Споделете в
5/5 - (84 votes)

Луиджи КерубиниЛУИДЖИ КЕРУБИНИ 1760-1842

Луиджи Керубини е знаменит педагог и най-значителният композитор от епохата на Великата френска революция. По произход италианец, той твори през по-голямата част от живота си във Франция и играе важна роля за укрепване на френската героична опера, като създава класически образци на „опера-спасение”. Написва около 30 опери, меси, кантати, оратории, симфонии, романси, пиеси, революцион­ни химни, клавирна и органна музика и други.

Луиджи Мария Керубини е роден на 14.09.1760 г. във Флоренция

в семейство­то на беден музикант. Бащата, концертмайстор в театър „Пергола” във Венеция, е първият учител по музика на своя син. Придобил отрано музикални знания и под­тикван от желанието да се усъвършенства, Луиджи постъпва с поддръжката на тосканския велик херцог в консерваторията в Болоня. Там под благотворното пе­дагогическо ръководство на прочутия абат Джузепе Сарти се развива неговият музикален талант. Едновременно с уроците той помага на Сарти, като композира под негово ръководство второстепенните арии в оперите му. От него усвоява стро­гия стил на Палестрина и овладява изкуството на контрапункта, както никой друг след Бах.

Първите самостоятелни творби на Керубини

са от двата стари италиански класически жанра – „опера-буфа“ и „опера-сериа“ /комична и сериозна опера/. Първата негова, опера „Квинт Фабий“ /1780/ му донася широка известност в Ита­лия и много поръчки от театрите във Флоренция, Венеция, Мантуа и други.

В 1784 г. Керубини е поканен в Лондон за кралски придворен и оперен компо­зитор. Там композира две опери; След двегодишен престой в Лондон той пътешества до Торино, Неапол, после в Париж, отново в Лондон и най-послепо настояване на Виоти се установява в Париж /1788/. В Париж започват истинските му големи успехи, от този град се разнася славата му на голям композитор.

От 1789 до 1792 г. Керубини ръководи оперните представления, на малкия италиански театър „Федо“ в Париж, а през 1795 г. е назначен за инспектор по обучението и преподава­тел в Парижката консерватория.

През това време Парижкият оперен театър е в пълен разцвет.

На неговата сцена господстват оперите на глуковската школа, поставят се и опери на Сакини, Салиери, Пичини /съперника на Глук/, както и тези на Гретри. Особено голям интерес Керубини проявява към творчеството на италианския композитор Спонтини и между тях възниква искрена дружба. В Париж Керубини се запознава лично и с Кристоф Вилибалд Глук, старателно изучава оперната му реформа, както и стила на неговия съперник Пичини.

Дотогава Керубини композира оперите си в лек италианско-неаполитански стил. През парижкия си период написва 14 опери предимно с класически сюжети по френски текстове – най-хубавата част от неговото оперно творчество, в които задълбочава драматичното съдържание и разширява формите, обогатява неаполитанския стил на Пичини и неговата мелодичност със стила на Моцарт и Глук.

Първата парижка опера на. Керубини „Демофон”

няма успех сред парижката публика, въпреки че авторът развива в нея Глуковия стил. Той усложнява музика­та, като внася нови полифонични похвати.

След нея написва операта „Лодоиска“ /1791/ по романа на Луве де Кувре „Любовното похождение на кавалера Фоблаза. В нея се набелязват първите чер­ти на новия, героичен стил. Отличава, се с пищна, ярко обособена оркестрация, с отказ от абсолютизиране на певческото начало. Използвани са полски, и татар­ски мотиви, тъй като действието се развива в Полша с участието на герои-татари. Керубини симфонизира операта, което е в същност една от характерните страни на музикалнодраматичните реформи на Глук. Операта има огромен успех – само през първия сезон се поставя на сцената 200 пъти.

Керубини продължава да усъвършенства революционния оперен жанр и но­вия си творчески стил.

Операта „Медея” /1797/ е с антично-класически митологически сюжет по едноименната драма на Еврипид. Музиката изпъква със своето мрачно величие и дълбок драматизъм. Едночастната увертюра и въведенията към II и III действие са едни от най хубавите симфонични творби, създадени от Керубини.

Върхът на музикалнодраматичното творчество на Керубини е най-популярна­та му опера „Водовоз” – по либрето на Ж. Н. Буий /1800/. Произведението е дъл­боко демократична творба и по съдържание, и по характер на музиката. Централ­ните образи в тази „опера-спасение” са водовозът Микел и граф Арманду, пред­седател на парламента. Сюжетът е из политическия живот на Франция през XVII в. Граф Арманду защищава народа и разобличава произволите на краля. Преследван от кралската полиция, той е укриван от Микел.

След преодоляване на редица опасности най-после те се спасяват от грозящата ги смъртна опасност. Са­моотверженият и хуманен човек от народа Микел спасява от явна гибел политическия демократичен деятел граф Арманду. Тази опера има голям успех както на премиерата, състояла се на 16.01.1800 г. в Париж, така и през целия XIX в., когато почти не слиза от сцените на оперните театри. В нея са вплетени редица чудесни народнопесенни мелодии. Керубини е един от първите композитори, които разра­ботват народнопесенни мелодии в героични опери. Музиката й е проста и жизне­на.

Бетховен високо цени творчеството на Керубини и особено „Водовоз“.

При композирането на операта „Фиделио“ Бетховен се повлиява от Керубини, по-спе­циално от оперите „Водовоз“, „Лодоиска“ и „Фаниска“. През 1823 г. той пише до Ке­рубини между другото и следното: „Истинското изкуство е безсмъртно и истин­ският художник получава пълно удовлетворение от действително великите и ге­ниални творения. Трогва ме успехът на всяко Ваше съчинение като мое собстве­но. Накратко казано, аз Ви обичам и уважавам.“ Шуман, Вагнер и Глинка също високо ценят изкуството на Керубини.

Композиторът отдава много сили и внимание на революционната музика. Ра­боти по оформленията на музикалните революционни празненства. Съчинява масови песни и химни с революционно съдържание. Написва 6 големи хора, между които „Химн на Пантеона“, „Песен за 10 август“, „Ода към 18 фруктидор“, „Химн за празника на младежта“ и други. „Погребалният марш“ по случай смърт­та на генерал Ош е едно забележително произведение.

Керубини в много случаи осъжда Наполеон,

че се домогва до императорския трон, с което спечелва ненавистта му и среща пречки в поставянето на някои свои опери. Това го огорчава и цели две години не композира никаква музика, след ко­ето пише черковни меси, оратории, кантати, магнификат, 2 реквиема в до-минор и в ре-минор и други.

По-късно Керубини създава още опери, но нито една от тях не достига качествата на оперите, създадени през революционния период. И съдбата им е нерадостна.

Още с основаването на Парижката консерватория през 1795 г. Керубини допри­нася много

за нейното укрепване със своето енергично участие като инспектор, но за професор той е назначен едва през 1816 г., а през 1822 г. става директор, на ко­ято длъжност остава до края на живота си. По негово време Парижката консерва­тория се издига до едно от най-добрите музикални учебни заведения в Западна Ев­ропа. В нея се учат талантливи хора от целия континент.

Керубини написва и редица теоретични трудове, между които „Учебник по контрапункт и фуга“ и „Школа за пеене“.

Композиторът остава известен и с това, че обикновено не проявява отзивчи­вост към младите музиканти: ненавижда например гениалния Берлиоз заради не­покорния му характер и става причина кандидатурата му за „Римската пре­мия“ да бъде отхвърляна четири пъти.

Още приживе той съставя пълен каталог на своите творби, излязъл под печат през 1843 г., който е един важен документ за неговото творчество.

Луиджи Керубини умира на 5.03.1842 г. в Париж на 82-годишна възраст.

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА ЛУИДЖИ  КЕРУБИНИ

Опери

„Картоиграчът“ /1777/; „Квинт Фабий“ /1780/; „Изоставената Армида“ /1782/; „Адриано в Сирия“ /1782/; „Месенцио, цар на Етрурия“ /1782/; „Идали- до“ /1784/; „Александър в Индия /1784/; „Деметрио“ /1784/; „Мнимата принце­са“ /1785/; „Маркиз Тулипано“ /1786/; „Сабинянски юли“ /1787/; „Ифигения в Авлида“ /1788/; „Демофон“ /1788/; „Маргарита Анджуйска“ /1790/; „Лодоиска“ /1791/: „Елиза“ /Пътешествие на ледника Сен Бернар./1794/; „Конгресът на царете“ /1794/; мАли Баба и 40-те разбойници“ /1795/; „Медея“ – либрето от Франсоа Беноа Хофман, по едноименната драма на Еврипид /1797/; „Португал­ската хотелиерка“ /1798/; „Наказанието“ /1799/; „Ема“ или „Затворничката“ /1799/; „Епикур“ /1800/; „Водовоз“ /„Два дни“/ — либрето от Ж. Н. Буи/1800/; „Анакреон“ /„Любовта на беглянката“/ /1803/; „Ахил и Сцирос“ /1804/; „Фаниска“ /1806/: „Пигмалион“ /1809/; „Крешендо“ /1810/; „Бланш от Прованс“ /1821/: „Знамето от Гренада“ /1813/.

Започнати са и останали недовършени няколко опери, между които: „Олим­пиада“, „Селико“, „Италианката в Лондон“ и други.

Музика за театрални драми, между които и към „Отело“ от Шекспир. Други творби

Симфония в ре-минор за струнен оркестър /1815/; Концертна увертюра; два реквиема – първи в ре-минор и втори :в до-минор; 6 струнни квартета; 6 сонати за пиано; соната за 2 органа; квинтет; Голяма фантазия; 17 големи кантати; 11 го­леми меси; 38 мотета; мадригал; 20 антифона; оратория; 300 канона а’капела; магнификат; мизерере; голям брой вокални пиеси; 8 революционни химна, между които: „Химн на братството“ /1787/, „Песен за 10 август“, .„Ода към 18 фруктидор“, „Химн на празника на младежта“ /1796/, „Химн на празника на благо­дарността“ /1’799/, „Погребален марш по случай смъртта на генерал Ош“, „Химн на Пантеона“ и др. Други революционни песни с оркестър, италиански песни, 77 романса, ноктюрни и др.

Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976

Луиджи Керубини 1760-1842