Ференц Лист 1811-1886

Ференц Лист е личност с исполинска и многостранна дейност

– обаятелен компози­тор, един от най-великите пианисти-виртуози, знаменит и неуморим диригент, за­бележителен музикален педагог и общественик. Ференц Лист е личност с велики достойнства, смели убеждения, безкрайна доброта, верен привърженик на великите хуманис­тични идеи на XIX в., който с всички сили се бори за утвърждаване на прогреса в изкуството и в живота.

Ференц Лист най-безкористно подпомага плеяда млади талантливи композитори

– и със знания, и материално, раздава почти цялото си състояние за благотворителни цели. Чрез музиковедческите си съчинения той отстоява своите прогресивни идей­но-естетически принципи, защищава млади, способни музиканти от несправедли­ви критики. Като диригент и пианист подготвя и изнася невероятно голям брой концерти и оперни представления в почти всички по-големи градове на Европа, прави музиката достояние на огромен брой .слушатели и активно съдействува за демократизация на музикалното изкуство. Като педагог възпитава 337 пианисти, композитори, диригенти.

Въпреки тази огромна и разнородна дейност, изискваща нечовешки труд, Лист създава

над 1200 опуса, 649 от които оригинални – симфонии, оратории, симфо­нични поеми, увертюри, маршове, балади, легенди, меси, реквиеми, псалми, кан­тати, хорове, концерти, сонати, вариации, етюди, танцови пиеси, цикли от малки произведения, рапсодии, композиции върху народни песни, фантазии, парафрази, обработки и клавирни извлечения на произведения от 14 композитори, песни, ро­манси, мелодекламации и много други. За любимия си инструмент – пианото, композира повече от 500 творби и преработки.

Ференц Лист е най-крупната фигура на унгарската романтична музика.

Той с основа­ние се смята за „духовен баща“ на унгарската музикална класика, който с творчеството си проправя пътя на класиците на унгарската национална музика от XX в. – Б. Барток и 3. Кодай. Той заема челно място на новатор в общото развитие на европейския музикален романтизъм. Негова заслуга е създаването на симфонич­ната поема като самостоятелно симфонично произведение, както и приносът му в областта на романтичната програмна музика. Интересни и значителни са музи­калните образи, които той създава по безсмъртни творби на литературата и изоб­разителното изкуство.

Творчеството му е демократично, национално, наситено с топла емоционалност, достъпно за най-широки слушателски среди.

Ференц Лист е роден на 22.10.1811 г. в село Доборян

в имението на граф Естерхази, близо до град Шопрон, Западна Унгария. Дядото на композитора, който служи у Естерхази като занаятчия, свири на цигулка и орган, дирижира оркестър и хор, но тежките житейски условия не му позволяват да развие музикалните си заложби. Той се жени три пъти, живее 90 години и има 27 деца. Адам Лист, баща­та на композитора, се оженва за дъщеря на хлебар. Те кръщават детето с латин­ското име Франциск, понеже латинският език тогава е официален в Унгария. На това име съответствува унгарското Ференц, както в Унгария наричат композито­ра, но самият Лист винаги се подписва Франц.

Адам Лист, овчарски надзирател у Естерхази, е умен, енергичен и музикално надарен – свири на пиано, на цигулка и виолончело, пее добре, дори съчинява му­зика. Познава се лично с Йозеф Хайдн, Хумел и Л. Керубини.

Израсъл с богати музикални представи, Лист проявява от малък феноме­нални музикални способности.

Когато например го запитват веднъж какъв иска да стане, той отговаря, сочейки портрета на Бетховен: „Такъв, като него!“ Баща му започва да го учи на шестгодишна възраст на пиано с неочакван дори и за самия него резултат. Детето учудва всички с умението си да чете ноти и талантливо да импровизира.

На осемгодишна възраст участва в благотворителен концерт като пианист в състава на симфоничен оркестър, а деветгодишен свири в град Шопрон с огромен успех Концерт за пиано и оркестър на Фердинанд Рис, както и свободни импрови­зации върху любими на публиката теми.

Лист се прославя в цяла Унгария като „дете-чудо“,

но основното училище в родното му село е единственото училище, коетд завършва през живота си. Пети­ма унгарски богаташи предлагат средства, за да му бъде дадено професионално музикално образование. Сумата е недостатъчна, но бащата, убеден в нуждата на детето от най-подготвени педагози, решава семейството да се пресели във Виена 1820 .

Учител по пиано на Лист става ученикът на Бетховен Карл Черни, един от най-големите клавирни педагози на своето време. Черни е първият и последен учител по пиано на Лист – като изключим баща му – и той му остава признателен до последните дни на живота си.

Композиция Лист учи при Антонио Салиери, който го научава да чете пер­фектно партитури. Под ръководството на Салиери пише малък хор „Тантум ерго”, вариации върху творби на Диабели, Шуберт, Хумел, Черни, Тамашек, Калкбренер и ги подписва – „Франц Лист, момче на 11 години, роден в Унгария“.

Първият концерт на Лист във Виена /1822/

предизвиква неописуем възторг, а на още по-успешния му концерт на 13. 04.1823 г. присъства Бетховен. Вече по­чти глух, наблюдава отблизо изпълнението на детето, качва се на сцената, при­стъпва до рояла и бащински го прегръща и целува, като му предсказва бляскаво бъ­деще.

На 1 май 1823 г. Лист свири за първи път в Будапеща. Преди концерта двана­йсетгодишният музикант се обръща към публиката с кратка реч, която завършва със следните думи: „Нека това бъде първата ми отплата към родината в знак на моята искрена привързаност и благодарност, които аз храня към нея.“ Изнася с триумфален успех редица концерти и в Германия, където вестниците го наричат „малкият Моцарт“. (Я. Милшейн, Лист, С.. НИ. 1959. стр. 14)

Лист по онова време е високо, стройно момче, с дълга, кестенява коса, привет­ливо лице и тъмни, живи очи. Ръцете и пръстите му са деликатни и удължени. Из­вънредно впечатлителен е, с изключителна музикална памет, а зад сдържаността в обноските му се крие голяма доброта.

През декември 1823 г. дванайсетгодишният Лист с големи надежди пристига с родителите си в Париж.

Но директорът на консерваторията, италианецът Керу­бини, въпреки доказаните способности на момчето, отказва да го приеме под пре­текст, че е чужденец. Това е първото разочарование в живота на композитора и той никога не забравя възмутителната несправедливост към него. (Пак така недружелюбно Керубини се отнася и към Берлиоз.)

В парижките салони обаче Лист е приет много радушно – изнася концерт след концерт и става любимец на парижката публика. Наричат го „малкото чу­до“, сравняват го с Моцарт, предсказват му велико бъдеще. Той взема уроци по композиция и инструментация при прочутия педагог и композитор Фердинанд Паер, тогава диригент в италианската опера в Париж, а по хармония – при Ан­тонии Рейха, чех по произход, близък приятел на Бетховен, професор в Парижката консерватория. Рейха е първият, който насочва вниманието му към съкровищницата на народното музикално творчество.

След Карл Черни Лист вече няма друг учител по пиано.

Той получава писме­ни напътствия от него, обръща се за съвети и към напредналите ученици от кон­серваторията. Баща му следи ежедневно заниманията му по пиано.

Неуспехът на премиерата на неговата първа и единствена опера „Дон Санчо“, или „Замъкът на любовта“ /1825/, не смущава Лист. По това време той компози­ра още фантазия върху мотиви от операта „Годеница“ на Обер и обработва унгар­ски народни песни.

Лист предприема нови концертни турнета из Франция, Англия и Швейцария и от непрекъснатото концертиране се изтощава и заболява тежко. По препоръка на лекарите отива на море в Булон, но тук го сполетява нещастие – умира баща му /1827/.

След смъртта на баща си Лист опознава още по-добре суровия и безпощаден живот. „… Не намирам никъде нито отклик, нито съчувствие… Аз изпитах горчи­во отвращение към онова изкуство, което видях пред себе си: унижено до степен на повече или по-малко търпим занаят, обречено да служи за развлечение на из­брано общество. По-скоро бих се съгласил да бъда какъвто и да е на този свят, са­мо не и музикант на издръжка у богати хора, покровителстван и заплащан като жонгльор или като дресирано куче“ – пише той на Жорж Санд. (Я. Милшенн. Лист, С.. НИ. 1959, стр. 27,28).

Лист е вече младеж.

Влюбва се пламенно в своята красива частна ученичка по пиано Каролина дьо Сен Крик – най-силното увлечение през целия му живот. Но Каролина е от богат и знатен род и му отказват женитбата с любимата девойка. Той обаче намира утеха в своето изкуство и в задоволяване на безграничната си любознателност: свири, композира, чете литература и философия… Интересите му са най-широки – Русо, Юго, Байрон, Боналд, Ламартин. Увлича се от утопич­ния социализъм на Сен Симон, както и от християнския социализъм на абат Ламене, което в края на живота му го довежда до крайни религиозни увлечения.

С голям ентусиазъм Лист посреща Юлската революция от 1830 г.

и дълбоко вярва, че тя ще разреши наболелите социални проблеми. Под силните и непосредствени впечатления от героичните революционни дни започва симфония с революционно съдържание, която обаче остава незавършена. В нея той иска да отрази победата на народа и братството между хората. В ескизите са включени три основни народни теми: славянска /чешка/ хусистка песен в прослава на Ян Жишка, немска – лютеранският хорал „Господ е могъща наша опора“, който Енгелс нарича „Марсилезата на XVI в.” и френска – Марсилезата. Композиторът съчувства с цялото си сърце на онеправданите, разбунтували се в 1834 г. лионски тъ­качи. На тях посвещава написаната през същата година соната „Лион“, като из ползва за мото лозунга на въстаниците – „Да живеем, като работим, или да умрем, като се сражаваме!“

Кръгът на неговите познати – дейци на изкуството, непрекъснато се разширява.

Лист е в близки отношения с Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак, Хайне, Ал. Дюма. През 1831-1832 г. се запознава с Берлиоз, с Паганини и Шопен. Плод от познанството му с Берлиоз са клавирните транскрипции на „Фантастичната сим­фония“ и на „Харолд в Италия“, въздейства му и начинът на виртуозно свире­не на Шопен, с когото често свирят заедно. В репертоара на Лист влизат негови творби, а след смъртта на Шопен той написва книга, в която прави проницателна оценка на творчеството му. Когато обаче чува как свири Паганини, зашеметеният Лист дълго време не излиза на концертния подиум. Упражнява се с жестока упоритост, стремейки се да достигне такава виртуозност в свиренето на пиано, каквато Паганини е достигнал на цигулката. Неговата виртуозност разкрива и упо­рит стремеж за разширяване на изразителните възможности на пианото.

През есента на 1833 г. в един парижки салон Лист се среща с графиня Мария л’Агу

/по баща Флавини/, жена с висока култура и образование, с литературен та­лант и демократически убеждения, по-късно известна като авторка на повести и романи с литературния псевдоним Даниел Щерн. Тяхната дружба се превръща в пламенна любов. През 1835 г. Д’Агу изоставя мъжа си и заминава с Лист за Швей­цария, където техният съвместен живот продължава до 1844 г. Лист е горещо влю­бен в графиня Д’Агу, която е с десет години по-възрастна от него. Струва му се, че в нея открива жената-идеал, която ще обича до края на живота си. Наистина тя му дава много сърдечност, дарява го с топлота и щастие, което толкова му е липсва­ло. И двамата се стремят към щастие, към хармония в интимните си отношения. Те имат три деца: две момичета – Бландира и Козима и син Даниел. (М. Милщейн, Лист, С.. НИ. 1959, стр. 31.) (Козима става жена на немския диригент и композитор Ханс фон Бюлов, когото по-късно на­пуска, за да се омъжи за Рихард Вагнер.)

Обаче раз­личията в характерите и мислите ги отдалечават постепенно един от друг. Своенравната, претенциозна и капризна жена не може да стане истинска другарка на артиста Лист и шрез 1848 г. те се разделят.

Четирите години, прекарани в Швейцария и Италия от 1835 до 1839 г., са из­пълнени с разнородна дейност.

Лист преподава безплатно музика в новооткрита­та Женевска консерватория, концертира, съчинява музика, пише на музикални те­ми. С помощта на д’Агу той написва много ценни статии /„Писма на завършилия музика“, „За положението на художниците и за условията на съществуване в обществото“ и др./, в които отправя остра критика към буржоазното общество и третира социалното положение на музиканта. Периодически посещава Париж, из­нася концерти и пропагандира класическата музика, особено творбите на Бетхо­вен.

Берлиоз пише горещи отзиви за изпълнителското майсторство на Лист, овладял до невероятно съвършенство пианистичното изпълнителско изкуство. По съ­щото време в Европа се подвизава високомерният австрийски пианист-виртуоз Сигизмунд Талберг, който поканва предизвикателно Лист на публично концерт­но състезание /1837/. Лист приема предложението. Музикалният свят посреща тази своеобразна проява като състезание на две различни изпълнителски школи. Париж се разделя на два лагера – „листианци“ и „талбергианци“. Лист изпълня­ва блестящо соната оп. 106 в си-бемол мажор от Бетховен, която тогава смятат за изключително трудна. Журито отсъжда: „Талберг е първият, но Лист – единствен и неповторим.“ „Самият Бетховен би изпитал чувство на радост и гордост ако би могъл да чуе това изпълнение“ – пише по този повод Берлиоз.

В Швейцария и Италия Лист не забравя и композиционното творчество.

За­почва огромния цикъл за пиано „Години на странстване“, който пише почти до края на живота си, повече от 40 години /1840 — 1883/. Състои се от три части: В „Първа година на странствания“ Лист отразява впечатленията си от швей­царската природа и швейцарското народно звукотворчество. „Втора година на странстване“ е музикален израз на впечатленията му от шедьоврите на итали­анското изкуство, а в „Трета година на странстване“ намира отражение еволю­цията на композитора от пламенните увлечения по социализма на Сен Симон до религиозното смирение в края на живота му.

През същото време преработва за пиано повече от 200 опуса на известни ком­позитори,

между които „Фантастична симфония“ на Берлиоз, V, VI и VII симфо­ния на Бетховен, увертюрата на „Вилхелм Тел“ от Росини, песни на Шуберт и много други. Направени изключително талантливо, пианистично и добросъвест­но, тези преработки дават възможност на пианистите да опознаят отблизо, да популяризират и да получат твърде близка до оригинала представа за ценни, пре­ди всичко оркестрови съчинения.

През 1938 г. Лист започва изключителна по своя размах концертна дейност.

Началото е след опустошителното наводнение на унгарската равнина през 1838 г. Това природно бедствие предизвиква живо съчувствие у композитора, който то­гава се намира във Венеция. „Обхванало ме е чувство на необикновено състрада­ние, жива необходимост да помогна на пострадалите“ – пише той на своя при­ятел Л. Масар. „Но как?… Не притежавам нищо, нито богатство, нито власт!… Аз твърде добре чувствам, че нито сърцето ми ще намери покой, нито очите ми сън, докато не внеса своята лепта за облекчаване на последствията от великото бед­ствие… Може би грошът на артиста е по-угоден на бога от златото на милионерите… Благодарение на тези преживявания и чувства ми се откри смисълът на дума­та родина.“

Лист съставя план на своите благотворителни концерти, които започват през пролетта на 1838 г. във Виена. Проблем за деня е да се намери билет за негов кон­церт. Целият приход се внася във фонда за подпомагане на пострадалото от на­воднението унгарско население.

През 1839 г. Лист посещава родината си.

Там също изнася цикъл от концерти – в Шопрон, където още като дете свири първия си концерт, в Будапеща, Дор и други унгарски градове. На един от концертите му присъства и Петьофи. По-голямата част от прихода предава за благотворителни цели, а другата – за основаване на унгарска национална консерватория в Будапеща. Навсякъде го посрещат с факелни шествия като национален герой. По улиците се чуват възгласи: „Да жи­вее Лист!“ След един благотворителен концерт в Будапеща му поднасят „сабята на честта“, избират го за почетен гражданин на града. По време на престоите си в Унгария Лист слуша унгарски цигански оркестри, живо се интересува от унгар­ската народна музика, записва песни, изучава фолклорни сборници. Всичко това му служи за основа при създаване на деветнайсетте „Унгарски рапсодии“ и други творби с унгарски национални мелодии.

Лист отново поема триумфалното шествие из цяла Европа

– Германия, Фран­ция, Англия, Белгия, Чехия, Австрия, Испания, Португалия, Румъния, Русия, Швеция, даже и Турция. Изнася на ден по два концерта, без никаква почивка, без развлечения. Желанието му е колкото може повече хора от всички слоеве на обществото да чуят прекрасния плод на човешката мисъл – музиката. „Измъчих се, нагладувах се и мечтая да се върна в Унгария“ — пише той.

Лист има огромен репертоар – Бах, Хендел, Менделсон, Вебер, Бетховен, Шу­берт, Шуман и много други автори, както и свои собствени творби. В. Стасов на­рича концертите му „Истинска историческа изложба на музикалното творчес­тво“. Особено широко популяризира класиката чрез своите транскрипции, фанта­зии и парафрази, съчинени върху теми из чужди произведения. По този начин той извежда клавирното изкуство от домашните салони и го пренася в масовата ау­дитория, прави го достояние на широката публика, извършва огромна музикалнопросветна дейност.

Лист увлича публиката не само със своя стихиен темперамент и поразителна виртуозност,

но й въздейства и със своята импозантна външност. Той е висок, строен, със строго лице, с тъмни блестящи очи, орлов нос, тънки устни, дълга ко­са, остър профил. От цялото му лице лъха нещо властно, покоряващо. Ръцете му са с необикновено дълги и нервни пръсти – структура, която много благоприятства за неговата виртуозност. Той третира пианото като инструмент, способен да възпроизведе грандиозно, много красиво звученето на цял оркестър. Изпълне­нието му се отличава с покоряваща мощ, мащабност, с виртуозен замах и стило­во разнообразие. В него се съчетават сложна техника, изключително колоритно богатство и лирическа поетичност. Лист разширява техническите и изразителни­те възможности на пианото, като внася нови средства, фактура и маниери на из­пълнение, пренася дори известни изпълнителски похвати от струнните инстру­менти

Навсякъде той има необикновен успех, впечатленията от концертите му са за­шеметяващи, считат го безусловно за най-великия пианист на времето. Името му става модно и популярно, славата му расте всеки ден. Наричат го „велик поет”, „чародеец”, „магьосник на музиката”, присъждат му научната степен „Доктор по музика” от Философския факултет в Кьонигсберг.

През 1840 г. големият немски пианист Мошелес го чува да свири в Лондон и казва: „След Лист трябва да затворим пианото.” „Като пианист Лист е феномен, който се явява веднъж в няколко столетия” – се възхищава Серов.

Съвършено, органично сливане на артиста с инструмента, подчиняване на ин­струмента на една властна, емоционална и веща творческа природа – това оче­видно е една от „тайните” на нечовешкото по мащаб на въздействие – интерпретаторско майсторство на големия художник.

В Русия Лист гастролира три пъти  –

през 1842, в 1843 и в 1847 г. В. Стасов пише в спомените си: „Ние със Серов бяхме като умопобъркани след концертите, едва си казвахме по няколко думи и побързвахме да си отидем в къщи, та по-скоро да напишем един другиму своите впечатления, своите мечти, своите възторзи… Ние бяхме така влюбени като бесни. И не е чудно – нищо подобно не бяхме чували през своя живот, пък и въобще не бяхме се срещали лице с лице с такава гениална, страстна, демонична натура, ту шеметна като ураган, ту разливаща се в потоци от нежна красота и грация.”

„Моят роял за мене е това, което за моряка е неговата фрегата, за арабина не­говият кон. Нещо повече. Досега той беше моето „аз”, моят език, моят живот. Той е пазител на всичко онова, което е движило моята душа от моето юношество. Аз му доверявам всяка моя мисъл, моята тъга, моите страдания и радости. Неговите струни трептят от моите страсти и послушните му клавиши се подчиняват на мо­ите капризи.”

През 1845 г. Лист пристига в Бон, където по случай откриването паметник на Бетховен организира музикални тържества.

Но събирането на средства за по­стройка на паметника чрез подписка се протака дълги години и сумата е недоста­тъчна. По този повод Лист пише с възмущение на Берлиоз: „Какъв позор за всички! Каква мъка за нас! Това трябва да се измени, ти нали си съгласен с мен? От скъперниците с мъка не можеш да откъснеш малко милостиня за построяване па­метник на нашия Бетховен. Това не трябва да бъде! Това няма да бъде!” Лист да­ва от себе си необходимите огромни средства, сам избира скулптора и проекта и паметникът най-после е готов. Благодарение на Лист и до днес има паметник на Бетховен в Бон.

При тържественото откриване на паметника след произведения на Бетховен Лист изпълнява и своята „Тържествена кантата”, посветена на Бетховен.

Когато по-късно през 1882 г. Бородин посещава Лист във Ваймар, пише за него: „… Трудно може да си представите колко е млад по дух този прочут старец! Задълбочено и широко гледа на изкус­твото, отзивчив е към всичко ново, свежо, жизнено в него. Враг е на всякаква условност, баналност, консервативност, чужд е на предубежденията, предразсъдъците и традициите“… /М. Друскин, Исто­рия зарубежной музики. М.. Музгиз. 1963. стр. 217

Като диригент Лист излиза за първи път на сцената на 1. 02.1843 г. в Бреслау със „Сватбата на Фигаро“ от Моцарт.

После във Ваймар дирижира Петата сим­фония на Бетховен и др. По същото време концертира за първи път и на орган. През септември 1847 г. в Украйна завършва своята дейност на концертиращ пианист-виртуоз, за да се отдаде всецяло на творчество.

През 1848 г. Лист се заселва във Ваймар, където са живели и творили Гьоте, Шилер, Хердер и други велики умове. Назначават го на длъжността диригент на теа­търа. В този град прекарва 13 години – време известно като „ваймарски период” от живота на Лист. Там написва по-голямата част от своите произведения, лите­ратурни трудове, извършва своята огромна музикално-обществена дейност. Още на втората година при него се преселва графиня Каролина Сент Витгенщайн, по баща Ивановска – жена на руски генерал, приближен на император Николай I. Познанството с нея датира от последното посещение на Лист в Русия през 1847 г. и се превръща в пламенна любов. Цели тринайсет години графинята води безре­зултатна борба да се освободи от брака със своя груб, порочен и затворен съпруг. Умна, блестящо образована и одухотворена, тя е религиозна католичка до лице­мерие и склонна към всякакви мистични излияния. Каролина обгражда Лист с грижи, нежност и любов, а той я нарича свой „духовен близнак”.

Големият музикант възражда старото културно величие на Ваймар

и го пре­връща в музикален център на Европа. Като главен диригент и художествен ръководител на оперния театър във Ваймар Лист разгръща огромна музикално-популяризаторска дейност. Той поставя рекордно число опери – 44, от които 25 са от съвременни композитори – дързост, според тогавашните официални разбирания.

Лист развива активна дейност и като диригент на симфонични концерти. Из­пълнява всички симфонии на Бетховен и почти всички творби на Берлиоз и Шу­ман, популяризира оперите на Вагнер. Той устройва „музикални недели”, посве­тени на някой композитор, дирижира и свои съчинения.

Почти всички симфонични творби на Лист са с програмен характер, което во­ди до „смели търсения в областта на формата и оркестрацията” /Друскин/. Но през ваймарския период той композира най-задълбочените си творби, в които най- ярко е утвърден художественият принцип на автора им – програмният романти­зъм.

Особено място в творчеството на композитора заемат симфоничните поеми.

Това са едночастни творби с различна форма /рондо, вариационна, сонатна/ и с извънредно широк образен кръг, в който все пак преобладава героичната тема. Лист третира сюжетите обобщено, акцентира централния образ като носител на крупна философска идея, а не се опитва да „разказва”, следвайки хода на сюжет­ното действие. Ето защо тук господства монотематизмът – поемите се изграждат върху измененията в една музикална тема, което създава впечатлението за органичност на образа.

Сред най-доброто и любимото от симфоничните поеми са „Прелюдиите“ /тър­пели авторска преработка в периода 1850-1854/. В последователните варианти на литературната програма /по едноименното стихотворение на Ламартин /компо­зиторът постепенно подсилва героично-оптимистичния момент за сметка на господстващите в първоизточника безнадеждност и отчаяние. Героичното начало се утвърждава и в музиката на поемата, в която контрастно сменящите се карти­ни довеждат до жизнеутвърждаващия финал.

Близки до поемите са композиционните принципи в двете симфонии „Данте“ /„Ад“, „Чистилище“/ и „Фауст – симфония в три характерни картини“ /„Фауст“, „Гретхен“, „Мефистофел“/. Независимо от цикличната форма творбите рисуват обобщено един централен образ.

Двата клавирни концерта на Лист, претърпели неколкократна преработка от автора,

обобщават различните страни от творческата индивидуалност на Лист ка­то „гениален реформатор в пианизма и забележителен майстор на оркестровото писмо, обновил съдържанието и изразните средства на симфоничната музика“ /Друскин/. Ярките конфликтни музикални образи, виртуозният почерк, яснотата на формата, стремително развиващата се драматургия правят тези творби едни от най-обаятелните и широко популярни Листови произведения. Композиторът из­вежда на по-високо стъпало „симфонизацията“ на инструменталния концерт, къ­дето оркестърът „не само остава само зрител, а съдейства“ за още по-голямо обогатяване на съвместното „изпълнение“ със солиращия инструмент.

Сред клавирните произведения от този период е сонатата в си-минор/1852— 1853/. Тя е своеобразен автобиографичен портрет, въпреки че е посветена Р. Шу­ман. Според Кьолер тя се отнася към великите образци на романтичната музика за пиано.

През ваймарския период Лист създава и 15 от своите 19 унгарски рапсодии,

наситени с унгарски народни мелодии, едни от най-популярните негови произве­дения. В тях с изключителна сила авторът отразява картини от живота на своя на­род и използва много елементи от унгарската народна инструментално-танцова музика. В цикъла „Унгарски рапсодии“ е застъпен националният стил вербункош с източник куруцките песни /песни на войниците на Ракоци от XVIII в./. В рапсодиите са използвани и мелодии от унгарски градски песни. Най-популярни са Втората, Шестата, Деветата /„Пещски карнавал“/, Десетата, Дванайсетата, Че­тиринайсетата и Петнайсетата /„Ракоци марш“/. Написва също двата си клавирни концерта, песни.

Лист намира време и за педагогическа дейност.

Той никога не забравя отно­шението на Керубини към него, затова се отнася винаги бащински към младите талантливи музиканти. Учи 337 ученици, но от никого не взема хонорар. Между учениците му са Ханс фон Бюлов, Карл Таузиг, Феликс Дрезеке, Петер Корнелиус, Йоаким Раф, Исак Албениц, Франц Карл и др. В дома на Лист във Ваймар чес­то идват за съвети и помощ и много други дейци на изкуството, между които Сме­тана, Вагнер, Серов, Брамс, Берлиоз, Хебел, Андерсен, Бородин, Глазунов, Антон Рубинщайн, Д’Енди, Дюпарк, Форе, Григ и други. Рядко сърдечен и хуманен, Лист проявява винаги жив интерес към своите събратя по изкуство, вслушва се в чуж­дите мнения.

През ваймарския период, цели 13 години, Лист е начело на музикална Европа.

Той следи най-внимателно музикалния живот, горещо приветства всичко ново и талантливо в изкуството. Много млади композитори му изпращат своите творби и с трепет очакват строгата, но справедлива и доброжелателна оценка на великия композитор и великодушен човек.

В писмо до младия Григ, на когото с вниманието си към него помага да се из­дигне изведнъж авторитетът му като композитор, Лист пише: „Аз живях дълго. Изходих целия свят. Наслаждавах се на бляскавия комфорт на Запада. През ръце­те ми преминаха съкровищата на Изтока и беше време, когато тия богатства ме привличаха. Но животът ми създаде непоколебимото убеждение, че на света няма по-ценно съкровище от човека. И ако ми се удаде да срещна извънреден ум или та­лант, или истинска сърдечна доброта, аз им откривам цялото си сърце.”

Широка и интересна е музикално-публицистичната дейност на композитора, централно място сред която заемат очерците за класически и съвременни автори и произведения, както и някои статии по музикално-обществени проблеми.

Още в началото на ваймарския период около Лист се групират най-прогресивните музиканти,

диригенти, пианисти, композитори, музикални критици, както и художници, поети, писатели, негови ученици и приятели. Той застава начело на тази Нововаймарска школа, която пропагандира принципите на програмния ро­мантизъм и се бори против консерватизма и еснафщината в изкуството. Тя се противопоставя на т. нар. „Лайпцигска школа” (Лайпцигска школа – направление в немската музика през XIX в., свързано с Лайпцигската консерватория – 1843: умерено романтично направление, опиращо се на композиционните принци­пи на немската класическа музика – Большая сов. знциклопедия, т. 24. стр. 456./.

През 1861 г. Нововаймарската школа се разгръща във Всеобщ немски музикален съюз – организация за още по-активно утвърждаване и популяризиране на кла­сиката, на съвременните композитори и на програмната музика.

Но борбата с консерватизма, предразсъдъците и равнодушието е тежка.

Ин­тригите против Лист вземат такива размери, че той решава да се оттегли от Вай­мар. „Ти си прекалено велик, благороден и прекрасен за нашия мечешки край – Германия” – пише му Вагнер по този повод. С дълбока обида и скръб компози­торът заминава през 1861 г. за Рим, където живее усамотено, като отшелник в един манастир близо до града. Там прекарва осем години, започва да търси уте­шение в религията и в 1865 г. приема католическия монашески сан – абат. За то­ва допринасят и личните му нещастия – за три години умират две от децата му. Не се осъществява и тъй дълго очакваният брак с Каролина – тя отказва да се ожени за него и двамата се разделят.

В Рим Лист изучава задълбочено творчеството на старите италиански май­стори, особено това на Палестрина.

Завършва ораторията „Легенда за св. Елиса­вета”, чиято премиера дирижира в Будапеща. По това време написва редица дру­ги творби с религиозна тематика и някои светски произведения.

Въпреки отшелничеството си Лист си остава същия голям хуманист, чужд на фанатизма и религиозното лицемерие. Тогава при него пристига Григ. Лист пре­глежда Концерта му за пиано и оркестър, оценява неговия талант и го поощрява в творческата му дейност.

В. Стасов, който се среща с него по това време, пише: „Достатъчно е да се за говори за изкуството, за правдата и той се въодушевява. Абатският му жест про­пада, движенията губят своята благочестива святост и монашеско смирение. Наклонената глава се повдига и той сякаш хвърля своята монашеска декорация, става пак силен и могъщ. Пред нас отново е по-раншният, темпераментният, ге­ниалният Лист – орелът../

От 1869 до 1886 г. Лист посещава Ваймар, Будапеща и Рим,

където прекарва ежегодно по няколко месеца. Във Ваймар му е предоставена малка квартира в дома на придворния градинар, в който дом сега е уреден музей. Той взема участие и в организирането и построяването на Вагнеровия байройтски театър, продължава да учи безплатно ученици, изнася концерти, популяризира новата талантлива му­зика.

През 1873 г. в Париж честват петдесетгодишната концертна дейност на Лист. Под негово диригентство се изпълняват само негови симфонични творби. Голям общонароден празник се организира и в Будапеща. Учредяват на негово име три ежегодни стипендии за унгарски музиканти, изборът на които се предос­тавя на самия Лист.

През 1875 г. Лист е избран за директор на новооткритата Будапещенска консер­ватория.

На този пост остава до края на живота си. Същевременно през месеците, прекарани в Будапеща, преподава в същата консерватория, дирижира симфония ни концерти, сближава се с унгарски дейци на изкуството – музиканти, художни­ци, скулптори, писатели. Консерваторията днес носи неговото име.

По това време Лист композира XVI унгарска рапсодия и „Унгарски исторически портрети”. В тях обезсмъртява героите на Унгария, обществените и култур­ните дейци на своята родина – Петьофи, Вьороши. Мошони, Сечени и други.

Лист работи до последните дни на живота си, въпреки че болестите зачестяват. Зрението му съвсем отслабва, почти не вижда.

През 1886 г. изнася голям концерт. През месец юли се отправя за Байройт, за да присъства на Вагнеровите музикални тържества, но по пътя се простудява. Без да разбере, че е заболял от пневмония, присъства на всички представления. На 31.07. 1886 г. Лист умира в Байройт на 75-годишна възраст.

В огромното и многостранно по форма и съдържание творчество на Лист

не­избежно се чувствува известно влияние на немската и френската музика, но в основната си част то е изява на ярко национален композитор. В музиката на Лист е отразен духът на унгарския народ, неговият пламенен темперамент и фолклорно богатство.

Дейността му напълно покрива неговите думи: „Нека ми бъде позволено да призная, че въпреки моето достойно за съжаление незнание на унгарския език, аз от люлката до гроба, с душата и тялото си оставам маджарин и в съответствие с това най-настойчиво съм се стремил и се стремя да поддържам и развивам унгарската музикална култура. Аз твърдо вярвам в своята пътеводна звезда: целта на моя живот е в това Унгария някой ден с гордост да ме спомене.“

Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976