Арам Хачатурян 1903 – 1978

Арам Хачатурян е един от най-изтъкнатите съветски композитори, оформил се като творец в годините на съветската власт. Изкуството му е ярко на­ционално, хуманистично и съвременно, романтично възвишено и многожанрово, наситено с дълбоко съдържание и с богата мелодичност, най-често в духа на ар­менската национална музика.

Арам Илич Хачатурян е роден от родители арменци на 6 юни 1903 г. в село Коджори,

близо до Тбилиси – Грузия. На село и в Тбилиси прекарва детските и юношеските си години. В семейството му всички пеят – той от малък обиква му­зиката и научава десетки арменски, грузински и азербайджански песни. Силни впечатления оставят у него и народните арменски, грузински и азербайджански певци. И тримата братя на Хачатурян се занимават с изкуство – единият става режисьор, а двама – певци.

Семейството на Хачатурян купува едно старо пиано и той неуморно свири на него сам, без учител, не познавайки дори нотното писмо. Занятията с пианото, ма­кар безсистемни и по слух, изиграват положителна роля в неговото музикално развитие.

Арам Хачатурян се учи в Тбилиската търговска гимназия.

В училищния духов оркестър той поддържа непрекъснат контакт с музиката, запознава се солидно с духовите инструменти и придобива елементарна нотна грамотност.

По-големият брат Сурен през 1921 г. е вече известен театрален режисьор в Москва. По негово предложение семейството изпраща Арам в Москва да учи му­зика, но вместо да постъпи в Музикалното училище, през 1922 г. той завършва под­готвителните курсове при Московския университет и постъпва в биологическото отделение на Физико-математическия университет, където следва три години. Вле­чението му към музиката обаче не го напуска нито за миг и на 19-годишна въз­раст той постъпва и в музикалния техникум „Гнесени“ /сега институт „Гнеси- ни“/ в класа по виолончело, посещавайки едновременно и лекциите по биология. По-късно преминава в класа на опитния педагог А. Борисяк, при когото овладява добре виолончелото. Хармония, а по-късно и полифония учи особено старателно при М. Ф. Гнесин – голям педагог, ученик на Римски-Корсаков и А. Лядов.

През 1925 г. Хачатурян преминава в новооткрития клас по композиция,

къде­то усърдно усвоява теоретичните дисциплини, обогатява художествените си пред­стави и получава необходимите композиционно-технически умения.

Още тогава Хачатурян композира редица произведения, които, макар и несъ­вършени, се отличават с оригиналност, непосредственост на чувствата и с по­етично обаяние – „Танц“ за цигулка и пиано /1926/, „Поема” за пиано /1927/, „Песен-поема“ за цигулка и пиано /1929/ и др.

Чрез видната пианистка Е. А. Шчербина Хачатурян се запознава с новата френска музика на Дебюси и Равел, която оказва влияние за формирането на ня­кои типични черти на творческата му индивидуалност – вкус към живописно зву­чене, самобитна и остра ритмика, чувство за музикален колорит. Още по-голямо влияние върху художественото мислене на Хачатурян оказва запознаването му в класа на Гнесин с творчеството на великите руски класици: Римски-Корсаков, Мусоргски, Глинка, Бородин. По същото време той работи и в Арменския дом на кул­турата, където се запознава с патриарха на арменската музика Александър Спендиаров, също ученик на Римски-Корсаков, който го подкрепя в неговите творчес­ки търсения, вдъхва му вяра в композиторските способности.

През 1929 г. Хачатурян завършва музикалния техникум „Гнесини”

и същата година е приет в Композиторския факултет на Московската консерватория. Продължава занятията си при Гнесин, след това при Николай Яковлевич Мясковски. Мясковски го научава да обича литературата, живописта, архитектурата. През то­ва време, вдъхновен от изкуството на арменските народни музиканти, съчинява редица произведения, между които широко популярната „Песен-поема” за цигул­ка и пиано, тричастното Трио за пиано, цигулка и кларинет /1932/, виртуозната Токата за пиано /1932/, Танцовата сюита за симфоничен оркестър /1933/, Първа симфония – дипломната работа на Хачатурян /1934/, посветена на петнайсетгодишнината на Арменската ССР, и др. Заради Първа симфония името на Арам Ха­чатурян се записва със златни букви върху почетната мраморна дъска в Московската консерватория.

Запознаването на Хачатурян с Прокофиев и с неговото творчество оказва за­бележително влияние върху формирането на художествените му възгледи.

По предложение на Мясковски Хачатурян остава аспирант в консерваторията. Като асистент композира Концерт за пиано и оркестър /1936/, посветен на Лев Оборин. Концертът се отличава със своята сочна мелодичност, изворите на която лежат в музиката на Армения, Азербайджан и Грузия. Същевременно пише песни за глас и пиано, музика към филми и други.

Още от тези години води началото си активната обществена дейност на композитора. През 1937 г. той е избран за заместник-председател на Московския съ­юз на композиторите, а през 1939 г. за заместник-председател на новосъздадения Организационен комитет на Съюза на съветските композитори.

През 1939 г. Арам Хачатурян пребивава известно време в Армения,

където се среща с различни среди от народа, слуша народни ансамбли, гледа национални танци и записва на­родни мелодии. През същата година създава балет със сюжет из живота на един крайграничен арменски Колхоз. По-късно той преработва основно не особено сполучливия първи вариант и така създава в сегашния му вид своя шедьовър – бале­та „Гаяне“. След това композира едно от най-хубавите си произведения – Кон­церта за цигулка и оркестър и музиката към драмата на М. Ю. Лермонтов „Мас­карад“, върху основата на която по-късно написва симфоничната сюита „Маска­рад“.

За изключителни постижения в областта на симфонизма Хачатурян е награ­ден още през 1939 г. с най^:високото съветско отличие – ордена „Ленин“, и полу­чава званието „Заслужил артист на РСФСР“.

През време на Отечествената война Хачатурян е един от ръководителите, на Съюза на съветските композитори

и създава редица масови патриотични песни и маршове. През трудните военни години композира Втора симфония /„Симфония с камба­ни“/, три концертни арии и Концерт за виолончело и оркестър. Във Втората си симфония Хачатурян отразява величавата борба на съветския народ с немскофашистките завоеватели. Според Шостакович „… Втора симфония е първото съчи­нение на Хачатурян, в което трагичното начало се издига на такава голяма висота“. ‘

През 1944 г. създава три концертни арии за висок глас с оркестър: „Поема“, „Легенда“ и „Дитирамб“ – вокално-симфоничен цикъл, обединен чрез общ зами­съл, голяма лирична поема за любовта.

През 1947 г. Хачатурян композира едночастната Трета симфония /„Симфония-поема“/

за голям симфоничен оркестър, орган и 15-20 допълнителни тромпе­та – в чест на 30-годишнината на съветската власт. Премиерата е на 13 декември 1947 г. в Ленинград под диригентството на Евгений Мравински. Негова е музиката към документалния филм „Владимир Илич Ленин“, наречена „Ода в памет на Ле­нин“, и към филма „Сталинградската битка“, на чиято основа създава голямата програмна сюита в осем епизода „Сталинградската битка“. Като лайтмотив из­ползва мелодията на популярната руска песен „Има на Волга скала“. В тази сюи­та авторът възкресява великанската битка на Съветската армия срещу хитлеристките пълчища на река Волга.

Безспорно постижение на съветското музикално изкуство е музиката на Ха­чатурян към двата филма,

посветени на великия руски адмирал Ушаков: „Адми­рал Ушаков“ и „Кораби щурмуват бастионите“ /1953, 1954/, както и към филма „Отело“ по едноименната трагедия на Шекспир.

През 1950 г. Хачатурян е вече преподавател в класа по композиция на Музи­кално-педагогическия институт „Гнесини“ и професор по композиция в Москов­ската консерватория.

Същата година с оркестъра на Московската областна филхармония дебютира като диригент. През есента на 1951 г. предприема концертно пътуване до Армения и Грузия, където дирижира Арменската и Грузинската филхармония. В програ­мите на концертите са включени негови произведения.

През 1950 г. Хачатурян посещава Италия

в състава на делегация от съветски дейци на изкуството. Дирижира пред Италианското радио сюитата „Сталинградската битка“. Особено силно впечатление му правят паметниците и документите, свързани с гладиаторското въстание под водачеството на легендарния тракиец Спартак. Под влиянието на тези впечатления през 1953 г. той композира гранди­озния балет в 4 действия „Спартак“. „Музиката на Хачатурян – това е преди всичко музикално пиршество… Това е Рубенс в нашата музика“ – пише Б. Асафиев още преди създаването на балета. Но това блестящо сравнение важи с пълна сила за партитурата на „Спартак“. „… На никого от нашите композитори не би се удало да пресъздаде тази тема така, както е успял да я пресъздаде Хачатурян. Яр­ката динамичност на събитията, разкрити в драматургията на балета, пъстрите, пълни с блясък и пищност картини от Рим, огромната жизнена сила на народното движение – всичко това едва ли би могло да отговаря повече на индивидуалност­та ца Арам Хачатурян“ /Д. Кабалевски/. За „Спартак“ на Хачатурян през 1959 г. е присъдена Ленинска награда.

През 1951 г. Арам Хачатурян посещава Исландия,

където дирижира свои про­изведения, след което изнася много концерти из разни съветски градове. По-късно предприема концертни обиколки в България, Чехословакия, Финландия /сърдеч­но посрещнат от 90-годишния Ян Сибелиус/, Англия, Швейцария, Аржентина, Бразилия, Уругвай, Чили и други страни. Популярността му го прави желан гост навсякъде. През тези години ръководи музикален кръжок в един голям московски завод, участвва в много журита, комисии. Всички тези задължения му пречат за една интензивна композиторска дейност, поради което много творчески замисли остават неосъществени.

Като творец и музикален общественик Хачатурян

е убеден и последователен привърженик на социалистическия реализъм. Здрави и трайни са неговите връзки с народа, а музикалният фолклор на Армения дава осезаемо отражение в негови­те произведения.

През 1954 г. на Хачатурян е присъдено почетното звание „Народен артист на СССР“. .

Арам Хачатурян получава над 25 най-високи съветски и чуждестран­ни награди, поверявани са му над 10 обществени длъжности, между които депу­тат във Върховния съвет на СССР, член на Академията на науките на Армения, секретар на Съюза на композиторите на СССР и други.

В последните години Хачатурян посещава България, Унгария, Румъния, Шве­ция, ГДР, Полша, Финландия, Чехословакия, Франция и др., дирижира свои про­изведения, среща се с видни културни и политически дейци. По време на посеще­нието си в България през октомври 1969 г. изнася авторски концерти в София и в Пловдив..

Музиката на Хачатурян се изпълнява в много страни, името му е известно на музикалната публика в цял свят.

Голяма е заслугата на Хачатурян за развитието на съветската музикална кул­тура. Той създава реалистично, демократично, съвременно, изпълнено с оптими­зъм и вяра в човека изкуство. Творбите му са в духа на арменските и азербай­джанските народни песни, но носят оригинален, индивидуален облик. Последните произведения на Хачатурян разкриват стремеж към обогатяване на композици­онната техника и строго целесъобразно, обосновано от художествената идея из­ползване на по-модерни музикални изразни средства.

Арам Хачатурян умира на 1 май 1973 година в Москва.

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА АРАМ ХАЧАТУРЯН

Балети

“Щастие” 3 действия, либрето – Г. Ованесян /1933/; „Гаяне“ в 4 действия, либрето К. Державин /1942/; „Спартак“ в 4 действия, либрето – Н. Волков /1953/.

За симфоничен оркестър

Симфонии

Първа симфония в ми минор в чест на 15-годишнината на съветската власт в Армения /1934/; Втора симфония в ла минор /1934/; Трета симфония /„Симфо­ния-поема“/ – едночастна, в чест на 30-годишнината на Октомврийската револю­ция /1947/.

Други симфонични творби

„Танцова сюита“ /1933/; Сюита из музиката към комедията на Лопе де Вега „Валенсианската вдовица“ /1939/; Първа сюита из балета „Гаяне“ /1943/; Втора сюита из балета „Гаяне“ /1943/; Трета сюита из балета „Гаяне“ /1943/; Сюита из музиката към драмата „Маскарад“ /1944/; „Руска фантазия“ /1944/; „Ода в па­мет на Владимир Илич Ленин“ /1948/; Сюита из музиката към филма „Сталин­градската битка“ /1949/; „Тържествена поема“ /1950/; „Концертен валс“ /1955/; Първа сюита из балета „Спартак“ /1955/; Втора сюита из балета „Спартак“ /1955/; Трета сюита из балета „Спартак“ /1955/; две симфонични картини из ба­лета „Спартак“ /1955/; „Приветствена увертюра“ /1958/; Сюита из музиката към пиесата. „Лермонтов“ /1959/; „Балада за родината“ /1961/.

Концерти за инструмент и оркестър

Концерт за пиано и оркестър, посветен на Лев Оборин /1936/: Концерт-рапсодия за пиано и оркестър /1955/; Концерт-рапсодия за пиано и оркестър, посветен на 50-годишнината на Октомврийската революция /1967/; Концерт за цигулка и оркестър в ре минор, посветен на Давид Ойстрах /1961/; Концерт за виолончело и оркестър в ми мажор, посветен на Светослав Кнушевицки /1946/; Концерт-рапсо­дия за виолончело и оркестър, посветен на М. Ростропович /1963/.

За глас и оркестър

Три концертни арии, посветени на Нина Макарова: „Поема“, „Легенда“, „Ди­тирамб“ /1946/; „Ода на радостта“ за солист – мецо-сопран, смесен хор и оркес­тър /1956/.

Камерна музика

Танц №1 за цигулка и пиано /1926/; Поема за пиано /1927/, речитативи и фу­ги за пиано/19 28-1966/; Алегрето за цигулка и пиано /1929/; Песен-поема за ци­гулка и пиано /1931/; Квартет за две цигулки, виола и виолончело /1931/; Сюита за пиано /1932/; Трио за кларинет, цигулка и пиано /1932/; Соната за цигулка и пиано /1932/; два детски албума /1947/; две сонати за пиано/1958-1961/; Три пи­еси за две пиана /1945/.

Музика към драматични произведения – 20,

между които: към пиесата „Хатабала“ от Г. Сундукян /1928/; към трагедията „Макбет“ от У. Шекспир /1933/; към пиесата „Баку“ от Н. Никитин /1937/; към пиебата „Големият ден“ по В. Киршон /1937/; към комедията „Валенцианска вдовица“ от Лопе де Вега /1940/; към пие­сата „Маскарад“ от М. Ю. Лермонтов /1941/; към пиесата „Дълбоко разузнава­не“ от А. Крон /1943/; към пиесата „Последният ден“ – В. Шкваркин /1945/; към пиесата „Иля Головин“ от С. Михалков /1949/; към пиесата „Лермонтов“ от Б. Лавренев /1954/; към трагедията „Крал Лир“ от Шекспир /1958/ и други.

Музика към филми – около 20,

между които: „Пепо“ /1934/; „Зангезур“ /1938/; „Градина“ /1939/; „Салават Юлаев“ /1940/; „Човек №217“/1944/; „Руският въ­прос“ /1947/; „Вл. Ил. Ленин“ /1948/; „Сталинградската битка“ /1949/; „Те имат родина“ /1949/; „Тайната мисия“ /1950/; „Адмирал Ушаков“ /1953/; „Кораби щурмуват бастионите“/1953/; „Салтанат“ /1955/; „Отело“ /1955/; и др.

Песни за глас и пиано и други творби. Списъкът обхваща творбите на композитора създадени до 1967 г.

Aram Khachaturian – Gayane

Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976