Chick Corea (Чик Кърия): архитект на джаз-фюжъна

Споделете в

5/5 - (125 votes)

Чик Кърия (Chick Corea): архитект на джаз-фюжъна, виртуозен пианист и вдъхновяващ композитор

Армандо Антъни „Чик“ Кърия (роден на 12 юни 1941 г. в Челси, Масачузетс, САЩ – починал на 9 февруари 2021 г.) е сред най-влиятелните и иновативни джаз пианисти и композитори на XX и XXI век. Кариерата му обхваща над пет десетилетия, през които той непрестанно изследва нови музикални територии – от авангарден джаз и бибоп до латино, електронен фюжън и класически композиции. Основател на легендарната група Return to Forever, носител на 27 награди „Грами“, Кърия оставя неизмерим принос в еволюцията на джаза, вдъхновявайки поколения инструменталисти и меломани.

Детство, семейна история и първи уроци по музика

Армандо Антъни „Чик“ Кърия е роден на 12 юни 1941 г. в Челси, Масачузетс – малък град в непосредствена близост до Бостън. Родителите му са американци от италиански произход. Баща му, Армандо Кърия -старши, е тромпетист в местни биг-бенд оркестри и грижовен родител, който разпознава ранния музикален интерес на сина си.

Още от най-ранна възраст Чик е заобиколен от звуците на суинга и бибопа. Баща му го насърчава да свири на пиано, виждайки в него необикновен слух и склонност към импровизация. Споменава се, че малкият Чик често „открадва“ записи на Дизи Гилеспи, Чарли Паркър и Бъд Пауъл и дълго ги слуша, опитвайки се да декодира сложните им хармонии.

На осемгодишна възраст той вече взема уроци по класическо пиано, като се впечатлява от Моцарт, Бетовен и Шопен. Това поставя здрава техническа основа, а в същото време младежът се увлича и по госпъл, латино и ритъм енд блус, слушайки местни радиостанции. Първите му училищни групи включват изпълнения на бибоп стандарти, суинг и ранна форма на фюжън.

Началото на професионалната кариера

В края на 50-те и началото на 60-те години Чик Кърия се мести в Ню Йорк с амбицията да учи музика и да се впусне в разрастващата се джаз сцена. Първоначално следва за кратко в Columbia University и The Juilliard School, но бързо разбира, че формалното образование не удовлетворява творческата му жажда. Решава да се потопи директно в клубовете и студиата на Манхатън, където среща ключови фигури от джаз средите.

Скоро Чик започва да свири в групите на известни изпълнители като Каб Калоуей и Уили Бобо, откъдето черпи опит в областта на латино ритмите и аранжимента. Но истинското признание идва, когато се присъединява към формации, ръководени от Сара Вон, Стан Гец и Хърби Ман. Младият пианист впечатлява със своята виртуозност, бърза мисъл и разбиране на хармонията, комбинирани с готовност да експериментира.

Преходът към модерния джаз и първи солови записи

„Tones for Joan’s Bones“ (1966)

Едно от първите крупни проявления на таланта на Чик Кърия е албумът Tones for Joan’s Bones, записан заедно с музиканти като Вуди Шоу (тромпет) и Джо Фарел (саксофон). Макар да не става касов хит, проектът се отличава с виртуозни сола, бързи хармонични смени и динамични ритми. Той предвещава интереса на Кърия към бибопа и пост-бопа, съчетан с по-свободни импровизационни похвати.

„Now He Sings, Now He Sobs“ (1968)

Истинският пробив в критически план идва с Now He Sings, Now He Sobs, записан с Рой Хейнс (барабани) и Мирослав Витоус (контрабас). Албумът се смята за един от крайъгълните камъни на модерния джаз пиано трио звук. Тук Кърия смело експериментира с отклонения от тоналността и със смяна на метрумите, докато запазва мелодичната нишка и лиричността.

С тези записи Чик утвърждава статута си на млад визионер, а най-големите възможности тепърва предстоят, когато съдбата го свързва с великия Майлс Дейвис.

Ключови албуми и глобален пробив: епохата на Майлс Дейвис

В края на 60-те и началото на 70-те Майлс Дейвис предприема решителна стъпка към електрическия звук, като привлича млади и дръзки таланти. Така в Miles Davis Quintet (и по-широки формации) се озовават Хърби Хенкок, Уейн Шортър, Джон Маклафлин, Джо Завинул и, разбира се, Чик Кърия .

„Filles de Kilimanjaro“ (1968) и „In a Silent Way“ (1969): Макар да не е основният клавирист във всички композиции, Кърия допринася с електрическо пиано и синтезатор, които придават изцяло нова звукова палитра на музиката на Майлс.
„Bitches Brew“ (1970): Емблематичният фюжън албум, който взривява джаз общността и отваря джаза към рок публиката. Участието на Кърия е решаващо, тъй като той внася авангардни хармонии, пулсиращи остинато и звучене, което смесва електроника с психеделично настроение.

Със серия от концерти и записи с Майлс Дейвис, Чик Кърия придобива световна известност и лека-полека започва да оформя идеята си за собствена група, която да разшири още повече границите между джаза, рока и латиното.

„Return to Forever“: раждането на джаз-фюжън легендата

През 1971 г., след като напуска групата на Майлс, Чик Кърия основава Return to Forever, която се превръща в един от най-емблематичните състави на джаз-фюжън течението през 70-те. Първоначалният й състав включва:

Станли Кларк (бас) – млад виртуоз, който скоро ще стане едно от най-ярките имена на електрическия бас.
Айърто Морейра (ударни) – бразилски перкусионист с дълбоки латино корени.
Флора Пурим (вокал) – съпруга на Морейра, известна с уникалния си глас и скат-импровизации.

„Return to Forever“ (1972) и „Light as a Feather“ (1973)

Първите два албума на групата се характеризират с меко латино фюжън звучене, съчетавайки бразилски ритми с ефирни синтезаторни слоеве. В песента „Spain“ (от Light as a Feather) Кърия улавя и преработва темата на Родриго от „Concierto de Aranjuez“, превръщайки я в една от най-емблематичните композиции в джаз репертоара.

Електрическият ера на „Return to Forever“

С течение на времето групата сменя посоката си към по-тежки рок и прогресив елементи. Айърто и Флора излизат от състава, а на тяхно място идват Били Кобъм (за кратко) и Лени Уайт (барабани), Бил Конърс (китара), а по-късно Ал Ди Меола (китара). Резултатът са албуми като:

„Hymn of the Seventh Galaxy“ (1973)
„Where Have I Known You Before“ (1974)
„No Mystery“ (1975) – Печели „Грами“ за най-добър джаз албум.
„Romantic Warrior“ (1976) – Един от най-култовите прогресив фюжън записи, доминиращ от тежки китари, синтезатори и сложни ритмични структури.

С Return to Forever Чик Кърия затвърждава репутацията си на визионер, който успешно примесва джаз и рок елементи, съчетавайки синкопирани бас линии, виртуозни сола и футуристични синтезаторни звуци.

Сътрудничества с други легенди

Освен Return to Forever и опита си при Майлс Дейвис, Кърия си партнира с редица други забележителни изпълнители:

Хърби Хенкок: Двамата пианисти често изнасят двойни концерти на два рояла, представяйки виртуозни бибоп и пост-боп импровизации, смесени с електронни вмъквания. Албумът An Evening with Herbie Hancock & Chick Corea: In Concert (1978) документира химията между две от най-големите джаз-пиано фигури.
Гари Бъртън (вибрафон): Дългогодишната им колаборация ражда албуми като Crystal Silence (1973) – едно от най-изящните камерни джаз произведения. Дуото пиано-вибрафон предлага ефирна, интимна атмосфера, преплитаща мелодични линии и ехо-ефекти.
Боби Макферин (вокал): Съвместната им програма комбинира скат-пеене и клавирни импровизации, движещи се от класика до джаз.
Пако де Лусия, Джон Маклафлин и Ал Ди Меола: В края на 70-те и 80-те години Кърия участва в проекти, свързани с фламенко и акустични китарни концерти, където пианото му придава допълнително измерение на полиритмиката.

Тези сътрудничества подчертават желанието на Кърия да експериментира с различни формати и стилове, като си партнира еднакво успешно с китаристи, певци, вибрафонисти и пианисти.

Характерен стил и музикални иновации

Смесица от стилове: Музиката на Чик Кърия често се описва като „мост“ между бибоп, латин, класика и рок. Той не се колебае да вкара танцувални ритми, баладични пасажи или фолклорни мотиви, когато намира това за нужно.
Експерименти с електрониката: Още от периода при Майлс Дейвис, Чик се увлича по електрическото пиано (Fender Rhodes), а по-късно и по синтезатори като Moog, ARP и Yamaha. Той е сред първите, които интегрират тези инструменти в джаза не просто като ефект, а като пълноправен глас в композициите.
Виртуозно пиано: Дори при най-заплетените структури, неговият почерк остава четлив и мелодичен. Той умее да „разказва истории“ в солата си, съчетавайки перфектна техника с богато въображение.
Композиторски подход: Кърия композира не само за джаз състави, но и за камерни ансамбли и симфонични оркестри. Творбите му са изпълнявани от известни класически музиканти, което свидетелства за широкия му композиторски замах.

Награди, отличия и постижения

27 награди „Грами“: Чик Кърия е сред най-награждаваните джаз музиканти в историята на „Грами“. Печели първата си статуетка за No Mystery (1975, с Return to Forever) и продължава да получава отличия чак до края на живота си.
Залата на славата на джаза (DownBeat Jazz Hall of Fame): През 2004 г. списание DownBeat го въвежда в своята зала на славата, признавайки го за един от най-значимите джаз композитори и инструменталисти.
Доктор хонорис кауза: Получава почетни звания от редица университети, включително Berklee College of Music и New England Conservatory of Music.
Президентски медал за изкуство: Носител на разнообразни държавни и международни отличия, сред които награди за цялостен принос към музиката.

Личен живот, семейство и лични предизвикателства

Чик Кърия е женен два пъти. Първият му брак е през 1960-те, но приключва в началото на 70-те. През 1972 г. среща Гейл Моран, която по-късно става негова съпруга – певица, кийбордистка и член на Return to Forever за кратко. Двамата споделят не само музикална химия, но и интереси в сферата на духовността и философията.

Сциентологията: Кърия открито признава принадлежността си към Сциентоложката църква. Той вярва, че ученията й допринасят за креативността и умственото му съсредоточаване. Макар това да му навлича критики в някои периоди, Кърия твърди, че сциентологията му помага да съхрани творческия си заряд и да запази оптимизма в музикалните и личните си начинания.

На личен план Чик е описван като добродушен, открит към нови идеи и приятелски настроен към младите музиканти, на които често предоставя сцена и ги насърчава да развиват уникален почерк.

Благотворителност и обществена ангажираност

Въпреки че не е толкова известен с активистки прояви, колкото други музиканти, Чик Кърия подкрепя редица културни и образователни инициативи:

Музикално образование: Често провежда майсторски класове, работилници и семинари, споделяйки с млади изпълнители своята философия за импровизацията и композирането.
Концерти с кауза: Участва в благотворителни концерти за събиране на средства в борбата срещу СПИН, подкрепа за бездомни и програми за младежи в риск.
Уъркшопи по цял свят: Организирайки турнета, Кърия често провежда неформални уъркшопи със студенти от местни музикални школи и консерватории, убеждавайки ги, че джазът е живо изкуство, отворено към всякакви етнокултурни влияния.

Преходът през 80-те и 90-те: експерименти и нови формации

След разпадането на Return to Forever в края на 70-те, Чик Кърия не спира да експериментира.

Chick Corea Elektric Band (1985–1991)**: В този период той създава нов фюжън състав, в който влизат виртуози като Джон Патитучи (бас), Дейв Уекъл (барабани) и Скот Хендерсън, по-късно Франк Гамбали (китари). Тази група доразвива електронната насока, но запазва мелодичността и импровизационния дух. Албуми като Inside Out (1990) и Beneath the Mask (1991) демонстрират модерния фюжън звук от 80-те и 90-те.
Chick Corea Akoustic Band (1989–1991)**: Успоредно с това, Кърия формира и акустично трио с Джон Патитучи и Дейв Уекъл, поставяйки отново пиано-триото в центъра на джаз импровизацията. Албумът Chick Corea Akoustic Band (1989) печели „Грами“ и представя „класическа“ джаз форма, но с модерно звучене.
Стъпки в класическата музика: През 80-те и 90-те Кърия композира камерни и оркестрови произведения, изпълнява с различни симфонични оркестри и издава албуми, които съчетават джаз и класически елементи.

Така, в рамките на две десетилетия, Чик Кърия показва неизчерпаемата си енергия, създавайки паралелно електрически фюжън, акустични джаз формации и класически композиции.

По-късни години, здравословни проблеми и творчество до самия край

През 2000-те и 2010-те Кърия продължава да бъде активен на сцената и в студиото:

„The Ultimate Adventure“ (2006): Албумът смесва елементи от арабска, испанска и фламенко музика. Печели поредна награда „Грами“ за най-добър джаз албум.
Възраждане на Return to Forever: В няколко турнета (2008, 2011, 2017) Чик Кърия , Станли Кларк, Лени Уайт и Ал Ди Меола (или Франк Гамбали) се събират отново, изнасяйки концерти пред нови поколения, жадни за фюжън класиките.
Сътрудничества с новото поколение: Кърия кани по-млади таланти да се включват в албумите и концертите му, демонстрирайки подкрепа към младата сцена и усет към актуалните тенденции.

През целия си живот пианистът запазва любопитството и отворения си подход – дори в по-късните записи се усещат елементи на фънк, поп или EDM-детайли, вплетени в органична джаз структура.

Здравословни проблеми и кончина (2021)

В началото на 2021 г. близките на Чик Кърия съобщават, че той се бори с рядка форма на рак. Самият музикант не прави публични изявления до последния момент. На 9 февруари 2021 г. светът губи един от най-ярките си музикални умове. Смъртта на Кърия предизвиква вълна от почит и признателност сред колеги, фенове и институции, които отдават заслужено внимание на огромния му принос.

Основни акценти в дискографията

Кариерата на Чик Кърия включва десетки студийни и лайв албуми. Ето някои от най-важните:

„Now He Sings, Now He Sobs“ (1968) – Класика в жанра на пиано-триото.
„Bitches Brew“ (1970, с Майлс Дейвис) – Символ на началото на фюжън ерата, където Кърия участва като ключов клавирист.
„Return to Forever“ (1972) – Дебютът на едноименната група, с латино привкус и незабравимата композиция „La Fiesta“.
„Light as a Feather“ (1973) – Албумът с хита „Spain“.
„Hymn of the Seventh Galaxy“ (1973) – Преходът на Return to Forever към по-електрическо и роково звучене.
„Romantic Warrior“ (1976) – Един от най-високо оценените фюжън албуми на всички времена.
„Crystal Silence“ (1973, с Гари Бъртън) – Нежно, камерно джаз съкровище.
„My Spanish Heart“ (1976) – Солова работа, повлияна от латино и фламенко мотиви, включваща електронни и оркестрови елементи.
„Chick Corea Akoustic Band“ (1989) – Пример за модерно джаз пиано трио, спечелил „Грами“.
„The Ultimate Adventure“ (2006) – По-късна фаза от кариерата, показваща мултикултурния подход на Кърия.

Почетни звания и академични отличия

Поради впечатляващия си музикален принос, Чик Кърия получава редица почетни степени от водещи музикални институции. Някои от тях включват:

Berklee College of Music (САЩ) – Почетен доктор по музика (Honorary Doctor of Music).
New England Conservatory (САЩ) – Почетна титла за изключителен принос към музиката и музикалното образование.
Juilliard School (САЩ) – Макар да не завършва официално, той е честван с признателност за иновациите си в съвременния джаз.

Тези академични звания свидетелстват за факта, че дори и без да следва стриктно университетски програми, Кърия успява да допринесе за еволюцията на музиката в теоретичен, practically-ориентиран и исторически план.

Наследство и влияние

Чик Кърия променя лицето на модерния джаз, като:

Разширява стилистичните граници: Неговите албуми са доказателство, че джазът може да се смесва успешно с латино, фламенко, фънк, рок и класика, без да губи идентичност.
Вдъхновява поколения музиканти: Басисти като Станли Кларк, барабанисти като Дейв Уекъл, китаристи като Ал Ди Меола – всички те израстват музикално в групи на Кърия и стават ключови фигури в джаза и фюжъна.
Дава пример за експеримент: Почеркът му остава пример за това как творецът може да прескача от акустична среда към електронна, от биг-бенд аранжименти към камерни постановки, оставайки все така искрен и любопитен.
Велик импровизатор: Солата му са учебници по хармонично мислене и фразировка, многократно анализирани от студенти и професионални пианисти.

Неговата личност – отворена, позитивна, вдъхновена – резонира и извън джаз общността. Критиците често определят Кърия като мост между епохите и стиловете, човек, чиито пиеси ще продължат да се свирят и ценят далеч в бъдещето.

Заключение

Чик Кърия е не просто виртуозен пианист и композитор, а символ на неукротима жажда за музикално изследване. В продължение на повече от пет десетилетия той преосмисля границите на джаза, смесвайки бибоп корените с електронни инструменти, латино ритми, класически форми и дори елементи от фолклорни традиции. Групи като Return to Forever и Chick Corea Elektric Band променят посоката на фюжън движението, а колаборациите му с Майлс Дейвис, Хърби Хенкок и Гари Бъртън бележат нови върхове в джаз импровизацията.

Днес, когато слушаме парчета като „Spain“, „La Fiesta“ или „500 Miles High“, усещаме иновативния дух, страстта към ритъма и хармонията, които Чик Кърия внася в съвременната музика. Той си отива през 2021 г., но оставя зад себе си неизчерпаема съкровищница от записи, партитури и живи истории за публиката, колегите и младите таланти, които продължават да вървят по стъпките му.

Чик Кърия ще остане вечната емблема на творческата свобода в джаза и пример за това как да изживяваме музиката като непрекъснато приключение, в което границите са създадени само за да бъдат преодолявани.

Източници

Corea, C. (1968). Now He Sings, Now He Sobs [Аудиозапис]. Solid State Records.
Carr, I. (1991). Miles Davis: The Definitive Biography. HarperCollins. ISBN: 0060166540
Bill Milkowski (2018). Chick Corea: A Spiritual Odyssey. JazzInk Press. ISBN: 1732162523
Kelman, J. (2011). Chick Corea: Musician, Composer, Visionary. All About Jazz Publications.
Corea, C. & Burton, G. (1973). Crystal Silence [Аудиозапис]. ECM Records.
Return to Forever (1972). Light as a Feather [Аудиозапис]. Polydor Records.
Berklee College of Music – Почетни докторати: berklee.edu/about/honorary-doctorates
DownBeat Magazine – Архив за награди и класации: downbeat.com
ChickCorea.com – Официален уебсайт, биография, дискография и новини.
Weidman, R. (2007). The Return to Forever Story. J. Taylor Publishing. ISBN: 0451208629