Бах, Хендел и дъщерята на Дитрих Букстехуде
Този текст е написан от Венци Мицов. Публикувам го с негово разрешение. С Венци заснехме урока “История на ъндърграунд рока в България” онлайн, по време на пандемията от Ковид 19, през април 2020 година. Но нека да научим нещо друго….
Една история за велики композитори
Казват, че в епохата на предкласическата музика е имало далеч по-добри композитори от Бах и Хендел…
Дали това е така или не е въпрос на предположения – уви, мнозина композитори от това време са писали много музика, но тя се е загубила някъде – или при опожарени библиотеки, или при някое местене на ноти, или кой знае как.
В някоя от книгите на големите композитори на 20 век – не помня в коя вече: или в “Аз съм композитор” на Артур Онегер, или в “Хроника на моя живот” на Стравински, някой от двамата разказваше за композитора Луиджи Бокерини, който ни е завещал огромно творчество – повече от 100 струнни квартета, повече от 100 струнни квинтета и повече от 50 триа (според Енциклопедия Британика), но при някакъв ремонт на библиотека изведнъж се намерили още над 100 квинтета, отново негови…
Такава свръхпродуктивност е почти необяснима, освен в контекста на това, че ти си придворен композитор, пишеш музика за всекидневни разточителни празненства и си наел поне още 20 твои ученици, които си обучил да пишат в твоя стил…
Е, не всички композитори от времето на барока са имали късмета да запазят нотното си творчество и днес някои музиковеди твърдят, че един от съвременниците на Бах – а именно германският композитор Хайнрих Шютц – е бил по-талантлив. За съжаление има толкова малко запазена музика от Хайнрих Шютц, че това е на практика недоказуемо.
Но да се върнем на композитора Дитрих Букстехуде, защото днес ще си говорим именно за него.
Днес Букстехуде е просто един бароков композитор със сложна за произнасяне фамилия. Но можеше да е и по-страшно. Я се опитайте да произнесете без да сбъркате името на средновековния немски минезингер (странстващ рицар-музикант) Валтер фон дер Фогелвайде? А? Сложна работа, нали?
Дитрих Букстехуде
на практика е бил първият музикант-суперзвезда във втората половина на 17 век. Роден някъде около 1637 година (годината на раждането му все още не е напълно изяснена) и починал през 1707 година, на 9 май, този композитор е истински виртуоз в изпълнението на орган.
За негова родина се смята Германия според едни. И Дания според други. И Швеция според трети – просто Дитрих се е родил в Хелзингборг, който през клетата 1637 е бил част от Дания. Впрочем други пък твърдят, че Букстехуде се е родил в Oldesloe, Дания.
Със сигурност знаем, че бащата на Букстехуде е бил органист в катедралата в Хелзингборг, което определено оказва влияние върху Дитрих в желанието му да се занимава с музика.
И тук ще пропуснем и без това оскъдните исторически данни за детството и младежките години на композитора, за да достигнем до неговата зрялост и слава.
През 17 век
музикантите имат същото нерадостно битие, каквото имат и днес. Непостоянни доходи, редуване на силни и слаби години. Някъде съм чел едно писмо на Бах до негов приятел, в което, парадоксално, великият композитор се оплаква, че годината, уви, била добра, малко хора се споминали, което донесло далеч по-слаби доходи, защото се отслужили много по-малко заупокойни литургии…
И ако сте склонни да оплюете Бах заради това, ви предлагам да погледнете същото това писмо през очите на човек, който… е имал 20 деца. Да, Бах има 20 деца.
А сега да се върнем на нашия герой Дитрих Букстехуде. През 1668 година пред Дитрих Букстехуде се отваря голяма възможност. Тя е свързана с най-добре платената работа на музикант в Европа по онова време – позицията на органист в катедралата Marienkirchе (Света Мария) в Любек.
Букстехуде е отличен музикант, на световно ниво. Най-подходящ е за поста и всички са съгласни, че той е верния човек. Само че има една уловка.
Според правилата по онова време, за да поемеш подобен пост, не е достатъчно да си виртуозен музикант и брилянтен композитор и диригент. За да се случи твоята “кариерна промоция”, както биха се изразили в HR отделите днес, по това време е било необходимо още нещо. Нещо дребно.
Да се ожениш за най-голямата неомъжена дъщеря на предишния органист.
В случая – за дъщерята на органиста Франц Тундер – Анна Маргарет Тундер. Е, Букстехуде сяда, премисля нещата, и след това взема дъщерята на предишния органист. И започва да работи на пълни обороти.
Впрочем Букстехуде постига забележителни резултати и като композитор и като органист. Може би първите музикални джем сешъни са организирани именно от него – през 1673 Дитрих организира така наречените “вечерни музикални представления” (Abendmusic), на които идват музиканти от цяла Европа. За да ви илюстрирам колко голяма е била идеята на органиста, ще посоча факта, че тези концерти продължават повече от 100 години след неговата кончина – до 1818 година.
По това време Бах е млад композитор, който все още се учи. Букстехуде за него е суперзвезда. За да го чуе, Бах предприема безпрецедентно пътуване – той върви 400 километра пеша – от Арнщад до Любек, за да чуе как импровизира Букстехуде. Дали си е струвало – очевидно да. Бах попива всичко, а след това ще надгради стила на Букстехуде и ще го доведе до неговия апотеоз – след Бах и Хендел полифоничната музика отстъпва към хомофонно – хармоничната, защото времената се променят и се появява класицизма.
Минава определено време.
Дитрих Букстехуде остарява. Съпругата му го дарява с 6 дъщери. И тогава той привиква при себе си двама млади музиканти. Сещате се кои. Йохан Себастиан Бах и Георг Фридрих Хендел. По думите на занимаващите се с история на музиката Букстехуде е харесвал и двамата, а пък и Бах е бил “фен” на Букстехуде в съвременния смисъл на тази дума.
“Скъпи млади колега, аз вече остарях” – вероятно е рекъл маестро Дитрих на всеки един от двамата – “и желая да предам щафетата на теб”
“Това е огромна чест, маестро” – вероятно са отговорили младите Бах и Хендел.
“Готов съм веднага да отстъпя мястото си. За целта трябва да подадеш документи. И още нещо дребно – ДА СЕ ОЖЕНИШ ЗА НАЙ-ГОЛЯМАТА МИ НЕОМЪЖЕНА ДЪЩЕРЯ”
И тук историята се развива така – двамата младежи не мислили много. Те учтиво благодарили на дедо им Дитрих, па си плюли на петите – единия 400 километра назад, а другия избягал чак в Лондон, където поел академичната английска музика в ръце.
И така в Любек не отишъл нито Бах, нито Хендел. А Букстехуде омъжил дъщеря си за далеч не толкова добър органист и композитор. Но на тоя свят не винаги доброто побеждава.
Седя днес и се чудя.
Какво ли е накарало Бах и Хендел да не се съгласят с всички условия на Букстехуде? От една страна си мисля, че може би свободата е надделяла у двамата млади композитори пред опцията да са “заковани” в една катедрала до края на кариерата си. А от друга страна си мисля, че, да ме прости господ, дъщерята на Букстехуде е била толкова грозна, че Бах и Хендел са си плюли на петите, зарязвайки най-добре платената работа за музикант в цяла Европа.
Която и теза да е вярна, е факт, че Бах и Хендел имат своите блестящи кариери и до ден днешен ние гледаме на тях така, както гледаме на най-високите върхове в света – със страхопочитание. А Букстехуде за съжаление днес не е толкова познат. И десетки други велики композитори от онова време са безвъзвратно загубени за нас. Бах, Хендел и дъщерята на Дитрих Букстехуде. Не всичко в този свят се решава с брак по сметка, скъпи приятели.
Бележка на автора:
Историята за дъщерята на Букстехуде не е напълно исторически доказана. Според някои източници тя е истинска, а в други изобщо не е спомената. Така, както не е напълно ясно дали Букстехуде е роден точно в годината, която е обявена за година на раждането му, не е ясно и дали той е немски или датски композитор. Единственото сигурно е, че той е оставил великолепна музика и е променил представите на хората за изкуството от този период, както и че делото му е продължено от Бах и Хендел.
