АНТОНИО САЛИЕРИ 1750-1825
Антонио Салиери – талантлив италиански композитор, педагог и диригент – прекарва по-голямата част от живота си във Виена, където създава почти всичките си творби – 40 опери, хорове, камерна, инструментална и черковна музика.
Антонио Салиери е роден на 18.08.1750 г. в Леняно.
Като дете учи цигулка при брат си Франческо – много добър цигулар, ученик на Тартини, а по-късно продължава музикалното си образование във Венеция при Пешети и Пичини.
Виенският меценат Г. Гасман оценява дарованието на Салиери и в 1766 г. го завежда във Виена, където и остава до края на живота си. Там 16-годишният музикант работи като диригент при своя покровител Гасман и продължава да обогатява музикалните си знания.
В 1770 г. Салиери композира първата си комична опера „Учените жени”,
която му донася известност на оперен композитор. Окуражен от успеха, той пише още няколко опери все в немски стил, докато по-късните му творби са вече в стила на италианската опера. Спечелил си име на талантлив музикант, Салиери е назначен за диригент на италианския оперен театър във Виена.
По това време Глук живее в Париж и след дълга борба с Пичини налага своята историческа оперна реформа.
Салиери научава за успеха на реформата и воден от амбицията за блестяща кариера,
през 1784 г. заминава за Париж при Глук, за да усвои неговия оперен стил. При Глук престоява четири години, става любим негов ученик. Усърдно усвоява новаторските елементи в оперното му творчество. По съвета на учителя си той се стреми да създаде и да постави на сцената своя героична музикална драма. Но докато Глук безстрашно, с голям замах и с убедителната сила на таланта си проправя новия път към музикалната драма, то Салиери остава само негов епигон. В замяна на това обаче той притежава друго силно качество – умее да предразполага към себе си „силните на деня”, успява да се домогне до високо обществено положение и дори до творческа слава.
В Париж например Салиери написва операта „Данаиди”,
поръчана в същност на Глук, който му я „преотстъпва”. За да си осигури предварително успех, хитрият Салиери вписва на афиша за автор името на Глук и едва след като на премиерата /1784/ успехът е факт, на края на представлението се съобщава името на истинския автор – Салиери. В Париж той композира още 4 опери, между които „Тараре”, по текст на Бомарше, със също така временен, но шумен успех.
Придобил една в голяма степен фалшива слава, Салиери се завръща през 1788 г. във Виена,
където е назначен за придворен оперен композитор и диригент на придворната певческа капела. Тези длъжности му дават неограничени права в музикалния живот на Виена. Той започва трескаво да пише опери, които почти без изключение се поставят безпрепятствено във Виена. Шумният успех е негов спътник до края на живота му.
По това време обаче изгрява геният на младия Моцарт.
Ръководен от чувство на професионална завист, Салиери създава редица интриги срещу него и със силата на служебното си и обществено положение пречи да се поставят неговите опери. В думите, изказани при смъртта на Моцарт, прозира и завист, но и признание на неговия гений: „Жалко е, разбира се, за такъв велик гений!… Но пък ако бе живял повече, никой в света не би дал и парче хляб срещу нашите съчинения.”
След смъртта на Моцарт се разпространява мълва, че Салиери го е отровил от завист.
Върху тази легенда Пушкин написва малката си трагедия „Моцарт и Салиери”, която пък Римски-Корсаков използва за сюжет на едноименната си опера.
По-нататък Салиери скъсва с театъра, престава да пише оперна и светска музика и създава само духовни творби – меси, реквиеми, „Те деум”, оратории, кантати и други. Голяма дейност развива и като педагог. Две десетилетия този сух, грамаден старец, с голям, хищно вдигнат нос, плътно стиснати устни и остър поглед на стоманените си очи, не се съобразява нито с времето, нито с умората и раздава знанията си на млади композитори. Особено грижлив е към по-талантливите – всред учениците му са младият току-що пристигнал във Виена Бетховен, Шуберт и Франц Лист.
През 1817 г. Салиери основава във Виена певческо училище,
към което след 2 години се открива и отдел за цигулка. Четири години по-късно .училището се превръща в консерватория с всички музикални специалности, а от 1909 г. то е вече Държавна академия за музика и сценично изкуство, която съществува и досега.
Антонио Салиери умира на 7.05. 1825 г. във Виена на 75-годишна възраст.
Оперите на Салиери са написани с високо техническо майсторство и притежават богата мелодика, но са лишени от дълбочина и оригиналност. Днес музиката му не е популярна.
СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ПРОИЗВЕДЕНИЯ НА САЛИЕРИ
Опери
40, между които:. „Учените жени” /1770/; „Армида” /1771/; „Венециански панаир”, „Признателна Европа” /1780/; „Данаиди”, по текст на Калцабиджи /1784/; „Пещерата на Трофонио” /1785/; „Тараре”, по текст на П. Бомарше /1787/; „Семирамида”; „Фалстаф”; „Коминочистачът” и др.
Други творби
Кантати – 7; оратории – 4; меси – 6; пасион – 1; концерти за орган – 1, за пиано – 2, за флейта и обой – 2, за цигулка, виолончело и обой – 1; две симфонии, реквием, хорове и арии, балетна музика и др.
Antonio Salieri Les Danaïdes
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976
