ЕМАНУИЛ МАНОЛОВ (1860 – 1902)
Емануил Иванов Манолов е български композитор от първото поколение. Роден е в град Габрово на 7 януари 1858 (или 1860). Учи в Московската консерватория. Известно време работи като преподавател, а също и като военен капелмайстор в редица български градове. Емануил Манолов е един от първите български професионални музикални композитори. Той е автор на първата българска опера — „Сиромахкиня“ написана за нуждите на Казанлъшкия оперен театър. Други известни негови произведения са „Работнически марш“ и „Учителски марш“.
Емануил Манолов е един от първите български композитори,
които се занимават с писане на детски песни. Повечето негови произведения за деца за пръв път са издадени в сборника „Славееви гори.“ Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Учил е две години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория.
След Освобождението (1878) напуска родния си град, известно време остава в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Известно време се спира в Букурещ и Одеса и се установява в Москва, където учи около 2 години пиано, флейта и хармония в Московската консерватория и прави първите си композиционни опити. След обявяването на Сръбско-българската война (1885) се завръща в България, свири в духовия оркестър на I Софийски полк. Преподава пеене в Педагогическото училище в Казанлък (1886-1888), по-късно пее в Катедралния хор на Г. Байданов в Пловдив. Капелмайстор на духовия оркестър на XXI пехотен полк в Асеновград (1890-1899), където записва народни песни, по-късно издадени в „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“. От 1899 до края на живота си е капелмайстор на XIII Шипченски полк, диригент на любителския хор и оркестър на читалище „Искра“ в Казанлък. Тук създава голяма част от своите произведения и развива активна музикално-обществена дейност. В Казанлък е премиерата на първите две действия от „Сиромахкиня“ (1900).
Основоположник на българското професионално композиторско творчество
Емануил Манолов е основоположник на българското професионално композиторско творчество. Автор е на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена), изградена в интонациите на градския романс и италианската класическа опера. Произведенията му са написани за професионалните и любителски състави в страната. Любителският оркестър, с който разполага в Казанлък, е непълен, което определя и състава в неговите партитури за симфоничен оркестър. Основен жанр в творчеството му е хоровата песен. Голяма част от творбите му, отпечатани в музикалната библиотека „Славееви гори“, са детски и училищни песни.
Между хоровите много популярни са
песента „Каква мома видях, мамо“ и китките „Мама Иванчу думаше“ и „Повей, повей, буйни ветре“, публикувани в музикална библиотека „Звукове“. Автор е на: китки за смесен акапелен хор; китки за смесен хор и пиано; литургични песнопения; маршове; детски и училищни песни, сред които класическият образец „Хубава си татковино“. Пише китки и пиеси за духов оркестър, камерни пиеси; квартет; 5 солови песни, 3 дуета и други.
Умира на 2 февруари 1902 г. (44 годишен) в Казанлък, България
Домът на културата в Габрово носи неговото име.
Следващият материал е от архива на БНР
Емануил Манолов (7 януари 1860 – 2 февруари 1902) е роден в будния стопански и просветен център Габрово. Във време, когато там вече има музикален живот. В тази музикална среда расте и Емануил. Още от шестгодишна възраст той възхищава околните с хубавото си изпълнение на дървена свирка, която на 12 години заменя с малка флейта. Флейтата става любим инструмент на Манолов.
След като свършва основното си образование
и непълен курс на класното училище в Габрово, след Освобождението (1878) напуска родния си град и известно време живее в Свищов, където пее в хора на Георги Байданов. Преминал през Букурещ и Одеса, след дълги перипетии Манолов се установява в Москва (1879) и без осигурени средства за препитание постъпва в тамошната консерватория. В продължение на близо четири години изучава музика и композиция, пиано и флейта. В този период проявява и композиторските си заложби, като съчинява маршове и песни.
След избухване на Сръбско-българската война през 1885 г. Манолов напуска Москва,
за да участва във войната като доброволец. Когато се завръща в България обаче войната вече привършва. Отново поради липса на средства прекъсва учението и се отдава на творческа работа. Назначен е за учител по музика в казанлъшкото педагогическо училище.
През 1890 г. Емануил Манолов заема длъжността капелмайстор на духовия оркестър
на XXI пехотен полк в Асеновград, с което той става първият българин капелмайстор (всички преди това са чехи). Тук развива широка обществено–културна дейност. Освен, че композира изнася и концерти, той, почувствал красотата на родопските песни, започва да ги събира и обработва за хор и духова музика. Именно по това време композира „Родопска легенда“, „Овчарска идилия“, „Народен букет“ – за духов оркестър, хоровите китки „Повей, повей, буйни ветре“, „Мама Иванчу думаше“, „Я надуй, дядо, кавала“, „Вело моме“ и др. От 1899 г. до края на дните си Манолов е капелмайстор в XXIII Шипченски полк, създател и диригент на любителския хор и оркестър към читалище „Искра“ в Казанлък.
Тук пише знаменитите си творби „Работнически марш“ по текст на Георги Кирков, „Учителски марш“ по текст на Христо Максимов, „Юнашки марш“ и др. С композирането на тези песни творецът поставя началото на българската революционна песен. В запис от 1979 г., съхранен в Златния фонд на БНР, композиторът и диригент Йоско Йосифов изтъква огромната заслуга на Манолов за поставянето на основите на музикалния живот след Освобождението, както в Казанлък, така и в цялата страна:
Емануил Манолов е автор на първата българска опера „Сиромахкиня“ (недовършена),
написана по едноименното стихотворение на Иван Вазов. Затова с право се смята и за основоположник на българската опера. В нея той осмива и бичува експлоататорското отношение на богатите към бедните. Казанлъшкото читалище „Искра“ вдига в края на 1900 г. завесата си, за да прозвучат първите тактове на „Сиромахкиня“. Един съвременник пише: „Изпълнителите бяха няколко интелигентни младежи – чиновници, занаятчии, няколко учители и госпожата на един офицер от тамошния полк. Акомпанираше военният оркестър, на който Манолов бе капелмайстор.“
Десет години по-късно столичната Оперна дружба поставя „Сиромахкиня“ в София.
Тя се изпълнява в една вечер заедно с прочутата опера на Маскани „Селска чест“. „Публиката посрещна най-радушно първата българска опера… – отбелязва в своите спомени летописецът на българския оперен театър Драгомир Казаков – тя отвори вратите на Народния театър, даде подтик на други композитори да заработят в оперния жанр.“
Откъс из операта „Сиромахкиня“, реставрация Велислав Заимов, изпълнява СО на БНР, диригент Андрей Андреев, солистка Соня Маринова – запис 1995 г.
Съвременниците на композитора свидетелстват, че често вървейки по улиците, вглъбен в себе си, той си е свирукал нещо и ритмувал с дясната си ръка. В такова унесено състояние често се спирал, изваждал цигарената си кутия и нахвърлял върху нея хрумнала му мелодия. Обичал да отсяда на две места в Казанлък: в кръчмата на Иван Чорев – Чорето до парка „Тюлбето“ и в кръчмата „Червения рак“, където създава много от произведенията на импровизираното си творчество.
Голям е приносът на Емануил Манолов в областта на детската песен
и училищното музикално възпитание. С много любов и вдъхновени са написани песните му, мелодични, лесна за заучаване, близки до интонациите на народната ни песен, те възпитават любов към родината, към истинските човешки добродетели. Въпреки ранния завършек на живота си, Емануил Манолов оставя значимо музикално наследство: 12 тетрадки с детски и училищни песни (около 120 на брой), събрани в библиотека „Славееви гори“, хорови песни, събрани в библиотека „Звукове“, вокални дуети и квартети, камерни пиеси, валсове, солови песни за пиано, цигулка, флейта, аранжименти за духов оркестър, смесен хор, литургични песнопения, маршове и др. Със „Славееви гори“ музикантът става родоначалник и на българската училищна песен.
Изследователите на неговото наследство смятат, че с Емануил Манолов започва българското музикално възраждане.
Хоровите му и инструментални китки, песните, соловите инструментални пиеси със съпровод са най-главното средство народът ни да привикне към слушане на художествена музика, на която Манолов пръв у нас дава гражданственост. Дейното му участие в хоровото и оркестровото ни дело особено много подпомага развитието на художествената самодейност и заедно с това допринася за укрепване на младата ни художествена музика. И не само това. Редица негови песни и сега не слизат от репертоара на нашите хорове и възпитават поколения българи. Ето един от безспорните примери за това – „Хубава си, татковино” по текст на Петко Славейков, музика Емануил Манолов.
През 42-годишния си жизнен път, разкъсван между задълженията на военен, учител, диригент, композитор, непрекъснато преследван от грижата за насъщния хляб на многолюдното си семейство, Емануил Манолов непоколебимо следва своето призвание – музиката, щастлив от признанието на хората, запели неговите песни и маршове. Източник: Любомир Константинов Сагаев. Книга за операта, Четвърто допълнено и преработено издание, Държавно издателство „Музика“, София, 1983
