ЙОЗЕФ ХАЙДН (1732-1809): БИОГРАФИЯ, ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ, ТВОРЧЕСТВО
Йозеф Хайдн „Често когато бях принуден да се боря с препятствия от най-различен род, изпречващи се непрестанно на пътя ми, когато усещах, че душевните и физическите сили ме напускат и че става извънредно трудно да продължавам борбата в избраното от мене поприще, тъкмо в такива мигове чувах как някакъв тайнствен глас утешително ми нашепваше: „В този свят тъй малко са щастливите и доволните, отвсякъде дебнат трудности и страдания – може би твоята дейност ще се превърне в извор, от който обремененият от грижи или изморе¬ният от тежък труд човек ще черпи сили, бодрост и надежда? . Хайдн, към края на живота си (из писмото му от 22.1Х.1802).
Йозеф Хайдн, Волфганг Амадеус Моцарт и Лудвиг ван Бетховен
създават епоха в музикалната история – „Виенската класика“. Виенските класици утвърждават и развиват в най-висока степен постиженията на своите предшественици в областта на сонатно-симфоничния стил. Творчеството им е проникнато с най- светлите, прогресивни идеи на Волтер и Русо, на Френската буржоазна революция От 1789 г. то е свързано с живота на народа. Тук са корените и на другите прогресивни черти в това творчество като цяло – реализъм, демократичност, дълбок хуманизъм и оптимизъм. „Виенското“ класическо изкуство се оживява от народнопесенната култура на австрийци, немци, чехи, словаци, хървати, унгарци, италианци – народи, които влизат в границите на тогавашната Австрийска империя.
Франц Йозеф Хайдн
е един от най-светлите образи в световната музикална история. Роден е на 31 март 1732 г. в село Рорау /хърватско наименование – Тръстник/, Долна Австрия, близо до унгарската граница. (Хърватският произход на Хайдн е доказан от хърватския етнограф Франц Кухач и английския историк Уйлям Хенри Хедоу. Хърватско е фамилното му име, фамилното име на майка му /Ко- лер — от хърватската дума колар, майстор на коли/, както и името на родното му село — Тръстник. Селото се намира в центъра на хърватска колония. И до днес жителите на това село носят хърватски имена, песните им са славянски / по А.Алшванг, стр. 27/.
Йозеф Хайдн е второто от 17-те деца на родителите си. Двама от братята му – Йохан Михаел и Йохан Евангелист – също стават музиканти. Баща му е майстор на коли и карети – подобно на прадедите си, а майка му – готвачка в близкото имение. Вечер и в празник родителите и децата пеят и танцуват, като бащата акомпанира по слух на арфа. Така се формират впечатленията на Йозеф от народните песни и танци, които по-късно отразява в творчеството си.
Зеперл, както галено наричат Йозеф,
от съвсем малък проявява музикална дарба и бащата решава да му даде музикално образование. Под грижите на техен роднина, учител и диригент на църковен хор в близкото градче, детето учи песни, свири на клавесин и цигулка и получава в течение на три години първия си неорганизиран музикален опит.
Композиторът Георг Ройтер-син, капелмайстор във виенската църква „Св. Стефан“, чува Зеперл да пее, остава очарован от гласа му и необикновения му музикален слух и завежда осемгодишното дете във Виена. Там Йозеф пее в черковния хор, учи пеене, пиано, цигулка и общообразователни дисциплини. Всеки ден учениците провеждат дълги богослужебни репетиции, участвуват в многобройни дворцови тържества, използуват ги като слуги, поради което музикалните занимания са твърде нередовни и безсистемни. Ройтер не се интересува от проявите на даровитите деца, не забелязва и композиторските способности на Йозеф. За девет години той му предава само два урока по композиция. Хайдн не напразно изказва на старини съжаление, че никога не е имал истински учител по музика.
