Споделете в
5/5 - (53 votes)

Камий Сен-СансЗнаменитият френски композитор, диригент, органист, пианист-виртуоз, му­зикален публицист и общественик Шарл Камий Сен-Санс е роден на 09.10.1835 г. в Париж в семейство на интелектуалци с всестранни интереси, страстни поклонници на музиката. От тях наследява музикалния си дар, те му помагат да придобие и огромна енциклопедическа култура.

На пет години Камий Сен-Санс може да чете партитурата на Моцартовия „Дон Жуан”

наслаждава се на музиката на Бетховен, сам съчинява музика. На десетгодишна възраст „нежното, крехко, с жълтеникав цвят на лицето, но доверчиво, наивно, пълно с жар и радост“ дете изнася блестящ пианистичен концерт в голямата па рижка зала „Плейел“. Големият успех обаче не му прави никакво впечатление. Впрочем от своите сполуки и от мнението на публиката и на официалната крити­ка Сен-Санс не се интересува никога през целия си живот. Неговото безразличие както към лаврите, така и към пренебрежителното мълчание е рядко явление във всички времена. В своите спомени по-късно Сен-Санс пише: „Още чувам шума на аплодисментите, които – твърде странно – бяха за моя детски свят като някаква тиня, чиято вълна идваше да ме докосне. Аз се боях от нейния контакт и понякога хитро й се изплъзвах, преструвайки се на безразличен…“

Камий Сен-Санс постъпва в Парижката консерватория

вече с голяма изпълнителска подготовка. Учи пиано при Стамати, орган и композиция при Халеви, Гуно, Ве­бер и Беноа. На шестнайсетгодишна възраст композира своята Първа симфония в ми-бемол мажор /1852/. Придобитата отлична композиционна техника и стило­ва култура му позволяват да съчинява творби в стила на Росини, Верди, Шуман, Вагнер, като напълно запазва въпреки това своята творческа индивидуалност. През 1855 г. завършва консерваторията с първа награда.

От 1853 г. Сен-Санс е органист в църквата „Сент-Мари“, а от 1858 г. – в „Сент Мадлен“. Същевременно е преподавател по пиано в Нидермайеровия църковен му­зикален институт /1861 — 1865/. Той е инициатор и един от основателите на френ­ското национално музикално общество „Арс Галика“ /1871/, което изиграва го­ляма роля в развитието и разпространението на френската национална музика. Интензивно концертира и като пианист и органист.

През 1877 г. Сен-Санс се отказва от длъжностите черковен органист и преподава­тел

и се посвещава само на композиторска и изпълнителска дейност. Предприема концертни турнета във всички европейски страни. Посещава няколко пъти Русия, сближава се с Антон Рубинщайн. По негово предложение композира Втория кон­церт за пиано и оркестър. Опознава творчеството на Модест Мусоргски. Той пръв и най-добре запознава френската публика с руската класическа музика. От съвре­менните музиканти цени най-много Лист, Гуно и Берлиоз, с които го свързват “общи художествени разбирания”, обожава Хайдн, Моцарт и Бетховен, а Лист въздига в истински култ.

Сен-Санс е музикант с извънредно широки художествени и общокултурни ин­тереси, изучава литература, астрономия, зоология, ботаника, история и др. Ен­циклопедичната му култура е едва ли не уникално явление във френската музика.

Камий Сен-СансСен-Санс композира около 130 опуса от всички музикални жанрове

– опери, балет, музика към драми, симфонични поеми, симфонии, концерти за пиано и оркестър, концерти за цигулка и оркестър, виолончело и оркестър, вариации, пие­си за орган, песни, романси, оратории, кантати, меси, камерна и клавирна музика и други.

От оперите му най-значителна е „Самсон и Далила“ /1868/ с библейски сю­жет – борбата на евреите от XII в. пр.н.е. за освобождение от игото на филистимляните. Посветена е на именитата певица Полина Виарди Гарсия и е единствена­та опера на композитора, която се изпълнява и днес.

Интересна е историята на нейното създаване и поставяне.

Сен-Санс поръчва на либретиста си Фердинанд Лемер да напише текст за оратория върху библей­ската легенда „Самсон“, чиято свръхчовешка сила се криела в косата му. Лемер обаче му представя либрето за опера. Сен-Санс много харесва либретото, но поне­же първите му две опери /„Жълтата принцеса“ и „Сребърното звънче“/ са отхвър­лени от публиката, той се колебае да пише нова опера. При едно посещение във Ваймар споделя с Лист своя проект за операта „Самсон и Далила“. Лист, без да е чул нищо от нея, го окуражава и импулсира, а през 1877 г. поставя и дирижира „Сам­сон и Далила“ във Ваймар. Не напразно по-късно Сен-Санс признава, че без Лист творбата му не би видяла бял свят. В родината му операта е представена едва 13 години по-късно.

Камий Сен-СансОт симфоничните творби на Сен-Санс

най-значителни са симфоничните по­еми „Чекръкът на Омфала“, „Фаетон“ и „Танцът на смъртта“, както и Третата симфония – двучастна, с орган, посветена на Лист, в която са синтезирани ти­пичните черти на неговия творчески стил. Широко известни са неговите концерти за пиано, цигулка и виолончело с оркестър и особено сюитата „Карнавал на животните“ – написана за две пиана, струнен квартет, флейта, кларинет и ксило­фон. В „Карнавал на животните“ е включена популярната пиеса „Лебедът“, из­пълнена с много остроумие и звукоизобразителни ефекти.

“Сен-Санс има твърде рядката участ да бъде признат още приживе за класик“ /Р. Ролан/.

Естетическите си възгледи Сен-Санс излага в множество

остроумни полемични критични статии и в няколко теоретични труда – „Хармония и мелодия“, „Портрети и спомени“, „Проблеми и тайни“ и други. Той упорито защищава реа­листичните и демократични тенденции в музиката, противопоставя се на повърх­ностното творчество, на поклонничеството към чуждата култура, особено на вагнерианството, протестира срещу пренебрежението към националната музика от страна на френските музиканти и публика. „Нашата нова европейска цивилиза­ция се движи напред в антихудожествено направление“ – пише той през 1913 г. по повод някои явления на музикалния модернизъм. Призовава младежта да обича родната си култура и да остане вярна на своето време, да „брани светлината на света“, която е застрашена от „мъглите на спиритизма“, „католическите чудеса на Лурд… и от всякакви други безсмислици“.

В „Портрети и спомени“ се разкрива критичното му отношение към религия­та:

„Колкото повече напредва науката, толкова повече бог се оттегля… Премахва­нето на труда, отслабването на характера, разпределението на благата под страх на смъртно наказание, ето какво ни предлага евангелието като основа на общес­твото… Християнските добродетели не са обществени добродетели…”. Докато е на работа в църквата, Сен Санс наистина пише църковна музика, но по съдържание е далеч от култовия мистицизъм.

С цялото си творчество Сен-Санс „остро и съвременно поставя въпросите на националната определеност и демократизма на музиката“ /И. Друскин/, въпреки че на моменти се увлича в търсенето на формално съвършенство за сметка на по-дълбоката съдържателност.

Камий Сен-СансКамий Сен-Санс се изявява най-ярко в оркестровата и инструменталната музика.

В най-хубавите си произведения той въплъщава ха­рактерните черти на своя композиторски почерк: яснота на стила и съвършенство на композиционната техника, изразителност, мелодичност, хармонично изящес­тво, богатство и красота на оркестровия колорит. Творчеството му е тясно свър­зано с народната и битова музика, в редица произведения се проявява неговият интерес към екзотични музикални елементи – испански, кубински, арабски и др.

Композиторът умира на 16 декември 1921 г. в Алжир на осемдесет и шест го­дишна възраст. През 1881 г. е провъзгласен за член на Френската академия.

СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА СЕН-САНС

Опери – 13

„Жълтата принцеса“, либрето – Хале /1872/; „Сребърното звънче“, либрето – Барбие и Каре /1877/; „Самсон и Далила“, либрето – Ф. Лемер/1877/; „Етиен Марсел“, либрето – Хале /1879/: „Хенрих VIII“, либрето – Детруайя и Силвестър /1883/; „Прозерпина“, либрето – Хале /1887/; „Асканио“, либрето – Хале /1890/; „Фрина“, либрето – Оге де Ласю /1893/; „Фредегонда“ /1895/; „Варвари“, либрето – Сард и Гези /1901/; „Елена“ /1904/; „Родоначалникът“ /1906/; „Монако и Париж“ /1911/;

Балети

„Жавота“ /1896/

Оркестрови творби

Първа симфония в ми бемол мажор /1852/; Втора симфония в ла минор 71859/; Трета симфония /„Симфония с орган“/ в до минор, в две части, в памет на Ференц Лист /1886/.

Симфонични поеми

„Чекръкът на Омфала“ /1871/; „Фаетон“ /1873/; „Танцът на смъртта“ /1874/; „Младостта на Херкулес“ /1877/; „Карнавалът на животните“ – сюита за две пи­ана, струнен квинтет, флейта, кларинет и ксилофон” /1886/.

Камий Сен-СансПроизведения за инструмент и оркестър

Първи концерт за пиано и оркестър в ре мажор /1858/; Втори концерт за пиа­но и оркестър в сол минор/1868/; Трети концерт за пиано и оркестър /1869/; Чет­върти концерт за пиано и оркестър в до минор /1875/; Пети концерт за пиано и оркестър във фа мажор /1896/; Първи концерт за цигулка и оркестър в ла мажор /1859/; Втори концерт за цигулка и оркестър в до мажор /1859/; Трети концерт за цигулка и оркестър в си минор /1880/; Първи концерт за виолончело и оркестър в ла минор /1872/; Интродукция и рондо-капричиозо за цигулка и оркестър /1863/; Концертна пиеса за цигулка и оркестър /1880/; Алегро апасионато за виолончело и оркестър /1875/; „Африка“ – фантазия за пиано и оркестър /1891/.

Камерно-инструментални творби

Клавирен квинтет в ла минор /1855/; Клавирен квартет /1875/; клавирни триа ■— във фа мажор /1863/ и в ми минор /1892/; Септет за тромпет, пиано и струнен квинтет /1881/;. Соната за виолончело в до минор /1372/; две сонати за цигулка и пиано /1885, 1896/, два квартета /1899, 1919/; сонати за обой, кларинет, фагот, Арабски каприз за две пиана, пиеси за различни инструменти и др.

Други произведения

Около 100 романси, песни и вокални ансамбли; Реквием /1878/; оратории „Рождество“ и „Потоп“ /1876/; Тържествена меса /1856/; кантати: „Сватбата на Прометей“ /1867/; „Небесен огън“ и „Лола“ /1900/; „Лира и арфа“ /1879/; три ра­псодии за орган върху бретонски теми /1886/; шест прелюда и фуги за пиано /1894—1898/ и др.

Литературно-теоретични трудове

„Хармония и мелодия“ /1885/; Проблеми и тайни“ /1894/; „Портрети и спо- омени“ /1900/; „Хитрини“ /1913/; „Материализъм и музика“; стихове, .статии и др.

Камий Сен-Санс – “Карнавал на животните”

Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976

Камий Сен-Санс 1835-1921