Имре Калман (1882—1953)
Наред с Лехар, Имре Калман получава световна известност като създател на тъй наречената ново виенска оперета, за която е характерно използването на остродраматични сблъсъци. Така например в „Теменужката на Монмартър“ е използван сюжетът на „Бохеми“ на Мюрже, вложен н в основата на едноименната опера на Пучини, а съдържанието на „Силна“ се явява всъщност парафраза на. „Травиата“ на Верди, но с непредвидена благополучна развръзка. При това, наред с истински драматизъм н ярка емоционалност, в оперетите па Калман има твърде много сантименталност.
Изкуството на Калман
е празнично, изящно и, въпреки, острите сблъсъци, е дълбоко оптимистично. То се отличава с богатство па мелодиката, висок професионализъм, ярка и убедителна драматургия.
Имре Калман е роден на 24 октомври 1882 година в унгарското село Шнофок на Балатонското езеро. От десетата си година той е в Будапеща, където се учи в гимназия, после в юридическия факултет на университета и същевременно в Будапещенската музикална академия — теория на музиката и композиция. През февруари 1904 година се състои неговият композиторски дебют с изпълнение на симфоничната поема „Сатурналии“ в залата на Будапещенския оперен театър. Продължавайки своите юридически занятия, от 1904 до 1908 година той работи като музикален критик в един от будапещенските вестници, а също композира много , най-вече романси и инструментални пиеси.
През 1908 година се появява първата оперета на Калман „Есенни маневри“.
По това време композиторът се премества във Виена, където живее до 1938 година. Във Виена се появяват най-известните му оперети — „Старият Раи“ (1912), „Царицата на чардаша“ („Силва“, 1915), „Феята на карнавала“ (1917), „Холандката“ (1920), „Баядерка“ (1921), „Графиня Марица“ (1924), „Принцесата на цирка“ (1926), „Херцогинята от Чикаго“ (1928), „Теменужката от Монмартьр“ (1930), „Дяволският ездач“ (1932), „Императрица Жозефина“ (1936), „Марийка“ (1945), „Аризонската лейди“ (1954), които виждат светлината на рампата вече извън пределите на Австрия.
Огромния успех
Калман постига през 1915 година след премиерата на „Царицата на чардаша“. Следващите години утвърждават композитора като един от първите в този жанр. В началото на 30-те години е неговото голямо турне в Швеция. През 1934 година той става кавалер на френския Почетен легион. Промяна в живота на композитора настъпва през 1938 година. Спасявайки се от фашистите, той отива в Цюрих, а после в Париж, където живее до 1940 година. Когато фашистката вълна достига Франция, Калман емигрира в САЩ. В течение на осем години той живее в Америка, но почти нищо не композира. През зимата на 1948-49 година Калман се завръща във Виена, а в 1951 година отново отива в Париж, където умира на 30 октомври 1953 година.
Сред произведенията на Имре Калман, освен двадесетте оперети, са и произведения за симфоничен оркестър, различни инструментални пиеси, романси, вокални цикли, а също така статии и рецензии.
