Джон Колтрейн (John Coltrane) не просто свири джаз – той непрекъснато променя начина, по който самият джаз може да бъде мислен. За едва около десет години като водещ артист преминава от сложната хармония на бибоп и hard bop през модалния джаз до все по-свободни форми на импровизация. „Blue Train“, „Giant Steps“, „My Favorite Things“ и „A Love Supreme“ не са просто известни албуми – те отбелязват различни етапи в едно почти непрекъснато музикално търсене.
Колтрейн е тенор и сопран саксофонист, композитор и един от онези музиканти, при които техническата виртуозност постепенно се превръща в нещо по-голямо: средство за изследване на хармонията, ритъма, звука и духовното преживяване.
От Северна Каролина към Филаделфия
Джон Уилям Колтрейн се ражда на 23 септември 1926 г. в Хамлет, Северна Каролина, и израства в Хай Пойнт. Детството му е белязано от тежки семейни загуби, а музиката постепенно се превръща в устойчив център на живота му.
Като ученик свири първо на кларинет, а след това преминава към саксофона. Сред ранните му влияния са Lester Young и Johnny Hodges. През 1943 г. семейството му се премества във Филаделфия – град с изключително активна афроамериканска музикална сцена.
Там Колтрейн започва системно да изучава теория и саксофон и постепенно влиза в професионалния музикален живот.
Чарли Паркър и откриването на бибопа
През 1945 г. Колтрейн чува на живо Чарли Паркър (Charlie Parker). Срещата с музиката на Паркър има огромно значение за него.
Бибопът вече е променил представата за джазовата импровизация. Вместо музиката да бъде преди всичко танцувална, малките състави работят с бързи темпа, сложни акорди и виртуозно мелодично развитие.
Колтрейн попада точно в тази среда и започва да изгражда своя технически език върху изискванията на новия джаз.
За развитието на бибопа и неговите основни фигури вижте и „История на джаза – част 7: Би-Боп“.
Военната служба на Джон Колтрейн и първите записи
През 1945 г. Колтрейн постъпва във Военноморските сили на САЩ и е изпратен на Хаваите. Там музикалните му способности бързо са забелязани и той участва в служебни състави.
През юли 1946 г. прави едни от първите си запазени записи с военни музиканти. След освобождаването си от служба се връща във Филаделфия и продължава обучението и професионалното си развитие.
Именно в края на 40-те години преминава трайно от алт към тенор саксофон.
Пътят през големите оркестри
Преди да стане лидер, Джон Колтрейн преминава през състави на редица важни музиканти. Свири с Dizzy Gillespie, Earl Bostic и Johnny Hodges.
Този период е решаващ, защото Колтрейн не изгражда стила си изолирано. Той се учи в реалната практика на джаза – в клубове, турнета, бигбендове и малки състави.
Постепенно неговият звук става все по-разпознаваем: плътен, настойчив и насочен към дълги импровизационни линии.
Майлс Дейвис – решаващото партньорство
През 1955 г. Джон Колтрейн влиза в квинтета на Майлс Дейвис (Miles Davis).
Партньорството е решаващо и за двамата. Miles Davis търси музиканти със силна индивидуалност, а Колтрейн попада в среда, която постоянно го принуждава да развива собствените си идеи.
В този период се оформя техниката, която критикът Ira Gitler по-късно описва като „sheets of sound“ – „пластове“ или „листи от звук“. Колтрейн изпълнява бързи групи ноти, които преминават през акордите с такава плътност, че отделните линии започват да звучат като непрекъснат звуков поток.
Телониъс Монк и нов поглед към хармонията
През 1957 г. Колтрейн работи с Телониъс Монк (Thelonious Monk) в Ню Йорк.
Монк има изключително индивидуално отношение към акордите, интервалите и ритъма. За Колтрейн този период се превръща в интензивна лаборатория.
Той изучава внимателно хармоничните структури и започва да търси начин как една импровизационна линия може да преминава през много бързо сменящи се акорди, без да губи логическата си посока.
Това търсене постепенно ще го доведе до един от най-известните му албуми.
„Blue Train“ – блусът под повърхността
През 1957 г. Колтрейн записва „Blue Train“ за Blue Note Records.
Албумът показва ясно връзката му с hard bop и блуса. В състава участват Lee Morgan, Curtis Fuller, Kenny Drew, Paul Chambers и Philly Joe Jones.
Тук Колтрейн вече звучи като лидер. Композициите му не са просто рамка за сола – те са внимателно изградени пространства, в които хармонията и импровизацията се движат заедно.
„Giant Steps“ – хармоничният лабиринт
В края на 1950-те години Колтрейн достига до другата крайност на хармоничното мислене. Резултатът е „Giant Steps“.
Титулната композиция използва изключително бързо променяща се система от тонални центрове, известна по-късно като Coltrane changes.
За импровизатора това означава огромно предизвикателство: няма време дълго да се задържа в една тоналност. Мелодичната линия трябва постоянно да се ориентира в нов хармоничен център.
„Giant Steps“ се превръща в своеобразен изпит за поколения джаз музиканти.
Но в същия албум се намира и „Naima“ – нежна и пространствена композиция, която показва колко погрешно би било Колтрейн да бъде възприеман само като технически виртуоз.
„Kind of Blue“ – когато акордите отстъпват пространство
Почти едновременно с изключително сложните хармонични експерименти Колтрейн участва в проект, който работи в противоположна посока.
През 1959 г. той записва с Miles Davis „Kind of Blue“.
Модалният подход в този албум намалява честотата на хармоничните промени и дава на импровизатора повече пространство да изгражда мелодия върху ладове и тонални центрове.
Важно е да не приписваме създаването на модалния джаз само на Колтрейн. Miles Davis, Bill Evans и други музиканти имат ключова роля в този процес. Но Колтрейн разпознава огромните възможности на модалното мислене и започва да ги развива в собствената си музика.
Джон Колтрейн – две противоположности в един музикант
„Giant Steps“ и „Kind of Blue“ показват нещо фундаментално за Джон Колтрейн.
Едната посока увеличава максимално хармоничната сложност. Другата освобождава музиканта от непрекъснатата смяна на акорди.
За Колтрейн това не е противоречие. И в двата случая въпросът е един: как може импровизаторът да получи ново пространство за изразяване?
„My Favorite Things“ и завръщането на сопран саксофона
След напускането на Miles Davis Колтрейн изгражда собствен състав. Един от първите големи успехи идва с „My Favorite Things“.
Мелодията на Richard Rodgers и Oscar Hammerstein II от мюзикъла „The Sound of Music“ се превръща в основа за дълга модална импровизация.
Тук Колтрейн използва сопран саксофон. Инструментът има значима джазова история чрез Sidney Bechet, но през 50-те години рядко стои в центъра на модерния джаз.
Популярността на „My Favorite Things“ допринася решително за неговото ново присъствие.
Класическият квартет
В началото на 60-те години се оформя съставът, който днес често наричаме класическия квартет на Джон Колтрейн:
- John Coltrane – тенор и сопран саксофон;
- McCoy Tyner – пиано;
- Jimmy Garrison – контрабас;
- Elvin Jones – барабани.
Това е една от най-влиятелните малки формации в историята на джаза.
Tyner изгражда мощни акордови пространства, Jones създава полиритмично движение, а Garrison дава стабилна основа. Над тях Колтрейн може да развива все по-дълги и свободни мелодични линии.
„A Love Supreme“ – музика като благодарност
През декември 1964 г. квартетът записва „A Love Supreme“.
Произведението е изградена в четири части сюита: „Acknowledgement“, „Resolution“, „Pursuance“ и „Psalm“.
Тя е едновременно композиция, импровизационна структура и духовно изповедно произведение.
Колтрейн вече преживява музиката като част от по-широко духовно търсене. След преодоляването на зависимостите през 50-те години религиозният и философският интерес придобива все по-голямо значение за него.
В „A Love Supreme“ това търсене достига своя най-разпознаваем музикален израз.
От „A Love Supreme“ към свободната импровизация
Грешка би било „A Love Supreme“ да се разглежда като крайна точка. За Колтрейн тя е по-скоро врата към следващата фаза.
През 1965 г. записва „Ascension“ – мащабно произведение за разширен състав, в което композиционната рамка и колективната импровизация се преплитат.
В музиката му все по-силно присъстват Pharoah Sanders и други представители на новия авангард.
Да наречем този период просто „хаотичен free jazz“ би било подвеждащо. Музиката може да е крайно интензивна и трудно предвидима, но зад нея стои целенасочено търсене на свобода от традиционните хармонични и формални ограничения.
Защо McCoy Tyner и Elvin Jones напускат
Когато звуковата концепция на Колтрейн се променя, класическият квартет постепенно се разпада.
McCoy Tyner напуска през 1965 г., а Elvin Jones – през 1966 г. Новата музика вече изисква друга ритмична и хармонична организация.
Alice Coltrane влиза на пианото, Rashied Ali става ключов барабанист, а Pharoah Sanders участва в редица проекти.
Това е поредният пример за нежеланието на Колтрейн да остане в успешна формула.
Саксофонът като непрекъснат поток
Техническото влияние на Джон Колтрейн е огромно.
Неговите импровизации използват бързи арпежи, последователности, повторяеми мотиви, мултифонични ефекти, различни регистри и огромен динамичен диапазон.
Но техниката никога не е самоцел.
Колтрейн може да изсвири огромно количество ноти, но може и да изгради цяла композиция около много кратък тематичен мотив. В късния му период една проста фигура понякога се повтаря дотогава, докато започне да придобива почти ритуално значение.
Духовното търсене
Невъзможно е зрелият Колтрейн да бъде разбран само чрез хармоничен анализ.
Той проявява интерес към различни религиозни и философски традиции и отказва да ограничи духовността си до една конфесия.
В музиката му постепенно се появява стремеж към универсалност – идеята, че звукът може да бъде средство за приближаване към нещо по-голямо от самия изпълнител.
Така техническото и духовното търсене започват да се сливат.
Джон Колтрейн и българският джаз
Влиянието на модалния джаз не остава ограничено до Съединените щати.
Освобождаването от непрекъснатата акордова смяна дава възможност музиканти от различни национални култури да използват собствените си ладови и ритмични традиции в джазов контекст.
В България сродни търсения могат да бъдат открити при музиканти като Георги Калъчев-Гери и Ангел Везнев-Ачо, а особено ярко – в работата на Веселин Николов и ансамбъла „Бели, зелени и червени“.
Важно е да не представяме тази връзка като просто копиране на Колтрейн. Българските музиканти изграждат собствен език, в който джазовата импровизация се среща с ладови и ритмични особености от местната музикална традиция.
Тъкмо в това се вижда по-широкото значение на модалния подход – той отваря джаза към множество музикални култури.
Последната година
До самия край Джон Колтрейн продължава да записва.
През 1966 и 1967 г. създава музика, която става още по-свободна и концентрирана върху звуковото изследване. Част от тези записи излизат посмъртно.
Колтрейн умира на 17 юли 1967 г. от рак на черния дроб. Той е само на 40 години.
Кариерата му приключва не в период на повторение, а точно обратното – в момент, когато музикалният му език продължава бързо да се променя.
Защо Джон Колтрейн остава толкова влиятелен
Историята на Джон Колтрейн не може да бъде сведена до един стил.
Той не е само бибоп саксофонист. Не е само музикантът от „Kind of Blue“. Не е само авторът на хармоничната система зад „Giant Steps“. Не е само духовният автор на „A Love Supreme“ и не е само представител на авангардния джаз.
Значението му се намира в движението между всички тези фази.
Колтрейн постоянно достига до границата на даден музикален език и вместо да го превърне в удобна формула, започва да търси следващия.
Значение на Джон Колтрейн за музиката
Джон Колтрейн променя саксофонната техника, хармоничното мислене и представата за възможностите на джазовата импровизация.
С Miles Davis участва в едно от решаващите развития на модалния джаз. С „Giant Steps“ довежда хармоничната сложност до нов предел. С „My Favorite Things“ връща сопран саксофона в центъра на модерния джаз. С класическия квартет създава един от най-влиятелните ансамблови модели на 60-те години. С „A Love Supreme“ показва, че джазът може да бъде едновременно композиция, импровизация и духовно изявление.
Късната му музика отваря врати към поколения авангардни музиканти, но наследството му не принадлежи само на free jazz.
То принадлежи на всеки музикант, който възприема импровизацията не като украса върху вече установена форма, а като начин да открие форма, която още не съществува.
Точно затова Джон Колтрейн остава не просто един от великите саксофонисти в историята на джаза, а символ на самата идея за музикално търсене.
Свързани материали
- Джон Колтрейн – рожден ден на саксофониста, който промени езика на джаза
- Джон Колтрейн – кончина на музиканта, който превърна джаза в духовно търсене
- Miles Davis и „Kind of Blue“ – повратна точка в историята на джаза
- Miles Davis – джаз и музикално новаторство
- Thelonious Monk – джаз
- Charlie Parker – The Bird
- История на джаза – част 7: Би-Боп
- Поп, рок и джаз – история, изпълнители и жанрове
Източници
- John Coltrane – Official Biography
- Smithsonian Music – John Coltrane
- Smithsonian – 50th Anniversary of „A Love Supreme“
