени с веселие и младежко безгрижие” /В. Галацка/. Това важи в пълна сила за неговите „кончерти гроси“ – творби със сюитен характер, в които се съпо­ставят контрастни части. В тях солират не отделни инструменти, а оркестрови групи. Тези концерти са сред най-изпълняваните днес произведения на Хендел.

Като автор на популярна инструментална музика и изпълнител-виртуоз Хен­дел се ползва с такова голямо уважение, че в простиращата се край Темза градина „Воксхол“ още приживе му издигат в знак на благодарност статуя от бял мрамор.

През 1750 г. Хендел посещава за последен път родния си град Хале.

След завръщането си в Лондон се заема да напише нова оратория, но ослепява. (Лекува го същият очен лекар, който лекувал и Йохан Себастиан Бах, но без резултат. Компо­зиторът преживява последните девет години от живота си сляп.)
Мъжественият му характер и безграничната любов към музиката го спасяват от отчаяние. Отново се връща към творческа и изпълнителска дейност. Ученикът му Джон Кристофър Смит седем години го води за ръка. Когато го доведат до ор­гана, слепият старец свири така майсторски, че народът се стича масово да чуе изпълнението на великия музикант. Той ръководи сам изпълнението на орато­риите, дава концерти и, както по-рано, порязява слушателите с импровизациите си. Вече сляп, довършва последната си оратория „Йевтай“, започната преди да ослепее.

Осем дни преди смъртта си, седемдесет и четири годишен, Хендел

дирижира своя шедьовър, ораторията „Месия“. По време наизпълнението чувствува голяма слабост, но напряга последните си сили и довежда ораторията докрай. След кон­церта ляга на легло и на 14 април 1759 г. умира в Лондон. Съгласно пред­смъртното му желание го погребват в Уестминстърските гробища при най-заслужилите дейци на английския народ. В скалата, в която е погребан, поставят барелеф в цял ръст, изваян от скулптора Л.Ф. Рубиляк, същия, който извайва паметника му в парка „Воксхол“ в Лондон.

Още през XVIII в. английската общественост, сякаш за да заглади без­конечните обиди

и горчивини, които преживява Хендел, организира грандиозни музикални тържества в негова чест, в които вземат участие хиляди изпълнители. Германската музикална общественост започва да оспорва правото на Англия над Хендел, обявява го за свой национален композитор и организира също ежегодни музикални Хенделови тържества в родния му град Хале, които се провеждат и до днес.

Основата на стила на Хенделовото творчество е немската музикална култура при голямо влияние на италианската и френската музика /по-специално тази на Люли/ и особено на английските музикални традиции. Но изкуството на Хендел принадлежи на цялото човечество, то е в пълния смисъл на думата интерна­ционално.

Музиката на Хендел

е мелодически богата, искрена, общодостъпна, трогател­на, завладяваща. Тя се отличава с величавост, блясък, силни ефекти и огромно емоционално въздействие и оказва голямо влияние върху творческото развитие на Глук, Хайдн, Моцарт, Бетховен, Керубини и много други големи композитори.

Хендел написва много творби, но не всички достигат до наши дни. Много от тях потъват в старите библиотеки, някои се изгубват, други биват унищожени. Преди години бе открита в Британския музей една неизвестна досега Хенделова кантата /„Венера и Адонис“/, изпълнена наскоро след откриването й в Лондон. След повече от двестагодишно забвение е възродена и неговата опера „Порос“.

Най-големият биограф на Хендел, Фридрих Крузандер, събира Хенделовите творби от 1859 до 1894 г. в пълно издание от 94 тома с два тома факсимилета и пет допълнения.

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА ХЕНДЕЛ

Опери

„Нерон“ или „Любов, придобита с кръв и злодейство“ /1704/; „Алмира“ или „Превратностите на съдбата“ /1705/; „Родриго“ /1707/; „Агрипина“ /1710/; „Риналдо“ /1711/; „Верният пастир“ /1712/; „Тезей“ /1712/; „Сула“ /1714/; „Амадис“ /1715/; „Радамисто“ /1720/; „Муций Сцевола“ /1721/; „Флоридант“ /1721/; „Отон“ /1723/; „Флавий“ /1723/;’ „Юлий Цезар“ /1724/; „Тамерлан“ /1724/; „Роделинда“ /1725/; „Сципион“ /1726/; „Александър“ /1726/; „Адмет“ /1727/; „Ричард I“ /1727/; „Сирое“ или „Кир“ /1728/; „Птоломей“ /1728/; „Лотарио“ /1729/: „Партенопа“ /1730/; „Порос“ или „Александър в Индия“ – либрето Ме­тастазио /1731/; „Ецио“ /1732/; „Созарм“ /1732/; „Орландо“ /1733/; „Ариадна“ /1734/; „Ариоданте“ /1735/; „Алцина“ /1735/; „Аталанта“ /1736/; „Арминий“ /1737/; „Юстин“ /1737/; „Берениче“ /1737/; „Фарамандо“ /1738/; „Ксеркс“ /1738/; „Именео“ /1740/; „Деидамия“ /1741/.

Оратории

„Пасиони по Йоан“ /1704/; „Неделя“ /1708/; „Триумф на Времето и Истината“ /1709/; „Ацис, Галатея и Полифем“ /1709/; „Пасиони по текст на Брокес“ /1716/; „Естер“ – I редакция /1720/; „Ацис и Галатея“ /1720/; „Естер“ – II редакция /1732/: „Дебора“ /1733/; „Аталия“ /1733/; „Празненство на Александър“ /1736/; „Саул“ /1739/; „Израел в Египет“ /1739/; „Ода за св. Цецилия“ /1739/ ; “Allegro il Pensieroso ed il Moderato” /1740/; „Месия“ /1742/; „Самсон“ /1743/; „Семела“ /1743/; „Йосиф“ /1743/; „Валтазар“ /1744/; „Херкулес“ /1744/; „Приветствена оратория“ /1746/; „Юда Макавей“ /1746/; „Александър Бал“ /1746/; „Исус Навик“ /1747/; „Соломон“ /1748/; „Сузана“ /1748/; „Теодора“ /1749/; „Алцеста“ /1749/; „Изборът на Херкулес“ /1750/; „Иефтай“ /1751/; „Триумф на Времето и Истината“, нова редакция /1757/.

Инструментална музика

Съчинения за клавесин – около 100 в два тома; концерти за орган с оркестър – 12 в 2 тома; прелюдии, фуги, фантазии, вариации и сюити за орган; 37 сонати и триа за разни инструменти; кончерти гроси – 18; концерти за оркестър, сюи­ти за оркестър; съчинения за голям оркестър – „Музика на водата“, ^Фойерверк музик“ и др.

Други произведения

Кантати — повече от 120; 22 италиански дуета, две триа; черковна музика /5 „Те деум“; 18 антеми, хорали, псалми, мотети и др./.

Handel’s Messiah Live from the Sydney Opera House
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976