Йохан Себастиан Бах 1685-1750

Йохан Себастиан Бах 1685 – 1750

„Той живя само със своето изкуство и само с него прекара живота си…“(„Крайслериана”).

„Ако си представим великите композитори като планинска верига, струва ми се, че върхът на Йохан Себастиан Бах се издига далеч над облаците, където постоянно пламтящите лъчи на слънцето се плъзгат по ослепителната белота на ледената му покривка. Такъв е Бах, чист и светъл като кристал…“ /М. Горки/.

„Не поток, море трябваше да се нарича той!“ /Бетховен/ (Бах – Васh /нем/ – поток.)

Бах е велик, недостижим гений, истинско чудо в музикалната история. Хен­дел, Глук и Бах създават най-съвършени образци в предкласическата музика, обобщават и развиват докрай най-жизнеспособните й тенденции, като разкриват нови пътища пред музикалното изкуство.

В изключително тежките условия, при които живее

и трябва да отстоява идейно-художествените си принципи и в трудната борба за издръжка на 22-член- ното си семейство, Бах създава повече от 1700 творби от всички тогавашни жан­рове с изключение на операта. Баховото творчество е било и ще бъде винаги об­разец на съвършенство, висша красота и хуманизъм. То е изпълнено с богато емо­ционално и философско съдържание, с нравствена чистота, с дълбока човечност, блести с изключително майсторство в областта на полифоничния стил.

Приживе неизвестен и непризнат, Бах,

скромен, но изпълнен с огромна твор­ческа енергия, мълчаливо и упорито съзижда основите на немската класическа му­зикална култура. Но не историческото и революционното му творческо дело, а качествата му на виртуоз-органист са единственото, което забелязват и оценяват ограничените му съвременници…(Бах е велик революционер в световната музикална култура. В условията на тежка обществена атмосфера, той води неравна борба да освободи музиката от оковите на средновековната схоластика и мистика и я извежда на пътя на реализма, европейския хуманизъм и красотата. В това именно се изразява революционното съдържание на изкуството му.)

Йохан Себастиан Бах произхожда от голям музикален род от Тюрингия,

чиито корени се губят далеч в началото на XVI в. Повечето баховци са музиканти – град­ски тръбачи, цигулари, църковни певци, органисти, изпълнители на народни му­зикални инструменти, а някои и композитори. Музикалната фамилия Бах добила такава известност в Тюрингия, че станала едва ли не нарицателно за музикант. У Йохан Себастиан Бах като че ли се фокусират изгражданите в течение на десе­тилетия качества на рода – естетизъм, демократичен мироглед, любов към народното творчество, смелост и упоритост, волева устойчивост.

Родоначалник на големия Баховски род се смята Файт Бах,

по професия хле­бар, който свири на малка цитра. Един от неговите потомци – Йохан Амброзий Бах, професионален музикант, се оженва за Елизабет Лемергирт, дъщеря на ко­жар. От техните 6 сина и 2 дъщери остават живи само 4 деца. Йохан Себастиан е най-малкият. Роден е на 31.03.1685 г. в Айзенах. Животът му протича тихо, като широка равнинна река – изпълнен с упорит, скромен, но с колосална стойност за човешката култура труд. Семейната традиция изисква и той да стане музикант. Баща му го учи на цигулка, пее в детския хор на градското училище.

Детските години на Бах са най-спокойните в трудния му живот,

но през 1694 г. умира майка му, една година по-късно и баща му и той остава на 10-годишна възраст кръгъл сирак. С възпитанието и образованието му се заема по-големият му брат Йохан Кристоф, който по това време е органист в градската църква в Ордруф. Там Йохан Себастиан учи в гимназията и същевременно започва с брат си системни музикални занимания.

Кристоф е сериозен музикант, но по характер е педантичен, сух и надменен. Той учи брат си по строга, механическа, еднообразна система, която е мъчение за малкия Себастиан – и той се опитва да научи сам онова, което не може да полу­чи от брат си. Нощем тайно взема от неговата архива тетрадката с композиции на Пахелбел, Фробергер и Керл и ги преписва на лунна светлина, което става при­чина зрението му да се повреди за цял живот.

През 1700 г. записват Бах в училището при църквата „Св. Михаил“

в Люнебург, където пее като старши хорист с малка заплата. В богатата музикална библиотека на училището той изучава упорито и системно произведенията на Палестрина, Орландо да Ласо, Шюц, Шайд и други. Тук се сближава с Георг Бьом – прочут органист за времето си, който оказва сериозно влияние върху неговото самостоятелно творческо развитие. Бьом запознава начеващия музикант с принципите на мелодическа разработка на хоралните мотиви и с основите на инструменталноизпълнителското майсторство. Поради липса на средства Бах не може да продължи обучението си, но в замяна на това упорито се самообразова.

През април 1703 г. Бах постъпва като цигулар

в малката капела на ваймарския княз Йохан Ернст. Работата не му позволява да се занимава с твор­чество, затова напуска Ваймар и става органист в Арнщад /1704-1707/. В Арнщад най-сетне намира време за работа и благоприятна обстановка за самост­оятелна творческа изява. Тук той прави първите си стъпки като композитор и раз­крива яркото си изпълнителско дарование. Още първата година деветнайсетгодишният Бах написва своята „Великденска кантата“ /„Ти не ще оставиш душата ми в ада“/. Кантатата е в духа на народностната песенност и въздейства с простотата и непосредствеността си.

Към края на 1705 г. младият органист си издейства четириседмичен отпуск и изминава 350 км пеш до град Любек, за да се запознае непосредствено с изкус­твото на най-прочутия северногермански органист, стария Дитрих Букстехуде. Вместо четири седмици той престоява в Любек четири месеца, през което време усърдно изучава изкуството на стария органист. Това посещение е много бла­готворно за по-нататъшното му творческо развитие.

След завръщането му църковното ръководство в Арнщад

го мъмри строго за просрочване на разрешения му отпуск и затова, че свири на органа в черквата с една девойка – неговата братовчедка Мария Барбара Бах, дъщеря на Йохан Михаел Бах, органист в Герен. На 17.10.1707 г. Йохан Себастиан Бах се оженва за нея и се премества в Мюлхаузен на длъжността органист на черквата„Власия“.

В Арнщад и Мюлхаузен Бах се усъвършенствува като органист-виртуоз. През този период композира шест кантати /между които „Изборна кантата”, две сонати за пиано,, две капричии за пиано, посветени на двамата му братя, соната за цигулка и пиано, редица произведения за орган – прелюдии, фуги, фантазии, токати. „Изборна кантата“ е единствената кантата, издадена през живота на композитора. През младежките години той създава още много други музикални произведения, повечето от които са безвъзвратно загубени.

От 1708 до 1717г. Бах работи във Ваймар

като придворен музикант на великия ваймарски херцог Вилхелм Ернст, а след това до 1823 г. в Кьотен. Това е благоприятен творчески период, макар че и във Ваймар, и в Кьотен, и по-късно при всич­ки други владетели музикантите не стоят по-горе по ранг от придворните слуги. Високите хуманистични идеали и стоемежи на твореца и мислителя влизат в ос­тро противоречие с еснафската и реакционна дворцова действителност. Но благодарение на огромната си морална сила и достойнство той преодолява униже­нието и всички пречки по своя път.

Ваймарският период не донася на Бах признание за композиционното му творчество, въпреки че като виртуоз-органист вече е твърде популярен. В не­говите ръце органът придобива могъща оркестрова звучност, като запазва и въз­можностите за мек, поетичен израз.

През есента на 1717 г. поканват Бах да участвува в музикалните тържества в двореца в Дрезден. Там пребивава и френският органист-виртуоз Луи Маршан.

Оказва се, че дворцовите хора

тайно искат да организират музикално състезание между двамата. Бах и Маршан се срещат един ден преди състезанието, когато уча­ствуват като пианисти в един от дворцовите концерти. Блестящите импрови­зации на Бах така изумяват Маршан, че той още същата нощ, след като получава покана за приятелското състезание с ваймарския органист, напуска Дрезден с бързата пощенска кола.

По това време умира ваймарският придворен диригент Дрезе. Бах с право очаква да бъде назначен на негово място, но длъжността се заема от сина на Дре­зе – бездарен и ловък интригант. Това обижда Бах и той подава молба да бъде освободен от длъжността придворен органист. Херцог Ернст приема оставката за лична обида и на 6.11.1717 г. Бах бива арестуван и затворен за един месец. Това е отплатата за 10-годишната му музикална дейност в двореца.

Бах познава и високо цени творчеството на Хендел

и неведнъж се опитва да се срещне с него. През 1719 г. научил, че Хендел е отседнал в родния си град Хале, той отива там нарочно, за да се срещне с него, но Хендел току-що е заминал. Така двамата велики съвременници не се срещат до края на живота си.

Хендел е прославен в целия свят, а Бах, който не му отстъпва по творческа дарба и майсторство, остава завинаги в Германия неизвестен, работи тихо и без­шумно. Той съзнава способностите си, но никога не се стреми към слава и благоденствие в чужбина. Животът му обаче става все по-труден. В 1720 г. Бах заварва след едно, пътуване жена си Мария-Барбара умряла и вече погребана, ос­тавила четири малолетни деца: Катерина-Доротея, Вилхелм-Фридеман, Филип- Емануел и Йохан-Бернхард.

На следващата година Бах се оженва за Ана Магделена Вюлкен,

16 години по-млада от него, дъщеря на вайзефелдски тромпетист. Тя е духовно благородна, с добър, спокоен характер и рядко трудолюбива. Притежава вроден музикален дар – добър слух и чист, звучен сопран. Ана Магдалена става предана и грижлива помощница на Бах в неговия труден жизнен път.

Бах посвещава на жена си два нотни албума. Първият албум е започнат в Кьотен и главно място в него заемат пет френски сюити. Вторият албум – много по-обширен и разнообразен – е започнат в 1725 г в Лайпциг и съдържа освен про­изведения на Бах и пиеси от други автори. В същия албум Бах написва собстве­норъчно „Няколко крайно необходими правила за генералбаса“, които дават пред­става за напредничавия педагогически подход на композитора.

Бах съставя „Нотен албум“ за орган за сина си Вилхелм-Фридеман,

когото обучава по музика. В албума вписва правила и упражнения, както и написаните специално за Фридеман 46 дълбоко проникновени хорални прелюдии. Тези домашни музикални паметници разкриват Бах като сърдечен и грижовен към близките си човек, за чието възпитание и образование не пести сили и време.

Освен органа Бах владее великолепно и пианото, клавикорда, клавесина и цигулката. Той познава много добре музикалните инструменти и работи за тяхното усъвършенствуване. Изобретява клавесин-лютня /чембало-лютия/ и виола помпоза (Виола помпоза, вид малка басова виола с 5 струни. Строят и е като на виолончелото с при­бавена струна е¹ за облекчаване на изпълнителя при висока теситура /тонови височини/.) , свирещ часовник с 84 звънчета, съединени с педал. Поддържа непрекъ­сната творческа връзка с най-добрите майстори на музикални инструменти. Не­гов принос в областта на клавирната техника е свиренето на пиано с всички пръ­сти на ръцете.

През ваймар-кьотенския период Бах композира

много произведения за пиано: прелюдии, сюити, токата, концерти. Това е цяла библиотека от шедьоври на пианистичното изкуство, която той обогатява по-късно в Лайпциг.

Едно от най-известните му произведения е първият том на „Добре темперирано пиано“ от 1722 г. Вторият том написва в Лайпциг през 1744 г. Двата тома съ­държат 48 фуги и прелюдии. Те са настолна книга на всеки сериозен пианист, коя­то е възпитавала поколения пианисти и композитори. Забележителният полски пианист и композитор Игнац Падеревски е записал в автобиографията си следно­то: „Всеки пианист, който не изучава Бах, никога няма да бъде истински пианист.”

През 1720 г. Бах написва три сонати и три партита за соло цигулка. По дъл­бочина на мисълта, по силата на израза и блестящото използуване на виртуоз­ните възможности тези му произведения са ненадминати образци от този вид.

От камерно-инструменталната музика знаменити са шестте сонати за пиано и цигулка, които някои с основание сравняват със сонатите на Бетховен.

През същия период композира

и други произведения за цигулка и пиано, за виолончело и пиано, за флейта и пиано, създава още два прекрасни концерта за цигулка с малък оркестър /в ла-минор и ми-мажор/ и концерт за две цигулки с ор­кестър в ре-минор. Концертите, в които авторът внася драматично съдържание, и сега красят репертоара на всички най-добри изпълнители.

Едни от най-значителните произведения на Бах през този период са шестте Бравденбургски концерта, написани през 1721 г. по поръчка на маркграф Кристиан Лудвиг Бранденбургски, откъдето носят наименованието си. Маркграфът не ги оценил и докато бил жив, те не се изпълняват. След смъртта на композитора кон­цертите се разпродават по 6 гроша единия – още едно доказателство за не­разбирането на гениалното творчество на Бах от неговите съвременници.

„Бранденбургските концерти“ са изключителни творби в световната музи­кална литература. Те са богати с национално-самобитно съдържание и с разнообразие на формата. Най-величав от тях е първият концерт.

Все по това време Бах създава около 30 черковни и светски кантати,

най-зна­чителни от които са „Трагична кантата“, „Много страдах аз“, „Както дъждът и снегът“, „Смее се небето“, „Ела, мой смъртен час желан“, „Бдете“ и „Лов­джийската“, .която се сочи като една от първите светски творби на композитора. Светска е и „Сватбена кантата“ /„Махнете се, печални сенки“/, проникната с поетични пролетни чувства и настроения.

Бах сам взема участие в написването на текстовете за своите вокално- симфонични творби. Той засилва изразната роля на хоровете в кантатата, като понякога ги развива до големи драматични сцени, а традиционните хорали измества на по-заден план (Хорал – хорово католическо църковно пеене, 1) едногласно григорианско песно­пение на латински език – григориански хорал; 2) от края на XVI в. – в евангелистката църква – многогласна песен на народен език – протестантски хорал.). По този начин приближава кантатата до орато­рията.

След смъртта на Йохан Кунау Бах кандидатства

за освободеното място кантор в църквата „Св. Тома“ в Лайпциг. За конкурса композиторът написва кантатата „Исус и дванадесетте“ (апостоли), спечелва конкурса /1723/ и остава в Лайпциг до края на живота си. Това е най-значителният период от не­говия творчески път.
При назначаването му Бах е принуден да подпише унизителен договор, в кой­то има например следните условия:

• „…Със скромния си живот и поведение да служа за добър пример на мом­четата, да посещавам прилежно занятията и да обучавам честно момчетата.
• … Да оказвам нужното уважение и послушание на високопочитаемия съвет и повсеместно да съблюдавам и поддържам неговата чест и репутация.
• …. Да се подчинявам на господа инспекторите и на председателя на учили­щето за всичко, което те ще предприемат от името на високопочитаемия съвет.
• … Честно да водя не само обучението в училището, но и всичко, което изобщо е предвидено да върша.
• … Да не излизам от града без разрешение от господин кмета.
• … Да присъствам на всички погребения, както е прието, и по възможност да отивам с момчетата.
• … Да не приемам никаква длъжност при университета без разрешение на високопочитаемия съвет.“ (Цит. но Г. Хубов, Бах, С, НИ, 1965, стр. 55.)

Този договор е един от малкото останали оригинални документи за Бах. С не­го се определят многобройните му задължения, които го лишават от свобода на действие, ограничават го в служебната му работа, в творческата му дейност, както и в личния му живот. Но той приема това като неизбежно и естествено и тър­пеливо понася всичко.

Бах започва работа със свойствената си неизчерпаема енергия

и се проявява като вещ педагог. Съветва учениците си да възприемат звуците от музикалните инструменти като човешки гласове, а многогласната инструментална творба – като разговор между хора. При това поставя правило: „Всеки от тях да говори ху­баво и навреме, а ако няма какво да каже, по-добре да мълчи и да чака, докато дойде негов ред“.

Атмосферата, при която Бах живее и твори в Лайпциг, е твърде тягостна. Цъ­рковните големци се държат надменно и обидно към него, заплатата му се нама­лява по незначителни поводи. В училището царят безредие, кавги и интриги меж­ду учителите с еснафски разбирания и извънредно ниско културно равнище. Композиторът решава да напусне школата. На 28.10.1730 г. той отправя молба – писмо до Ердман, съветник в руското консулство в Лайпциг и негов съученик от Люнебургското училище, да бъде назначен на по-благоприятна работа. Писмото остава без отговор, а по-късно бива намерено в Московския дипломатически ар­хив. То е единственият документ за живота на Бах, написан от самия него. В писмото Бах пише: „… Немските музиканти са предоставени на собствените им нужди и грижи. Много от тях в грижи за препитанието си не могат и да мислят за своето усъвършенстване или издигане. Прекратяването на възнаграждението ми отнема силите да доведа музиката си до по-добро състояние.“

Независимо от тежките условия творческият гений на Бах се проявява в Лай­пциг с могъща сила.

Още в самото начало само за една година и половина той съ­здава 20 кантати, два големи мотета, „Магнификат“ /„Величай“/ – мону­ментална оратория за солисти, хор и оркестър, написана на латински език по Евангелието от Лука за Коледна вечерня, завършва започнатия в Кьотен „Йоханес-пасион“ – една от най-грандиозните си творби.

В по-голямата част от произведенията на Бах от този период лъха радост и неизчерпаема жизнена сила. Ораторията „Магнификат“ е завършен образец на вокално-симфоничния стил на автора и една от най-хубавите негови композиции от този жанр. Съдържанието и е лишено от религиозна мистика – ораторията е све­тъл химн на човешката радост, поема на народното ликуване. От петте негови пасиона са запазени „Йоханес-пасион“, „Матеус-пасион“ и пет номера от „Маркус-пасион“ (Пасион – разширена до грандиозни размери оратория. Това е музикално-драматичен разказ по евангелска легенда – етипа на народните представи за страданията.).

В тях композиторът отразява с безкрайна изразителност и емо­ционална сила земните човешки радости и страдания. Либретото на „Матеус-пасион“ е съставено от самия Бах с участието на Пикандер. Но както и останало­то му творчество, пасионите не са оценени от църковните и светските власти и не биват изпълнявани. Едва след сто години – на 11.03.1829 г. двадесетгодишният Менделсон, горещ почитател и пропагандатор на Бах, организира изпълнението на „Матеус-пасион“ и други негови произведения, с което „възкресява“ делото на великия композитор.

През лайпцигския период Бах създава и редица нови кантати,

между които „Сълзи, въздишки, страх и мъка“, „Стоя с единия крак в гроба“, „Лъжлив свят, не вярвам в теб!“, „Ще нося кръста аз“, „Вървя и търся страстно“, „Кой знае пос­ледния си час“, „Стига!“, „Колко много сълзи и сърдечни мъки“, „Зова те от дълбока неволя“, „Защо скърбиш, мое сърце?“, „Трябва много да изстрадаме“, „Сълзи мои, рани мои“ и други.

Животът на Бах в Лайпциг става все по-тежък, непрекъснатите борби за съ­ществуване изморяват възрастния вече композитор. Той отправя молба до саксон­ския курфюрст Фридрих-Август да бъде признат за придворен композитор и му посвещава прочутата Меса в си минор, наречена по-късно „Високата меса“. „Придворен композитор“ той става обаче едва три години по-късно.

През тези години Бах ръководи студентския музикален кръжок „Колегиум музикум“,

основан от Телеман още през 1704 г., който играе забележителна роля в музикалния живот на града. Редовно биват устройвани публични концерти, чрез което се популяризира голямата музика всред широк кръг слушатели в Лайпциг. Запазено е интересно съобщение за тези концерти: „…Публичните музикални концерти или събрания, които стават всяка неделя, се намират в пълен разцвет. Един от тях се ръководи от кралския вайсенфелдски капелмайстор и диригент на църквите „Св. Тома“ и „Св. Николай“ господин Йохан Себастиан Бах. Събра­нието става един път в седмицата, когато няма панаир – от 8 до 10 часа вечерта в кафенето на Цимерман, а през време на панаира – два пъти в седмицата, във вторник и петък по същото време. Участници в тия концерти са господа сту­дентите, между които има много добри музиканти, тъй че от тях често по-късно стават прочути виртуози.“

В кръжока Бах забравя атмосферата на интриги и клюки, царуваща в учили­щето „Св. Тома“.

За този кръжок Бах композира своите две оркестрови сюити, наречени увертюри, редица инструментални концерти и други, както и някои нови светски кан­тати предимно по текстове от Христиан Фридрих Хенрици, под псевдоним Пикандер. Най-забележителни от тях – освен споменатите „Ловджийска“ и „Сватбена“ са и „Кафейната“, „Укротеният Еол“, „Състезанието между Феб и Фам“.

По същество някои от светските кантати на Бах представляват малки опери – концерти, а други са типични зингшпили – народни музикални комедии.

През 1735 г. Бах написва „италианския“ си концерт за пиано

– първия клавирен концерт в музикалната история. Но умореният композитор вече започва да се от­тегля от обществения живот и през 1740 г. напуска студентския музикален кръжок. Довършва или преработва някои по-стари творби, а през 1742 г. с издаването на „Голдбергови вариации“ завършва сбирката от пиеси за пиано в 4 части под скромното заглавие „Упражнения за пиано“.

През 1747 г. Бах посещава двореца на пруския крал Фридрих II в Потсдам, къ­дето работи синът му Филип Емануел Бах. Кралят е музикален меценат – са­мият той свири на флейта, но е ограничен дилетант. Той задава на Бах една суха и безинтересна тема, върху която композиторът импровизира бляскава фуга, наречена „Музикална жертва“, и демонстрира по категоричен начин гениалните си творчески възможности.

Вследствие преписването на ноти на лунна светлина в детството си,

на про­дължителния напрегнат труд и в резултат на несполучлива операция в края на живота си Бах ослепява. Но и като сляп той продължава и в последните си дни да съчинява музика, като диктува нотите на свой помощник. Последната му творба е „Изкуството на фугата“ – цикъл, който съдържа 14 фуги и 4 канона върху една тема и обобщава огромния му опит и майсторство в областта на полифонията.

На 18 юли 1750 г. Бах проглежда отново. Скоро след този предсмъртен сим­птом, на 28 юли, умира в Лайпциг на 65-годишна възраст – непризнат и забра­вен. Погребват го в двора на черквата „Св. Йоан“ в Лайпциг, но при новото планиране на града гробът попада в района на улицата и никой не си спомня за него. Едва около 150 години след смъртта на композитора /1894/ случайно откриват дъбов ковчег с добре запазен мъжки скелет. Анатомичните изследвания на доктор Хис установяват, че това е скелетът на Йохан Себастиан Бах. По научни­те данни на д-р Хис и по запазени стари портрети лайпцигският скулптор Зефнер извайва бюста на композитора. Днес пред черквата „Св. Тома“ в Лайпциг се изди­га грамаден паметник на Бах.

Йохан Себастиан Бах е истински титан на мисълта, философ в музиката,

при когото рационализмът е тясно свързан с емоционалната изразителност. „Какъв гений е този Бах! Взема една мисъл и я провежда все по-дълбоко и по-дълбоко, вживява се в нея и заедно с тази мисъл прониква в потайните кътчета на ду­шата!…“ – пише А. Серов. Основни и по-важни мелодични източници на Баховата музика са народното песенно-танцово изкуство в най-широк смисъл на думата и протестантският хорал, който също лежи в основата на „светската“ песен. Влия­ние му оказва и григорианската музика.

Характерни черти на Баховото творчество са реализмът и демократизмът. До­ри и в религиозните си творби Бах отразява радостите и скърбите, мечтите и разочарованията на обикновения човек от своето време. От тук идват и острите му противоречия с реакционната черковна власт.

Бах творчески синтезира музикално-художествените постижения на цяла епо­ха.

Той е един от най-великите полифоници в историята на музиката. Серов нари­ча творчеството му „апогей на полифонията“. Фугите му са венецът на полифонията, а органните му творби — орновата на неговото творчество, най-високото художествено постижение в музиката за този инструмент – са монументални про­изведения, които нямат равни на себе си в историята на музикалното изкуство.

Изкуството на Бах има общочовешко значение, то е вечно и безсмъртно.

Жената на Бах Ана-Магдалена умира 10 години след смъртта на мъжа си в приют за бедни. Подобна е съдбата и на най-малката дъщеря на Бах Регина, коя­то през последните години на мизерния си живот получава от Бетховен материал­на подкрепа. От двата си брака Йохан Себастиан Бах има 9 дъщери и 11 синове. Почти всичките му синове стават музиканти, а четирима от тях придобиват из­вестност като композитори: Вилхелм-Фридеман Бах, Карл-Емануел Бах, Йохан- Кристоф Бах и Йохан-Кристиан Бах.

Истинско „Бахово възраждане” извършва през 1850 г._ъсто години след смъртта на Йохан Себастиан Бах, от Шуман, Вагнер, Брамс, Регер. Те основават „Бахово общество”, чиято цел е издава­нето на всички Бахови произведения. Постепенно събират творбите в 50 тома, последният от които е издаден през 1900 г. В началото на XX в. се организира „Ново Бахово общество”, чиито задачи са не само пълно и критично публикуване на познатите вече творби, но и издирване на нови, устройване на музикални фестивали и широка пропаганда на Баховата музика. Това общество съществува и днес.
Най-доброто от Бах

Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976