Графиня Марица – Имре Кламан оперета в 3 действия, 4 картини. Либрето от Ю. Брамер и А. Грюнвалд.
Първото изпълнение на оперетата Графиня Марица се е състояло на 26 март 1926 година във Виена. Съдържанието се дава по руския текст на К. Греков и Г. Ярон (стихове на Д. Цензор).
Действащи лица:
графиня Марица Бекефи, млада вдовица (сопран); граф Тасило Терен, неин управител (тенор или баритон); Лиза, негова сестра (сопран); Коломан Жупан, млад търговец на свине (тенор); Илка, приятелка на Марица, циганката Аза (сопран); княз Марии, Драгомир Ортизаки; Тчеко; графиня Божена Терен, леля па Тасило; Пенижек, неин камариер; гости на Марица, селяни, девойки, прислужници в имението на Марица, цигани.
Действието се развива в Унгария в началото на XX век.
„Графиня Марица“ е създадена през 1924 година.
Верен на своя принцип не само да развлича хората, но и да ги трогва и вълнува, композиторът отново избира сюжет, свързан с остър любовен конфликт. Както и в „Царицата на чардаша“, този конфликт е обусловен от социалното неравенство на героите.
По своята музикална и сценарийна драматургия оперетата се подчинява на каноните на нововиенскня спектакъл: любовна драма, изостряща се към края на второ действие, в трето действие получава неочаквана щастлива развръзка. Основната двойка сс съпътства от дублираща. Сред действащите лица на втори план се появяват комични старци и старици. Героинята отначало сс появява пред публиката с блестяща, тъй наречена „изходна“ ария, по-нататък тя участва в ансамбли. Музикален „център на тежестта“ се оказват големите финали на действията, в които соловите епизоди се редуват е ансамблови, хорът задължително взима участие, звучат по-рано появили се мелодии, придобиващи значение па лайтмотиви.
Първо действие.
Градина пред замъка в имението на Марина.
Девойките пеят и се веселят, появява се Тасило, бурно иривстстван от селските деца. Носител на благородно име, бивш студент от университета, той е принуден да служи като управител, тъй като е беден, а трябва да се грижи и за младата си сестра, чиято зестра да осигури. Засега службата ие го обременява: стопанката той още не с виждал, само й изпраща редовно доходите от имението, а селяните и при слугата се отнасят към него добре. Но идилията завършва: с шум се явява младеещият се донжуан, княз Мориц Драгомир Ортизакп и съобщава. че тутакси след него идва графиня Марица, за да отпразнува тук, в своето имение, годежа си с Коломан Жупан. Нужно е незабавно дз приготвят всичко за богато празненство. Тасило дава необходимите разпоредба. Марица се приближава. Стеклите се. цигани я иривететват с възхвала. Красавицата графиня отвръща на пеенето на циганите с встъпителна ария „Леят се. в горичката птичи песни“ в духа на темпераментния чардаш. Тасило приветства стопанката на замъка, но тя надменно нахоква управителя и той, оскърбен, си отива.
Марица съвсем не се кани да се омъжва.
Тя е измислила за себе си годеник, спомняйки си търговеца на свине от “Цигански барон”, за да се избави от досадни поклонници. Тя съобщава, че важни дела задържат барона и годежът ще бъде отпразнуван без годеника. Но неочаквано съобщават за пристигането на Коломан Жупан от Вирадзин. Оказва сс, че той съществува! Прочитайки във вестника за собствения си годеж, той решава да вземе участие в него. Звучи весел дует иа Жупан и Марица. ,.Не се смей, Марица, аз трябва да се женя” с припев „Да идем във Варадзин, където на всички свине съм господар“. Графинята представя годеника на гостите, всички отиват в замъка. В градината остава само тъгуващият Тасило.
Изпълнена с нежни чувства е неговата ария ,.В пролетната тишина, в далечината пее циганин”, преминаваща в чардаш, който Тасило увлечено танцува. Това виждат Марица и гостите и бурно привстстват „номера“. Марица иска да го повторят, но Тасило отказва и графинята заявява, че той е уволнен. Веселящите се гости се събират, за да отидат в града в кабаре и там да гуляят до сутринта. Една циганка спира Марица. Тя предсказва иа графинята щастие в любовта. Мечтателна с нейната песен „Над земята месецът преминава сам“. Марица се отказва да пътува. Тя иска целия месец да остане на село. Гостите отпътуват, а Марица задържа Тасило, който също иска да отпътува, и го моли за извинение. Тя повтаря припева на неговата ария “Хей, циганино”, С техния вдъхновен дует завършва действието.
Второ действие. Първа картина
Парк и имението иа Марица. Тук идват случайните спътници – Лиза, пристигнали при брат си.и Жупан, отправил се на посещение при годеницата. Младите хора са се харесали взаимно и Жупан за двайсети път казва на Лиза, че ако той не е влюбен в Марина, то би видял нея, Лиза, в съня си. Звучи техния дует „Заслужааа ги да заспя и за един миг“. Тасило радостно посреща сестра си. В дуета „Ела, тук поседни“ Тасило и Лиза си спомнят детството.
Втора картина
Гостна в дома на Марица. Изминава месецът на нейното уединие, пристигат гости. Те се подиграват с Тасило. За да му олекне на душата, той пише писмо на приятеля си. Той ни за минута не би търпял това, което трябва да понася, но Лиза е единствения му близък човек. Заради нейната зестра Тасило е принуден да се примири. Той прекъсва писането на писмото, понеже влиза Марица. Те се обясняват в любов (дует “Мой нежни приятелю”).
Ортизаки съобщава на МАрица, че е видял нейния управител в парка с хубавичка девойка, той показва недописаното писмо, в което става дума за зестра…. Не знаейки за това, че Тасило има сестра, Марица възприема това писмо като признание на хладнокръвен ловец на нейното богатство. Финалът на действието е драматична сцена, пронизана от пълната с мъка ария “Ей, Марица бъди спокойна, понеси Марица болката”. С веселия хор на гостите и репликити на Тасио, изпълнени с недоумение. Марица го оскърбява и го изгонва. Тичешком влиза Лиза, хвърля се към брат си и те двамата излизат. Марица разбира своята грешка.
Трето действие
На следващото утро в парка, Жупан прави предложение на Лиза. Весел и безгрижемн е техният дует “Момък любил девойка”. Тасило се явява при Марица с отчет за имението. Влюбените се помиряват. Двете двойки, намерили се един друг, завършват оперетата с ансамбъла “Часовете бягат, а любовта не чака”.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.