Парижки живот Опера-буфа в 5 действия. Либрето от А. Меяк и Л. Алени. Първото представление се е състояло на 31 октомври 1866 година в Париж.
Съдържанието е дадено по оригиналния текст, като е използван превода на Л. Андреев и М. Кузмин (Изд. СПб, 1874).
Действащи лица:
барон фон Гондремарк, богат земевладелец от Швеция (баритон); баронеса Кристина, негова жена (сопран); виконт Раул дьо Гардефьо; Бобине (тенор); Гонтрам; Метела, дама от средното общество (сопран); Габриел, ръкавичарка (сопран); Фриц, обущар (тенор); Жозеф, комисионер; Помпа ди Матадорес, богат бразилец (тенор); маркиза Кимпер-Карадек, вдовица и собственичка на къща в Париж; мадам дьо Фол-Вердор, нейна племенница; Урбан, слуга; Проспер; Полин, камериерка (сопран); Леони, Луиза и Клара племенници на портиера на маркизата; Алфонс, слуга на Гардефе; служители по железницата, пътници от всички националности, хамали, занаятчии, модистки, гости, келнери.
Действието се развива в Париж по време на Световното изложение от 1867 година.
„Парижки живот“, създадена от Офенбах
по мотиви на популярната от тези години пиеса „Разходките на Париж“ и пиесата на Меляк и Алевн „Фотограф“, бележи прелом в творчеството на композитора. Офенбах сега е кавалер на ордена на Почетния легион. По личното желание на императрица Евгения тон е избран за член на Музикалната академия. И сам Наполеон III му поръчва за предстоящото Световно изложение нова оперета.
В „Парижки живот“ композиторът се отказва от политическите намеци, от острата пародия на предшествува- шите произведения. В спектакъла той е снизходителен към нравите на веселящия се Париж, в който висшето общество и средното са преплетени така тясно, че е трудно да се отличат едно от друго. По жанр „Парижки живот“ е теа- тралнзирано ревю, родствено на сатиричното естрадно ревю в кафе-концертите. Оперетата е построена върху основата на модерните танци, естрадните песнички и куплети. Искрящата, ярка музика, пропита с огнените ритми на валса, салтарелата и качуча, прави от „Парижки живот“ едно от най-хубавите произведения на композитора.
Първо действие.
Железопътна гара. Наоколо суетня. Железопътните служители и чиновници весело пеят „Ние служим на линията…“ С тълпата пътници влизат Гардефьо и Бобине. Те усърдно се правят, че не се забелязват, тъй като неотдавна са се скарали за една дама с леко поведение, а сега, по стечение на обстоятелствата, са дошли да посрещнат отново една и съща дама — прочутата певица Метела.
Пристига влакът от Рамбуйе. Тълпа пътници слизат па перона. Сред тях е и Метела… с Гонтрам! Гардефьо и Бобине са поразени. Метела се прави, че не ги познава и минава покрай тях. Неспокойно звучи хорът на пътниците „Небето е тъмно, дъждецът отдавна заплашва да рукне“.
Вероломството на Метела помирява Гардефьо и Бобине.
Те решават от днес нататък да забравят дамите е леко поведение и да ухажват само аристократките. Бобине пее лекомислените куплети „Понеже скучаят дамите от висшето общество“. Той излиза, за да приведе своя план в действие, а Гардефьо, останал сам, размишлява къде да намери знатна дама. Неочаквано той вижда своя бивш камарпер Жозсф, който сега работи като комисионер в хотел. Той е дошъл на гарата да посреща клиенти — шведски барон със съпругата му. Гардефьо решава да изиграе ролята на комисионера, за да се запознае с баронесата. Получил възнаграждението. Жозеф с желание му отстъпва своите задължения и Гардефьо посреща пътниците. Той е във възторг: баронесата е млада и хубава. Новодошлите искат да се запознаят с Париж. Звучи каскаден терцет „Кълна се в честта ск на чичеропе“.
Второ действие.
Богато наредена зала в дома на Гардефьо. Звъни се. Слугата Алфонс отваря вратата. Дошъл е обущарят. Зад него се изправя хубавата ръкавнчарка Габриел. Голямата лирична сцена на Фриц и Габриел „Влез, о, светлоока, влез“ се прекъсва от пристигането на Гардефьо. Младият човек е довел барона и баронесата в своя дом, конто представя за част от големия Лувърски хотел. Пристигналите бързат да сс запознаят със съблазните на столицата. За тях баронът пее в куплети „Аз съм в този град, тъй пълен с удоволствия и любов“. Той носи със себе си писмо до Метела — препоръка от приятеля му. който по-рано е бил в Париж. Гондремарк иска да знае по кое преме в хотела е табелдотът. Той не желае да обядва само с жена си! Раул е смутен: откъде да намери гости за табелдота? Казва първия дошъл му на ум час. Баронът се прибира в посочената му стая доволен, а в залата се втурва Габриел, преследвана от Фрнц. Гардефьо е осенен от идея: той веднага ги поканва на обед, уговаряйки ги да се представят с имената на свои клиенти и да се облекат подходящо.
Влиза разстроеният Бобние.
Сполетял го е неуспех. Гардефьо моли за помощ: нужно е нещо да измислят, за да задържат утре барона по-дълго на гости — така ще може без затруднения да поухажва баронесата! Бобние предлага да устроят вечер с покани в дома на неговата леля, маркиза Кимпср-Карадек. Тя не е в града п там тс спокойно могат да се разпореждат. А за гости ще свикат лаксн и прислужници и трите племенници на портиера, много мили девойки.
Отпочинала, баронесата излиза от стаята си и в този момент Алфонс съобщава за пристигането на Метела, която иска да се помири с Раул, Гардефьо я представя на баронесата като бивша наемателка в хотела. След като баронесата си отива, негодуващата Метела иска обяснение какво значи това. Юношата отговаря, че е разорен и е дал къщата сн под наем. Той предава на Мотела писмото, връчено му от Гондремарк. Дамата чете на глас „Щом съм се запазил в паметта Ви“ (изящно рондо), Излиза баронът. Тон е във възторг от Метела, Куртизанката го поканва прп себе си… след няколко дни се оттегля, оставяйки го горчиво разочарован, тъй като баронът е разчитал на бърза завръзка на интригата.
Едни след друг се появяват поканените за обяда Фрнц, Габриел н техните приятели, накоитенп до неузнаваемост обущари и гризетки, Голям ансамбъл с хор „Ние дойдохме, бързайки за обед“ завършва действието. Всички влизат в столовата под звуците на валса.
Трето действие.
Парадният салон на къщата на Ким пер-Кара дек. Слуги и камериерки почистват и пеят: „Трябва да побързаме“. Бобние идпа да се осведоми как първи работата. Весело го уверяват, че всичко ще бъде наред: „Всички маниери на модерното общество, сплети», шеги и ласкателства; превземките, усмивките слугите познават отдавна!“ Завършвайки разтребването, те се отправят да се преоблекат в господарски тоалети.
Съпроводен от един от слугите, Проспер, се явява баронът. Веднага след него влиза друг слуга, Урбан, преоблечен като генерал, после Проспер, успял да се преоблече като дипломат от някаква екзотична страна, а след няколко минути камериерката Полина, представяща се за адмиралша, стопанка на дома. Полипа и баронът остават насаме и тя започва отчаяно да кокетннчн, помнейки своята задача — да задържи колкото сс може по-дълго Гондремарк. Нежно звучи техният дует „Любовта всс повече се засилва“.
Постепенно се събират гостите — преоблечените Луиза, Клара, Леонн, Габриел, Бобпне във фантастичен мундир па швейцарски адмирал. Започва веселие. Всички пеят, танцуват полка, кадрил, канкзн.
Четвърто действие.
Отново в дома на Гардефьо. Полунощ. Раул предвидливо е отпратил всички слуги и баронесата, върнала се от театъра, се оказва с него насаме. Младата жена е очарована от Париж,, ‘макар и Да се учудва на неговите странности. Нейното рондо „Да, аз се връщам възхитена“ е кокетливо и обаятелна. Чува се силно почукване на вратата. Това е маркиза Кимпер-Карадск с нейната племенница Юлия дьо фол Вердюр, някогашна приятелка на баронесата. Маркизата разказва, че са получили писмото на баронесата с известието за нейното пристигане и бързо се върнали в Париж, но в своя дом заварили безобразен шум я врява; там се веселят лакеи и камариерки. Маркизата е изпратила полиция, а сама е дошла да навести баронесата. Решили са да пренощуват тук, в хотела. Гардефьо заявява, че всички са заети и отива да наеме две в някой съседен хотел. Баронесата на свой ред разказва за странната случка с нея. Когато излязла, от каретата, някакъв непознат юноша й пъхнал в ръката бележка. Сега има възможност да я прочетат. Маркизата чете на глас: Метела разкрива истината от ревност. Дамите решават да накажат измамника както трябва.
Гардефьо се връща и съобщава,
че стаите са ангажирани и каретата очаква маркизата и нейната спътница. Възползвайки се от отсъствието на Раул за минута, маркизата изпраща в каретата загърнатата в пътнически плащ баронеса, а сама остава вместо нея. Гардефьо, предвкусващ усамотението с баронесата, намира вместо нея старата маркиза; той разбира, че хитростта му е разкрита. Като завършек на всичко, в дома му се изсипват пияни баронът и Бобине, конто полицията е изгонила от къщата на маркизата.
Пето действие.
Салон в модерен ресторант. Хорът на келнерите излага правилата на своето поведение; „Лакеят трябва да бъде сляп,, глух и ням“. Влиза баронът, на когото тук е уредена среща с Метела.. А ето и нея. В своето меланхолично рондо „Тук точно в полунощ“ тя разказва за гуляите в този ресторант. Метела с поканила тук баронесата, която е дошла, съпроводена от маркиза Кимпер-Карадек. в от мадам дьо Фол-Вердюр. Непознати за барона, в маски и черни домгшя, те: разобличават неговите похожденпя. Метела съобщава, че отива при любимия си Раул и напуска салона. Дамите преминават в отделен кабинети салонът се изпълва с гостите на богатия бразилец, даващ костюмиран бал. Той заедно с Габриел псе весели куплети.
Кипящ от жажда за отмъщение,
баронът се опитва да извика на дуел Гардефьо. Излагайки обаче своите претенции, става ясно, че. няма от какво да се оплаква: Раул е положил всички усилия колкото е възможно но-добре да у годи на барона, за да му бъде весело и удобно… Към общата суматоха се присъединяват дошлите от кабинета дами без маските сн. В една от тях баронът с ужас познава собствената си жена. Всичко завършва с общо помирение и веселие.
Изт. В света на оперетата – Л. Михеева, А Орелови1. Превод от руски: Радка Николова, Стефан Николов. изд. Музика 1983 год.
