През първата половина на XIX в. в Германия твори всестранно надарен музикант – Феликс Менделсон – Бартолди. Той е бележит композитор, знаменит диригент, пианист-виртуоз, цигулар и органист. Личното си творчество съчетава с голяма музикално-обществена и просветителска дейност. Менделсон е един от най-ярките представители на немската музикална романтика, песните му са пропити с тънък, проникновен и завладяващ лиризъм.
Получил голяма обща и музикална култура, необикновено енергичен и трудолюбив, през краткия си 39-годишен живот създава голям брой прекрасни произведения, които са съществен принос в развитието на немската музикална култура. С огромната си диригентска дейност, с пропагандирането и популяризирането на творчеството на великите класици и особено това на забравения Бах, както и на съвременната нему напредничава музика той още повече тласка напред развитието на музикалния живот в Германия.
Якоб Лудвиг Феликс Менделсон-Бартолди е роден на З.02.18О9 г. в Хамбург
в рядко културно и богато семейство. Дядо му – Мойсей Менделсон, е беден евреин, живял твърде оскъдно в гр. Лесау. Умен, любознателен, необикновено упорит, той без ничия помощ се издига измежду видните немски философи на XVIII в. Публикува философските си трудове „Федон”, „Ерусалим”, „Утринни часове” и други. Наричат го „еврейския Сократ”. Става близък приятел на немския философ, писател и критик Готхолд Ефраим Лесинг.
Вторият от тримата синове на Мойсей – Абрахам Менделсон, е баща на композитора. Отначало е търговец, после банков служител в Париж, а по-късно става съдружник на брат си – банкер.
Абрахам Менделсон е религиозен, но не и догматик – приема, че бог е един и същ за хората от различните вероизповедания, и покръства цялото си семейство. Културен и високо образован, последовател на философията на Лесинг и Мойсей, той лично ръководи и контролира възпитанието и образованието на децата си. В едно писмо до Феликс между другого пише: „Приеми в сърцето си моя девиз „бъди правдив и послушен”. Това е най-хубавото, което можеш да достигнеш.”
Феликс Менделсон живее от малък при изключително благоприятни материални условия.
Той не познава нуждата, разочарованието, духовната самота и непризнанието, преследващи през целия живот неговите гениални съвременници и предшественици. Наистина животът му е щастлив /Феликс значи щастие/. Укрепва и се развива във високо интелектуална среда, оженва се по любов, има умни и здрави деца, бива щастлив в семейния си живот. Той е вторият от четирите деца на родителите си. Всички деца имат музикални наклонности, но Феликс и сестра му Фани се посвещават всецяло на музиката. Фани става пианистка-виртуозка и композиторка и често изпълнява на концерти произведенията на брат си Феликс. Между Фани и Феликс съществува най-нежна обич и привързаност до края на живота им. След като поемат своя път, те водят широка кореспонденция помежду си, която служи като източник на данни за биографията на Менделсон.
Майката на композитора, образована и културна, е първият учител по пиано на Феликс.
Още съвсем млад Менделсон
изучава и владее перфектно четири чужди езика освен немския – френски, испански, италиански и английски, превежда свободно от класическите езици – гръцки и латински, учи рисуване при известния художник Рьозел. През 1833 г., когато работи в Дюселдорф, учи рисуване с акварел и усвоява толкова добре изобразителното изкуство, че неговите картини съперничат, а някои, като „Рейнския водопад”, „Дюселдорф”, „Черква в Люцерн”, „Селска улица в Унтерзеен”, превъзхождат много от творбите на съвременниците му – професионални художници. Покрай умствените занимания Феликс спортува интензивно, особено езда и плуване.
Менделсон изучава цигулка, композиция и теория на музиката
при трима от най- известните тогавашни музикални педагози. Карл Целтер оказва най-голямо влияние за музикалното развитие на Менделсон. Той му вдъхва особена любов към музиката на Йохан Себастиан Бах, дава му и солидна теоретична подготовка. Целтер е ръководител на Берлинската певческа капела, съвременник, приятел и съветник на Гьоте.
Още от малък Менделсон учудва с изключителния си музикален талант и подготовка, с което напомня за Моцарт и Шуберт. На деветгодишна възраст например е вече пианист-виртуоз и излиза на публични концерти. На единадесетгодишна възраст композира първите си творби – операта „Двамата племенници“, един квартет, няколко фуги, една малка симфония, а шестнайсетгодишен пише втората си опера „Сватбата на Камачо“ по Мигуел де Сервантес. В тях се чувствува влиянието на Моцарт и Вебер, но същевременно блика и силата на бъдещия гений. Учителят му Целтер се гордее със своя необикновен ученик и го запознава с Гьоте. Менделсон очарова Гьоте с виртуозното си свирене и изключително композиторско дарование за възрастта си, поразява го с високата си и многостранна култура.
Още през 1812 г. семейството на Менделсон се премества в Берлин.
Гостоприемният им дом става едва ли не музикален и културен център на пруската столица – там гостуват всички по-известни личности в областта на науката и изкуствата. Чуждестранните музиканти, пребиваващи в Берлин, считат за свой дълг да посетят този „храм на културата“. Така малкият Менделсон се запознава в бащината си къща с Карл-Мария фон Вебер, Лудвиг Шпор, Николо Паганини, с мастития италианец Спонтини, с цигуларя Буш, с Игнац Мошелес, Хумел, Швинд, с философа Хегел, поета Хайне, датския скулптор Торвалдсен, с Яков Грим, братя Хумболт, Брентано, Е.Т.А. Хофман, Бек и много други. Познанствата и общуването с тези дейци още повече спомагат за разширяване на художествения му кръгозор, за неговото творческо узряване. Но, разбира се, най-голям фактор за музикалното му развитие е огромният труд, който детето полага системно, ежедневно. То свири по 6-8 часа на пиано и на цигулка всеки ден, без изключение. Той е не само пианист-виртуоз, но и блестящ цигулар.
Веднъж баща му замолва Игнац Мошелес,
най-видния тогава педагог по пиано, да предава уроци и на Менделсон. Мошелес отказва, защото момчето е вече истински майстор на пианото и няма какво повече да го научи. Но Мошелес по-късно години наред пропагандира неговото творчество в Лондон, с което извънредно много подпомага големия му успех, когато през 1829 г. Менделсон посещава британската столица. Впоследствие Мошелес е един от най-близките сътрудници на Менделсон в Лайпцигската консерватория и негов добър приятел.
През 1825 с Менделсон посещава Швейцария, а в Париж Керубини, директорът на консерваторията, остава очарован от изпълнителското майсторство на 16-годишния младеж и от голямата му теоретична подготовка.
Завърнал се в Германия, 17-годишният Менделсон композира няколко творби,
между които един струнен октет, кантата по текст на Гьоте, Първа симфония в до-минор и блестящата увертюра „Сън в лятна нощ“ по едноименната комедия на Шекспир. Увертюрата бързо прави известно името му в цял свят. И днес тя е най-популярното му произведение. Цялата увертюра е пропита с хумор, безгрижност, фантастика и богата мелодичност. От нея бликат поезия, красота и непосредственост. С нея Менделсон слага началото на програмната романтична концертна увертюра /1826/.
Произведенията му вече се чуват все по-често в концертните зали и славата му на композитор и изпълнител все повече се разнася из страната, но той продължава да се усъвършенствува като музикант и да попълва общото си образование.
През 1827 г. Менделсон постъпва в Берлинския университет,
където изучава философия при Хегел и Лихтенщайн и завършва историко-филологически науки. На 21-годишна възраст е вече напълно завършен музикант и високо образован гражданин. Не напразно Шуман го смята за най-образованата личност на своето време.
Менделсон се прекланя пред великото изкуство на Йохан Себастиан Бах, Глук, Хендел, Хайдн, Бетховен, но установява, че по това време те навсякъде са пренебрегнати и забравени, особено Бах. У него се поражда великолепната идея да възроди великото им изкуство. През пролетта на 1829 г. двадесетгодишният композитор въпреки многобройните пречки и трудности, създавани от клерикалните, аристократичните и музикалните среди, подготвя и дирижира в Берлин грандиозната Бахова оратория „Матеус пасион“ /„Страстите на Матея“/ с триумфален успех. Преди това ораторията била изпълнена само веднъж, но без да бъде разбрана от съвременниците му. Едва сега, на 10.03.1829 г., 100 години след това, е поднесена на широка аудитория, която оценява истинските достойнства на безсмъртното творение. С този концерт той слага началото на истинското възраждане на Баховата музика.
След това голямо събитие Менделсон предприема дълго пътуване из Европа –
Англия, Франция, Швейцария и Италия. В Лондон е посрещнат възторжено. Там изнася концерти като пианист и диригент, изпълнява творби от Вебер, Бетховен и свои произведения, най-вече „Сън в лятна нощ“. В Лондон за пръв път дирижира наизуст, което дотогава не е било прието. Музиката му има огромен успех. По този повод той пише: „Моята музика ми създаде много повече връзки, отколото препоръчителните писма, които носех.“ До края на живота си той посещава Лондон още 6 пъти, където дирижира с все по-голям успех свои и чужди произведения. След Хендел най-популярният композитор в Англия е Менделсон. И до днес неговата музика се ползва с голямо обаяние всред английския народ.
При първото си посещение в Англия Менделсон посещава и Шотландия. Под впечатленията на суровата природа създава „Шотландска соната“ /1829/, както и увертюрата „Фингалова пещера“ или „Хебриди“/1832/. През 1842 г. написва наситената със строгост и меланхолия „Шотландска симфония“, в III част на която е отразена мрачната легенда за Мария Стюарт. Симфонията е едно от най-ценните произведения на Менделсон. Увертюрата „Фингалова пещера“ е написана под впечатленията на едноименната пещера на Хебридските острови край Шотландия.
От Шотландия Менделсон се завръща за кратко време в Берлин
и в чест на сребърната сватба на родителите си написва малката опера „Завръщане от чужбина“. Точно по това време завършва и „Реформационната симфония“, композирана по случай 300-годишнината от Реформацията на Мартин Лутер.
Веднага след това продължава пътешествието си в Италия, където прекарва десет месеца. Обикаля цялата страна. Любува се на огромното наследство на класическите произведения на изкуството, на хубавата италианска природа, но тогавашната италианска оперна музика го разочарова. Запознава се с Гаетано Доницети и с младия френски композитор Хектор Берлиоз.
В Милано Менделсон завършва ораторията „Първа Валпургиева нощ“
по текст на Гьоте и Първи концерт за пиано. Под впечатленията на слънчева Италия през 1833 г. композира Симфония №4 /„Италианска“/ – и до днес най-популярната симфония на Менделсон, шедьовър в световната симфонична литература. Финалът на симфонията е изграден върху италианския народен танц „салтарело“. Тя е възхитително произведение, в което е отразена ласкавата италианска природа. От нея струят слънчева светлина, блясък, бодрост и свежест.
В Париж Менделсон остава пет месеца. Там се среща с Шопен, Лист, Паганини, Майербер, Росини, посещава концерти и опери. Неговите произведения се приемат много радушно от парижката публика. Оттам той се завръща в Германия с мисълта да работи за издигане музикалната култура на своя народ, за немска национална музика.
Целтер – неговият учител, директорът на Берлинската певческа капела, умира.
Менделсон се кандидатира за овакантеното място, като даже предлага да раздели длъжността с още някой кандидат. Но въпреки голямата му заслуга към немската музика и спечелената вече световна слава пруската реакция не се съгласява да назначи един „хлапак“, и то „евреин“. Менделсон е дълбоко огорчен. Точно по това време му предлагат и той приема да участвува в петнайсетия фестивал на Долен Рейн. В Дюселдорф дирижира Хенделовата оратория „Израел в Египет“ при огромен успех. Концертът е най-голямото събитие във фестивала, а той веднага е назначен за музикален директор в Дюселдорф. Три години /1833—1835/ ръководи с голямо умение и ентусиазъм музикалния живот в града и успява да го направи един от най-големите музикални центрове на Германия.
Включва в района на своята дейност и градовете Аахен и Кьолн, грижи се за оперите, за симфоничните оркестри, за църковната музика, изнася концерти като пианист, органист и диригент. Посещава богати библиотеки в областта, където намира ценни, неизвестни творби на старите майстори Грегорио Алегри, Палестрина, Антонио Лоти и други, които незабавно изпълнява.
Въпреки разностранните си задължения той намира време и да композира.
През 1833 г. написва увертюрата „Хубавата Мелузина“, а през 1835 г. – голямата оратория „Павел“. В ораторията няма християнска догматика въпреки библейския й сюжет, а велика хуманна идея. В.В.Стасов дава много висока оценка на това произведение. Единадесет години по-късно в Лайпциг написва и другата си великолепна оратория – „Илия“, в която изобилстват героични и драматични моменти. Ораторията „Христос“ е започната, но недовършена.
След изтичане на договорния тригодишен срок Менделсон се връща в Берлин.
Берлинската академия на изкуствата го приема за свой член, а Лайпцигският университет му предлага катедрата по история на музиката. Канят го и за директор на прочутия музикален институт „Гевандхаус“ в Лайпциг. Менделсон приема с радост и от 1835 г. се установява в Лайпциг до края на живота си.
Лайпциг е на времето си най-оживеният стопански и културен център на Германия.
Още тогава там се провежда прочутият в цял свят Лайпцигски панаир, градът е средище на книгопечатането и издателствата. Там е роден Вагнер, там живеят Гьоте, Шилер и други дейци на изкуството. Великият Бах седемнадесет години твори в този град – огнище на немската култура.
В Лайпциг композиторът продължава със същата упоритост да издирва и ентусиазирано да пропагандира музиката на Бах като диригент, пианист и органист. Истински празници са концертите, които Менделсон изнася на органа в църквата „Св. Тома“ – същия орган, на който някога е свирил и Бах. „Не мога да изразя колко съм доволен от всичко, което е свързано с моята нова длъжност“ – пише той. Освен Бах дирижира произведения на Хендел, Моцарт, Бетховен, Керубини, които обожава, и творбите на други талантливи композитори. Роберт Шуман открива във Виена Деветата симфония в до-мажор на Франц Шуберт и веднага я изпраща на Менделсон в Лайпциг, който за пръв път изпълнява тази гениална Шубертова. творба /1839/.
През целия си живот и особено през лайпцигския период Менделсон развива
огромна, необикновена по обем диригентска дейност. На 26-годишна възраст той вече е един от най-големите диригенти на своето време не само по количеството на изпълненията, но и по творческото и проникновено интерпретиране на дирижираните от него творби. Със своята приятна външност, изящни маниери, с изражението на лицето, движенията на главата и ръцете си, с пламтящите от ентусиазъм очи, с дълбокото и детайлно познаване на дирижираното произведение Менделсон завладява целия оркестър. Всички чувстват неговото духовно превъзходство и с желание му се подчиняват.
Менделсон пръв въвежда новия, съвременен начин на дирижиране –
с партитурата върху специален пулт пред оркестъра и с диригентска палка в ръка, обърнат с лице към оркестъра, който Вагнер и Берлиоз утвърждават окончателно (Дотогава, с изключение на Вебер, е дирижирал първият цигулар на оркестъра с лъка, като същевременно е свирел на цигулката си, или пианистът, като свирел и на пианото в състава на оркестъра).
В Лайпциг Менделсон се запознава с Роберт Шуман и Клара Вик, между тях се създават топли приятелски връзки. По-късно се запознава и с Рихард Вагнер. Той се прекланя пред гениалното му творчество, пред композитора, който пише и музиката, и текста, но самия Вагнер не обича заради високомерието, надменността и чувството му на завист.
През 1837 г. Менделсон се оженва за Сесил Жанрено
– очарователна, много интелигентна, скромна и музикална девойка, която се привързва към него с цялата нежност на своята благородна душа. Двамата създават хармонично семейство, а и петте им деца получават солидно образование.
Въпреки огромната си слава на композитор и диригент и високото си обществено положение Менделсон си остава все така тих, скромен, общителен и симпатичен човек, извънредно сърдечен и отзивчив в отношението си към хората. Дребен на ръст, ио с обаятелна външност, весел, много подвижен, изпълнен с енергия и ентусиазъм както в своята работа, така и в личния си живот.
Менделсон работи извънредно много, почти денонощно.
Освен големите задължения във връзка с честите концерти на „Гевандхаус“ той се изявява и като изпълнител на пиано, предимно в камерен състав, и на орган. Съвременниците му го наричат „кентавър, чийто кон е пианото“. Но най-голямо място в живота си Менделсон отрежда за творческата си дейност. В клавирните си творби той изявява ярко своя голям талант. Най-значителните от тях са 4-те сонати, прелюдии и фуги, разни други пиеси и особено 8-те тетрадки „Песни без думи“, включващи четиридесет и девет малки пиеси за пиано. Те го правят популярен из цяла музикална Европа. В тези миниатюри с изключително обаятелни мелодии Менделсон влага цялото си вдъхновено майсторство. Шуман казва за тях, че „те ни гледат като слънчева светлина“.
Композира също така много камерни творби – октети, секстети, квартети, триа и други. През целия си живот написва около сто и четиридесет песни за солови и хорови изпълнения по текст на Гьоте, Шилер, Хайне, Тик, Уланд, Айхендорф, Грилпарцер, Флемил, Байрон и др., както и по народни текстове. Въпреки че като песенен композитор, общо взето, не надминава Шуберт, Шуман и Брамс, някои от песните му носят великолепни качества /„Зулейка“, „Попътна песен“, ,,Нова любов“, „На крилата на песента“, „Любовни песни“, „Пролетна песен“/. Песните му са лирични, с много красива мелодика.
През 1843 г. Менделсон композира музика към Шекспировата комедия „Сън в лятна нощ“,
увертюрата на която е написал 17 години по-рано. Състои се от 9 части – Скерцо, Интермецо, Ноктюрно, Сватбен марш, Танц на елфите, два хора и 2 номера към мелодрамата. Най-известни от тях са „Сватбен марш“ и „ Танц на елфите“. Макар че дълъг период от време дели създаването на увертюрата от останалата музика, между тях няма големи стилови различия.
Оперната му музика няма успех, въпреки че и той като Хайдн се стреми цял живот към значително оперно творчество.
Менделсон композира и няколко произведения за соло инструменти и оркестър,
между които са забележителните му Концерт за пиано и оркестър №1 /1832/, №2- /1839/ и Концерт за цигулка и оркестър в ми-минор /1844/. Широко популярният цигулков концерт е облъхан от романтичен дух. По високите си художествени достойнства се нарежда до концертите на Бетховен, Чайковски, Брамс, Паганини, 5-ти концерт на Моцарт и този на Дворжак. И до днес той неизменно е в репертоара на изтъкнатите цигулари.
Менделсон създава и църковна музика и много произведения от други жанрове.
Най-значителното дело на Менделсон като обществен деец е създаването по негова инициатива на Лайпцигската консерватория /1843/ – първото музикално-учебно заведение от този род в Германия. Композиторът се убеждава, че докато не се открие държавно музикално училище, музикалното образование винаги ще бъде случайно, ще зависи от настроението, щедростта и вкуса на църковните ръководители и висшата аристокрация. Той привлича за преподаватели знаменити музикални дейци, между които и Роберт Шуман, който води класа по пиано, композиция и четене на партитури. Образователната система на консерваторията е добре обмислена и осъществена и задоволява напълно нуждата от музикално образование в Германия. И до днес Лайпцигската консерватория се слави като една от най-добрите в света.
Големите заслуги на Менделсон към немската музикална култура
са високо оценени – Лайпцигският университет му дава почетното звание „Доктор по философия“, а саксонският крал – „Придворен капелмайстор“.
През 1846 г. преумореният и измъчен от напрегнат труд Менделсон чувства силно главоболие. Лекарите му предписват пълна почивка и прекъсване на концертната дейност. Въпреки тежкото си заболяване през пролетта на 1847 г. предприема ново концертно пътуване до Лондон. По пътя, още във Франкфурт, получава жестоката вест за внезапната смърт на любимата му сестра Фани – тежък удар, който сломява неговата чувствителна натура.
След Англия, за да избегне мъката по непрежалимата си сестра, Менделсон посещава Швейцария с цялото си семейство. Завърнал се в Лайпциг, той се усамотяла в семейството си и страни от светския живот. В това състояние започва грандиозната оратория „Христос“ и операта „Лорелай“, но не ги довършва. Ужасното главоболие става негов постоянен спътник. През един октомврийски ден то става нетърпимо, няколко дни по-късно получава кръвоизлив в мозъка и на 4 октомври 1847 г. умира, ненавършил тридесет и девет години. (От кръвоизлив в мозъка умират родителите му и двете му сестри.)
Погребението на Менделсон е тържествено.
Изпълняват се хорове от негови оратории и от „Страсти по Матей“ от Бах. Роберт Шуман възкликва с мъка: „Защо трябваше този изумителен човек да напусне земята!“’ В дневника си записва: „Неговата смърт е непоправима загуба за всички онези, които го познаваха и обичаха не само като артист, но и като човек и приятел. Небето го грабна в най-големият му блясък, в разцвета на силите му. Не е ли щастие да се умре така. Той изпълни своята мисия!“ Обявен е всенароден траур за ранната смърт на великия композитор. В траур потъва и Англия. Навсякъде се изпълняват траурни концерти с негови композиции.
Още приживе музиката на Менделсон получава признание в цяла музикална Европа.
От него се учат Шуман, Брамс, Вагнер, Чайковски, Масне, Шосон и много други от по-старото поколение и съвременни композитори. През 1861 г. в Лайпциг е основано Менделсоново дружество, а Берлинската академия на изкуствата учредява специална ежегодна Менделсонова премия по композиция. Това високо музикално отличие е присъждано два пъти на нашия композитор Панчо Владигеров – през 1918 г. и през 1922 г. През 1884 г. издигат великолепен паметник на Менделсон пред новата сграда на „Гевандхаус“, а по-късно и в други градове на Германия и в Лондон.
В огромното творчество на Менделсон липсва някаква особена строгост и задълбоченост
на съдържанието или силен драматизъм. То е далеч от философската дълбочина и проблемност на Бах, от героичната патетика и високата идейност на Бетховен. Чужда му е психологическата вглъбеност на Шопен и Шуман или яркото новаторство на Берлиоз и Лист. Но все пак голямо и безсмъртно е неговото наследство. Менделсон е вдъхновен художник, съчетал гениално новоромантичните тецденции с традициите на музикалния класицизъм, дълбоко познаващ законите на музикалната техника, владеещ до съвършенство контрапункта и хармонията. Музиката му е достъпна, ясна, светла, наситена с искреност, простота, изящество и завършеност на формата. Тя се отличава още с ярка мелодичност, романтично настроение, наситена е с емоционалност и нежна поетична лирика.
Източници на музиката му са немските, италианските и шотландските народни песни, както и богатото немско музикално наследство – протестантската музика, музиката на Бах, Хендел и Глук, на Хайдн, Бетховен, Шуберт.
Чайковски пише за него: „Менделсон всякога ще остане образец на безукоризнено чист стил и ще бъде признато, че има рязко очертана музикална индивидуалност, която бледнее пред сиянието на гении като Бетховен, но която високо се издига над тълпите музиканти -занаятчии от немската школа.“
СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА МЕНДЕЛСОН
Симфонии
Симфония за струнен оркестър /1821/; Симфония №1 в до-минор /1824/; Симфония-кантата №2 „Хвалебствен химн“ в си-бемол мажор за солисти, хор и оркестър в чест на Йохан Гутенберг /1840/; Симфония №3 „Шотландска“ в ла-минор /1842/; Симфония №4 „Италианска“ в ла-мажор /1833/; Симфония №5 в ре-мажор „Реформационна“ /19304
Увертюри
„Увертюра с тромпети“ /1825/; „Сън в лятна нощ“ по Шекспир /1826/; „Увертюра за духова музика“ в до-мажор /1824/; „Морска тишина и щастливо плаване“ /1828/; „Фингалова пещера“ /„Хебриди” /1832/; „Приказка за хубавата Мелузина“ /1833/; Увертюра „Аталия“ по Расин /1845/; Увертюра „Рюи Блаз“ по Виктор Юго
За соло инструмент с оркестър .
а/ Пиано и оркестър
Концерт за пиано и оркестър в ла-минор /1822/; Концерт за пиано и оркестър №1 в сол-минор /1832/; Концерт за пиано и оркестър №2 в ре-минор /1839/; Брилянтно капричио в си-минор /1831/; Брилянтно рондо в ми-бемол мажор /Ц34/; Серенада и алегро джокозо в ре-мажор /1838/; Концерт за две пиана и оркестър в ла-бемол мажор /1823/; Концерт за две пиана и оркестър в ми-мажор /1824/.
б/ Цигулка и оркестър
Концерт за цигулка и оркестър в ми-минор, оп. 64 /1844/; Концерт за цигулка и оркестър в ре-минор /неиздаден/ /1822/; Концерт за цигулка и пиано и оркестър в ре-минор /1823/; Други оркестрови творби; Траурен марш в ла-минор /1836/; Марш в ре-мажор.
Сценична музика към
„Упоритият принц” по Калдерон /1833/; „Сън в .лятна нощ“ по комедията на Шекспир /1842/; „Антигона“ по Софокъл /1843/; „Аталия“ по Расин /1845/; „Едип в Колона“ по Софокъл /1845/: „Рюи Блаз“ по Виктор Юго.
Опери
„Двамата племенници /1819/; „Сватбата на Камачо“ по Сервантес /1825/; „Завръщане от чужбина“ /1829/; „Лорелай“ по либрето от Хайбер, незавършена /1847/.
Вокални произведения
Песни и романси с акомпанимент на пиано — 78.
Вокални дуети — 12.
Хорови песни — 46.
Камерна музика
Октет в ми-бемол мажор /1825/; Секстет в ре-мажор /1824/; Струнен квинтет в ла-мажор /1832/; Струнни квартети – 7; Клавирни квинтети – 3; Клавирни триа – 2; сонати за виолончело и пиано – 2 и др.
Произведения за пиано
Четири сонати в сол-минор /1821/, ми-мажор /1826/, си-бемол мажор /1827/, фа-диез минор /1829/; прелюдии и фуги – 2; вариации – 19; Песни без думи – 49; капричии, фантазии, прелюдии и други – около 34.
Кантати
„Концертна ария“ за сопран и оркестър /1834/; „Раздялата на ловците“ по Айхендорф за хор и медни духови инструменти /1840/; „Празничен химн“ по случай 400-годишнината от откриването на книгопечатането от Йохан Гутенберг /1840/; Празничен химн „На артистите“ по Ф. Шилер за хор, солисти и оркестър /1846/.
Оратории
„Павел“ по библейски сюжет. Текст – Шубринг и Бруно Бауер /1835/; „Първа Валпургиева нощ“ по Гьоте, балада за хор, солисти и оркестър /1843/; „Илия“ по библейски сюжет, върху текст от Шубринг и Бруно Бауер, за солисти, хор и оркестър, незавършена /1846/; „Христос“ по библейски сюжет, недовършена /1847/; религиозни творби – 39, произведения за орган; прелюдии – 3, фуги – 3, сонати – 6 и други – всичко 13.
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976