Споделете в
5/5 - (20 votes)

Парижки живот - ОфенбахПарижки живот Опера-буфа в 5 действия. Либрето от А. Меяк и Л. Алени. Първото представление се е състояло на 31 октомври 1866 година в Париж.

Съдържанието е дадено по оригиналния текст, като е използван превода на Л. Андреев и М. Кузмин (Изд. СПб, 1874).

Действащи лица:

барон фон Гондремарк, бо­гат земевладелец от Швеция (баритон); баронеса Кристина, негова жена (сопран); виконт Раул дьо Гардефьо; Бобине (тенор); Гонтрам; Метела, дама от средното общество (сопран); Габриел, ръкавичарка (сопран); Фриц, обущар (тенор); Жозеф, комисионер; Помпа ди Матадорес, богат бразилец (тенор); маркиза Кимпер-Карадек, вдовица и собственичка на къща в Париж; мадам дьо Фол-Вердор, нейна племенница; Урбан, слуга; Проспер; Полин, камериер­ка (сопран); Леони, Луиза и Клара племенници на пор­тиера на маркизата; Алфонс, слуга на Гардефе; служители по железницата, пътници от всички националности, хамали, занаятчии, модистки, гости, келнери.

Действието се развива в Париж по време на Световното изложение от 1867 година.

„Парижки живот“, създадена от Офенбах

по мотиви на популярната от тези години пиеса „Разходките на Париж“ и пиесата на Меляк и Алевн „Фотограф“, бележи прелом в творчеството на композитора. Офенбах сега е кавалер на ордена на Почетния легион. По личното желание на императрица Евгения тон е избран за член на Музикалната ака­демия. И сам Наполеон III му поръчва за предстоящото Световно изложение нова оперета.

В „Парижки живот“ композиторът се отказва от поли­тическите намеци, от острата пародия на предшествува- шите произведения. В спектакъла той е снизходителен към нравите на веселящия се Париж, в който висшето общест­во и средното са преплетени така тясно, че е трудно да се отличат едно от друго. По жанр „Парижки живот“ е теа- тралнзирано ревю, родствено на сатиричното естрадно ревю в кафе-концертите. Оперетата е построена върху основата на модерните танци, естрадните песнички и куплети. Ис­крящата, ярка музика, пропита с огнените ритми на валса, салтарелата и качуча, прави от „Парижки живот“ едно от най-хубавите произведения на композитора.

Първо действие.

Железопътна гара. Наоколо суетня. Железопътни­те служители и чиновници весело пеят „Ние служим на линията…“ С тълпата пътници влизат Гардефьо и Бобине. Те усърдно се правят, че не се забелязват, тъй като неотдавна са се скарали за една дама с леко поведение, а сега, по стечение на обстоятелствата, са дошли да посрещнат отново една и съща дама — прочутата певица Метела.

Пристига влакът от Рамбуйе. Тълпа пътници слизат па перона. Сред тях е и Метела… с Гонтрам! Гардефьо и Бобине са поразени. Метела се прави, че не ги познава и минава покрай тях. Неспокойно звучи хорът на пътниците „Небето е тъмно, дъждецът отдавна заплаш­ва да рукне“.

Вероломството на Метела помирява Гардефьо и Бобине.

Те реша­ват от днес нататък да забравят дамите е леко поведение и да ухажват само аристократките. Бобине пее лекомислените куплети „Понеже скучаят дамите от висшето общество“. Той излиза, за да приведе своя план в действие, а Гардефьо, останал сам, размишлява къде да намери знатна дама. Неочаквано той вижда своя бивш камарпер Жозсф, който сега работи като комисионер в хотел. Той е дошъл на гарата да посреща клиенти — шведски барон със съпругата му. Гардефьо решава да изиграе ролята на комисионера, за да се запознае с баронесата. Полу­чил възнаграждението. Жозеф с желание му отстъпва своите задължения и Гардефьо посреща пътниците. Той е във възторг: баронесата е млада и хубава. Новодошлите искат да се запознаят с Париж. Звучи каскаден терцет „Кълна се в честта ск на чичеропе“.

Второ действие.

Богато наредена зала в дома на Гардефьо. Звъни се. Слугата Алфонс отваря вратата. Дошъл е обущарят. Зад него се изправя хубавата ръкавнчарка Габриел. Голямата лирична сцена на Фриц и Габриел „Влез, о, светлоока, влез“ се прекъсва от пристигане­то на Гардефьо. Младият човек е довел барона и баронесата в своя дом, конто представя за част от големия Лувърски хотел. Пристигналите бързат да сс запознаят със съблазните на столицата. За тях ба­ронът пее в куплети „Аз съм в този град, тъй пълен с удоволствия и любов“. Той носи със себе си писмо до Метела — препоръка от прия­теля му. който по-рано е бил в Париж. Гондремарк иска да знае по кое преме в хотела е табелдотът. Той не желае да обядва само с жена си! Раул е смутен: откъде да намери гости за табелдота? Казва първия дошъл му на ум час. Баронът се прибира в посочената му стая доволен, а в залата се втурва Габриел, преследвана от Фрнц. Гардефьо е осенен от идея: той веднага ги поканва на обед, уговаряйки ги да се представят с имената на свои клиенти и да се облекат подходящо.

Влиза разстроеният Бобние.

Сполетял го е неуспех. Гардефьо моли за помощ: нужно е нещо да измислят, за да задържат утре барона по-дълго на гости — така ще може без затруднения да поухажва баронесата! Бобние предлага да устроят вечер с покани в дома на неговата леля, маркиза Кимпср-Карадек. Тя не е в града п там тс спокойно могат да се разпореждат. А за гости ще свикат лаксн и прислужници и трите племенници на портиера, много мили девойки.

Отпочинала, баронесата излиза от стаята си и в този момент Алфонс съобщава за пристигането на Метела, която иска да се помири с Раул, Гардефьо я представя на баронесата като бивша наемателка в хотела. След като баронесата си отива, негодуващата Метела иска обяснение какво значи това. Юношата отговаря, че е разорен и е дал къщата сн под наем. Той предава на Мотела писмото, връчено му от Гондремарк. Дамата чете на глас „Щом съм се запазил в паметта Ви“ (изящно рондо), Излиза баронът. Тон е във възторг от Метела, Куртизанката го поканва прп себе си… след няколко дни се оттегля, оставяйки го горчиво разочарован, тъй като баронът е разчитал на бърза завръзка ­на интригата.

Едни след друг се появяват поканените за обяда Фрнц, Габриел н техните приятели, накоитенп до неузнаваемост обущари и гризетки, Голям ансамбъл с хор „Ние дойдохме, бързайки за обед“ завършва дей­ствието. Всички влизат в столовата под звуците на валса.

Трето действие.

Парадният салон на къщата на Ким пер-Кара дек. Слуги и камериерки почистват и пеят: „Трябва да побързаме“. Бобние идпа да се осведоми как първи работата. Весело го уверяват, че всич­ко ще бъде наред: „Всички маниери на модерното общество, сплети», шеги и ласкателства; превземките, усмивките слугите познават отдавна!“ Завършвайки разтребването, те се отправят да се преоблекат в госпо­дарски тоалети.

Съпроводен от един от слугите, Проспер, се явява баронът. Ведна­га след него влиза друг слуга, Урбан, преоблечен като генерал, после Проспер, успял да се преоблече като дипломат от някаква екзотична страна, а след няколко минути камериерката Полина, представяща се за адмиралша, стопанка на дома. Полипа и баронът остават насаме и тя започва отчаяно да кокетннчн, помнейки своята задача — да задър­жи колкото сс може по-дълго Гондремарк. Нежно звучи техният дует „Любовта всс повече се засилва“.

Постепенно се събират гостите — преоблечените Луиза, Клара, Леонн, Габриел, Бобпне във фантастичен мундир па швейцарски адмирал. Започва веселие. Всички пеят, танцуват полка, кадрил, канкзн.

Четвърто действие.

Отново в дома на Гардефьо. Полунощ. Раул предвидливо е отпратил всички слуги и баронесата, върнала се от теа­търа, се оказва с него насаме. Младата жена е очарована от Париж,, ‘макар и Да се учудва на неговите странности. Нейното рондо „Да, аз се връщам възхитена“ е кокетливо и обаятелна. Чува се силно почук­ване на вратата. Това е маркиза Кимпер-Карадск с нейната племенница Юлия дьо фол Вердюр, някогашна приятелка на баронесата. Маркизата разказва, че са получили писмото на баронесата с известието за ней­ното пристигане и бързо се върнали в Париж, но в своя дом заварили безобразен шум я врява; там се веселят лакеи и камариерки. Мар­кизата е изпратила полиция, а сама е дошла да навести баронесата. Решили са да пренощуват тук, в хотела. Гардефьо заявява, че всички са заети и отива да наеме две в някой съседен хотел. Баронесата на свой ред разказва за странната случка с нея. Когато излязла, от каретата, някакъв непознат юноша й пъхнал в ръката бележка. Сега има възможност да я прочетат. Маркизата чете на глас: Метела разкри­ва истината от ревност. Дамите решават да накажат измамника както трябва.

Гардефьо се връща и съобщава,

че стаите са ангажирани и каретата очаква маркизата и нейната спътница. Възползвайки се от отсъствие­то на Раул за минута, маркизата изпраща в каретата загърнатата в пътнически плащ баронеса, а сама остава вместо нея. Гардефьо, пред­вкусващ усамотението с баронесата, намира вместо нея старата маркиза; той разбира, че хитростта му е разкрита. Като завършек на всичко, в дома му се изсипват пияни баронът и Бобине, конто полицията е изго­нила от къщата на маркизата.

Пето действие.

Салон в модерен ресторант. Хорът на келнерите излага правилата на своето поведение; „Лакеят трябва да бъде сляп,, глух и ням“. Влиза баронът, на когото тук е уредена среща с Метела.. А ето и нея. В своето меланхолично рондо „Тук точно в полунощ“ тя разказва за гуляите в този ресторант. Метела с поканила тук бароне­сата, която е дошла, съпроводена от маркиза Кимпер-Карадек. в от ма­дам дьо Фол-Вердюр. Непознати за барона, в маски и черни домгшя, те: разобличават неговите похожденпя. Метела съобщава, че отива при лю­бимия си Раул и напуска салона. Дамите преминават в отделен кабинет­и салонът се изпълва с гостите на богатия бразилец, даващ костюми­ран бал. Той заедно с Габриел псе весели куплети.

Кипящ от жажда за отмъщение,

баронът се опитва да извика на дуел Гардефьо. Излагайки обаче своите претенции, става ясно, че. ня­ма от какво да се оплаква: Раул е положил всички усилия колкото е възможно но-добре да у годи на барона, за да му бъде весело и удоб­но… Към общата суматоха се присъединяват дошлите от кабинета дами без маските сн. В една от тях баронът с ужас познава собствена­та си жена. Всичко завършва с общо помирение и веселие.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.

Парижки живот – оперета (опера-буфа) от Жак Офенбах