Знаменитият френски композитор, диригент, органист, пианист-виртуоз, музикален публицист и общественик Шарл Камий Сен-Санс е роден на 09.10.1835 г. в Париж в семейство на интелектуалци с всестранни интереси, страстни поклонници на музиката. От тях наследява музикалния си дар, те му помагат да придобие и огромна енциклопедическа култура.
На пет години Камий Сен-Санс може да чете партитурата на Моцартовия „Дон Жуан”
наслаждава се на музиката на Бетховен, сам съчинява музика. На десетгодишна възраст „нежното, крехко, с жълтеникав цвят на лицето, но доверчиво, наивно, пълно с жар и радост“ дете изнася блестящ пианистичен концерт в голямата па рижка зала „Плейел“. Големият успех обаче не му прави никакво впечатление. Впрочем от своите сполуки и от мнението на публиката и на официалната критика Сен-Санс не се интересува никога през целия си живот. Неговото безразличие както към лаврите, така и към пренебрежителното мълчание е рядко явление във всички времена. В своите спомени по-късно Сен-Санс пише: „Още чувам шума на аплодисментите, които – твърде странно – бяха за моя детски свят като някаква тиня, чиято вълна идваше да ме докосне. Аз се боях от нейния контакт и понякога хитро й се изплъзвах, преструвайки се на безразличен…“
Камий Сен-Санс постъпва в Парижката консерватория
вече с голяма изпълнителска подготовка. Учи пиано при Стамати, орган и композиция при Халеви, Гуно, Вебер и Беноа. На шестнайсетгодишна възраст композира своята Първа симфония в ми-бемол мажор /1852/. Придобитата отлична композиционна техника и стилова култура му позволяват да съчинява творби в стила на Росини, Верди, Шуман, Вагнер, като напълно запазва въпреки това своята творческа индивидуалност. През 1855 г. завършва консерваторията с първа награда.
От 1853 г. Сен-Санс е органист в църквата „Сент-Мари“, а от 1858 г. – в „Сент Мадлен“. Същевременно е преподавател по пиано в Нидермайеровия църковен музикален институт /1861 — 1865/. Той е инициатор и един от основателите на френското национално музикално общество „Арс Галика“ /1871/, което изиграва голяма роля в развитието и разпространението на френската национална музика. Интензивно концертира и като пианист и органист.
През 1877 г. Сен-Санс се отказва от длъжностите черковен органист и преподавател
и се посвещава само на композиторска и изпълнителска дейност. Предприема концертни турнета във всички европейски страни. Посещава няколко пъти Русия, сближава се с Антон Рубинщайн. По негово предложение композира Втория концерт за пиано и оркестър. Опознава творчеството на Модест Мусоргски. Той пръв и най-добре запознава френската публика с руската класическа музика. От съвременните музиканти цени най-много Лист, Гуно и Берлиоз, с които го свързват “общи художествени разбирания”, обожава Хайдн, Моцарт и Бетховен, а Лист въздига в истински култ.
Сен-Санс е музикант с извънредно широки художествени и общокултурни интереси, изучава литература, астрономия, зоология, ботаника, история и др. Енциклопедичната му култура е едва ли не уникално явление във френската музика.
Сен-Санс композира около 130 опуса от всички музикални жанрове
– опери, балет, музика към драми, симфонични поеми, симфонии, концерти за пиано и оркестър, концерти за цигулка и оркестър, виолончело и оркестър, вариации, пиеси за орган, песни, романси, оратории, кантати, меси, камерна и клавирна музика и други.
От оперите му най-значителна е „Самсон и Далила“ /1868/ с библейски сюжет – борбата на евреите от XII в. пр.н.е. за освобождение от игото на филистимляните. Посветена е на именитата певица Полина Виарди Гарсия и е единствената опера на композитора, която се изпълнява и днес.
Интересна е историята на нейното създаване и поставяне.
Сен-Санс поръчва на либретиста си Фердинанд Лемер да напише текст за оратория върху библейската легенда „Самсон“, чиято свръхчовешка сила се криела в косата му. Лемер обаче му представя либрето за опера. Сен-Санс много харесва либретото, но понеже първите му две опери /„Жълтата принцеса“ и „Сребърното звънче“/ са отхвърлени от публиката, той се колебае да пише нова опера. При едно посещение във Ваймар споделя с Лист своя проект за операта „Самсон и Далила“. Лист, без да е чул нищо от нея, го окуражава и импулсира, а през 1877 г. поставя и дирижира „Самсон и Далила“ във Ваймар. Не напразно по-късно Сен-Санс признава, че без Лист творбата му не би видяла бял свят. В родината му операта е представена едва 13 години по-късно.
От симфоничните творби на Сен-Санс
най-значителни са симфоничните поеми „Чекръкът на Омфала“, „Фаетон“ и „Танцът на смъртта“, както и Третата симфония – двучастна, с орган, посветена на Лист, в която са синтезирани типичните черти на неговия творчески стил. Широко известни са неговите концерти за пиано, цигулка и виолончело с оркестър и особено сюитата „Карнавал на животните“ – написана за две пиана, струнен квартет, флейта, кларинет и ксилофон. В „Карнавал на животните“ е включена популярната пиеса „Лебедът“, изпълнена с много остроумие и звукоизобразителни ефекти.
“Сен-Санс има твърде рядката участ да бъде признат още приживе за класик“ /Р. Ролан/.
Естетическите си възгледи Сен-Санс излага в множество
остроумни полемични критични статии и в няколко теоретични труда – „Хармония и мелодия“, „Портрети и спомени“, „Проблеми и тайни“ и други. Той упорито защищава реалистичните и демократични тенденции в музиката, противопоставя се на повърхностното творчество, на поклонничеството към чуждата култура, особено на вагнерианството, протестира срещу пренебрежението към националната музика от страна на френските музиканти и публика. „Нашата нова европейска цивилизация се движи напред в антихудожествено направление“ – пише той през 1913 г. по повод някои явления на музикалния модернизъм. Призовава младежта да обича родната си култура и да остане вярна на своето време, да „брани светлината на света“, която е застрашена от „мъглите на спиритизма“, „католическите чудеса на Лурд… и от всякакви други безсмислици“.
В „Портрети и спомени“ се разкрива критичното му отношение към религията:
„Колкото повече напредва науката, толкова повече бог се оттегля… Премахването на труда, отслабването на характера, разпределението на благата под страх на смъртно наказание, ето какво ни предлага евангелието като основа на обществото… Християнските добродетели не са обществени добродетели…”. Докато е на работа в църквата, Сен Санс наистина пише църковна музика, но по съдържание е далеч от култовия мистицизъм.
С цялото си творчество Сен-Санс „остро и съвременно поставя въпросите на националната определеност и демократизма на музиката“ /И. Друскин/, въпреки че на моменти се увлича в търсенето на формално съвършенство за сметка на по-дълбоката съдържателност.
Камий Сен-Санс се изявява най-ярко в оркестровата и инструменталната музика.
В най-хубавите си произведения той въплъщава характерните черти на своя композиторски почерк: яснота на стила и съвършенство на композиционната техника, изразителност, мелодичност, хармонично изящество, богатство и красота на оркестровия колорит. Творчеството му е тясно свързано с народната и битова музика, в редица произведения се проявява неговият интерес към екзотични музикални елементи – испански, кубински, арабски и др.
Композиторът умира на 16 декември 1921 г. в Алжир на осемдесет и шест годишна възраст. През 1881 г. е провъзгласен за член на Френската академия.
СПИСЪК НА ПО-ВАЖНИТЕ ТВОРБИ НА СЕН-САНС
Опери – 13
„Жълтата принцеса“, либрето – Хале /1872/; „Сребърното звънче“, либрето – Барбие и Каре /1877/; „Самсон и Далила“, либрето – Ф. Лемер/1877/; „Етиен Марсел“, либрето – Хале /1879/: „Хенрих VIII“, либрето – Детруайя и Силвестър /1883/; „Прозерпина“, либрето – Хале /1887/; „Асканио“, либрето – Хале /1890/; „Фрина“, либрето – Оге де Ласю /1893/; „Фредегонда“ /1895/; „Варвари“, либрето – Сард и Гези /1901/; „Елена“ /1904/; „Родоначалникът“ /1906/; „Монако и Париж“ /1911/;
Балети
„Жавота“ /1896/
Оркестрови творби
Първа симфония в ми бемол мажор /1852/; Втора симфония в ла минор 71859/; Трета симфония /„Симфония с орган“/ в до минор, в две части, в памет на Ференц Лист /1886/.
Симфонични поеми
„Чекръкът на Омфала“ /1871/; „Фаетон“ /1873/; „Танцът на смъртта“ /1874/; „Младостта на Херкулес“ /1877/; „Карнавалът на животните“ – сюита за две пиана, струнен квинтет, флейта, кларинет и ксилофон” /1886/.
Произведения за инструмент и оркестър
Първи концерт за пиано и оркестър в ре мажор /1858/; Втори концерт за пиано и оркестър в сол минор/1868/; Трети концерт за пиано и оркестър /1869/; Четвърти концерт за пиано и оркестър в до минор /1875/; Пети концерт за пиано и оркестър във фа мажор /1896/; Първи концерт за цигулка и оркестър в ла мажор /1859/; Втори концерт за цигулка и оркестър в до мажор /1859/; Трети концерт за цигулка и оркестър в си минор /1880/; Първи концерт за виолончело и оркестър в ла минор /1872/; Интродукция и рондо-капричиозо за цигулка и оркестър /1863/; Концертна пиеса за цигулка и оркестър /1880/; Алегро апасионато за виолончело и оркестър /1875/; „Африка“ – фантазия за пиано и оркестър /1891/.
Камерно-инструментални творби
Клавирен квинтет в ла минор /1855/; Клавирен квартет /1875/; клавирни триа ■— във фа мажор /1863/ и в ми минор /1892/; Септет за тромпет, пиано и струнен квинтет /1881/;. Соната за виолончело в до минор /1372/; две сонати за цигулка и пиано /1885, 1896/, два квартета /1899, 1919/; сонати за обой, кларинет, фагот, Арабски каприз за две пиана, пиеси за различни инструменти и др.
Други произведения
Около 100 романси, песни и вокални ансамбли; Реквием /1878/; оратории „Рождество“ и „Потоп“ /1876/; Тържествена меса /1856/; кантати: „Сватбата на Прометей“ /1867/; „Небесен огън“ и „Лола“ /1900/; „Лира и арфа“ /1879/; три рапсодии за орган върху бретонски теми /1886/; шест прелюда и фуги за пиано /1894—1898/ и др.
Литературно-теоретични трудове
„Хармония и мелодия“ /1885/; Проблеми и тайни“ /1894/; „Портрети и спо- омени“ /1900/; „Хитрини“ /1913/; „Материализъм и музика“; стихове, .статии и др.
Камий Сен-Санс – “Карнавал на животните”
Източник: Иван Петков Минчев, 120 бележити композитори, издателство Музика, София 1976