Имре Калман (Imre Kálmán), известен в немскоезичния свят като Емерих Калман (Emmerich Kálmán), е унгарски композитор и един от водещите представители на виенската оперета през XX век. Сред най-популярните му произведения са „Царицата на чардаша“, „Графиня Марица“, „Баядерка“ и „Принцесата на цирка“. Музиката му свързва виенския валс с унгарски танцови ритми, лирични мелодии и драматични любовни истории.
Калман изгражда кариерата си във Виена, но животът му преминава през няколко страни. След утвърждаването си на европейската сцена е принуден да емигрира заради нацисткото преследване. Продължава да работи в Съединените щати, а след войната се завръща в Европа. Неговите оперети остават част от репертоара на музикалните театри и концертните програми.
Основни сведения за Имре Калман
- Име: Имре Калман; немскоезична форма – Емерих Калман.
- Рождено име: Имре Копщайн (Imre Koppstein).
- Роден: 24 октомври 1882 г., Шиофок, Унгария, тогава в Австро-Унгария.
- Починал: 30 октомври 1953 г., Париж, Франция.
- Погребан: във Виена.
- Дейност: композитор, диригент и музикален критик.
- Основен жанр: оперета.
- Образование: музикална теория и композиция в Будапеща; изучава също право.
Детство и образование
Имре Калман е роден в еврейско семейство в Шиофок, на южния бряг на езерото Балатон. Театърът привлича вниманието му още в детството: близо до семейния дом има лятна сцена. По-късно продължава образованието си в Будапеща, където посещава евангелската гимназия и развива музикалните си способности.
Първоначално се насочва към пианото и излиза пред публика като млад пианист. Здравословен проблем с ръцете прекъсва плановете му за изпълнителска кариера. Композицията постепенно се превръща в основното му занимание. Успоредно с музикалното обучение Калман изучава право, но не завършва юридическото си образование.
В Будапещенската музикална академия негов преподавател по композиция е Ханс Кьослер (Hans Koessler). По същото време там се обучават Бела Барток (Béla Bartók) и Золтан Кодай (Zoltán Kodály). Подготовката му включва работа с музикалната форма, хармонията и оркестъра – знания, които по-късно използва в сценичните си произведения.
Първи композиции и работа като критик
Ранното творчество на Калман включва оркестрова музика, песни и клавирни произведения. През 1904 г. в Будапеща е изпълнена оркестровата му творба „Saturnalia“. Следва симфоничната поема „Endre és Johanna“. Тези произведения показват, че началните му интереси обхващат и концертната музика.
Между 1904 и 1908 г. той работи като музикален критик във вестник „Pesti Napló“. Пише за музика, продължава да композира и опознава професионалната среда от различни страни. Наред с концертните произведения създава кабаретни песни, чийто прием насочва вниманието му към възможностите на музикалния театър.
Преходът към оперетата се оформя постепенно. В този жанр Калман намира място както за мелодичния си усет, така и за интереса си към сценични характери и конфликти. Песента може да представи герой, танцът да промени настроението, а ансамбълът да събере няколко противоположни намерения в една сцена.
Имре Калман и виенската оперета
Първият му голям оперетен успех е „Tatárjárás“, представена в Будапеща през 1908 г. Немскоезичната версия става известна като „Ein Herbstmanöver“, позната на български като „Есенни маневри“. Произведението получава международно разпространение и открива пътя му към виенската сцена.
Виена става основен център на живота и работата му до 1938 г. Следват нови заглавия, сред които „Der Zigeunerprimas“ от 1912 г. Постепенно Калман се утвърждава сред композиторите, които определят облика на оперетата през първите десетилетия на XX век.
Заедно с Франц Лехар той е свързван със Сребърната епоха на виенската оперета. В неговите произведения любовните отношения често се сблъскват с различия в произхода, богатството или общественото положение. Комичните персонажи и танцовите сцени съжителстват с моменти на ревност, раздяла и несигурност.
Най-известни произведения на Имре Калман
„Царицата на чардаша“
„Die Csárdásfürstin“ от 1915 г., известна и като „Силва“, е сред най-разпознаваемите оперети на композитора. Историята поставя любовта между певицата Силва и аристократа Едвин срещу очакванията на неговото семейство. Разликата между сценичния свят и благородническата среда е основен двигател на действието.
Музиката включва лирични дуети, танцови номера и ансамбли. Сред популярните откъси са „Tanzen möcht’ ich“ и дуетът на Силва и Едвин „Sylva, ich will nur dich“. Те представят различни страни на оперетата: увлечението по танца и непосредственото любовно признание.
„Графиня Марица“
Премиерата на „Gräfin Mariza“ е на 28 февруари 1924 г. в Theater an der Wien. Либретото е на Юлиус Брамер (Julius Brammer) и Алфред Грюнвалд (Alfred Grünwald). В центъра е обеднелият граф Тасило, който работи като управител в имението на Марица и прикрива своето положение.
Любовната интрига се развива сред недоразумения, породени от скритата самоличност и съмненията в чуждите намерения. Арията на Тасило „Komm, Zigány“ е сред известните музикални откъси. Произведението съчетава унгарски колорит с носталгичен поглед към обществен свят, променен след Първата световна война.
„Баядерка“
„Die Bajadere“ има премиера на 23 декември 1921 г. в Carltheater във Виена. Либретото отново е на Брамер и Грюнвалд. Историята за увлечението на индийски принц по парижка артистка позволява на композитора да използва различна сценична обстановка и театрално представен ориенталски колорит.
В каталозите могат да се срещнат различни години според националната постановка. Виенската премиера е през 1921 г., а германската е на 18 февруари 1922 г. в берлинския Metropoltheater. Разграничението е важно при проследяването на историята на произведението.
Други значими оперети
Сред останалите заглавия са „Принцесата на цирка“ („Die Zirkusprinzessin“, 1926), „Херцогинята от Чикаго“ („Die Herzogin von Chicago“, 1928) и „Теменужката от Монмартър“ („Das Veilchen vom Montmartre“, 1930). Те разширяват кръга от сценични среди – цирковата арена, срещата между Европа и Америка и живота на парижки творци.
Калман е автор на музиката, а драматичните ситуации и словесният текст се създават от неговите либретисти. Сътрудничеството между тях има съществено значение: построяването на сцените определя къде една песен разкрива чувство и къде общият ансамбъл трябва да придвижи действието напред.
Музикален стил
Характерна за Имре Калман е връзката между виенската валсова традиция и унгарските танцови интонации. Лиричните мелодии често съседстват с енергични ритми и резки промени в настроението. Така празничният характер на музиката може да премине в любовно признание или драматично противопоставяне.
Гласовете имат различни сценични задачи. Главната любовна двойка обикновено получава разгърнати мелодични линии и дуети, докато комичните роли разчитат повече на словесна находчивост, ритъм и актьорска реакция. Хорът и оркестърът участват в изграждането на средата и в големите финали.
Унгарският колорит е част от художествения език на тези произведения. Той се съчетава с изискванията на професионалния музикален театър и с виенската оперетна традиция. Затова музиката на Калман следва да се разглежда като авторска сценична обработка на различни влияния.
Емиграция и последни години
Присъединяването на Австрия към нацистка Германия през 1938 г. прекъсва установения живот на композитора във Виена. Еврейският му произход го поставя под заплаха. Калман напуска страната със семейството си, преминава през Швейцария и Франция и впоследствие се установява в Съединените щати.
В Америка продължава да работи и да дирижира своя музика. През 1945 г. в Ню Йорк е представена оперетата „Marinka“. Американският период включва нови творчески опити, макар произведенията от тези години да не достигат европейската популярност на „Царицата на чардаша“ и „Графиня Марица“.
През 1949 г. Калман се завръща в Европа, а последните си години прекарва главно в Париж. Умира там на 30 октомври 1953 г. и е погребан във Виена. Последната му оперета „Arizona Lady“ е завършена от неговия син, композитора Чарлз Калман (Charles Kálmán), и е представена посмъртно през 1954 г.
Памет и музикално наследство
Родният дом на композитора в Шиофок е превърнат в музей. Той отваря врати на 22 октомври 1987 г., по повод 105-годишнината от рождението му. Постоянната експозиция представя професионалния и личния му живот чрез предмети и документи, попълвани и с дарения от семейството.
Наследството на Имре Калман се съхранява и чрез сценичните изпълнения. Неговите оперети позволяват на певците да съчетават вокална техника, актьорско присъствие и танц. Концертните откъси разпространяват мелодиите извън театъра, а цялостните постановки разкриват връзката им с характерите и драматичните обрати.
Свързани материали
- Имре Калман – живот и творчество
- Имре Калман – рожден ден
- Имре Калман – кончина
- „Царицата на чардаша“ – герои и съдържание
- „Графиня Марица“ – съдържание на оперетата
- „Баядерка“ – оперета от Имре Калман
Източници
- Австрийска национална библиотека – Емерих Калман
- Deutsche Biographie – биография и произведения на Калман
- Австрийски музикален лексикон – семейство Калман
- Софийска филхармония – биография и концертен репертоар
- Ricordi – „Баядерка“, авторство и премиери
- Архив на Долна Австрия – премиера и исторически контекст на „Графиня Марица“
- Музей „Имре Калман“ в Шиофок – история и колекция