Споделете в
5/5 - (182 votes)

Феликс Менделсон Бартолди През първата половина на XIX в. в Германия твори всестранно надарен музи­кант – Феликс Менделсон – Бартолди. Той е бележит композитор, знаменит диригент, пиа­нист-виртуоз, цигулар и органист. Личното си творчество съчетава с голяма му­зикално-обществена и просветителска дейност. Менделсон е един от най-ярките представители на немската музикална романтика, песните му са пропити с тънък, проникновен и завладяващ лиризъм.

Получил голяма обща и музикална култура, необикновено енергичен и трудо­любив, през краткия си 39-годишен живот създава голям брой прекрасни произ­ведения, които са съществен принос в развитието на немската музикална култу­ра. С огромната си диригентска дейност, с пропагандирането и популяризиране­то на творчеството на великите класици и особено това на забравения Бах, както и на съвременната нему напредничава музика той още повече тласка напред разви­тието на музикалния живот в Германия.

Якоб Лудвиг Феликс Менделсон-Бартолди е роден на З.02.18О9 г. в Хамбург

в рядко културно и богато семейство. Дядо му – Мойсей Менделсон, е беден евре­ин, живял твърде оскъдно в гр. Лесау. Умен, любознателен, необикновено упорит, той без ничия помощ се издига измежду видните немски философи на XVIII в. Публикува философските си трудове „Федон”, „Ерусалим”, „Утринни часове” и други. Наричат го „еврейския Сократ”. Става близък приятел на немския фило­соф, писател и критик Готхолд Ефраим Лесинг.

Вторият от тримата синове на Мойсей – Абрахам Менделсон, е баща на ком­позитора. Отначало е търговец, после банков служител в Париж, а по-късно става съдружник на брат си – банкер.

Абрахам Менделсон е религиозен, но не и догматик – приема, че бог е един и същ за хората от различните вероизповедания, и покръства цялото си семейство. Културен и високо образован, последовател на философията на Лесинг и Мойсей, той лично ръководи и контролира възпитанието и образованието на децата си. В едно писмо до Феликс между другого пише: „Приеми в сърцето си моя девиз „бъ­ди правдив и послушен”. Това е най-хубавото, което можеш да достигнеш.”

Феликс Менделсон живее от малък при изключително благоприятни матери­ални условия.

Той не познава нуждата, разочарованието, духовната самота и не­признанието, преследващи през целия живот неговите гениални съвременници и предшественици. Наистина животът му е щастлив /Феликс значи щастие/. Укреп­ва и се развива във високо интелектуална среда, оженва се по любов, има умни и здрави деца, бива щастлив в семейния си живот. Той е вторият от четирите деца на родителите си. Всички деца имат музикални наклонности, но Феликс и сестра му Фани се посвещават всецяло на музиката. Фани става пианистка-виртуозка и композиторка и често изпълнява на концерти произведенията на брат си Феликс. Между Фани и Феликс съществува най-нежна обич и привързаност до края на жи­вота им. След като поемат своя път, те водят широка кореспонденция помежду си, която служи като източник на данни за биографията на Менделсон.
Майката на композитора, образована и културна, е първият учител по пиано на Феликс.

Още съвсем млад Менделсон

изучава и владее перфектно четири чужди езика освен немския – френски, испански, италиански и английски, превежда свободно от класическите езици – гръцки и латински, учи рисуване при известния худож­ник Рьозел. През 1833 г., когато работи в Дюселдорф, учи рисуване с акварел и усво­ява толкова добре изобразителното изкуство, че неговите картини съперничат, а някои, като „Рейнския водопад”, „Дюселдорф”, „Черква в Люцерн”, „Селска ули­ца в Унтерзеен”, превъзхождат много от творбите на съвременниците му – про­фесионални художници. Покрай умствените занимания Феликс спортува интен­зивно, особено езда и плуване.

Менделсон изучава цигулка, композиция и теория на музиката

при трима от най- известните тогавашни музикални педагози. Карл Целтер оказва най-голямо вли­яние за музикалното развитие на Менделсон. Той му вдъхва особена любов към музиката на Йохан Себастиан Бах, дава му и солидна теоретична подготовка. Целтер е ръководител на Берлинската певческа капела, съвременник, приятел и съ­ветник на Гьоте.

Още от малък Менделсон учудва с изключителния си музикален талант и подготовка, с което напомня за Моцарт и Шуберт. На деветгодишна възраст напри­мер е вече пианист-виртуоз и излиза на публични концерти. На единадесетгодишна възраст композира първите си творби – операта „Двамата племенници“, един квартет, няколко фуги, една малка симфония, а шестнайсетгодишен пише втора­та си опера „Сватбата на Камачо“ по Мигуел де Сервантес. В тях се чувствува влиянието на Моцарт и Вебер, но същевременно блика и силата на бъдещия гений. Учителят му Целтер се гордее със своя необикновен ученик и го запознава с Гьо­те. Менделсон очарова Гьоте с виртуозното си свирене и изключително композиторско дарование за възрастта си, поразява го с високата си и многостранна кул­тура.

Още през 1812 г. семейството на Менделсон се премества в Берлин.

Гостоприем­ният им дом става едва ли не музикален и културен център на пруската столица – там гостуват всички по-известни личности в областта на науката и изкуствата. Чуждестранните музиканти, пребиваващи в Берлин, считат за свой дълг да посе­тят този „храм на културата“. Така малкият Менделсон се запознава в бащината си къща с Карл-Мария фон Вебер, Лудвиг Шпор, Николо Паганини, с мастития ита­лианец Спонтини, с цигуларя Буш, с Игнац Мошелес, Хумел, Швинд, с философа Хегел, поета Хайне, датския скулптор Торвалдсен, с Яков Грим, братя Хумболт, Брентано, Е.Т.А. Хофман, Бек и много други. Познанствата и общуването с тези дейци още повече спомагат за разширяване на художествения му кръгозор, за не­говото творческо узряване. Но, разбира се, най-голям фактор за музикалното му развитие е огромният труд, който детето полага системно, ежедневно. То свири по 6-8 часа на пиано и на цигулка всеки ден, без изключение. Той е не само пианист-виртуоз, но и блестящ цигулар.

Веднъж баща му замолва Игнац Мошелес,

най-видния тогава педагог по пиа­но, да предава уроци и на Менделсон. Мошелес отказва, защото момчето е вече ис­тински майстор на пианото и няма какво повече да го научи. Но Мошелес по-късно години наред пропагандира неговото творчество в Лондон, с което извънредно много подпомага големия му успех, когато през 1829 г. Менделсон посещава британ­ската столица. Впоследствие Мошелес е един от най-близките сътрудници на Мен­делсон в Лайпцигската консерватория и негов добър приятел.

През 1825 с Менделсон посещава Швейцария, а в Париж Керубини, директорът на консерваторията, остава очарован от изпълнителското майсторство на 16-годишния младеж и от голямата му теоретична подготовка.

Завърнал се в Германия, 17-годишният Менделсон композира няколко твор­би,

между които един струнен октет, кантата по текст на Гьоте, Първа симфония в до-минор и блестящата увертюра „Сън в лятна нощ“ по едноименната комедия на Шекспир. Увертюрата бързо прави известно името му в цял свят. И днес тя е най-популярното му произведение. Цялата увертюра е пропита с хумор, безгриж­ност, фантастика и богата мелодичност. От нея бликат поезия, красота и непос­редственост. С нея Менделсон слага началото на програмната романтична кон­цертна увертюра /1826/.

Произведенията му вече се чуват все по-често в концертните зали и славата му на композитор и изпълнител все повече се разнася из страната, но той продължа­ва да се усъвършенствува като музикант и да попълва общото си образование.

През 1827 г. Менделсон постъпва в Берлинския университет,

където изучава философия при Хегел и Лихтенщайн и завършва историко-филологически науки. На 21-годишна възраст е вече напълно завършен музикант и високо образован гражданин. Не напразно Шуман го смята за най-образованата личност на своето време.

Менделсон се прекланя пред великото изкуство на Йохан Себастиан Бах, Глук, Хендел, Хайдн, Бетховен, но установява, че по това време те навсякъде са прене­брегнати и забравени, особено Бах. У него се поражда великолепната идея да въз­роди великото им изкуство. През пролетта на 1829 г. двадесетгодишният компо­зитор въпреки многобройните пречки и трудности, създавани от клерикалните, аристократичните и музикалните среди, подготвя и дирижира в Берлин грандиоз­ната Бахова оратория „Матеус пасион“ /„Страстите на Матея“/ с триумфален успех. Преди това ораторията била изпълнена само веднъж, но без да бъде раз­брана от съвременниците му. Едва сега, на 10.03.1829 г., 100 години след това, е поднесена на широка аудитория, която оценява истинските достойнства на без­смъртното творение. С този концерт той слага началото на истинското възражда­не на Баховата музика.

След това голямо събитие Менделсон предприема дълго пътуване из Европа –

Англия, Франция, Швейцария и Италия. В Лондон е посрещнат възторжено. Там изнася концерти като пианист и диригент, изпълнява творби от Вебер, Бетховен и свои произведения, най-вече „Сън в лятна нощ“. В Лондон за пръв път дирижира наизуст, което дотогава не е било прието. Музиката му има огромен успех. По то­зи повод той пише: „Моята музика ми създаде много повече връзки, отколото пре­поръчителните писма, които носех.“ До края на живота си той посещава Лондон още 6 пъти, където дирижира с все по-голям успех свои и чужди произведения. След Хендел най-популярният композитор в Англия е Менделсон. И до днес него­вата музика се ползва с голямо обаяние всред английския народ.

При първото си посещение в Англия Менделсон посещава и Шотландия. Под впечатленията на суровата природа създава „Шотландска соната“ /1829/, както и увертюрата „Фингалова пещера“ или „Хебриди“/1832/. През 1842 г. написва наситена­та със строгост и меланхолия „Шотландска симфония“, в III част на която е отра­зена мрачната легенда за Мария Стюарт. Симфонията е едно от най-ценните про­изведения на Менделсон. Увертюрата „Фингалова пещера“ е написана под впе­чатленията на едноименната пещера на Хебридските острови край Шотландия.

От Шотландия Менделсон се завръща за кратко време в Берлин

и в чест на сребърната сватба на родителите си написва малката опера „Завръщане от чуж­бина“. Точно по това време завършва и „Реформационната симфония“, компози­рана по случай 300-годишнината от Реформацията на Мартин Лутер.

Веднага след това продължава пътешествието си в Италия, където прекарва десет месеца. Обикаля цялата страна. Любува се на огромното наследство на кла­сическите произведения на изкуството, на хубавата италианска природа, но тога­вашната италианска оперна музика го разочарова. Запознава се с Гаетано Доницети и с младия френски композитор Хектор Берлиоз.

В Милано Менделсон завършва ораторията „Първа Валпургиева нощ“

по текст на Гьоте и Първи концерт за пиано. Под впечатленията на слънчева Италия през 1833 г. композира Симфония №4 /„Италианска“/ – и до днес най-популярната симфония на Менделсон, шедьовър в световната симфонична литература. Фина­лът на симфонията е изграден върху италианския народен танц „салтарело“. Тя е възхитително произведение, в което е отразена ласкавата италианска природа. От нея струят слънчева светлина, блясък, бодрост и свежест.

В Париж Менделсон остава пет месеца. Там се среща с Шопен, Лист, Паганини, Майербер, Росини, посещава концерти и опери. Неговите произведения се при­емат много радушно от парижката публика. Оттам той се завръща в Германия с мисълта да работи за издигане музикалната култура на своя народ, за немска на­ционална музика.

Целтер – неговият учител, директорът на Берлинската певческа капела, уми­ра.

Менделсон се кандидатира за овакантеното място, като даже предлага да раз­дели длъжността с още някой кандидат. Но въпреки голямата му заслуга към нем­ската музика и спечелената вече световна слава пруската реакция не се съглася­ва да назначи един „хлапак“, и то „евреин“. Менделсон е дълбоко огорчен. Точно по това време му предлагат и той приема да участвува в петнайсетия фестивал на Долен Рейн. В Дюселдорф дирижира Хенделовата оратория „Израел в Египет“ при огромен успех. Концертът е най-голямото събитие във фестивала, а той веднага е назначен за музикален директор в Дюселдорф. Три години /1833—1835/ ръ­ководи с голямо умение и ентусиазъм музикалния живот в града и успява да го направи един от най-големите музикални центрове на Германия.

Включва в ра­йона на своята дейност и градовете Аахен и Кьолн, грижи се за оперите, за симфоничните оркестри, за църковната музика, изнася концерти като пианист, органист и диригент. Посещава богати библиотеки в областта, където намира ценни, неизвестни творби на старите майстори Грегорио Алегри, Палестрина, Антонио Лоти и други, които незабавно изпълнява.

Феликс Менделсон БартолдиВъпреки разностранните си задължения той намира време и да композира.

През 1833 г. написва увертюрата „Хубавата Мелузина“, а през 1835 г. – голямата ора­тория „Павел“. В ораторията няма християнска догматика въпреки библейския й сюжет, а велика хуманна идея. В.В.Стасов дава много висока оценка на това про­изведение. Единадесет години по-късно в Лайпциг написва и другата си велико­лепна оратория – „Илия“, в която изобилстват героични и драматични момен­ти. Ораторията „Христос“ е започната, но недовършена.

След изтичане на договорния тригодишен срок Менделсон се връща в Берлин.

Берлинската академия на изкуствата го приема за свой член, а Лайпцигският уни­верситет му предлага катедрата по история на музиката. Канят го и за директор на прочутия музикален институт „Гевандхаус“ в Лайпциг. Менделсон приема с радост и от 1835 г. се установява в Лайпциг до края на живота си.

Лайпциг е на времето си най-оживеният стопански и културен център на Гер­мания.

Още тогава там се провежда прочутият в цял свят Лайпцигски панаир, гра­дът е средище на книгопечатането и издателствата. Там е роден Вагнер, там жи­веят Гьоте, Шилер и други дейци на изкуството. Великият Бах седемнадесет годи­ни твори в този град – огнище на немската култура.

В Лайпциг композиторът продължава със същата упоритост да издирва и ен­тусиазирано да пропагандира музиката на Бах като диригент, пианист и органист. Истински празници са концертите, които Менделсон изнася на органа в църквата „Св. Тома“ – същия орган, на който някога е свирил и Бах. „Не мога да изразя колко съм доволен от всичко, което е свързано с моята нова длъжност“ – пише той. Освен Бах дирижира произведения на Хендел, Моцарт, Бетховен, Керубини, които обожава, и творбите на други талантливи композитори. Роберт Шуман открива във Виена Деветата симфония в до-мажор на Франц Шуберт и вед­нага я изпраща на Менделсон в Лайпциг, който за пръв път изпълнява тази гени­ална Шубертова. творба /1839/.

През целия си живот и особено през лайпцигския период Менделсон развива

огромна, необикновена по обем диригентска дейност. На 26-годишна възраст той вече е един от най-големите диригенти на своето време не само по количеството на изпълненията, но и по творческото и проникновено интерпретиране на дирижира­ните от него творби. Със своята приятна външност, изящни маниери, с изражение­то на лицето, движенията на главата и ръцете си, с пламтящите от ентусиазъм очи, с дълбокото и детайлно познаване на дирижираното произведение Мендел­сон завладява целия оркестър. Всички чувстват неговото духовно превъзход­ство и с желание му се подчиняват.

Менделсон пръв въвежда новия, съвременен начин на дирижиране –

с парти­турата върху специален пулт пред оркестъра и с диригентска палка в ръка, обър­нат с лице към оркестъра, който Вагнер и Берлиоз утвърждават окончателно (Дотогава, с изключение на Вебер, е дирижирал първият цигулар на оркестъра с лъка, като съ­щевременно е свирел на цигулката си, или пианистът, като свирел и на пианото в състава на оркес­търа).

В Лайпциг Менделсон се запознава с Роберт Шуман и Клара Вик, между тях се създават топли приятелски връзки. По-късно се запознава и с Рихард Вагнер. Той се прекланя пред гениалното му творчество, пред композитора, който пише и музиката, и текста, но самия Вагнер не обича заради високомерието, надменността и чувството му на завист.

През 1837 г. Менделсон се оженва за Сесил Жанрено

– очарователна, много ин­телигентна, скромна и музикална девойка, която се привързва към него с цялата нежност на своята благородна душа. Двамата създават хармонично семейство, а и петте им деца получават солидно образование.

Въпреки огромната си слава на композитор и диригент и високото си общес­твено положение Менделсон си остава все така тих, скромен, общителен и симпа­тичен човек, извънредно сърдечен и отзивчив в отношението си към хората. Дре­бен на ръст, ио с обаятелна външност, весел, много подвижен, изпълнен с енер­гия и ентусиазъм както в своята работа, така и в личния си живот.

Феликс Менделсон БартолдиМенделсон работи извънредно много, почти денонощно.

Освен големите за­дължения във връзка с честите концерти на „Гевандхаус“ той се изявява и като из­пълнител на пиано, предимно в камерен състав, и на орган. Съвременниците му го наричат „кентавър, чийто кон е пианото“. Но най-голямо място в живота си Мен­делсон отрежда за творческата си дейност. В клавирните си творби той изявява ярко своя голям талант. Най-значителните от тях са 4-те сонати, прелюдии и фу­ги, разни други пиеси и особено 8-те тетрадки „Песни без думи“, включващи че­тиридесет и девет малки пиеси за пиано. Те го правят популярен из цяла музикал­на Европа. В тези миниатюри с изключително обаятелни мелодии Менделсон вла­га цялото си вдъхновено майсторство. Шуман казва за тях, че „те ни гледат като слънчева светлина“.

Композира също така много камерни творби – октети, секстети, квартети, триа и други. През целия си живот написва около сто и четириде­сет песни за солови и хорови изпълнения по текст на Гьоте, Шилер, Хайне, Тик, Уланд, Айхендорф, Грилпарцер, Флемил, Байрон и др., както и по народни тек­стове. Въпреки че като песенен композитор, общо взето, не надминава Шуберт, Шуман и Брамс, някои от песните му носят великолепни качества /„Зулейка“, „Попътна песен“, ,,Нова любов“, „На крилата на песента“, „Любовни песни“, „Пролетна песен“/. Песните му са лирични, с много красива мелодика.

През 1843 г. Менделсон композира музика към Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“,

увертюрата на която е написал 17 години по-рано. Състои се от 9 части – Скерцо, Интермецо, Ноктюрно, Сватбен марш, Танц на елфите, два хора и 2 номера към мелодрамата. Най-известни от тях са „Сватбен марш“ и „ Танц на ел­фите“. Макар че дълъг период от време дели създаването на увертюрата от оста­налата музика, между тях няма големи стилови различия.

Оперната му музика няма успех, въпреки че и той като Хайдн се стреми цял живот към значително оперно творчество.

Менделсон композира и няколко произведения за соло инструменти и оркес­тър,

между които са забележителните му Концерт за пиано и оркестър №1 /1832/, №2- /1839/ и Концерт за цигулка и оркестър в ми-минор /1844/. Широко популярният цигулков концерт е облъхан от романтичен дух. По високите си ху­дожествени достойнства се нарежда до концертите на Бетховен, Чайковски, Брамс, Паганини, 5-ти концерт на Моцарт и този на Дворжак. И до днес той неиз­менно е в репертоара на изтъкнатите цигулари.

Менделсон създава и църковна музика и много произведения от други жанро­ве.

Най-значителното дело на Менделсон като обществен деец е създаването по негова инициатива на Лайпцигската консерватория /1843/ – първото музикално-учебно заведение от този род в Германия. Композиторът се убеждава, че докато не се открие държавно музикално училище, музикалното образование винаги ще бъ­де случайно, ще зависи от настроението, щедростта и вкуса на църковните ръко­водители и висшата аристокрация. Той привлича за преподаватели знаменити му­зикални дейци, между които и Роберт Шуман, който води класа по пиано, композиция и четене на партитури. Образователната система на консерваторията е до­бре обмислена и осъществена и задоволява напълно нуждата от музикално обра­зование в Германия. И до днес Лайпцигската консерватория се слави като една от най-добрите в света.

Големите заслуги на Менделсон към немската музикална култура

са високо оценени – Лайпцигският университет му дава почетното звание „Доктор по философия“, а саксонският крал – „Придворен капелмайстор“.

През 1846 г. преумореният и измъчен от напрегнат труд Менделсон чувства силно главоболие. Лекарите му предписват пълна почивка и прекъсване на кон­цертната дейност. Въпреки тежкото си заболяване през пролетта на 1847 г. пред­приема ново концертно пътуване до Лондон. По пътя, още във Франкфурт, получа­ва жестоката вест за внезапната смърт на любимата му сестра Фани – тежък удар, който сломява неговата чувствителна натура.

След Англия, за да избегне мъката по непрежалимата си сестра, Менделсон по­сещава Швейцария с цялото си семейство. Завърнал се в Лайпциг, той се усамо­тяла в семейството си и страни от светския живот. В това състояние започва гран­диозната оратория „Христос“ и операта „Лорелай“, но не ги довършва. Ужасно­то главоболие става негов постоянен спътник. През един октомврийски ден то става нетърпимо, няколко дни по-късно получава кръвоизлив в мозъка и на 4 ок­томври 1847 г. умира, ненавършил тридесет и девет години. (От кръвоизлив в мозъка умират родителите му и двете му сестри.)

Погребението на Менделсон е тържествено.

Изпълняват се хорове от негови оратории и от „Страсти по Матей“ от Бах. Роберт Шуман възкликва с мъка: „Защо трябваше този изумителен човек да напусне земята!“’ В дневника си записва: „Неговата смърт е непоправима загуба за всички онези, които го познаваха и обичаха не само като артист, но и като човек и приятел. Небето го грабна в най-големият му блясък, в разцвета на силите му. Не е ли щастие да се умре така. Той изпълни своята мисия!“ Обявен е всенароден траур за ранната смърт на ве­ликия композитор. В траур потъва и Англия. Навсякъде се изпълняват траурни концерти с негови композиции.

Феликс Менделсон БартолдиОще приживе музиката на Менделсон получава признание в цяла музикална Европа.

От него се учат Шуман, Брамс, Вагнер, Чайковски, Масне, Шосон и мно­го други от по-старото поколение и съвременни композитори. През 1861 г. в Лай­пциг е основано Менделсоново дружество, а Берлинската академия на изкуствата учредява специална ежегодна Менделсонова премия по композиция. Това високо музикално отличие е присъждано два пъти на нашия композитор Панчо Владигеров – през 1918 г. и през 1922 г. През 1884 г. издигат великолепен паметник на Менделсон пред новата сграда на „Гевандхаус“, а по-късно и в други градове на Германия и в Лондон.

В огромното творчество на Менделсон липсва някаква особена строгост и задълбоченост

на съдържанието или силен драматизъм. То е далеч от философска­та дълбочина и проблемност на Бах, от героичната патетика и високата идейност на Бетховен. Чужда му е психологическата вглъбеност на Шопен и Шуман или яр­кото новаторство на Берлиоз и Лист. Но все пак голямо и безсмъртно е неговото наследство. Менделсон е вдъхновен художник, съчетал гениално новоромантичните тецденции с традициите на музикалния класицизъм, дълбоко познаващ законите на музикалната техника, владеещ до съвършенство контрапункта и хармонията. Музиката му е достъпна, ясна, светла, наситена с искреност, простота, изя­щество и завършеност на формата. Тя се отличава още с ярка мелодичност, ро­мантично настроение, наситена е с емоционалност и нежна поетична лирика.

Източници на музиката му са немските, италианските и шотландските на­родни песни, както и богатото немско музикално наследство – протестантската музика, музиката на Бах, Хендел и Глук, на Хайдн, Бетховен, Шуберт.

Чайковски пише за него: „Менделсон всякога ще остане образец на безукоризнено чист стил и ще бъде признато, че има рязко очертана музикална индиви­дуалност, която бледнее пред сиянието на гении като Бетховен, но която високо се издига над тълпите музиканти -занаятчии от немската школа.“

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА МЕНДЕЛСОН

Симфонии

Симфония за струнен оркестър /1821/; Симфония №1 в до-минор /1824/; Симфония-кантата №2 „Хвалебствен химн“ в си-бемол мажор за солисти, хор и оркестър в чест на Йохан Гутенберг /1840/; Симфония №3 „Шотландска“ в ла-ми­нор /1842/; Симфония №4 „Италианска“ в ла-мажор /1833/; Симфония №5 в ре-мажор „Реформационна“ /19304

Увертюри

„Увертюра с тромпети“ /1825/; „Сън в лятна нощ“ по Шекспир /1826/; „Увертюра за духова музика“ в до-мажор /1824/; „Морска тишина и щастливо плаване“ /1828/; „Фингалова пещера“ /„Хебриди” /1832/; „Приказка за хубавата Мелузина“ /1833/; Увертюра „Аталия“ по Расин /1845/; Увертюра „Рюи Блаз“ по Виктор Юго

За соло инструмент с оркестър .
а/ Пиано и оркестър

Концерт за пиано и оркестър в ла-минор /1822/; Концерт за пиано и оркестър №1 в сол-минор /1832/; Концерт за пиано и оркестър №2 в ре-минор /1839/; Бри­лянтно капричио в си-минор /1831/; Брилянтно рондо в ми-бемол мажор /Ц34/; Серенада и алегро джокозо в ре-мажор /1838/; Концерт за две пиана и оркестър в ла-бемол мажор /1823/; Концерт за две пиана и оркестър в ми-мажор /1824/.

б/ Цигулка и оркестър

Концерт за цигулка и оркестър в ми-минор, оп. 64 /1844/; Концерт за цигулка и оркестър в ре-минор /неиздаден/ /1822/; Концерт за цигулка и пиано и оркестър в ре-минор /1823/; Други оркестрови творби; Траурен марш в ла-минор /1836/; Марш в ре-мажор.

Сценична музика към

„Упоритият принц” по Калдерон /1833/; „Сън в .лятна нощ“ по комедията на Шекспир /1842/; „Антигона“ по Софокъл /1843/; „Аталия“ по Расин /1845/; „Едип в Колона“ по Софокъл /1845/: „Рюи Блаз“ по Виктор Юго.

Опери

„Двамата племенници /1819/; „Сватбата на Камачо“ по Сервантес /1825/; „Завръщане от чужбина“ /1829/; „Лорелай“ по либрето от Хайбер, незавършена /1847/.

Вокални произведения

Песни и романси с акомпанимент на пиано — 78.
Вокални дуети — 12.
Хорови песни — 46.

Камерна музика

Октет в ми-бемол мажор /1825/; Секстет в ре-мажор /1824/; Струнен квинтет в ла-мажор /1832/; Струнни квартети – 7; Клавирни квинтети – 3; Клавирни триа – 2; сонати за виолончело и пиано – 2 и др.

Произведения за пиано

Четири сонати в сол-минор /1821/, ми-мажор /1826/, си-бемол мажор /1827/, фа-диез минор /1829/; прелюдии и фуги – 2; вариации – 19; Песни без думи – 49; капричии, фантазии, прелюдии и други – около 34.

Кантати

„Концертна ария“ за сопран и оркестър /1834/; „Раздялата на ловците“ по Айхендорф за хор и медни духови инструменти /1840/; „Празничен химн“ по случай 400-годишнината от откриването на книгопечатането от Йохан Гутенберг /1840/; Празничен химн „На артистите“ по Ф. Шилер за хор, солисти и оркестър /1846/.

Оратории

„Павел“ по библейски сюжет. Текст – Шубринг и Бруно Бауер /1835/; „Пър­ва Валпургиева нощ“ по Гьоте, балада за хор, солисти и оркестър /1843/; „Илия“ по библейски сюжет, върху текст от Шубринг и Бруно Бауер, за солисти, хор и ор­кестър, незавършена /1846/; „Христос“ по библейски сюжет, недовършена /1847/; религиозни творби – 39, произведения за орган; прелюдии – 3, фуги – 3, сонати – 6 и други – всичко 13.


Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976

Феликс Менделсон – Бартолди 1809-1847