Маестро Георги Атанасов (1882-1931) създава шест опери, докато работи като военен капелмайстор и диригент. Исторически драми, селски любовни истории и фолклорни предания намират място в неговите партитури. Сред най-познатите му произведения са „Гергана“ и „Цвета“, с които композиторът участва в изграждането на българския оперен репертоар.
Атанасов е представител на първото поколение български композитори. Освен опери пише детски оперети, песни, маршове, обработки и инструментални пиеси. Диригентската му дейност има самостоятелно значение: чрез концертите си той представя пред българската публика симфонични произведения и музика на съвременни български автори.
Маестро Георги Атанасов и началото на българската опера
Атанасов е сред основоположниците на българското оперно творчество. Това определение обозначава значението на неговата последователна работа в жанра. То не означава, че е автор на първата българска опера: преди неговите произведения се появява недовършената „Сиромахкиня“ на Емануил Манолов, представена през 1900 г. в Казанлък.
Приносът на Маестрото е в създаването на поредица от завършени оперни творби, които предлагат български сюжети за професионалната сцена. Между първата му опера „Борислав“ и последната „Алцек“ се очертава развитие на музикалния език, сценичната форма и отношението към литературния материал.
В ранните произведения се усеща подготовката му в италианската музикална среда. В „Гергана“ особено важно място получават народнопесенните интонации и битовите сцени. По-късните „Косара“ и „Алцек“ показват интерес към по-сложно драматургично изграждане и различни композиционни решения.
Детство и обучение в Букурещ
Георги Атанасов е роден на 6 май 1882 г. в Пловдив. Детството и образованието му преминават през материални затруднения. Ранната му музикална среда включва хоровото пеене, а в биографичния разказ за него важно място има подкрепата на Панайот Пипков.
Като юноша заминава да учи в Букурещ. В музикалното училище изучава теория, тромбон и пиано и прави първите си композиционни опити. Свири на тромбон и в оперен оркестър, което му позволява да опознае музикалния театър чрез непосредствено участие в изпълнението.
Букурещкият период не завършва с получаване на диплома. След завръщането си в България Атанасов продължава да търси възможност за образование в чужбина. Насочва се към Италия, където може да изучава композиция в среда със силна оперна традиция.
Образованието в Пезаро и званието „маестро“
През 1901 г. Атанасов заминава за Пезаро. В музикалния лицей „Росини“ учи композиция при Пиетро Маскани (Pietro Mascagni). Обучението му продължава до 1903 г. и завършва с диплома и званието „маестро ди музика“.
Именно от това звание идва обръщението, което остава трайно свързано с неговото име. За българската публика той става Маестро Атанасов – композиторът и диригентът, който съчетава европейска подготовка с интерес към българския литературен и музикален материал.
Италианското образование има значение за работата му с певческия глас и сценичната форма. При завръщането си обаче той трябва да прилага наученото в различни условия: ограничени изпълнителски възможности и все още изграждащи се музикални институции.
Военен капелмайстор в България
След завръщането си Атанасов започва работа като военен капелмайстор. През периода 1903-1914 г. служи в Хасково, Карлово и Пловдив. Националният военноисторически музей го посочва като първи капелмайстор на военния духов оркестър на 28-и пехотен Стремски полк през 1904-1907 г.
Работата с военните оркестри включва репетиции, изпълнение на служебен и концертен репертоар, аранжиране и подготовка на музиканти. Тя осигурява професионална среда, но изисква и значително време. Композирането на опери върви успоредно с тези всекидневни задължения.
В Карлово се развива и семейният му живот: там се жени за Ана от рода Банялиеви. Професионалният му път впоследствие го отвежда в Пловдив и София, където продължава да работи с оркестри и да създава сценични произведения.
Като военен музикант Атанасов е свързан и с армейския живот през военните години. Маршовете и музиката за духов състав са част от наследството му, наред с произведенията за театъра и концертната зала.
Маестро Георги Атанасов като диригент
В София Атанасов ръководи Гвардейския оркестър през 1914-1920 и 1923-1926 г. Работи и във Военното училище през 1920-1923 и 1926-1931 г. През 1922-1923 г. е диригент на Софийската народна опера.
Особено значение има симфоничната му дейност с Гвардейския оркестър. Съюзът на българските композитори посочва общо 97 симфонични концерта. Чрез тях Атанасов участва в разширяването на концертния репертоар и в изграждането на слушателски интерес към по-големите оркестрови форми.
В програмите присъстват произведения от западноевропейската и руската музика, както и творби на български композитори. Сред важните изпълнения е Първият концерт за пиано на Панчо Владигеров през 1920 г., със солист автора.
Този принос допълва оперното му творчество. Атанасов работи както за създаването на нови произведения, така и за тяхното представяне пред публика. Диригентската практика го поставя в постоянен контакт с възможностите на оркестъра, солистите и сценичния състав.
Шестте опери на Маестро Георги Атанасов
„Борислав“
Първата му опера е „Борислав“ от 1911 г. по едноименната историческа драма на Иван Вазов. Либретото е на Никола Попов. Произведението поставя началото на последователната работа на Атанасов в оперния жанр.
В ранните критически реакции се обсъждат националният характер на музиката и влиянието на италианската опера. Подобни въпроси принадлежат към по-широкия дебат за това как трябва да звучи българската опера. Отрицателната рецензия сама по себе си не доказва лична завист или недобросъвестно отношение към автора.
„Гергана“
„Гергана“ е създадена по либрето на Любомир Бобевски, основано на „Изворът на белоногата“ от Петко Р. Славейков. Композиторът работи върху нея през 1916 г. и я завършва през февруари 1917 г. Премиерата е на 24 октомври 1917 г. в София, под негово диригентство.
Операта свързва любовта на Гергана и Никола с битови сцени и фолклорни вярвания. Народнопесенните интонации участват в изграждането на музикалната среда. Произведението се превръща в едно от най-познатите заглавия на Маестрото.
„Запустялата воденица“
„Запустялата воденица“ от 1922 г. е по либрето на Александър Морфов. Тя продължава интереса на Атанасов към сюжети, свързани с българския бит. Заедно с „Гергана“ и „Цвета“ оформя групата от неговите битови опери.
„Македонска кървава сватба“ и „Цвета“
„Цвета“ е свързана с драмата „Македонска кървава сватба“ на Войдан Чернодрински, който е и автор на либретото. Операта е от 1924 г. и първоначално носи заглавието на литературния първоизточник.
„Цвета“ и „Македонска кървава сватба“ не са две различни опери. Имената обозначават едно произведение в неговата сценична история. Това разграничение е важно и при изброяването на шестте опери на композитора.
„Косара“
„Косара“ от 1926 г. е по либрето на Боян Дановски. В нея Атанасов се връща към историческата тематика и търси различно драматургично изграждане. Произведението принадлежи към по-късния етап от неговото творчество.
„Алцек“
Последната му опера е „Алцек“ от 1930 г. по либрето на Петър Карапетров. Заедно с „Косара“ тя показва стремеж към разширяване на композиционните средства. Шестте опери очертават път от ранната историческа драма към битовия сюжет и отново към исторически теми.
Детски оперети и други произведения
Маестро Атанасов има важно място и в детския музикален театър. Неговите оперети са свързани с детската музикална китка на Димо Бойчев в Пловдив и с нуждата от достъпен сценичен репертоар за млади изпълнители.
Сред заглавията са „Болният учител“, „За птичките“, „Самодивското изворче“, „Малкият герой“ и „Златното момиче“. Те разширяват представата за композитора отвъд големите оперни произведения и показват интереса му към музикалното участие на децата.
Оперетата „Моралисти“ от 1916 г. е предназначена за възрастни изпълнители. В справката на Съюза на българските композитори тя е посочена като първата българска оперета за възрастни.
Творчеството му включва още маршове, детски и солови песни, китки за духов оркестър, обработки за глас и пиано и пиеси за соло пиано. Различните жанрове отразяват практическите среди, в които работи: армейския оркестър, училищната сцена, операта и концертната зала.
Последни години и признание
В края на живота си Атанасов е тежко болен и заминава за лечение в Италия. Умира на 17 ноември 1931 г., на 49-годишна възраст. През 1937 г. тленните му останки са пренесени в България и препогребани в София.
В разказите за неговия живот често се подчертават бедността, професионалните трудности и болезненото преживяване на критиката. Тези обстоятелства заслужават внимание, но не дават основание заболяването или смъртта му да бъдат обяснявани като последица от „завистта на колеги“.
Мястото на Маестро Георги Атанасов в българската музика се определя от конкретната му работа: шест опери, детски музикално-сценични произведения, диригентска дейност и участие в изграждането на национален репертоар. Неговият път свързва военния оркестър с професионалния музикален театър и европейското образование с българските литературни и фолклорни сюжети.
Свързани материали
- „Гергана“ – история, съдържание и музика
- „Гергана“ – премиера на 24 октомври 1917 г.
- „Цвета“ – опера от Маестро Георги Атанасов
Източници
- Съюз на българските композитори – Георги Атанасов: биография, диригентска дейност и произведения
- Национален военноисторически музей – 28-и пехотен Стремски полк и неговият оркестър
- Пловдивски университет – създаване и премиера на операта „Гергана“
- Любомир Константинов Сагаев. „Книга за операта“. Държавно издателство „Музика“, София, 1976 г. Източник на част от предоставения биографичен материал.
