Царицата на чардаша – оперета от Имре Калман

Царицата на чардаша – Имре Калман

Царицата на чардаша е оперета в 3 действия. Либрето от Л. Щапн и В. Понбах. Първото изпълнение се е състояло на 17 ноември 1915 година във Виена. Съдържанието се дава по руския текст на К. Михайлов.

Действащи лица:

Силва Вареску, артистка във вариете (сопран); княз фон Линерт-Вайлерсхайм, княгиня фон Липерт-Вайлерсхайм, негова жена; Едвин, техен син (тенор); графиня Шаси, племенница па княза (сопран); граф Бона Какчиану (тенор); Фери фон Керенеш, стар театрал (баритон); Кис, нотариус; Ронс, братовчед на Едвин; при­дружител; управител; гости на бала, актьори, театрална пуб­лика.

Действието се развива през 1912 година в Будапеща и Виена.

Замисълът на оперетата,

посветена на звездата на варие­тето, Силва Вареску, възникна у Калман в началото на 1914 година. През април същата година между него и либретистите му Лео Щайн и Бела Йенбах е сключен договор. Немското либрето се наричало „Да живее любовта“. Съдър­жанието на новото произведение на Калман има нещо общо със знаменитата опера на Верди: нейната героиня е също жена, чинто брак за аристократ е немислим, жена, за която няма място във впешето общество. Обаче, както това изиск­ват каноните на веселия, развлекателен жанр, развръзката задължително трябва да бъде щастлива. Въпреки прекъсва­нията на съвместната работа на композитора и либретистите, обусловени от настъпилите непосредствено около тях исторически събития (през юли 1914 година в сръбския град Сараево бива убит престолонаследникът на Австро-Унгария Франц Фердинанд.

Започналата в резултат на това австро-сръбска война веднага прераства в световна), към ноември 1915 година оперетата е завършена и иа 17 ноември във виенския театър „Йохан Щраус“ се състои премиерата. В музиката на оперетата, наречена „Царицата на чардаша“, широко са използвани ритмо-интонациите на този най-по­пулярен унгарски танц с неговото патетично начало и бу­рен, огнен финал. Музикалните номера като правило са ан­самблови – дуети, терцети, квартети, маршове, ансамбли и др. Голяма роля играе хорът, особено в широко обрисувани­те финали на действията.

Първо действие.

Препълненият салон на знаменития будапещенски музикхол „Орфеум“. Преди пътуването си от продължителни гастро­ли, тук за последен път излиза любимката на публиката Силва Вареску. Нейният коронен номер „Хей-я, о хей-я“ е типичен чардаш с бавни, широки мотиви, преминаващи в стремителна, огнена френска песен.

През антракта зад кулисите се появява групата на постоянните по­сетители заедно с Вони и Фери. Техният ансамбъл „Всички ние сме театрали” с весел, безгрижен марш, преминаващ в куплетите „Хубавицата иа кабарето“, Вони вижда влизащия Едвнн. У него има телеграма за Едвин от баща му, конто настоява да скъса със Силва. Но Едвин мисли само за Силва. Той я моли да остане, да не заминава. Силва е решила твър­до: те трябва да се разделят, та нали техният брак е невъзможен. Дуе­тът на влюбените „Възможно е често да се увличаш“ е грациозен, не без лукавство, с широк валсов припев „Има много жени по света“.

Вони е заобиколен от веселите девойки на кордебалета.

Той пред­лага да стане помощник на балетмайстора. Весели и лекомислени са неговите куплети „Раз, два, три“, в които като шеговит паралел на дуе­та – Едвин н Силва – звучи припева „Не, не трябва да се живее па света без жени!“
Фери и Бони искат да утешат Силва, иа техния брътвеж тя от­връща с песента „О, не търси ти щастие“. Това е отново чардаш с ве­ликолепна бавна мелодия. Неговата втора част, фрнска, въпреки външ­ната смелост, също е пълна с мъка. Всяка строфа завършва с рефрен „Частица от дявола е в нас“.

Появява се още един посетител – братовчедът на Едвин, Ронс, гвардеец. Той е дошъл за Едвин: него го викат в полка. Едвин отново отказва. Ронс припомня: Едвин с сгоден за графиня Щаси, а самият годеж ще стане в близко бъдеще. Той дава на Бони покана. Бони из­лиза да помогне на Силва да прибере багажа си.

Едвин се решава па последната стъпка

– той обявява, че щс се жени за Силва незабавно. Извикват нотариус. Той пише задължението на Едвин след осем седмици да сключи брак. Така започва големият музикален финал на действието, в конто се появяват почти всички по- рапо изпълнявани мелодии: „Красавиците“, „Има много жени на све­та“, вторият чардаш на Силва и др. Фери възпира Едвнн, готов да под­пише договора. В лирично ариозо той призовава да проверят споите чувства и благославя влюбените. Те подписват договора, оркестърът изпълнява сватбен марш (весели вариации по тема от знаменития марш на Мепделсон).

Отново се появява Ронс, който е излязъл преди половин час. Силва уговаря Едвнн да отиде да изпълни своя воински дълг. След нежно прощаване той заминава. Втурва се Бони: всичко е прибрано, Силва може да замине. Па разказа й за станалото Бони показва по­каната за годеж: Едвнн не е имал право да сключва нов договор. Силва отпътува отчаяна. Всички идват да я изпратят. Само Фери за­мислено препрочита поканата и тананика „Красавиците на кабарето“.

Второ действие.

Бал в къщата на княз фон Лиясрт-Валерсхайм във Виена. Без да знае, че Ронс е разгласил за неговия годеж с Щасн, към която тон никога не сс е отнасял сериозно, Едвин с удивен и обез­покоен от мълчанието на Силва. Па неговите многобройни телеграми няма отговор. Едвин танцува с Щаси. Тя знае всичко, по не е. против брака с братовчеда. Техният дует „Тра-ла-ла“ е безгрижен и лек. Ед­вин иска да забрави за всичко. Л ето, че изминават точно осем седми­ци от деня на отпътуването на Едвин от Будапеща — свършва сро­кът на договора.

На бала са дошли Бони и Силва.

За тях известяват като за граф и графиня Канчпану. Бони представя Силва на княза като своя жена. Едвин е объркан и нищо не разбира. Докато старият княз танцува със Силва, от която е очарован, Едвин се опитна да се обясни с Бони, какво е станало със Силва. Силва се връща, а Бони се измъква. Дра­матичното обяснение между Силва и Едвин преминава в мечтателен и тъжен валс-дует „Помниш ли ти“. Те се разотиват на различни страни, а Бони, танцувайки с Щаси, все повече се влюбва в нея. „Ах, приятелю мой” — бойната песничка на Бони преминава в жизнерадостен дует.

Едвин е отново около Силва.

Той я наблюдава – вижда, че тя е нещастна. Значи Силва го обича. Бони нарушава тяхното уединение и… благославя влюбените. Считайки, че Силва е законна жена на Бони и следователно носи името графиня Канчиану, Едвин иска да я заведе при родителите си: за разведената графиня те ще му позволят да се ожени! Едвин побягва, а Силва отново се предава на отчаянието: значи Едвин не можа да се ожени за артистката Силва Вареску!

Започва финалът на действието. Княз фон Липерт-Валерсхайм се опитва на всеослушание да обяви годежа на Едвин с Щаси, но Едвин прекъсва баща си и говори за това, че той има друго задължение, друга любов – това е графиня Канччиану. Но Силва се отказва от тит­лата, която не й принадлежи. Тя ие е графиня, а княгиня — княгиня фон Липерт-Валерсхайм. Ето нейният договор! Едвин е готов да из­пълни своето задължение, по Силва разкъсва иа парчета договора. Въпреки молбата иа Едвин заедно с Бони тя напуска княжеския дворец.

Трето действие.

Хотелът. където са отседнали Силва и Бони. Като се връщат от бала, те срещат тук Фери. Той уговаря Силва да се върне на сцената: изкуството ще заличи сърдечните рани. Жизнерадостно звучи техният терцет „Хей, циганино, вземи цигулката“ с характерните уигарско-цигански интонации. Тук идва Едвин: той не може без Силва! А след него се появява неговият баща. Едвин побягна от него в стаята на Бони, а князът иска да изясни истината. Той обвинява Бони в това, че Щаси е опозорена, по Бони тутакси моли за нейната ръка. За по­твърждение той звъни по телефона и Шаси дава съгласието си. Бони бързо излиза, а появилият се във вестибюла Фери иска от княза да се изпълни обещанието по отношение на Силва.

На възмутения княз, твърдящ,

че в неговия род не е имало „певачка“, той отвръща, че не­говата жена, княгиня фон Липерт-Валерсхайм, също някога е пяла в ..Орфеум“. Тя е била знаменитата кабаретна певица Ценилия (Цилика). Щаси, която заедно с леля си също се появява в хотела, весело запя­ва дует с Бони. Едвин и Силва се помиряват. Оперетата завършва с радостния квартет на младите влюбени „На нас с теб любовта пи е дадена от самата съдба“.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелович. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.